Природата на Аз

Цялостност

2012-01-30T03:57:00.000-08:00

"Психична цялостност възниква само когато енергията, вложена по-рано в едно външно божество, бъде изтеглена и върната към своя източник в психиката." - К. Г. Юнг

Книгата на Не-Ум - просто да Бъдеш!

2012-01-29T11:52:00.000-08:00

"Тази книга, е твоята книга. Не защото аз ти казвам, а защото ти участва дейно в нейното създаване. Знам, че си изненадан и, че не си очаквал докато си писал заедно с мен, че ще станеш неин съавтор, но и знам, че идеята ще ти хареса. Това е първата книга, писана от толкова много хора, затова и толкова много се вълнувам. Мога да усетя, че докато четеш това се развълнува и ти, но само така човек разбира, че живее. Докато сърцето му тупти в очакване, да срещне себе си, да познае себе си, и да се влюби в себе си. Толкова много искам това да се случи. Искам да се намериш измежду хилядите редове, които запълват страниците на тази книга, да се познаеш и да се влюбиш в собственото си отражение.."

http://www.ne-um.com/?cat=657

Споделям се....
Книгата може да бъде изтеглена директно от тук: www.ne-um.com/ne-um_ebook.zip

Благодаря! ♥

Свободата е избор

2012-01-29T03:24:00.000-08:00

Нездравитемисли приковават към миналото, към отдавна възприети лоши навици. А това, коетоможе да се промени, са пагубните мисли в настоящето.
Натрапчивите мисли покриват скръб, несигурност, самота.
Нека се отнеса със състрадание към това скрито страдание.
Ще трансформирам трудните схеми, скритите енергии... но не е достатъчно да знамизточника им, а и да се отнасям към тях със състрадание. Необходимо е да гиподменя. Да задам движение към създаване на здравословен модел на мислене.
Но подмените на мислите не е лесен процес, тъй като съм привързана към старитеси истории, с които се идентифицирам.
Настъпва момент, в който се срутват именно онези разрушителни истории, коитосъм си разказвала. И изпитвам тревога, съмнения, безразличие или уплаха поотношение на неизвестното.
Понякога успявам да се отскубна от властта им и от лошите им съвети... но подпагубните мисли се намира една част от мен, която съзнава, че тези мисли не саистински, не са валидни, не са живи.
Отърся ли се от тези стари истории, пред мен се разтваря съвсем новаперспектива. Страхът се трансформира в присъствие и вълнение. Объркването сепревръща в интерес. Несигурността се оказва портал към изненадата. Анепълноценността може да ни отведе към достойнството.

Тада мога да премина от нездравословните си истории към една благодат, е наистинаосвобождаващо откритие. Днес, в работата си или докато шофираме, докаторазговаряме или пазаруваме, докато спортуваме или се грижим за тялото си, самиможем да изберем кой звук да слушаме. Дали ще е счупената грамофонна плоча отминалото, която ни носи горчивина и скръб... или ще се отърсим от тези мисли ище се оставим на чудото и възможностите на живота.
Трансформирайки пейзажа на мислите ни, ще успеем да революционизираме целия сисвят.

Нека обичам себе си точно такъв, какъвто съм.
Нека усетя пълноценността и благодатта си.
Нека се доверя на този свят.
Нека се отнеса към себе си със състрадание.
Нека посрещна със състрадание мъката или невежеството на околните.

Най-важният дар на разширеното съзнание е изненадващата промяна на идентитета.Мистичните изживявания са в състояние да разтопят границите и да отворятсърцата ни към една реалност отвъд нашето ограничено усещане на аза. Чрез тяхсе свързваме отново с мястото ни в свещеността на цялото творение.
Намираме се в една неизбежна мрежа от взаимност, привързани към единственатадреха на съдбата.
Не сме отделни, а сме взаимно зависими.

Анел, Тук и сега.

Фотографията е на малкия Елиас, взета от фейсбук страницата на
Kate Weber's Photography.
http://www.facebook.com/pages/Kate-Webers-Photography/108756939189516?sk=photos

Красива България!

2012-01-27T13:50:00.000-08:00

Попаднах на един страхотен филм за България с уникални кадри, немски е, но има субтитри - "Bulgarien - Durch den wilden Balkan / България - През дивия Балкан (2005)" - може да си го изтеглите от http://kolibka.com/2.html :) Прекрасен е! Препоръчвам го!

Описание:Невероятно качество и изключителни картини от флората и фауната на България. Филмът засяга Черноморието и района около Резово и Синеморец, както и близките реки, Лудогорието и Дунав, Стара планина и Родопите. Едва ли сте предполагали какво приказно разнообразие на птици и животни има по нашите земи, какви чудни пейзажи се разкриват по време и преди буря.

:)

Емоцията на страха

2012-01-25T22:14:00.001-08:00

Не се предавай миг преди чудото да стане

2012-01-23T05:47:00.000-08:00

Не се предавайте миг преди чудото да стане
Пътуването към по-висше съзнание не е директен полет. Човек го чакат предизвикателства, битки и изпитания по поетия път. Рано или късно, независимо кой сте и колко далеч сте стигнали по пътя, трябва да преживеете "тъмната нощ на душата". Ако се намирате в такъв период, нека тези думи да ви утешат: Всяко зло за добро. Всяка смърт завършва с прераждане. След всеки край идва ново начало. Изпитанията на ада предшестват славата на рая. Процесът на умиране и прераждане е общовалиден. Легендарната птица Феникс е била погълната от пламъците, за да може да се издигне от пепелта си. Христос е бил разпнат, за да възкръсне. Вашият случай не прави изключение. Когато силно страдате, чувството на отчаяние може да е така всеобхватно, че да нямате сили да продължите нататък. Въпреки всичко, рецептата е проста: не бързайте! Заредете се с търпение. Скоро ще ви се открие начин да се издигнете от пепелта и да разперите криле като реещ се в небето орел. Радостта, която ви очаква е много по-голяма от мъката, която изпитвате.
Не се предавайте миг преди чудото да стане!

Основни Йога Пози

2012-01-22T08:10:00.000-08:00

Поза Котка

Масаж на корема

Лодка

Лък

Мост


Камила

Кобра

Кобра (полу)

Мъртва поза (труп)

Куче

Глава до коляно

Герой

Завъртане на коляното към пода

Скакалец (пълен)

Лотус(полу)

Планина

Гълъб

Рало

Разтягане на седалищните части

Парцалена кукла

Ъгъл в седеж

Изпукване на рамене

Раменен стоеж

Раменен стоеж (полу)

Сфинкс

За гръбнака

Паяк 1

Паяк 2

Паяк 3

Изправящо се куче

Воин 1

Воин 2

Йога Мудра

Върши онова, в което си добър и следвай себе си

2012-01-21T06:47:00.000-08:00

"Работната пчеличка няма време даобръща внимание на негативизма на останалите, защото е прекалено заета да правиневероятно вкусен мед."- Themis Eagleson

Гмуркане в реката на съзнанието

2012-01-19T02:46:00.000-08:00

„В един свят,който създава себе си, идеята за божествеността не остава отвън, а е вложена вцялата динамика на самоорганизацията, на всички равнища и във всички измерения.”– Ерих Янч

Ерих Янч,теоретик на новите системи, описва три отделни системни равнища на човешкотосъзнание: рационалното, митичното иеволюционното. Ако си представим живота в цялата му сложност като вода,течаща в речно корито, можем да сравним всяко от тези равнища с отделнаоперационна система, която организира информацията и опита.

Започваме с товакак седим на брега на реката и гледаме течащата вода. Това представя рационалната система, при коятопознанието идва чрез науката и други логически, емпирически средства.Най-важните дейности на рационалния модус са наблюдението и установяването назакони. Нашият метод на изследване се характеризира от отношението аз-то –субект към обект. Превръщаме нещата в то и наблюдаваме тяхната реакция.Наблюдаваме и измерваме покачването и спадането на водата, брега на реката инеговата ерозия, листата и пръчките, носещи се по реката. Научаваме толкова,колкото можем, намирайки се извън реката, но когато се наведем по-близко ипо-близко до водата в опита си да разберем нейните по-дълбоки тайни, евентуалнопадаме вътре. Бидейки потопени във водата, нашата перспектива се променядраматично. Това ни хвърля в митичнатасистема.

Много хорапредпочитат да останат завинаги на брега, събирайки данни. Те мислят, че щепостигнат просветление чрез натрупването на по-големи купчини информация.

Когато паднем вреката, ние се преместваме от наблюдението в опита. Потопени в реката, вече неможем да гледаме външното, а се намираме вътре в една сила, по-голяма от нас.Тази сила е митичният аспект на реката. Той не може да бъде обяснен с понятиятаза литри вода или скорост на течението, а е нещо, което знаем и изживяваме. Акоприемем това митично равнище и решим да плуваме в реката за известно време,вече не гледаме на реката като на аз и то, а като аз и ти. Тук субектът прегръща субект. Реката имасобсвена жизнена сила – тя отива нанякъде и ни носи надолу към себе си. Ниеглупашко можем да се опитаме да плуваме срещу течението или можем да позволимнейната сила да ни отнесе на едно пътешествие.

Архетиповотосъзнание възниква, когато влезем в реката. На архетиповото равнище ние сеидентифицираме с реката, идентифицираме се с нея като силата, която ни носи понашия път, идентифицираме се с нейните бързи и бавни места, с опасните йпрагове и чувствени вирове. Идентифицираме се и я приемаме.

Нашата сбирка отинформация, натрупана на рационалнот оравнище, сега се сглобява в еднаинтуитивна цялост, в завършен гещалт, който включва едновременно ума и тялото.Той ни помага да узнаем колко кобически метра текат през реката или дали преднас има водопад или праг. Това познание е нашата основа, необходиматаориентация на съзнанието на долните чакри. Но все пак то ни казва малко за товакак да плуваме, умение, което можем да научим само като се намокрим. Щом вечеплуваме, не можем да обясняваме колко литра вода изтласкваме с ръцете си илидори с каква честота загребваме. Можем да се учим само по чувство и чрез самотоправене, както е и при потока на живота.

На митичноторавнище се борим със сили, които имат свой собствен живот. За да оцелеем,трябва да станем едно с една сила, но трябва да напуснем речния бряг, за дадобием този опит. Това е онзи аспект от духовността, който включва освобождението(пускането). Речния бряге познатият ни свят, рационалният ни ум, сигурността ни и защитеността ни. Тойе нашето тяло на познанието. Когато влезем в митичното съзнание, рационалнатасистема не изчезва, но е трансцендирана от един по-дълбок опит.

Да станем „едно среката” не означава, че се загубваме. Ако просто сме се отказали и сме сепредали на водата, ще се удавим или ще се разбием в скалите! Това епредизвикателството, с което повечето от нас се сблъскват по своя духовен път.Как да станем едно със сила, по-голяма от нас, без да изгубим себе си? Волята на третата ни чакра трябва да сезаеме с това и да ръководи работата на краката. Трябва да изучим своетоотношение към реката и да тълкуваме множеството си чувства, които ни казватточно как да се придвижваме сред скалите. Щом скочим в потока енергия, течащпрез телата и живота ни, ние сме принудени да имаме работа с по-големипредизвикателства. Принудени сме да се развиваме.

Чрез товапотапяне – не просто скачането в реката, а ученето ни да плуваме, докато товастане великолепен свободно течащ танц – ние влизаме в третото равнище насъзнание: еволюционната система. На тазиточка аз и ти стват ние. Това е разширението към универсалния ум, единението сбожественото и всеобемащото състояние на битие, в което границите на систематаса премахнати и реформирани в една по-голяма и по-дълбока цялост. И отново незагубваме Аза, а го реформираме. Сега Азът включва всичко. Тук е нашето финалнотрансцендиране в космическото съзнание, от което ще се върнем с обновеноразбиране, за да подпомагаме процеса на културната еволюция.

Много духовнидисциплини, особено онези, които са ориентирани към въздигането, ни съветват дасе откажем от Аза, да отдадем всично на един учител, гуру и особена концепцияза Бога. Макар, че е важно да се откажем от привързаностите към по-нисшето его,онова, което е действитено нужно за нас, е да станем едно с божественото. Нямание без Аз. Да станем едно с божественото не означава да захвърлим Аза(катоархетип на целостността), а да осъзнаем, че божественото съзнание представляваонова, което е Азът в действитеност.

Да станем едно сбожественото означава да премахнем или да трансцендираме границите, които ниразделят. Тези граници съществуват единствено в нашия ум. Онова, от коетотрябва да се откажем, е нашата привързаност към речния бряг, отказът ни даскочим и да се намокрим, да приемем шанса на непознатото. Трябва да се откажемот вкопчването си към рационалния моодус, когато той е неспособен да ни дадепо-дълбокия смисъл на това какво е да си в реката. Както казва Янч: „Безеволюционното изследване ни липсва чувството за посока; без митологичнотоизследване ни липсва чувството за съществуване като система; без еволюционнотои митологичното изследване се откъсваме от света, в който живеем.”

Автор: ЕнодияДжудит, „Източно тяло, западен ум”

Живот сега!

2012-01-12T10:32:00.001-08:00

„Бъдете търпеливи към всичко нерешено в сърцето ви. И се опитайте да обичате самите въпроси - като заключени стаи и книги, написани на странен и непознат език. Не търсете отговорите, които не могат да ви бъдат дадени, защото не бихте имали сили да ги живеете. А целта е всичко да се изживее.Сега живейте въпросите си! Може би постепенно,без да се усетите,в някой далачен ден ще заживеете и отговорите.“ Рилке

Аз вярвам в себе си

2012-01-11T09:02:00.001-08:00

Загадката на нашето Аз

2012-01-09T04:44:00.001-08:00

Такава съм

2012-01-08T03:01:00.000-08:00

Такава съм. В непрекъснат стремеж да разбера себе си. И търся навсякъде оставени знаци или аз си ги поставям в търсенето. Намирам се в оглеждането си в другите и научавам нови неща за себе си. Но защо наученото имам нужда да бъде споделено, да бъде прието, сякаш обобщено и припознато от „другите-мен”?! За да стане моето единение? За да бъде валидно моето разбиране и съществуване, то аз имам ли нужда от това признание и от безспирни опити за доказване? Сякаш да се утвърдя, да се легитимирам като такава каквато съм?! Нужно ли ми е това? Защо се ражда желанието? За да намеря себе си повече, за да усетя себе си повече в другите, за да бъда себе си в по-широк план, за да се сплотя... Работя сякаш на много полета, но и на едно и също – хем в мен, хем в другият мен. Имам едни усещания спрямо моите виждания и разбирания. Другият има своите такива спрямо неговите споразумения и избори за виждания. И когато другият не ме вижда, а аз го виждам, то значи ли, че моето виждане е измислено и фалшиво? И значи ли, че съм в себезаблуда и имам нужда от потвърждение.

Това, което ми липсва, е вяра в себе си и усещанията си. Иначе какво става – разцепване. Себеотричане на собствената си личност, автоагресия и всъщност самонараняване, непрекъснато кълцане на парченца и болка от това, голяма болка, която се равнява на постоянно умиране. Постоянното отделяне се равнява на постоянно умиране.
Коя е онази част от мен, която иска да бъде потвърдено и споделено?! Коя е онази част, която не иска да бъде сама, а иска взаимност и разбиране? Коя е онази част от мен, която иска да се видим като едно всички, защото така го усещам? Когато говоря с друг, чувстващ го мен, разбирам, че другият не би разбрал, ако аз не го чувствам. Сякаш тази взаимност е обусловена предварително, има я вече случена. И е така.

Тогава – когато се получават парадокси и неразбирания, то какво виждам аз – желанието си за взаимност с другия или самата взаимност, или това е едно и също?! Съзнавам, че болката е илюзорна. Съзнавам, че боли, защото умът е свикнал да отделя, да се отграничава. Сякаш посредством него виждането става уникално и различно и благодарение на него е важно и специално. Да, така е, ако нямаше ум и точка от която да наблюдавам и творя света си, нямаше и да мога да пиша това, което пиша в момента. Умът и егото като „отделен съм” е онова, което ме кара да искам да бъда утвърдена, разбрана, чута, споделена. Хм, че тогава пък в мълчание ли да мина, в режим мълчание?! Защо – защото може би по някакъв начин не долавям истинското. Защото с думите и опитите да изкажа усещането, греша и го изкривявам, не само, че не долавям така истинското усещане, ами и не го изразявам истинно.
Колко куц начин на комуникация излизат думичките. Колко примитивен ми изглежда и ограничен.

В стремежа си да разбера максимално другият, така че да не нарушавам неговото бидене, неговото изразяване и неговото себеусещане, да не смущавам и да уважавам изборите му в изживяване такъв какъвто е... то едва ли не развивам вътрешна комуникация с въпросното „друго”, вътрешен разговор, като телепатията, но не съвсем или може би съвсем това. Кой знае?! Никой не може да ми каже. Защото няма кой да потвърди. Може би ако приема за себе си, че е това, ще бъде това. Ако поставя под съмнение, че не е, то тогава и не е. Вярата, вярата в усещането си, че другият е теб и ти си него и сте едно ли прави този начин на общуване възможен? Тогава... ако въпросният друг не желае да общува с теб, ти би ли имал вярата?! По-скоро би имал съмнението. Май едното се равнява на другото.

Съмнението у мен случва конфликти отвън ми. Съмнението у мен, себеотричането си и малоценността ми носят сблъсък с реалността. Сякаш тя – реалността е такава каквато е, за да ми е фон да приема себе си. И аз, неприемайки себе си, всъщност страдам от реалността и от фона си. Сякаш този фон е просто илюзорен, за да ми служи като сцена за себепознание. Сякаш... Сякаш и баш така си е май май. И ето го пак съмнението. Кой ще ми каже?! Права ли съм или не?! Има ли някой, който може да ми каже истината, освен онова гласче в мен, което води и навигира, онази интуиция...

Да се доверя, да не се питам, да не се съмнявам... но пък умът, за да не изпусне някакъв си контрол, който си е въобразил, че благодарение на него дирижира и управлява .... умът си мисли, че само с поставяне на всичко под съмнение и с неминуеми доказателства реалността става приемлива. Че само така може да се потвърди нещо за истинно. Умове много. Все с ограничения някакви, със свои разбирания и свои системи-човеци... и всички тези умове имат свои истини подхранващи и животите, които реализират, са все с различни истини. Така изглежда. За един отделен ум така изглежда.

Какво ли е да не си фиксиран в позиция-ум?! Дали има изобщо лудост тогава? Май няма. Просто страхът определя патологията. Ако те е страх от лудост, може и да видиш що е да си неуправляем сам за себе си. Страхът уж събира. Той ти казва – стегни се... но когато нещо е отвъд силите на частното и нещо общо го води и частното си инати да възприеме общото водене, общото случване, естествен вселенски поток на случване.... то това се равнява на вървене срещу естествените процеси, срещу самия себе си, макар да изглежда, че се браниш и защитаваш и отграничаваш и дефинираш, ... тогава всъщност се ражда лудост и болест, ражда се самоагресивно нараняване и потискане.

Какво нещо е болестта.... Хем те наранява, хем пък ти говори максимално истински за теб самия и твоята цел и мисия като съществуване. Колко съвършено изграден механизъм на здравеене сме всъщност всички ние, природата и вселенските принципи, които я движат.

И как ако умеем да разчитаме символно, ако умеем да разбираме езикът на природата, болестните произведени симптоми, произведени „думи”, така щото да бъдат видяни
(а ние все виждаме с пипане, физическо и материално да е произведено, а преди това има и невидим план, емоционален и ментален такъв, душата сигнализира, силата, която е стремяща се винаги към баланс и хармония сигнализира при ограничавания посредством някакъв дискомфорт... че приетото ограничение е илюзорно и би донесло болка. Доста по-рано от проявеното на физическо ниво може да се регистрира болестно случване. То... тогава ние умеем ли да говорим на своя си език?! Знаем ли си езика?! Нями глухи сме за самите себе си.... А който чуе и се опита да говори, всъщност, е обявен за болен, за да си потвърдят илюзиите за истинни околните и болшинството забравили се)....
Ако умеем да се разбираме и чуваме, бихме си спестили много болка.

Разболяваме се, защото не можем да бъдем себе си, защото не си позволяваме да бъдем себе си в обществото, в социалната структура, в която сме попаднали.

Но когато един осъзнае това, когато втори, трети... когато все повече „клетки от общия организъм” осъзнаят и си припомнят какво е всъщност свобода и това да си себе си, защо е болката, защо е създадена и какво знание носи, какъв дар е всъщност, ако я възприемеш, интегрираш и промениш хода на живеене и мислене, ако вземеш нов избор и се себеспоразумееш да не се потискаш и да се изразяваш напълно в синхрон спрямо усещанията си за истинско аз, без компромиси и без „ами какво ще кажат другите”, без такса чуждото мнение.... тогава много болести биха били предотвратени овреме и въобще не биха се и появили на материално ниво, физически....

Количественото натрупване води до качествено изменение – едно велико изречение, което научих от един проявен велик учител-мен в моята реалност.

Та... колкото повече, толкова повече и в един момент ще има една обща истина, която ще излезе на яве видима... и ще промени обществени структури и ще промени и социални норми и порядки и ще промени и човешкото осъзнаване. Ще промени, защото вече го прави.

Промяната вече се случва. И идеята за „край на света” не е край материален, край на телата ни... а край на илюзиите, от които страдаме. Не само като физически тела, а цялостно и холистично – като същества. Живи, динамични и съществуващи тук и сега.

Анел и който се види в думите, Тук и Сега :)

Природата на Аз

2012-01-07T23:42:00.000-08:00

Сън ли? Съзнание ли? Едно и също са. Тогава дали пък не сме вече будни? Сме. Ама само да знаем колко сме.... само да знаем как вече всички сме будни. Само да знаем как границите, които сме се самоспоразумяли да си поставим, е всъщност най-голямата будност.... и творение, и сила и мощ. Да се изживяваш под всякаква форма, в различни измерения... спрямо разбиранията за измерения и форма на изживяващият ги.... Как всъщност простичкото, несъзнаващото, неразбиращото е най-съвършеното, най-висша форма на будност. Защото е последвало изборът на изживяване – в конкретната форма, с конкретните неразбирания, с конкретните „амнезии”.... Кой е по-висш? Кой е по по най? Това природата не познава. Няма такива категоризации. Не са й никак необходими. Всъщност на нея нищо не й е нужно. Тя си е самодостатъчна. И си Е. Има си я. И все ще си я има. Енергията е във всичко. И всичкото, като нейна проява, е енергия, но не го знае. И не му и трябва. Да излезеш от границите(изобщо как може да се излезе от граници, като те не съществуват реално?!) .... болест ли е? Дали? Природата не познава болест. Не отграничава болест от здраве. Не отделя едното от другото. Животът се изразява и в двете. Кой какви избори има и къде се поставя.... нека избира, това е смисълът на живота. Да имам право на избор да се изживея. Питам се – защо ли се питам... Питам се – кой ме кара в мен да се питам?! Защо искам да знам? Нямам ли си доверие, че и без да знам и разбирам всичко ще бъде наред и ще съм в щастие?! Питам се дали пък аз самата не съм щастието?! Питам се дали пък аз не съм самата природата, а не че съм част от нея.... Дали не нося нейния творчески потенциал да бъде, без да има нужда от това да се разбира и дефинира... дали пък аз не съм самодостатъчна?! Дали пък аз не съм творец?! Дали?! А защо пък се питам?! За да си дам поредната дефиниция и споразумение? За да направя избор?! Или за да се самоотричам?! Или за да взема поредното сънотворно?! Защо се питам?! За да създавам и творя и допълвам поредното пъзелче, от вече нарисуваната от мен картина? Че самата аз съм таз картина...?! Аз се питам?! Що ли се питам.... Думи.... наскачат в утвърждение на мен... И това съм азззззз.... И това съм аааазз... Всичко ми казва, че е мен. И е мен. Тогава защо се питам. Защо да пиша? Защо да говоря? Защо ? като само в биденето си тук, в самото си изживяване като себе си съм най-полезна всекиму мен. Иначе каквото и да опитам да заговоря и определя, дори и на езика на мен-отсреща.... е като просто изливане на вода от чаша в чаша в чаша.... и няма творчество.... Творчество в бездумие. Природата в „мълчание”.... твори се.... Природата на Аз е да сме щастливи в творенето си на животи и реалности, на себе си. Сме такива каквито се видим и създадем. Сме такива каквито вярваме, че сме. Независимо от природата на Аз на околната среда. Защото в Природата няма граници. Няма отделяне. Всичко е взаимносвързнао. Така е с мен и другите. Това е Природата на Аза. Просто да бъде. Като самата Природа. Без обяснения. Без задаване на смисъл. Анел, Тук и Сега

Аз просто те Обичам - Дует Шик

2012-01-02T08:05:00.001-08:00

Щастлива Нова 2012!!!

2011-12-31T11:52:00.001-08:00

С идването на новата година във всеки от нас се раждат нови надежди, нови цели и желания!Вдигаме чашите за наздраве и си пожелаваме с усмивка едно ново начало, нов стремеж.Ето и моeто пожелание за всички: Желая ви здраве, любов, мъдрост, воля, самочувствие, сила, късмет, изобилие, щастие, отговорност, доброта, духовност, красота, амбиция, приятели, доверие и искреност, творчески импулс, градивен потенциал и стремеж... и всичко това да бъде споделено с любимите и сродни души.Нека обичаме живота, нека го живеем в щастие и усмивка. Нека бъдем себе си, да обичаме себе си, да се надяваме, да вярваме, да прощаваме на себе си и другите, да даряваме на другите онова, което бихме искали и за себе си.. защото всички ние сме едно. Да запазим духовността, чистата си душевност и вродената си доброта. И.... Нека винаги ни води Любовта! Наздраве! Щастлива Нова 2012!!!

Зайди Зайди Ясно Слънце ...

2011-12-30T13:26:00.001-08:00

Честито Рождество Христово и Весела Коледа

2011-12-25T07:04:00.000-08:00

Раждам се в безкрая на възнамерените ми случвания, в проява на творението Божие тук съм.
Октривам себе си, защото така предвещавам се да се раждам в намирането на душевните аспекти свои.
В оглеждане и себевиждане.
Отнесена към себе си, разпиляна към всички мен да чуя и видя и отново в преродена завърнатост идвам си, виждам и изживявам се. Богато мое прераждане...
Болезненото отделяне в преливан...е изля се в слято съществуване на осъзнато бидене в безкрай. Събудена в непрекъснатото раждане на живеещата вечна и всемирна ми душа.
Раждам се с Любов в сливането на всичко и всеки ... и отново и отново събрана в себе си в прегръдка.
Енергиен танц сътворява раждането ми.
И аз нея съм, енергията изживявам я. И тя мен е – мен съставлява ме, задава ми насока в/от единствената мен.
Душа. Любов. Светлина.
Родена съм. Раждам се. Сега. Пак. Сега. Родена.

Няма граници на това, което можеш да станеш

2011-12-22T01:50:00.000-08:00

Намирам за забавно (т. е. източник на постоянно забавление) това, че вие хората имате такава нужда да разделяте всичко на правилно и погрешно. Никога и през ум не ви минава, че сами сте си измислили тези етикети, за да ви помогнат да определяте нещата и Себе Си. Никога и през ум не ви минава (освен на най-прозорливите сред вас), че нещо може да бъде едновременно и правилно, и погрешно; че единствено в относителния свят нещата са само от единия или другия вид. В света на абсолютното, в света, в който и има, и няма време, всички неща са всичко.Там няма мъжко и женско, няма преди и сега, няма бързо и бавно, тук и там, горе и долу, ляво и дясно, няма правилно и погрешно.Душата зачева, умът създава, тялото изживява. Кръгът е пълен. Тогава душата е познала себе си в собственото си изживяване. Ако не й харесва изживяването (чувството) или ако по някаква причина й се иска друго, по-различно изживяване, душата просто зачева ново изживяване на Себе Си и съвсем буквално си променя мисленето.Зачатие - творение - изживяване. Каквото заченеш, него сътворяваш; каквото сътвориш, него изживяваш; каквото изживееш, него зачеваш.ВИЕ СТЕ МОЕТО ТЯЛО.всичко, което изживявам, го изживявам чрез вас.ти си Моето тяло, така и Аз съм тялото на другвсичко е Бог и нищо друго не съществуваКазвам ти: АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ.И ТИ СИ ТОВА, КОЕТО СИ. Няма как да не бъдеш. Можеш да променяш формата си, колкото си щеш, но не можеш да не бъдеш.Можеш обаче да не успееш да познаеш Кой Си и така да изживееш само половината от него.Единственото, което е необходимо, за да излезеш от ада (от незнанието), е да познаеш отново.Обаче винаги сте ограничени от знанието си, защото вие/ние сме само създаващо се същество. Не можеш да бъдеш нещо, което не знаеш, че си.Затова ти е даден този живот, за да можеш да познаеш себе си в собственото си изживяване. Тогава можеш да схванеш себе си, Какъвто Си Наистина и да сътвориш себе си такъв, какъвто си бил в изживяването си - ето как кръгът се затваря.Няма граници на това, което можеш да станеш.
СВЕТИЯТ ДУХ = ВДЪХНОВЕНИЕ = ЗАЧАТИЕ
ОТЕЦ = РОДИТЕЛ = ТВОРЕНИЕ
СИН = РОЖБА = ИЗЖИВЯВАНЕ

Нийл Доналд Уолш

Коте приспива малко бебе...

2011-12-22T00:57:00.000-08:00

Отвътре-навън

2011-11-29T04:44:00.001-08:00

Толкова много мисли преминават, всички са мен. Виждам у всяко едно живо същество себе си, усещам го, че е мен, че съм в него. Говори ми и имам си послание свое. Няма другост, има мен. Само мен. В погледите виждам и истината ни, и изградената лъжа. В себе си съзнавам как животът всъщност е една илюзия на себеразделяне, на себе си отделяне от другите, на мое, твое, на ега, на умове и на разграничения, на по по най... Мисля си, болезненост е предизвикало раждането на илюзия, и навярно болезненост я и лекува, съвсем по подобие. Колко е дори безмислено да се говори за единство. Когато чувстваш го, когато в животът ти е всичко съединено и взаимосвързано, започваш да разбираш, че всички правила, анализи, теории и опити за дефиниции на нещата и принципите – са поддържащи илюзиите отделности, уж се завръщаме към себе си, уж си припомняме акта на себеотделяне и забрава, уж „лекуваме” амнезиите си, че да видим единството си... Уж... но в думите голяма клопка има, защото те са средство на ума, те са ума... и ако не си хванал ума си здраво като инструмент да ти служи вярно по предназначение за творение на реалности, за команди, за деление на съществуване във време, в същности отделни и в различни прояви и пространства, то тогава... жертва ставаш по-голяма на себе си. Когато почувстваш с всичко, когато виждаш във всеки и всичко себе си – тогава усещаш и протичането на един „разговор”, на споделяне, което е далеч повече от просто думи. Думите са опит за да опишат подобно споделяне, но често неуспешен, дори заблуждаващ и създаваш поредна илюзия. Когато човек е фиксиран в егото си и от позиция на своя ум – той вижда всичко заплашително, срещу него, касаещо собственост сякаш някаква, брани, брани – а точно в браненето на криворазбраното и кривоприетото его, се ражда болката. Е, тогава започваме да търсим болезнено нова илюзия, разбира се несъзнателно, а когато търсим, по силата на умотворенето, създаваме си я. И върху болката и раната.... нова фасада, нова забрава, тухлички след тухлички разграждаме себе си.... Та... какво означава някой да се споделя – ако човекът, с когото се споделя словом просто вижда от друга позиция себе си. Има ли взаимно споделяне?! Да, винаги. Но не е осъзнато в дуалното проявление, не от двете прояви на Истинското Себе, на Творецът. Та начинът е отвътре-навън, събуждането не е с разговори с думи, а е отвътре-навън... в проявление. Всичко друго са приказки, които създават евентуално, ако човекът отсреща не е бил готов за себе си за отключване на това себезнание, илюзии. Създават илюзии. Събуждането става в свое време, отвътре-навън. Но... може ли човек да се сърди на Себе си? Че така се е самозабравил?! Може, ако иска. И пак ще страда, умножено. Но може да приеме себе си такъв, какъвто е. Да се довери на „мъдростта” на силата, която всички сме. Не може да се сърдиш на пъпката, че още не е разцъфнала роза. Тя, пъпката е перфектна. Кой оценява, кой дава везни, анализи и етикети? Кой фиксира, за да властва и контролира? Кой така се страхува? Страх да бъде и друг едновременно, да се обезличи демек... а само да знае как се освобождава.... от товар... Кой?! ...

Събуди се!

2011-11-19T11:08:00.001-08:00

Човек
В земята гледам и те виждам най-самотен.
Шедьовърът на Майката Природа.
Без автор. Без баща.
В небето гледам, търся скрито обяснение на живота,
чакам някой с думи да те нарече,
свое да те назове,
истина да ти даде.

Колко сила носиш в крехкото си тяло на човешка вечност -
да се раждаш и умираш все за първи път,
все със равен дъх,
все прибран във земна плът..
И времето във бурни урагани
всеки път наново да те дави.

Кажи ми откъде извират жизнените сили
- воля, разум, дух?
Дете на физика, човешка плът и кръв -
кой родител през светлинните години
храни те с рождената ти връв?

Кой те въоръжи със остра мисъл - за чия война?
Да води те по тесните пътеки,
браздящи тайнствена небесна глъбина,
отключена в на Господа дланта?

Не си ли дело на всемирния творец,
оставил те със празна и бездънна памет -
да събираш мъдрост, да му носиш земния прашец
от всеки цвят на радост, всеки жест раздаден?
Рисуваш с мисли само, с чувства... и емоция
Движи четката ти по платната -
не чувстваш ли как всяка краска носи ти душата,
че си твореца и си шедьовъра, и си боята?
че носиш почерка на същества отатък
върху кожата на тленното си тяло?

СЪБУДИ СЕ.

автор: Росица Михайлова

Любовта и нуждата

2011-11-17T00:23:00.001-08:00

Повечето хора смесват любовта с нуждата. Мислят, че двете думи и двете преживявания са взаимозаменяеми. А те не са. Да обичаш някого и да имаш нужда от него са две неща, които нямат нищо общо.
Ти можеш да обичаш някого и едновременно с това да имаш нужда от него, но ти не го обичаш, защото имаш нужда от него. Ако го обичаш, защото имаш нужда от него, значи, че съвсем не си обичал него, а само онова, което ти е давал.
Ако обичаш другия заради онова, което е, независимо от това дали ти дава или не ти дава нещо, от което се нуждаеш, тогава ти наистина го обичаш. Когато няма нищо, от което се нуждаеш, тогава ти наистина можеш да обичаш човека.
Нека си спомним, че любовта е без условия, без ограничения, без нужди ♥

TEDxSF - Louie Schwartzberg - Gratitude

2011-11-06T04:36:00.001-08:00

Новият Избор

2011-10-29T23:45:00.001-07:00

Именно в болката ми съм била скрила ключът към здравето и щастието ми, ...ако мога да си разбера защо е тя, защо съм я създала и какво знание ми носи....
Когато виждам и осъзная смисъла на болката... посланието, което носи тя в живота ми... когато разбера кои от моите избори са ми пораждали болката досега... просто правя Нов избор, с който спирам да си я причинявам отново, а продължавам към следващо изживяване на пътя си. И само от мен и новите ми самоспоразумения и избори зависи дали това следващо изживяване ще е друга болка или друго щастие.
С какъв фокус тръгвам, с какво намерение творя, дали има страх?! ....
Дори и така да е - аз отново ще имам право на избор :)
Винаги го имам в безкрайно многото си Сега :) ♥

Хубав Неделен Ден на всички Ми ;) ♥

Единствената връзка

2011-10-25T00:45:00.000-07:00

Единствената връзка, която е от значение и ражда здрави връзки с околния свят, е установената връзка със себе си. Любовта към себе си е онази, която Е да си дадем. Само така сме готови за споделяне с околните.
Нека днес, тук и сега обърнем внимание на себе си, почувстваме онова аз, което е истински чисто и автентично, цялото любов и светлина. Това Е Бог в нас и твори чудеса. Бъдете Любов, тогава даването и получаването ще се случват неизменно и непрекъснато. Това е самата същност на Истинската Любов - да се даде, да се сподели, да се изживее, да бъде. ♥

I am Ready For Love

2011-10-19T04:35:00.000-07:00

I am ready for love
Why are you hiding from me
I'd quickly give my freedom
To be held in your captivity

I am ready for love
All of the joy and the pain
And all the time that it takes
Just to stay in your good grace
Lately I've been thinking
Maybe you're not ready for me
Maybe you think I need to learn maturity
They say watch what you ask for
Cause you might receive
But if you ask me tomorrow
I'll say the same thing

I am ready for love
Would you please lend me your ear?
I promise I won't complain
I just need you to acknowledge I am here

If you give me half a chance
I'll prove this to you
I will be patient, kind, faithful and true
To a man who loves music
A man who loves art
Respects the spirit world
And thinks with his heart

I am ready for love
If you'll take me in your hands
I will learn what you teach
And do the best that I can

I am ready for love
Here with an offering of
My voice
My Eyes
My soul
My mind

Tell me what is enough
To prove I am ready for love

I am ready

Часът е Сега

2011-10-12T22:01:00.000-07:00

Представете си Земята без хора, обитавана само от растения и животни. Дали още ще има минало и бъдеще? Бихме ли могли още да влагаме някакъв смисъл във времето? Въпроси като „колко е часът" или „каква дата е днес" -ако би имало кой да ги зададе - не биха имали никакъв смисъл. Дъбът или орелът биха се удивили на такъв въпрос. „Колко е часът ли?" - биха попитали те. „Ами часът е сега. Как иначе би могло да бъде?" ... Нека живеем в Настоящето и да се освободим от тежестта на миналите умотворения и бъдещите очаквания на ума. Ползвайте ума, той е наш инструмент. Ние имаме ум, а не сме самият ум. Реакциите ни, взаимоотношенията ни, емоциите ни, болките ни, радостите ни - нека във всеки миг да си задаваме въпроса: Аз какво съм сега? От позицията на Себе си ли живея, или от позицията на ума си?! Истинската любов, радост и щастие извират непрекъснато и са заложени първоизточно в нас като същества. Ние сме самата божествена проява Тук и Сега. Нека си позволяваме да усещаме тази сила в себе си, защото в това е смисълът - щастливо да творим, щастливо да се изживяваме. А не да бъдем пленници на самозабравилото се его. Умът е много хубав наш приятел, наше средство за творене... но забравяйки се в него, ние творим само и единствено амнезионно в болка, в зависимост от чуждите реакции, от външния свят. А тя... радостта и любовта, тя... Истината... е само и единствено в нас. Всичко около нас... е нас самите. И ако ние сме забравили кои сме, около нас ще се срещаме с такива-нас... за да има среща, за да има сблъсък, за да има реакция, за да има граница, за да има осъзнаване, за да има събуждане на аза... Това сме ние. :) Това е Аза. Това е Природата на Аза. ♥ Обичайте първо себе си, усетете Любовта, която сте, чиято проява сте, за да Бъдем... в безкрайната радост и щастие. За да Сме. За да Бъда. Всичко наоколо с очите на ума е бойно поле ... ала през очите на Истинското Аз ... е Любов. Благодаря на всички, които сте в моя живот. Всички сте толкова истински мои отражения, толкова мен. Благодаря си. :) Прекрасен МИГ ви(си) пожелавам - ДАВАМ!!!

Събуждане...

2011-10-12T21:59:00.000-07:00

Когато сте пълни с проблеми, няма място да навлезе нещо ново, няма място за решение. Затова при всяка възможност създавайте малко място, малко пространство, за да видите живота зад житейската ситуация.
Използвайте пълно сетивата си. Бъдете там, където сте. Огледайте се. Просто гледайте, не тълкувайте. Вижте светлината, формите, цветовете, текстурите. Осъзнайте безмълвното присъствие на всяко нещо. Осъзнайте пространството, което му позволява да бъде. Слушайте звуците, без да съдите за тях. Слушайте тишината зад звуците. Докоснете нещо - каквото и да е - и почувствайте и приемете неговото Битие. Наблюдавайте ритъма на дишането си, почувствайте как въздухът влиза и излиза, почувствайте жизнената енергия в тялото си. Позволете на всичко да бъде, във вас и извън вас. Приемете съществуването на всички неща. Потопете се дълбоко в Настоящето.
Оставяте зад гърба си убийствения свят на мисловните абстракции, на времето. Измъквате се от изкривения ум, който източва жизнената ви енергия, точно както бавно отравя и унищожава Земята. Събуждате се от съня на времето и се озовавате в Настоящето.

Присъствието е едно

2011-10-12T21:56:00.000-07:00

"Божествените въплъщения, майките на божества, просветените учители -малцината от тях, които са истински, не са забележителни като личности. Без някакво неистинско „аз", което да поддържат, защитават и хранят, те са по-прости, по-обикновени от обикновения човек. Всеки притежател на силно его би ги сметнал за незначителни, или - още по-вероятно - въобще не би ги забелязал.
Ако някой просветен учит...ел ви привлича, това е защото във вас вече има достатъчно присъствие, за да го разпознаете у друг. Много хора не са разпознали Иисус и Буда, както и винаги е имало много хора, привлечени от неистински учители. Егото бива привлечено от по-голямо его. Тъмнината не може да разпознае светлината. Само светлината може. Затова не вярвайте, че светлината е извън вас, или че може да дойде само през една определена форма. Ако само учителят ви е въплъщение на Бога, тогава вие какво сте? Всяка изключителност е отъждествяване с формата, а отъждествяването с формата означава его - колкото и добре да е замаскирано.
Използвайте присъствието на учителя си като отражение на собствената ви идентичност отвъд името и формата и за да постигнете сами по-наситено присъствие. Скоро ще разберете, че в присъствието няма „мое" и „твое". Присъствието е едно." - Екхарт Тол

Нека следваме себе си!

2011-10-11T02:26:00.000-07:00

Ето така човек нека следва себе си, желанията и своята истина за живота! :) Неотменно, упорито, безкомпромисно, неспирно, смело, истински, стъпка по стъпка, щастлив по самия път.... към себе си. Нека не забравяме, че ние сме създаващите пътя, че ние сме самия път.... Всеки има свой такъв, защото всеки е уникален и различен. Бъди себе си, без страх, без много размисли, тук и сега, в мига. Всички сметки на ума, в крайна сметка се оказват нараняващи ни. Само вътрешната навигация, интуицията, е онази, която води към щастие. Хубав есенен ден на всички ви! Бъдете самата Любов към себе си и околните, защото с Любов се правят чудеса :) ♥

Природата на Аз

2011-10-05T03:59:00.000-07:00

Теории, анализи, философии до безкрай в опити да разберем съществуването и смисъла, в опити да си зададем значимост...
Колко загуба на време и непълноценно изживяване е всичко.
Животът няма нужда от приказки, за да съществува и да продължава. За да бъде. Живеенето не касае разбиране, нито пък осъзнаване, а чисто и просто изживяване на самия процес, вчувстване на творческия импулс, живият творчески импулс.
Какво правим ние? Всички ние. Създаваме си теории, доказваме си ги. Понеже вярваме в тях, те стават неминуемо наша реалност, следователно истинни. Ние като търсещи някаква казуалност и причинна следственост, извеждаме в реалността такава логичност като истинна, правим наша истина проявена. Ние сме генератори на истини. Защото ние сме създатели на реалностите си. Чрез мислите и разбиранията си. Чрез умовете си проектираме, чрез умовете си създаваме.
Но ние не сме умовете. Те просто ни служат в този процес.
Забравяме това. Забравяме се в търсенето и не изживяваме себе си такива каквито сме. Тръгваме на някакъв път, наричаме го своя път, а през цялото време на вървене не си позволяваме да бъдем себе си, свои, такива каквито се усещаме.
Защото – някой преди нас, някъде там.... е поставил някакви рамки, норми и ограничения, някакви изисквания за бъдене. Някакви необходимости. И съответно нужди.
И къде е свободата да избереш пътя си? Как ще го избереш, като вече са ти го предначертали?! Какво право на избор имаш?
Тръгваш по пътя на логиката да дириш разбиране – аз кой съм, аз каква роля имам, аз защо съществувам, какъв е моят смисъл тук, изобщо защо е животът? И продуцираш всякакви хипотетични, после и съвсем истински случващи се и вярни теории. Вярни, за кого? За онзи, който е имал нужда от тях. За онзи, търсещият, който си ги е повикал.
Всичко, що касае дефиниции и определения, е всъщност бягство. Не е яснота. А е всъщност бягство от вътрешната навигация и истина. Умът си мисли, че е добър навигатор, че със своята логичност и рационалност ще доведе себе си(щото търсещият се идентифицира с ума си) до щастие.
А се стига до един момент, в който всички думи, всички теории, всички знания, всички твърдения... са толкова смешни... колкото да кажеш – ха, кучето има опашка. Факт. Става описателност. Която така или иначе се вижда и я има. И като да тръгнеш да описваш безкрайността. Безумие.
Всички науки... в еволюцията, в крайна сметка ще видят това. Няма еволюция. Няма закони. В природата има принципи, които и без да се задават, разбират, определят – действат. Не е дори необходимо да се дефинират. Това, че ние нещо откриваме в съзнанието си като съществуващо, не го прави допреди това несъществуващо. Просто сме го забелязали в описването на повествованието-живот, на картинката-еволюция. Която в крайна сметка е самата картина. Еволюцията и картината, и животът е едно и също, само дето не знае това. Не знаем това.
Че описваме себе си. Че събираме себе си. Че подреждаме себе си ... че събуждаме себе си.
Да, ама само така си мислим. Сън ли? Илюзия ли? Еволюцията е илюзия.
Сън ли? Съзнание ли? Едно и също са. Тогава дали пък не сме вече будни? Сме. Ама само да знаем колко сме.... само да знаем как вече всички сме будни. Само да знаем как границите, които сме се самоспоразумяли да си поставим, е всъщност най-голямата будност.... и творение, и сила и мощ.
Да се изживяваш под всякаква форма, в различни измерения... спрямо разбиранията за измерения и форма на изживяващият ги....
Как всъщност простичкото, несъзнаващото, неразбиращото е най-съвършеното, най-висша форма на будност. Защото е последвало изборът на изживяване – в конкретната форма, с конкретните неразбирания, с конкретните „амнезии”....
Кой е по-висш? Кой е по по най? Това природата не познава. Няма такива категоризации. Не са й никак необходими. Всъщност на нея нищо не й е нужно. Тя си е самодостатъчна. И си Е. Има си я. И все ще си я има.
Енергията е във всичко. И всичкото, като нейна проява, е енергия, но не го знае. И не му и трябва.
Да излезеш от границите(изобщо как може да се излезе от граници, като те не съществуват реално?!) .... болест ли е? Дали?
Природата не познава болест. Не отграничава болест от здраве.
Не отделя едното от другото. Животът се изразява и в двете. Кой какви избори има и къде се поставя.... нека избира, това е смисълът на живота. Да имам право на избор да се изживея.
Питам се – защо ли се питам...
Питам се – кой ме кара в мен да се питам?! Защо искам да знам? Нямам ли си доверие, че и без да знам и разбирам всичко ще бъде наред и ще съм в щастие?!
Питам се дали пък аз самата не съм щастието?! Питам се дали пък аз не съм самата природата, а не че съм част от нея.... Дали не нося нейния творчески потенциал да бъде, без да има нужда от това да се разбира и дефинира... дали пък аз не съм самодостатъчна?! Дали пък аз не съм творец?! Дали?!
А защо пък се питам?! За да си дам поредната дефиниция и споразумение? За да направя избор?! Или за да се самоотричам?! Или за да взема поредното сънотворно?! Защо се питам?! За да създавам и творя и допълвам поредното пъзелче, от вече нарисуваната от мен картина? Че самата аз съм таз картина...?!
Аз се питам?! Що ли се питам....
Думи.... наскачат в утвърждение на мен...
И това съм азззззз....
И това съм аааазз...
Всичко ми казва, че е мен.
И е мен.
Тогава защо се питам. Защо да пиша? Защо да говоря? Защо ? като само в биденето си тук, в самото си изживяване като себе си съм най-полезна всекиму мен. Иначе каквото и да опитам да заговоря и определя, дори и на езика на мен-отсреща.... е като просто изливане на вода от чаша в чаша в чаша.... и няма творчество....
Творчество в бездумие.
Природата в „мълчание”.... твори се....
Природата на Аз е да сме щастливи в творенето си на животи и реалности, на себе си. Сме такива каквито се видим и създадем. Сме такива каквито вярваме, че сме. Независимо от природата на Аз на околната среда.
Защото в Природата няма граници. Няма отделяне. Всичко е взаимносвързнао. Така е с мен и другите. Това е Природата на Аза. Просто да бъде. Като самата Природа. Без обяснения. Без задаване на смисъл.

:)

Отвъд страха...да се познаеш...

2011-10-02T12:52:00.000-07:00

Истинското творчество е резултатот съюза с божественото, с мистичното и непознаваемото. Тогава то носи радостна твореца и щастие на другите. Ошо.

Живях безгрешно,после грешно.. по стъпките на истината неродена още в мене...аз крачех катосляпа, лутах себе си... разкъсвана, раздирана до кръв от демони... Душата ми спокров обгърната очаваше да се изгуби сред тъмата ледена. Навсякъде до менекрачеха и страховете ми...все неотменните „приятели” във времето. Не стихнала от болката аз търсехсвоя извор, виделината в мен изгубена все дирех я... и своя зов отправяхискрено и вятъра очаквах да ми върне шепота на истината, но отговора тъйжадуван все не идваше.

Въртях се влабиринт от тъмни страсти, издигах се на гребена на нищото... помръкнала испяща бях, а утрешния ден го виждах катоминало...

Не бях ни тука...нито пък сега... Във миналото връщах се да се покая, разравяйки потиснатите тежкиспомени... и все разгарях огъня нестихващв мен, а той безмилостно гореше ме загрешките отминали, дори неспомнени... И раните докосвах плахо, после силово, ате боляха... дълго и безмилостно... и все очаквах помощ... на вратата ми тя да похлопа и тихо в мен да влезе истинно...и да ме изцели завинаги...

Но пътят чист бетъй далеч от мен. И с всички крачкинапосока правени , без мъдростта и знанието да са мои спътници във клопкивкарвах мене си, а пък душата ми принудено и отредих да скита като блудница... Завои,пропасти, горчивина...безброй мъчения и сторих. и пак се ”случвах ”в грешниизбори. Болеше я..и стона и дочувах,...до дъното потънах... все не спирах... и не разбирах, че моят свят „просторен”се е превърнал в ад неистов.

Сама аз себе си увличах в капана свой да сеположа, а пък на другите им давах „безда искам” свободно с мене да го сторят. Уж вярваща, божествена и светла...аз бавно и стремително погивах.Докосна ме смъртта отвътре и вледени ме... цяла. И като камък станах аз... студени неподвижен. Усещах, че умирам, на късове ме хапеше умът ми...и давах себе си,защото не провиждах . А пък отвъд...”аз мислех си”...това очакваха да сторя, зада ме разтопят, докато в пепел се превърна., защото пречех. И мрака нарушавах...Без мен и беше по-добре на тънината,.а пък страха изпълващ ме стремглаво...само затягаше оковите и ме оставяше да дишам едва...едва...като назаем. Итъй... поглъщаше ме бавно.

И все не виждах,че не отвън, а вътре в мен това е детоме разяжда. Сама за себе си аз демон бях и свойта гибел сътворявах бавно.Отвънкатърсех светлината , отвън усещах гняв,и суета, и болка, и агресия.и свят погубен, в който вярвах си, че съществувам. Само, че туй било е моетонезрящо „вътре”... било е просто огледало...

„А мойто себе е различно”...все проговаряшедълбово в мен един познат, премъдърглас..Но все не вярвах истина да миговори.

И продължавах дасе рея между небето и земята... безчувствена, и тъжна и обезверена...очакваща... какво ли?!... Краха... или избавлениетосвое.. Що ли?!

Вече незнаех нищо, нито чувах, нито виждах... въвбездната си собствена се сгромолясах бездиханна.Единствено божествената ми природа не позволяваше във мене да заспи желаниетода се моля. И ден след ден молитвата излязла от сърцето ми ранено, аз като стожер я положих около мен да бди,за да ме съхрани. Туй само можех, докато спрях да имам сили накрая и това дасторя... И сякаш веч не съществувах. За мене нямаше ни чувства, нито сетивапробудени, с които да отсявам случващото се. А лутащата ми душа опита се да сезавърне, но нямах сили да я приютя... Бях уморена... да Бъда... и сепредадох на Бога в мен, защото само тойми бе останал, за да му вярвам и дачувствам близостта му. Единствено в това оказах се тъй-права. Без его и без страхове поисках само да върна себе си въвмен самата.. .да се събера и се усетя по детски жива... и да даря света с понеедна единствена усмивка, но от душа родена да е... чиста..и да почувствам понеза миг един аз радостта от туй, че има ме, че съм жена.. и майка..и сестра...дори дете,... че просто ЖИВА съм...Забравила, че съм човек със свойтенедостатъци, и болки и несгоди... бях заглушила моето сърце от вечните терзанияза съвършенство, от лутането във дуалността, която ме бе кастрира отдавна като същност... Изгубенааз бях...и исках само да се върна преди финала свой... да „разбера” и да усетя реалността каквато имах я, и помнехя, но както някога... преди да се разтворя в тъмнината своя...И най-накрая азразбрах, че тъмното и светлото във мене са поравно. И без отричане приех, чесъм и двете...Тогава мир в душата ми настана. Щом мрака свой приех го безусловно...тогава станаха и чудесата...

Оказа се, че Богме беше чул и бе разбрал това, което озари ума ми и чувството в сърцето ми родено, защото бях приела изцяло онова, което Той е всъщност.. Медалът имадве страни.. и двете части са във мене. Оставаше ми да направя своя избор... Къде да бъда... откоя страна...Неистово обичах светлината и дадох вътрешния вот пред себе си иНего. Почувствах полъха на миналото... Той бе като изпят отдавна стих напесен... и после аз пробудих се напълно...

Тогава яркителъчи на Светлината окъпаха ме и грижовно стичаха се непрестанно, за да мепречистят цялата... и вън, и вътре.. и раните ми излекуваха., за да не ме боли.И после свойте цветове разтвори над мен и ме обгърня с дъгата свояживотворна... и ме изпълни със надежда, и ме дари със вяра свята... и нежнотъмнината тя от мен завинаги прогони като я обезсили...не с война, а с любовта ситя го стори... И като дар принесе ми я, за да е винаги във мен и в мойто святоложе... в сърцето ми тя вечно да живее...всемирната любов ...онази... дето родена е отсветлината... онази дето чудесата случва.... онази, дето изначално ме есътворила като същност. Това бе моето свето кръщение... сама аз себе сипречистих и осъзнах го. Това бе полъхапред моята врата, която тъй неистово очаквах...

И аз изправих сеи вече виждах. Христова бяла светлина, която се излива върху мен, която бе всамата мен, която върна ми искрата за нов живот и ме събуди.

И днес като възкръснал феникс от пепелта аз мога с душатаси ведно пак да летя, без граници... и без окови, без сянката на мрака и страха. Ивсеки миг благодаря ...На този, който ме е сътворил... и ме обича безусловно...и в него себе си аз виждам. И всички думи, до които се докосвам, за да сеизразя са всъщност само рамка и няма как изцяло да се споделя... затуйзамлъквам... И нека само любовта от мен извираща безмълвно да говори...

Разбрах, че аконещо искаш със душата си.. ще се даде... и именно тогава ти ще осъзнаеш силата си на творец, която е итвое право свише...

И претворяваки сечрез любов ще продължавам да благодаря...И зная вече коя съм... какво аз искам...и накъдевървя... Аз светлината съм и любовта, и вятъра и огъня, скръбта и лъчезарнатаусмивка, и болката и радостта, и капките роса и цветето в пръстта, и камъка ивечността.. И всичко съм, и нищо съм... аз съм Безкрайността ... И тъй съмцяла...

Автор: Даниела Александрова

Oneness :)

2011-09-28T03:44:00.000-07:00

Letter to an An....Angel

2011-09-23T01:44:00.001-07:00

Spirit of Nature

2011-09-22T12:34:00.001-07:00

Какво избирам?

2011-09-21T04:29:00.001-07:00

Нашите импулси, желания и мечти са пътища, които ни водят към целта, към Себе си.
Те разкриват позитивните посоки, в които животът ни може да тръгне, а ние винаги сме в движение, тъй като да бъдеш, означава да се променяш. Промяната стои в основата на живота. Чрез нея ние израстваме и откриваме себе си. И започваме да реализираме някои от безкрайните възможности в живота си.
Можем или свободно да изберем да се променяме, като през това време се наслаждаваме на новите предизвикателства, или да се съпротивляваме на промяната, докато в живота си не се принудим да израснем чрез неприятни проблеми и травми. Израстване чрез радост, или израстване чрез страдание - изборът е наш.

Да си позволим да бъдем щастливи

2011-09-20T01:05:00.000-07:00

И като че животът е самообслужване. Можем да обогатим собствения си живот, като се самодаряваме, като изваждаме на показ творческото в себе си, и сме щастливи, като си позволим да бъдем щастливи.
И истината за осъзнатите нас като творци е, че сме хора, които се прекланят пред своя талант и важността да споделят и развиват безбройните чудеса, с които са надарени.

"Just A Dream" by Nelly - Sam Tsui & Christina Grimmie

2011-09-19T11:56:00.001-07:00

С какво започна всичко. Станислав Гроф в Русия

2011-09-16T05:59:00.000-07:00

Послания

2011-09-14T13:33:00.000-07:00

1/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Най-важният дар на разширеното съзнание е изненадващата промяна на идентитета.
Мистичните изживявания са в състояние да разтопят границите и да отворят сърцата ни към една реалност отвъд нашето ограничено усещане на аза. Чрез тях се свързваме отново с мястото ни в свещеността на цялото творение. Намираме се в една неиз...бежна мрежа от взаимност, привързани към единствената дреха на съдбата. Не сме отделни, а сме взаимно зависими.

2/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Страданието идва, когато някъде в нас не сме се последвали и разбрали, когато нещо в нас е отделено и отхвърлено - ние сме го направили - съзнателно или недотам. И механизмът болка е онзи величествен наш защитник, който се активира, за да ни фокусира в нас, за да ни завърне към себе си. Погледът да отмести и себеразбиране да катализира.

3/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Днес, в работата си или докато шофираме, докато разговаряме или пазаруваме, докато спортуваме или се грижим за тялото си, сами можем да изберем кой звук да слушаме. Дали ще е счупената грамофонна плоча от миналото, която ни носи горчивина и скръб... или ще се отърсим от тези мисли и ще се оставим на чудото и възможностите на живота.
Трансформирайки пейзажа на мислите ни, ще успеем да революционизираме целия си свят.

4/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Всяка форма е изпълнена с Любов. И всяко име представлява Любов.
Сътворението и творецът са като танца и танцьора. Не може да има танц без танцьор. Танцьорът е във всяко движение на танца. Творецът е във всяка частица на творението... вездесъщ, всемогъщ... в танца на танцьора...

5/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Всяка клетка е свързана с целия теб. По същия начин всеки е свързан с пълната цялост на творението и с всеки друг. На много фино ниво съществува един-единствен живот в тази вселена. Въпреки, че изглеждат много на грубо ниво, когато отидеш по-дълбоко и по-дълбоко... има само едно съществувание, една божественост.
Мъдрият никога не слага етикети на хората. В очите на мъдрия индивидуалното съществуване спира...

6/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Истината е многоизмерна.
Всеки е прав – вижда от неговия си аватар...
Той, всеки.. създава своята си реалност, от която има нужда, за да достигне някакво ниво на осъзнатост... и в следваща проява към по и по осъзнатост... целейки цялост...
Негова си реалност. /и само тя е единствената му истина, всичко друго за него е илюзия/... А когато няма другост?! Съм сама в ново значение. Само аз, единствено съществуваща.
Илюзията се самоелиминира, защото е изкуствено от мен била създадена и поддържана... И ... като си спомня... тя се стапя.
Като се върна към себе си, СЪМ ИСТИНАТА – а не правя реалност, не градя, не създавам истини... които са част от ИСТИНАТА.
Тогава „АЗ СЪМ ПЪТЯТ И ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ”...

7/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Всяко външно предизвикателство е отражение на вътрешната съпротива срещу промяната.

8/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Всички споделяме едно общо енерго-информационно поле. Говорим си взаимно във всеки един миг, но не всички съзнаваме това като случващ се постоянен обмен на информация... Енергийно-мисловният механизъм е един и същ, приложен навсякъде по всяко време във всеки проявен аспект... един програмен модел на непрекъсната динамика и свързаност... като организъм, който вдишва и издишва, дава и получава информация знание, необходима за дозирана следваща и последваща осъзнатост към целеустременото себезавръщане към цялост. И "другостите" говорят и знак са от себе си към себе си... навигация по самоначертана вече карта на обход-себеизживяване ...

9/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

По своята същност хората представляват полета от енергия... Там накъдето се насочва вниманието, натам потича енергията.
Когато двама души насочват вниманието си един към друг, независимо пространство и време, те сливат енергийните си полета... т.е. осъзнават сливането, защото инак свързаността я има всеки миг... отвъд каквито и да е граници... телепатия невъзможна?! та тя се случва непрекъснато, ние всички сме един общ организъм и общуваме един с друг непрекъснато - съзнателно или не, всичко зависи от избори, граници... няма как да не бъдем себе си. все сме себе си.

10/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Обръщайки се навътре, към себе си, към Аза, постигаме такова ниво на съзнание, при което интуицията започва да съпътства логиката и целите ни започват да съответстват на вътрешните ни представи и копнежи за онова, което в действителност бихме искали да извършим... Едно по-висше възприятие на синхронност, значими "съвпадения"... и възможност да ги схващаме, осъзнаваме, случваме дори...
т.е. събитията ни в живота съответстват на готовността ни за растеж и развитие и синхроничностите започват да са видяно проявени все "по-често".

11/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Думите понякога раждат недоразумения. Езикът в полето на любовта няма смисъл. Неизразеното с думи може да бъде разбрано с мълчание.

12/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Истината сама се разкрива. В истината има изящество, което поразява сърцето и го кара да се пробуди :)

13/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Откажете се от всички очаквания

Няма по-голяма пречка пред щастието от очакванията. Откажете се от тях незабавно и повече никога нямайте очаквания за нещо и за някого. Забравете как според вас „трябва” да стоят нещата. Няма такова нещо като „трябва” във Вселената. „Трябва” е човешка измислица, която няма нищо общо с върховната реалност.
Знайте, че завоите, които ни извеждат от пътя, по който сме мислели, че трябва да вървим, изобщо не са отклонения, а са най-бързият път от мястото, на което се намираме, до мястото, на което искаме да бъдем – иначе не бихме вървели по него.
Бъдете убедени, че Бог знае какво прави. Знайте, че животът винаги нарежда нещата във ваша полза. Разберете, че очакванията са само представата ви за нещо и че тази представа не може и не взема под внимание сложното преплитане на житейските пътувания на всички нас, последователно и едновременно, в колективното и съавторско преживяване на Единната душа, проявена чрез Многото.
С други думи, тук се случва повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Има повече от една житейска програма. Целта е една, но процесът е многостранен. Непрекъснато съзнавайте това и ще откриете, че ако се придържате към очакванията си, само ще спънете Идеалния план и разиграването му на сцената на живота от всички участници.
Твърдя, че очакванията поставят граница на начина, по който човек определя съвършенството, и тази граница ви пречи самите вие да създавате съвършенство. Затова не очаквайте нищо и вземайте каквото получавате. Приемайте онова, което се прояви. Обичайте го такова, каквото е.
Обичай живота какъвто е.

Нийл Доналд Уолш

14/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

"Истински Майстор Учител е не онзи, който има най-много ученици, а този, който създава най-много Майстори,
Истински водач е не онзи, който има най-много пос¬ледователи, а този, който създава най-много водачи.
Истински крал е не онзи, който има най-много поданици, а този, който заведе най-много от тях до величието.
Истински учител е не онзи, който има най-много знание, а този, който помогне на най-много други да имат знание.
Истински Бог е не онзи, който има най-много слуги, а Този, който служи най-много, правейки всички други Богове.
Това е едновременно и целта, и славата на Бога: всички ще престанат да Му бъдат поданици и всички ще знаят Бога не като нещо недостижимо, а като нещо неизбежно."
Нийл Доналд Уолш

15/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

"Най-напред трябва да видиш Себе Си като достоен, преди да можеш да видиш друг като достоен. Най-напред трябва да видиш Себе Си като благословен, преди да можеш да видиш друг като благословен. Най-напред трябва да опознаеш Себе Си като свят, преди да можеш да потвърдиш святостта на друг." (Нийл Доналд Уолш)

16/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Един ден майката влиза в кухнята и намира малката си дъщеричка на масата, разхвърляла фулмастери навсякъде, дълбоко вглъбена в картинката, която рисува. „Ау, я да видим какво рисуваш", казала майката. „Това е Бог, маме", отвърнало чаровното момиченце и погледнало с блестящи очи. „О, сладурано, това е толкова мило", казала майката, опитвайки се да бъде полезна. „Но знаеш ли, никой всъщност не знае със сигурност как изглежда Бога."
„Ами", изчуруликала малката, „ако само ме оставиш да свърша..."

17/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Целта на неспирното пътуване е сътворяване на вечна възможност и безкраен контекст, в който да преживяваме и изразяваме, създаваме и реализираме, познаваме и претворяваме своята Истинска Същност....

18/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

"Не се чувствай изоставен. Аз винаги съм с теб. Ако имаш въпроси - ежедневни въпроси, каквито съм сигурен, че ще продължиш да имаш, знай, че можеш да Ме повикаш да ти отговоря. Няма нужда това да става само под формата на книга.
Този не е единственият начин, по който ти говоря. Чуй гласа Ми в истината на душата си. Чуй гласа Ми в чувството на сърцето си. Чуй гласа Ми в спокойствието на разума си.
Чуй Ме навсякъде. Винаги, когато имаш въпрос, просто знай, че вече съм му отговорил. И тогава отвори очите си за своя свят. Отговорът Ми може да е в някоя публикувана статия. Може да е в написаната проповед, която след малко ще бъде изнесена. Може да е във филма, който се снима в момента. Или в песента, композирана вчера. Може да е в думите, които след малко ще бъдат изречени от любим човек. Или в сърцето на нов приятел, с който ще се запознаеш след малко.
Моята Истина е в шепота на вятъра, в шуртенето на потока, в трясъка на гръмотевицата, в тропота на дъжда.
Тя е допирът на земята, уханието на лилията, топли¬ната на слънцето, магнетизмът на луната.
Моята Истина (и твоята най-сигурна помощ в момент на нужда) е величествена като нощното небе и в същото време проста и неопровержимо доверчива като гугукането на малко бебе.
Музиката на Моята Истина е силна като ударите на сърцето и тиха като дъха, поет в единство с Мен.
Аз няма да те изоставя. Не мога да те изоставя, защото си Мое творение и Мое произведение, Моя дъщеря и Мой син, Мой смисъл и ...Мен самият.
Така че, разчитай на Мен, където и когато си отделен от мира и спокойствието, които съм Аз.

Аз ще съм там. С Истина. И Светлина. И Обич."

Разговори с Бога - Нийл Доналд Уолш

19/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

"Запомни едно: истинското тържество е в надмогването на разума.
Ако слушаш душата си, ти ще знаеш кое е „най-доброто" за теб, защото твоето добро е твоята истина.
Когато действаш единствено съобразно своята истина, ти ускоряваш напредъка си. Когато твориш опита си въз основа на своята „истина за момента", вместо да преповтаряш опита, основаващ се на „минали истини", ти си изграждаш едно „ново аз".
Защо ти отнема толкова много време, за да сътвориш реалността, която е твой избор? Ето защо: защото не живееш според собствената си истина.
Познай истината и истината ще те направи свободен.
Но когато веднъж стигнеш до познание на истината, не продължавай да си променяш възгледите за нея. Това е твоят разум, който все се опитва да преценява какво е „най-добро". Спри го! Трябва да надмогнеш разума. Да се върнеш към чувствата!
Точно това значи „да си върнеш здравия смисъл". То означава да възстановиш начина, по който чувстваш, а не по който мислиш. Мислите са си мисли. Мисловни конструкции. Те са „изработени" от твоето съзнание. Но чувствата - те са реалността за момента.
Чувствата са езикът на душата. А твоята истина, това е душата ти.
Това е. Разбираш ли всичко?
Означава ли това, че трябва да даваме израз на всичките си чувства - независимо колко са негативни или разрушителни?
Чувствата не са нито негативни, нито разрушителни. Те са просто истини. Важното е по какъв начин ще дадеш израз на своята истина.
Когато изразяваш своята истина с любов, рядко възникват негативни или разрушителни резултати, а когато това става, то е само защото някой друг решава да преживее твоята истина по негативен или разрушителен начин. Нищо не може да се направи, за да се избегне това.
Разбира се, че не е хубаво, ако не съумееш да дадеш израз на своята истина. Но хората непрекъснато го правят. Толкова много се страхуват да предизвикат или да се изправят пред неприятни реакции, че напълно прикриват своята истина.
Запомни едно: не е толкова важно по какъв начин се възприема едно послание, а по какъв начин се предава.
Ти не можеш да поемеш отговорността за това как се приема твоята истина. Можеш само да се ангажираш да я предадеш правилно. А когато казвам правилно, нямам предвид само ясно. Имам предвид с каква любов, с какво съпричастие, с какво усещане, смелост и пълнота е предадена."

20/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

„Да се чувстваш добре", това означава душата ти да възкликне: „Ето, това съм Аз!"
Случвало ли ти се е в училище учителят да извиква поименно всички и, стигнал до твоето име, ти откликваш „Тук"?
Да.
Е, „да се чувстваш добре" е начинът, по който душата заявява „Тук съм!"
♥

21/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

"Целият свят е в непрестанен процес на обмен на енергия.
Твоята енергия напира и засяга всичко останало. Всички и всичко останало засяга теб. Но ето че се случва нещо много интересно. В някаква точка между теб и всичко останало - тези енергии се срещат.
За да опишем по-нагледно нещата, нека си представим двама души в една стая. Те са на два противоположни края на стаята, отдалечени един от друг. Ще ги наречем Том и Мери.
Личната енергия на Том излъчва сигнали спрямо Том в 360-гродусова окръжност в цялата вселена. В частност тази енергийна вълна достига до Мери.
Мери в същото време излъчва собствената си енергия и част от нея достига до Том.
Но тези енергии се срещат по средата между Том и Мери по неподозиран от тях самите начин,
Тук енергиите се съединяват (спомнете си, че тези енергии са физически феномен; те могат да се измерят и почувстват] и се съчетават така, че образуват нова енергийна единица, която ще наричаме „Томери". Това е съчетаната енергия на Том и Мери.
Том и Мери спокойно биха могли да нарекат тази енергия Съвместното Ни Тяло - защото тя е точно това: едно енергийно тяло, с което и двамата са свързани и което и двамата захранват постоянно с енергия, която се излъчва към него и което излъчва обратно енергия към своите „дарители" по канала или струната, или нишката, която винаги съществува в Матрицата. (Всъщност Матрицата е тъкмо този „канал".)
Това преживяване на „Томери" е истината за Том и Мери. И двамата се чувстват привлечени към това Свято Общение. Защото чувстват по канала върховната радост на Съвместното тяло, формирано помежду им, на Благословения си Съюз.
Том и Мери, макар и далеч един от друг, могат да почувстват - по физически начин - онова, което става в Матрицата. И двамата се чувстват неотменно привлечени от това преживяване. Те имат желание да бъдат един с друг! И то веднага!
Тук влиза в действие тяхното „възпитание". Светът ги е учил да не избързват, да не се доверяват на чувствата си, да се пазят да не бъдат „наранени", да се въздържат.
Ала душата... Желае да познае „Томери" - още сега!
Ако двамата имат шанс, те ще отстояват свободата си да се отърсят от страховете си и да повярват, че любовта е всичко, което съществува.
Тези двама души непреодолимо са привлечени към Съвместното Си Тяло. ТОМЕРИ вече се преживява на метафизично ниво и Том и Мери ще пожелаят да го пре-живеят и физически. Това ще ги сближи. Не един към друг. Така може да се стори на страничния наблюдател. Те всьщност се опитват да постигнат ТОМЕРИ. Стремят се да постигнат това място на Божествен Съюз, който вече съществува помежду им. Мястото, където те вече знаят, че са Едно цяло. Стремят се да изживеят чувството да бъдат Едно цяло.
И така те се стремят към „чувството", което изживяват и, скъсявайки разстоянието, което ги разделя, те „скъсяват нишката" и енергията, която и двамата изпращат на ТОМЕРИ, изминава по-кратко разстояние и така става по-интензивна.
Сега те са само на крачка един от друг. Съвместното им Тяло ярко свети. Вибрира с огромна честота. „Връзката", която се насочва и изхожда от ТОМЕРИ е по-уплътнена, по-широка, светла, гори от протичането на невероятна енергия. Двамата „горят от Желание". Наистина!
Стават все по-близки.
Ето че се докосват.
Чувството е почти непоносимо. Изключително. В момента на довосване те чувстват цялата енергия на ТОМЕРИ - цялата сгъстена, интензивна, единна субстанция на тяхното Съвместно Същество.
Ако отворите сетивата си, ще почувствате тази неуловима, сюблимна енергия да потръпва при докосване - понякога тръпките ще преминат през вас - или ще почувствате топлина при докосването - или топлина, която внезапно ще се разлее по цялото ви тяло, но ще бъде концентрирана в най-ниската чакра, тоест енергиен център.
Тя ще „гори" там особено силно и Том и Мери ще изпитат страст един към друг!
Сега те се прегръщат и преодоляват пространството помежду си. Том, Мери и Томери вече са в единно пространство. Том и Мери могат да усетят Томери по-между си - и им се ще да се приближат още повече -буквално да се слеят с Томери. Да се превърнат физически в Томери.
Аз съм дал възможност за подобно сливане на мъжко-то и женското тяло. В този момент телата на Том и Мери са готови да се слеят. Тялото на Том е готово буквално да проникне в Мери. Тялото на Мери е готово буквално да приеме Том.
Тази трьпка, това горене е повече от силно. То е... неописуемо. Двете физически тела се сливат. Том, Мери и Томери стават Едно цяло. В плът.
Енергиите продьлжават да протичат през тях. Непреодолимо. Страстно.
Те се надигат. Движат се. Не могат да се наситят един на друг, иска им се да бъдат още по-близо. Те копнеят да бъдат близо. Близо. Още по-близо.
Те избухват - буквално - и физическите им тела са целите в конвулсии. Вибрацията изпраща тръпки до връхчетата на пръстите им. В избухването на тяхното Единение те познават Бога и Богинята, Алфата и Омегата, Всичко и Нищо - Същността на Живота - Преживяват Битието.
Стават и някои химически процеси. Двамата стават Едно цяло - и едно трето цяло често се сьздава във физическа форма.
Така се сьздава видимо проявление на ТОМЕРИ. Плът от тяхната плът. Кръв от тяхната кръв.
Те създават живот в буквалния смисъл!"

Разговори с Бога - Нийл Доналд Уолш

22/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

На сантиметър от дясното му крило летеше най-ослепително бялата чайка на света, носеше се във въздуха без никакво усилие, без дори перце да помръдне, въпреки че Флетчър летеше почти с пределната си скорост.
За миг всичко у Флетчър се обърка.
"Какво става? Да не съм полудял? Или съм умрял? Какво е това?"
Тих и спокоен, гласът продължи да звучи в мислите му и поиска отговор:
-Чайко Флетчър Линд, искаш ли да летиш?
-Да, ИСКАМ ДА ЛЕТЯ!
-Чайко Флетчър Линд, толкова силно ли искаш да летиш, че да си готов да простиш на Ятото, че си Прокуден, да продължиш да се учиш, а един ден да се върнеш тук, за да помогнеш и на другите да научат това, което знаеш?
....

Из Джонатан Ливингстън ЧАЙКАТА - Ричард Бах

23/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Джонатан Ливингстън Чайката
Ричард Бах

*******
— Джонатан, помниш ли какво ми каза някога — че трябва да обичаме Ятото достатъчно, за да се върнем при него и да му помагаме да учи?
-Да.
- Не мога да проумея как успяваш да обичаш тълпа озверели птици, които току-що са се опитали да те убият.
- О, Флетч, това не ти харесва, а? Ти, естествено, не обичаш омразата и злото! Но трябва да се упражняваш, за да можеш да разпознаеш истинската чайка, да виждаш доброто у всяка от тях и да им помогнеш сами да го съзрат. Това разбирам под думата обич. И е истинско наслаждение, когато го постигнеш.
Спомням си, например, една разярена млада птица, казваше се Флетчър Линд Чайката. Беше току-що Прокуден, готов да се бие до смърт с Ятото, и тъкмо започваше да си изгражда собствен ад на Далечните скали. А ето го днес - вместо това гради собствените си небеса и води цялото Ято в тази посока.
Флетчър се обърна кьм своя учител и в очите му за миг проблясна страх.
-Аз да Водя? Какво искаш да кажеш с това аз да ги Водя? Тук ти си учителят. Не можеш да си отидеш!
- Не мога ли? А не ти ли хрумва, че може да има и други ята, други Флетчъри, които имат нужда от учител, повече от този тук, който вече е намерил пътя си към светлината?
- Аз? Джон, аз съм само една обикновена чайка, а ти си...
- ... единственият Син на Великата чайка, а? -Джонатан въздъхна и се загледа в морето. - Ти повече нямаш нужда от мен. Нужно ти е да продължиш да откриваш себе си, всеки ден да опознаваш още мъничко от оня истинския, безпределния Флетчър Чайката. Той е твоят инструктор. Трябва да се научиш да го разбираш и да се упражняваш да бъдеш той.
Миг по-късно тялото на Джонатан затрептя във въздуха, заблещука и започна да става прозрачно.
— Не им позволявай да пускат глупави слухове за мен или да ме превръщат в бог. Нали, Флетч? Аз съм чайка. Обичам да летя, може би...
-ДЖОНАТАН!
- Горкият Флетч! Не вярвай на това, което ти казват очите! Те могат да показват само границите. Гледай с истинското си проникновение, откривай това, което всъщност дълбоко в себе си знаеш, и тогава ще съзреш начина на летене.

24/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

ДРУГИТЕ СА САМО ОГЛЕДАЛА, КОИТО НИ ОТРАЗЯВАТ
Не можем да обичаме или мразим нещо у някого, освен ако в него не виждаме отразено онова, което обичаме или мразим у себе си.Начинът, по който възприемаме околните, е много точен барометър за отношението ни към самите нас. Ние обичаме тези, които приличат на нас, и отблъскваме онези, които излагат на показ собствените ни недостатъци. Във всеки срещнат се отразяваме ние самите. Ако за миг допуснем, че хората в живота ни играят ролята на огледала, ще се окаже, че разполагаме с изобилие от ценна информация, която ще ни помогне да опознаем себе си. Защо да не отклоним вниманието си от околните и да го насочим към себе си. Вместо да преценяваме и да съдим другите, най-напред трябва да опознаем себе си. Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.

25/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Тялото е интелигентно. Нека да се научим да не му пречим да се самолекува. И да намерим онези холистични техники, с които да подкрепяме собствения си организъм в неговото самолечение ♥

26/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Всеки сам за себе си е навигация и всеки сам за себе си „реди” събитията и „случайностите” в живота си, личностите, които ще срещне, ситуациите, в които ще попадне. А това своебразно програмиране на действителност се случва непрекъснато. Животът е творецът, животът е творенето и животът е резултатът, видян в творчество, т.е. творението. Творим живота си, навигирайки сами себе си, нареждайки сами стъпките по пътя си с различни нива на осъзнатост и творческа мисъл. Осъзнатостта винаги я има, защото е заложена да бъде. Моментът на озаряване и проглеждане е различен в зависимост от готовността за осъзнато ползване на творческата ни енергия. Осъзнатостта я имаме винаги, защото сме съвършени по своето естество души - абсолютно чисти. И двигателят, лечителят на процеса „болеене”, т.е. продължаващо случваща се самопотиснатост, случваща се самозабрава, Е душата, духовната енергия, жизнената сила - тя няма нужда от лечение, защото е съвършена. Тя е двигателят на изцелението, тя носи информацията за здраве и сила, помни и знае истинската природа, тя е лечителят, тя движи процеса изцеление, ожизнявайки, одухотворявайки.
Анел, Тук и Сега

27/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Повечето хора влизат в любовни отношения, гледайки какво могат да получат от тях, вместо какво могат да допринесат в тях. Предназначението на взаимоотношенията е да решиш коя част от себе си би искал да видиш наяве, а не коя част от другия можеш да заловиш и да задържиш.Предназначението на взаимоотношенията е не да имаш някой, който може да те допълни, а да имаш някой, с когото да можеш да споделиш пълнотата си. Ето го парадоксът на човешките взаимоотношения: нямаш нужда от някой друг, за да изпиташ напълно Кой Си и...без някой друг си едно нищо. Това е мистерията и чудото, разочарованието и радостта на човешкото изживяване. Изисква се дълбоко разбиране и пълна готовност да живееш в този парадокс по начин, в който да има смисъл. Нека всеки човек в отношенията се тревожи не за другия, а само, само за Себе Си. Съсредоточаването върху другия, фикс идеята ти за него е това, което причинява провала в отношенията. Няма значение какво мисли, очаква и планува другият. Има значение единствено какво си ти по отношение на него. Най-обичащият човек е този, който е съсредоточен в Себе Си. Много хора правят грешката да търсят обичта към Себе Си чрез обичта към друг. Душата е дошла в тялото и тялото в живота с цел еволюция. Вие еволюирате, променяте се. Използвате връзката си с всичко, за да решите в каква насока се променяте. Бъди сега и завинаги съсредоточен в Себе си. Гледай какво си, какво правиш и какво имаш във всеки един момент, а не какво става с друг. Спасението ти се намира не в действието на друг, а в собствената ти реакция. Най-висшият избор е този, който предизвиква най-голямото добро за теб. Повечето хора се занимават изцяло с въпроса - не кой е най-висшият избор, а кой е най-изгодният?! Или как мога да загубя най-малко? Когато се живее, за да се контролират загубите и оптималната полза, истинският дар на живота е загубен. Възможността е пропиляна. Защото живот, живян по такъв начин, е живот, живян в страх - и такъв живот разказва лъжи за това Кое Сте. Вие не сте страх, вие сте обич! Обич, която не се нуждае от защита, обич, която не може да бъде загубена. Никога, обаче, няма да го осъзнаете в изживяването си, ако продължавате да отговаряте на въпроса кой избор е най-изгодният. Само човек, който вижда живота по различен начин, който търси Себе Си като по-висше същество, който разбира, че не печалбата и загубата са мерилото, а единствено да обичаш или да не успееш да обичаш, само такъв човек задава въпроса кой избор е най-висшият. В решителния момент на всички човешки взаимоотношения има само един въпрос. Какво би направила обичта в този миг? Въплъти в живота любовта си. Без да изпитваш любов, ти не си нищо повече от един звънтящ чинел. Само ако душата ти прелива от любов, би могъл да реализираш целта на живота: да пресътвориш себе си отново в духа на най-величествената проява и най-възвишеното прозрение, което някога си имал за своята същност и тъй на дело да покажеш Кой Си Ти. Разнасяй, споделяй любовта, където и да си, и твоя ще бъде светлината, която наистина може да озари света!

28/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Божествените въплъщения, просветените учители - малцината от тях, които са истински, не са забележителни като личности. Без някакво неистинско "аз", което да поддържат, защитават и хранят, те са по-прости, по-обикновени от обикновения човек. Всеки притежател на силно его би ги сметнал за незначителни, или ... още по-вероятно ... въобще не би ги забелязал.
Ако някой просветен учител ви привлича, това е защото във вас вече има достатъчно присъствие, за да го разпознаете у друг. Много хора не са разпознали Исус или Буда..., както и винаги е имало много хора, привлечени от неистински учители. Егото бива привлечено от по-голямо его. Тъмнината не може да разпознае светлината. Само светлината може. Затова не вярвайте, че светлината е извън вас, или че може да дойде само през една определена форма. Ако само учителят ви е въплъщение на Бога, тогава вие какво сте? Всяка изключителност е отъждествяване с формата, а отъждествяването с формата означава его - колкото и добре да е замаскирано... Използвайте присъствието на учителя си като отражение на собствената ви идентичност отвъд името и формата и за да постигнете сами по-наситено присъствие. Скоро ще разберете, че в присъствието няма "мое" и "твое". Присъствието е едно.

29/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

По пътя си ще срещаш много болка може би. Когато те връхлети - приеми я като част от цялото, като необходимото зло, като твоя урок, твоя коректив.
Няма живот без болка. Но всяка емоция е във времето. Само ние не сме временни.
Защо, когато минават годините, ти ... гледайки през очите на своето тяло, виждаш как другите околни остаряват...
А ти самият? Ти винаги се чувстваш млад и никога не се чувстваш и няма да се почувстваш достатъчно стар, че да напуснеш този свят. Защо е така? Защото има нещо ... в нас, което е вечно, нещо непроменящо се, извън времето. Няма време за него.

Всяка болест е урок, послание, някой ти казва нещо. И този някой си ти. Че някъде нещо бъркаш, че си се забравил... Може би храниш тялото, но не храниш душата. А за да живее душата - храната е любовта. Правилно разбраната и изразена любов.

Когато в живота ти се налага да правиш нещо поради "рамката" на обществото. Помисли си - какво е отражението на действието в теб. Ако позволиш това "трябва" да се отрази и да ограничи вътрешната ти свобода... това "трябва" убива бавно...
Всичко зависи от теб. Обичаш ли живота? Какъв е начинът ти на възприемане на света?

Страх, болка, отчаяние... до безпомощност дори. Завърташ се в собствените си негативни емоции, които сам ти си плел "грижовно". Защо си причиняваме това? Защото се учим да разбираме смисъла на емоцията, разбираме и себе си. Учим се.
Често казваме - "Ти не ме разбираш, ТИ ... Ти... бе ти не ме разбираш ...". Аз-ът в центъра и другите не го разбирали.
А ти, Аз-е, разбра ли се? Ти как държиш сметка на другия? Разбери първо себе си.

Може би по пътя си ще срещнеш хора, които ще нараняваш без да искаш и съзнаваш. Просто така "трябва" да стане... принуден да загубиш истински приятел, принуден да оставиш част от себе си. Просто така е трябвало да стане. Пътищата се разделят, защото всеки си мисли, че неговият единствено път е правилният. А пътят е един.
И всъщност раздялата я няма. И всяка причинена болка е да ни припомни кои сме, с кой сме, защо сме. А когато ти си причинителят - търсиш прошка. Понякога ти дават и ти продължаваш спокоен. А понякога не ти. Но ти прости на този, който не може да прости. Не е виновен за това. Длъжен е понякога дори. И това тежи. Помогни му в тежестта, като му простиш.
И знам, че някой някъде ще прочете това и ще намери себе си. Не е случайно, че някой пише сега. Няма нищо случайно. Случйността е Бог.

И да ... пиша сега тези думи, защото улавям моментен проблясък някъде в съзнанието си.
Дали съм права или не - не зная. Само знам, че продължавам да търся себе си.
А ти?

БЛАГОДАРЯ НА ТОЗИ, КОЙТО МИ ПОМОГНА ДА ИЗЛЕЗА ОТ МОЯТА БОЛКА ПО-БЪРЗО. ТОЙ ЗНАЕ КОЙ Е. И ЗНАМ, ЧЕ НЯМА НУЖДА ОТ КОНКРЕТНОСТ.
БЛАГОДАРЯ ТИ... ЗА СИЛАТА...

30/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Когато търсиш сигурност, любов и утеха от партньора си, ставаш слаб и си от получаващата страна. Когато си слаб, тогава в теб се надигат всички негативни емоции, в теб се надигат изисквания. Изискванията унищожават любовта.
Общоприет израз е „Влюбих се, изпаднах в любов”, а е добре да не изпадаме в любов, а да се "издигаме" в любов. Когато имаме ограничено осъзнаване на нашата същност и ограничено преживяване на любовта, това ни затваря в малка, тясна кутийка, в която започваме да се задушаваме.
Любовта не e емоция. Тя е самата ти природа. Чувствата се променят, мислите се променят, идеите се променят, телата претърпяват промяна през цялото време, но жаждата дълбоко в нас е за нещо, което не се променя, нещо, което е вечно, нещо, което е винаги същото.
Дълбочината на радостта и любовта, които преживяваш в този живот, се определя не от какво имаш, а от това колко добре познаваш себе си и доколко си премахнал препятствията, които ти пречат да преживееш истинската природа на твоя Аз ....

31/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

"— Вярата в собствените възможности — отбеляза тя — се развива по естествен път, от твоя пряк опит. Постепенно се научаваш да се доверяваш на инстинктите на своето тяло, на интуицията на сърцето си и на способността на своя ум да се свързва с Всемирния Разум.
Една лека и хладна капка дъжд падна на челото ми и жената мъдрец ми посочи водата, която струеше от пукнатината в близка скала, образувайки водопад, падащ върху валчестите камъни по-долу.
— Виждаш ли как водата създава впечатлението, че извира от скалите? — попита водачката ми. — Въпреки това ти знаеш, че тя не идва от скалите, а само тече през тях. Че източникът й е някъде горе. Подобно на водата Висшата Мъдрост не идва от ума ти, а по-скоро минава през него. Ти не си съд, който трябва да бъде запълнен с факти, а по-скоро радиоприемник, настроен към Всемирния Разум, който пронизва всичко сътворено. Необходимо е просто да се вслушаш и да се довериш."

32/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Законът на приемането
Да прегърнеш Висшата Воля

Приемането означава да посрещнеш този миг, това тяло и този живот с отворени обятия.
Приемането се състои в това да се измъкнеш от пътя, по който си поел, и да заживееш в съзвучие с Висшата Воля, изразена като мъдрост на сърцето.
Далеч по-различно от пасивното Примирение с нещата, Приемането използва всяко предизвикателство като средство за духовен растеж и разгръщане на съзнанието.
Някои мислят, че отстояването на собствената позиция ни прави силни. Но понякога силата е в това да отстъпим.
Силвия Робинсън

33/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Духовната близост означава сходство(подобие) на духовната форма.
Същността на живота е споделянето.
Усещаме Единение със Създателя(източникът на всичката радост, удовлетворение, Любов), когато споделянето стане и наша същност. Сходството с духовната форма зависи не от това колко добре познаваме Библията, в какъв храм почитаме Бога, колко страдаме, колко често се молим, какво ядем или каква част от доходите си даваме за благотворителност.
Единението с Твореца зависи от онова, което е в душава ни и доколко душата ни успява да изрази себе си в света.
Единението със Създателя се осъществява не просто когато споделяме, а когато се превърнем в споделящо същество.
Степента, в която две души си приличат, представлява мярката на единението, е степента на привличането на подобното с подобно, а степента, в която се различават, е мярката на разединението, неподобието.
Истинската духовна връзка зависи от това да я желаем, да се стремим към нея и да я прегърнем, когато се случи.
Целта на сътворението е в единението на истинското Себе си със Създателя. Това не е по-различно от това, че листата са свързани с корена си.
Радостта не е нищо повече от това - сътвореното да е свързано със Създателя си. Цялото ни удовлетворение зависи от степента, в която природата на нашите листа е единена с корена ни.

34/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Животът е като намиране на златно ключе и силно прилича на редене на мозайка, на пъзел, в който всяко парченце си идва на мястото с усещане за правилност и неизбежност в това истината да е винаги реализирана.
Случва се фундаментална промяна в съзнанието ни, едно преобразяване на Природата на Аза от искащ и получаващ, от хранещ егото си, към даващ и споделящ. Азът, който вижда, че в помагането на "другия", във взаимността, във взаимодействието с него(взаимодейства със себе си), помага на себе си. Азът, който провижда, че изправеният срещу него човек/случка/събитие е ключът към собственото себеразгадаване. Изнесена загадка, за да я припознае като Истина своя.
Съсредоточаването към индивидуалната еволюция и себеосъзнаване е ключът към общото такова. Като се превърнем в споделящи същества, споделяме това, което сме станали, с всички.
И ... всички ние имаме задачата не само да трансформираме себе си като индивиди, но и да си помогнем за преобразяването на света.
Осъзнавайки, следвайки и постигайки истинската цел на живота си, можем да превъзмогнем болката и страданието.

35/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Просто трябва да приемем природата си. Това, което сме индивидуално, макар и различни от типичното, не ни прави криви, погрешни или ненормални. В природата няма ненормалности и правилно и грешно. Това, че нещо се случва и нямаме обяснение защо така се случва, не му пречи да се случва и да е факт. Обяснението не е необходимост за приемащия. Приемащият е живеещият истински на сто процента. Защото контролът да познаваме, да си обясняваме нарушава процесът на "вкусното" изживяване.
Кучето няма нужда да му се обясни защо може да тича бързо. Птицата няма нужда да й се обясни защо може да лети. Тя лети и се радва на живота в полета си.
Нищо в природата с контрол не води до здравословно съществувание.
Приемане. И живеене според усещания, инстинкти, вътрешна навигация. Тя... природата е мъдра и дадено е кому какво да "каже" като вродено знание.
Мъдростта е в нас не е във философстването и теоретизирането, не в интелектуалниченето и обясненията на процесите в живота. Мъдростта е в битието си да приложиш знанието, с което си дошъл тук и сега, и то да го прилагаш тук и сега, а не в някакви виртуални фантазни реалности.
Да живееш мъдро е да си бил себе си природно. Да си приемал всякакви категоризации и етикети "чужди" като свои собствени. Нелепо е да губим време за живеене, творене и щастливеене... в това да делим правилно и грешно, да се обвиняваме един друг кой прав и кой крив, да зацикляме в минали неща, изпускайки магията на настоящето и това, което то ни предлага да сътворим и изживеем.
Игра на ега... Губещи няма. И печеливши няма в тази игра... докато я възприемаме като дуел.
Победа има единствено и само, когато съумеем да видим, че тази игра е със себе си, индивидуална, самостоятелна. Давайки на себе си, даваш и на другия.
Обвинявайки другия, обвиняваш себе си. Отричайки другия такъв какъвто е, отричаш себе си. Неприемайки другия, не приемаш себе си.
Отлагайки нещо, отлагаш себе си.
Невземайки решение, отлагаш себе си.
Бягайки от другия, бягаш от себе си.
Бягайки от "проблемите" си, бягаш от себе си.
Бягайки от "проблемите" на другия, бягаш от себе си. Защото този друг си ти.
"Изтривайки", игнорирайки някого от живота си, правиш го със себе си. И илюзия е всякакво друго обяснение.
Вечно ни гони сянката. А ние бягаме ли бягаме....
Защо бягаме? Защото луд умора няма?! .... Бягството е среща отново на мен с теб... на него с другия...
А само колко по-градивно и творящо може да е всичко, ако човек скочи над себе си и всъщност види кой е, види себе си. Познае се във всичко и всеки.
Разбере другия, неговото поведение, приеме го с "грешки" и с всичките му качества.
Който каквото има в характера си, каквото проявява пред нас .... срещата ни не е случайна, а раздяла няма. Себе си като се срещнеш, раздяла от себе си не можеш да причиниш си.
.......
И още много много много, но който се познае и разбере посланието, ще си поговори с мен по начинът, по който е усетил.

Благодаря, че се срещаме. Благодаря на всеки, че е точно такъв какъвто е в живота ми. Точно такъв е ценен за мен. И истински. И приятел. И мен.
И не бих променила никой с абсолютно нищо. Освен, ако той не пожелае това.
Благодаря на себе си.

Анел, Тук и Сега

36/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Има определени въпроси... на които в момента, в който започнеш да им отговаряш, не им отговаряш. При тях, каквото и да кажеш, означава "Не". Независимо дали ще кажеш "Да" или "Не" - означава "Не". На такива неуместни въпроси, в мълчанието, в тишината и усещанията са отговорите...

37/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Време за раждане, и време за умиране;
Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;
Време за плачене, и време за смеене;
Време за жалеене, и време за ликуване;
Време за разхвърляне на камъни, и време за събиране на камъни;
Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Време за търсене, и време за изгубване;
Време за пазене, и време за хвърляне;
Време за раздиране, и време за шиене;
Време за мълчание, и време за говорене;
Време за обичане и време за мразене;
Време за война, и време за мир.
Еклесиаст, 3 глава

38/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Ошо: „Според мен Бог е тук-и-сега. Всичко, което виждаш е Бог. Бог не е нещо отвъдно, Бог е нещо вътрешно…Всичко е свързано с всичко останало, ти съществуваш в едно взаимнообвързано семейство… Животът е заедност и тази заедност е Бог.“

39/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Консуматорско общество... gps-и, мобилни телефони ползваме, изнасяме навън, по лесния начин общуваме, а заложено е в нас знанието и умението да говорим помежду си телепатично, да обменяме информация с енергия, с мисъл. И това се случва непрекъснато помежду ни, защото сме взаимосвързани и един организъм, едно, но глухи сме да си чуем звънеца, гласът на "вътрешните телефони". Машинизираме се, роботизираме се технологично всячески... в забравата на себе си...
Но реалността е една, законите на Природата действат винаги и илюзиите рано или късно рухват, защото просто са били ненужни...
Нека проверяваме по-често вътрешните си гласови пощи, мейли, послания...
♥
"Аз съм", това е твоят глас.

40/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Да се скриеш и избягаш, от Бога да се отделиш, не можеш. Само може да си мислиш, че можеш. Ще се оглеждаш в себе си и ще се намираш Винаги. У себе си и у всички и всичко наоколо. Не бягай от себе си, защото винаги ще се догонваш! Бъди себе си истински, затвори очи, отвори вътрешната навигация, чуй себе си, помълчи си, поговори си, приеми се и усети истинския смисъл на себевъзлюбването.
Да се скриеш и бягаш от себе си, е като да си мислиш, че .... като да си мислиш.... :)

41/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

"Как до болка исках да те има,
и щом надеждата ми прецъфтя,
измислих те, но без да подозирам,
че ще те срещна и в реалността.
Не знам сега, наистина ли истински,
са тъмните ти парещи очи,
и устните ти толкоз магнетични,
ръцете нежни, щедри и добри.
И как, наистина ли да ти вярвам,
че възкреси във мен отново любовта,
И как така в едно се сляха,
измислицата и реалността..."

42/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Един негладен човек... колкото и да му даваш да яде с добро намерение, уж да го нахраниш... няма да яде, а ще върне храната, ще повърне... просто не е гладен или не си дава сметка, че е... а понякога... И зад това – невъзможност да докажеш, да обясниш, да се изразиш, да заявиш себе си пред „другия ” в неговия свят и реалност. Невъзможност щото няма смисъл, няма никакво значение... Дава накъсо, и е unreasonable. Nonsense.
След много учене... след изпит... много много четене... и мозъкът е като машина, автомат и не може да се изключи...
Създава илюзорно усещане, че не съм гладна... че не ми се яде нищо. А всъщност тялото е и уморено, и гладно... и всъщност точно той, мозъкът, има голяма неистова нужда от храна, за да функционира нормално, за да съществува. Илюзията не може да се изключи заради самия него си.

43/ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ ღ

Когато дойде времето,
когато ще се срещнем,
когато се спогледаме,
когато се познаем,
когато тръгнем заедно
в една посока,
когато са звездите
като лампички,
когато утре ще е топло,
когато се обикнем със сърцата,
когато ще сме си единствени,
и няма да се разделим,
и ще остареем,
гледайки звездите,
когато...

... но просто времето не идва...

Просто един разговор

2011-09-13T03:42:00.001-07:00

Един споделен разговор, спонтанен ... и необработен...

нема значение видим ли си или не... видят ли те или не те
това че си тук е проява на некаква енергия и тя действа
па ти си мисли, че си невидима
Сите сме едно
и да искаш да си отделно и да си невидима, нема кка да се получи
в тоя ред на мисъл ... кой си ти? като питане се обезмисля наистина
щото все си едно и няма нужда да се отдиференцираш

бори се
накрая ше интегрира
приобщи
ще види, че няма смисъл борба
а това че може да сме през смъртта
мило, това за природата нема значение никакво
ама никакво
за нас като ум и его
е страх и ужас
че ще е край
и неизвестно
и кво ли става от мен?!...
но за нея не е край... а е просто преход
както всичко друго
едно дърво пада
умира
изгнива
и пак на негово място расте друго
човекът си мисли, че е отделен от светът
а всъщност светът, такъв какъвто е, е именно дължащ се на съществуването и мисълта и съзнанието на човека
т.е. човек и свят са едно
човекът не е интергрирал светът...
когато го направи
ще е Абсолют и Бог
това е забулудата на еволюцията
че я има като такава
Бог го има и сега...
но времето ни лъже
че сме нацепени в рамки.... и сме отделно от него
а сме в единство във вечност, във всеки миг
та... еволюция НЯМА
край няма
няма
а е илюзия, заради времето и законите на природата .... влизат и действат и във времепространство
но не значи че същите тези закони не действат на горни нива
на интегритет
.... та Природата няма нужда от дефиниране... ние като отделена представа
сме си създали някакви закони, за да ни звучи по-сигурно
по-ясно
за да се осмислим и зададем като същества
че няма да свършим
и се борим ...
а борбата е със себе си
ние създаваме светът с мислите и дефинициите си
така творим
това, в коеот вярваме
именно така
може да се пресъздаде онова, което си мечтаем и искаме... и дълбоко в себе си търсим
раят... благополучието
щастието
вече е зададено като инфромация у нас
защото сме в единство с Бога сега и тук
но сме забравили за него...
това обаче ... тази амнезия... не пречи да я има свързаността
.
т.е. сега нямам това, което бих искала да имам, защото съм отделена, изживявам се отделно от това, което искам да имам, от събитието имане... отдалечавам самото събитие от мен, държа го далече от мен във времето... храня тази илюзия време... така правят всички около мен, така съм се научила да правя и аз...
защо е станало така? Защото си повярвала
си отделна
повярвала си на законите, които е установило
вече преди теб обществото
вярата, енергията, която умовете
преди теб са задали
като сила
разбираш ли - това е егрегор
мощен
моделите точно така
те са сила, която твоят ум... ако не интегрира ... не приобщи и не припознае илюзиите на отделност.... не може да прескочи...
просто има един процес който си тече като процес във времето ...
ама това за ума
щото той съществува
само във време
той действа като инструмент
да творим във времето
реалности
е тва не значи да седиш по 105 часа и да медитираш
не е това...
ОСЪЗНАВАНЕ
да видиш у светът себе си
че всичко си ти
абсолютно всичко говори и е теб
ти си го създал, ако и да си забравил за това творение
понеже си забравил че си БОГ.... което е супер еретично
за страхливия ум
.... който умираааааааааааот страх
щото ще умре, ще се обезмисли... няма да се храни, няма да властва...
ще се обезцени
... умира от страх да разбере, че не значи нищо... че е никой... че е просто инструмент на Бог ....
парите
са енергия
това е изобилие, енергия, която си и ти самата
ти си изобилна... ако и да ти се струва
че си само едно телце
изобщо не е така
ти в моемнта
си навсекъде проявена....
навсякъде във всяка форма
и има свързаност
дори и да не си даваш сметка
та парите
просто една енергия
е твоя
си нея
просто като тялото
сърцето знае
кога да пусне кръв да изтласка
към органите да ги кръвоснабди
към другите свързани с него органи
знае
просто си работи.. и не му трябва да вярва ... дали кръвта
пак ще стигне до него
да го ожизни, че то като орган
продължи

та ... защо се люшкаш?
щото те е страх
страх те е, че може да не е вярно, че ще има пари за теб, че може да не е вярно, че сме единство,... и тръгваш да му опонираш
да го гониш
страха... или още по-лошото за теб
да смяташ, че този страх можеш да го контролираш....т.е. да си мислиш, че можеш да го приемеш... и уж на умствено ниво... да си го приела
но всъщност ... да не си осъзнала едната проява на енергията.... страх е просто едно и също с любовта... а УМЪТ.... е онзи, който променя честотата и твори друго разнообразие...
всичко е любов, всичко е от нея...
страх ... от какво е страхът създаден? От моделите
от какво и за какво
а моделите как са създадени
от какво и за какво? От обществото са създадени.
защото нечие его, нечий ум.... е умирал от страх, че няма да бъде ... и си е произвело машинка... програмка на действие... с която да контролира битието ... ама това е просто едно exe на измисления програмен компютър УМ
но всъщност базовият... компютър....
сме ние
съзнанията
ние даваме силата
ние сме дали силата на даден ум
да сътвори реалност
и това ние
си ти самата
на недотам цялостно и осъзнато...
но ти СИ БАЗАТА
ти си силата
която създава и твори
това че се пречупва през някакви си обществени рамки - тези рамки... ако усетиш за себе си връзката си централно
... с "цетрналното управление"
тогава тези рамкки за теб не са рамки
а са просто някакви опити
на страхливите умове
да се дефинират
и да властват с енергията
но такова властване няма да им помогне да се овладеят себе си
само ще се нараняват
и нищо повече
защото когато поставяш У СЕБЕ СИ
граници
когато се изживяваш като по-малко от това, което си
поради някакви илюзорни бъгове у теб
... тогава има удряне едно в друго
енергия срещу енергия, вътрешен фронт
и БОЛИ
само боли...
докато усетиш
чакай малко бре
тва от едната страна
пак съм аз
и другото съм аз
я да се събера
я да интегрирам
и животът протича на друг план, по нов начин
та идеята ми е...
как да се събереш? виж себе си навсякъде
ти си светът ... усети го... проследи знаците
ти се водиш... ти си си задала вече ... всеки един около теб
е теб.... твое създание... и говори
Бог говори
ти си говориш
усети онова в теб... което те движи
то носи СИЛАТА
да изтвори
твоята реалност
само то
всичко което ти дава застой, е просто от ума
кое те кара да твориш
защото творчеството е щастие и движение
ако не знаеш, тогава, почваш да се ослушваш
и да следиш за някакви знаци около теб, които ще ти припомнят
наблюдавай
ти си отвскяъде. Истината е маркирана навсякъде.
ако умът те е притъпил в усещанията за твоята истина
и е пуснал някакви завеси
не значи че ти не си навсякъде
това са неговите рамки
и си играе той по тия правила
това е неговата игра
и затова го има... нека си играе
но ти си знай за тая игра
и не страдай от нея
ти... си мислиш че не знаеш
защото гледаш и изхождаш от ума
умът ни е инструмент за живеене
за да творим
насочващ фокус
окуляр
и нищо повече
но силата
сме ние
ние го ожизняваме
съзнанието е над ума, защото то го е създало.
силата енергията ние я задаваме
ползвай ти ума
не той тебе да те мори, не ти да ревеш и да страдаш от неговите заблуди

кое е онова нещо... което те кара да живнеш
кое е онова, което кара кръвта да пулсира
да има живец?
нима е акъла? нима е ума? нима е логиката?
нима?
:))))
ЛЮБОВТА Е онова явлние
което си даваме тук и сега
любов към другия.... е обаче преварено... сякаш си мислим, че е като shortcut
и като те обича другия
значи си ценен
значи имаш смисъл
... но не е така - пак егото се е маркирало в тая заблуда
първото и еиднствено нещо... което трябва да възлюбим е себе си
СЕБЕ СИ
да се влюбиш у тебе мило
у тебе, която си
която си и в слепотата си
да не се виниш за нищичко
защото това е просто един път на проява на божественото
кривото дърво е прекрасна проява на Бога
на него не му пука,... дори не съзнава кривотата си
то си пие водичка
взема слънце
диша и расте
и дава плод
и живее
ама дреме му че е криво... и че някой го вижда криво
ами ако този някой е крив?!
кой е задал правота и кривота какво са?
Умът.

само ти си тази, която задава правилата в светът
кой как те вижда – тези образи са променяеми у теб ... от теб...
дори не е необходимо да думаш
а само в теб.... с мисли .... с това което задаваш като основа в теб
твориш реалност
това, че нещо не се получава - просто в теб ... не си стъпила на точната си истина, пречупено е нещо през егото било
нещо умът е изкривил... и тогава ... просто продължаваш в теб... работата
себевъзлюби се ....
чувството зад това какво е?
ако е на изобилие - значи времето само забавя проявата в реалността
и ще се случи
но ако е на ... страх от изобилие... ако е страх от липса...
тогава имаш работа в теб и с теб, с ума си, да го култивираш, да го възпиташ, да го ползваш по предназначение.

най-големите чудеса стават
когато се влюбиш във всичко, което имаш... когато се влюбиш в теб самата .... но не само като теб... а като теб-всичко и всеки
тоагва всичко е прилив и отлив... но така, че ти да си в изобилие...
просто знание за природата на вълната, на енергията
ти можеш ли да кажеш, че си влюбена у всеки ? в приятелят си, в своето гадже, мъж, жена?
можеш... всичко правиш заради това. Обичаш.
това движи
но можеш ли да кажеш, че си влюбена у бедняка отвън пред кофата? или у парламентарния мафиот, който се е самозабравил в алчността си?
Ако не можеш. Значи си се отрекъл, отхвърляне, отричане, страх.
това не съм аз
е тва е борбата
на по-високото ниво
което спира

ти си и тях
те са теб
ти си ги създала, но не помниш как и кога
щото това е всъщност идеята да сме тук
да забравим
да творим разнообразие
иначе кел файда ако си помним всичко
как ще творим... няма да е вкусно
да се изживее точно нещо конкретно
няма да има граници
и отделяне
и всичко ще е сливане преливане
няма да можеш отделно нещо да изживееш
защото ще усещаш че живееш едновременно в този миг и друго
това е идеята на амнезията, която сме си причинили
.... та единството го има
виж знаците
които си си маркирала
и тези знаци, са задали пътят ти към себезавръщането, към „излекуване” на амнезията, към разширяване на перспективата на осъзнаване.
само ти самата можеш да ги видиш
и разбереш и усетиш като истински
... обаче внимавай... просто следи умът
хвърляй му по едно око... дали не се е заиграл прекалено
дали не се е възгордял ... и си мисли, че той води парада
щото той просто е средство, да сме в парада
да присъстваме в тоя театър, (в) който творим. Творим парада и творим в парада.
ние творим и създаваме реалност
ти твориш
пари, изобилие, всякакви форми, вкл. и лоши тежки изживявания(за съзнанието няма отделяне на гадни или не - просто енергия, която е последвала заповед, някакъв план, някаква програма)
твори
... създава

има гущер
има и крокодил
умът ... от страх... че ще се отняма...че ще се обезличи, изчезне... ще умре
определя
сладко и хубаво животинче
и гадно... звяр. Но за природата няма разлика. Все е природно. Все е нейна проява. Все е Бог.

... е така е и с всичко
умът задава някакви рамки

и ... един ум сега би контрирал и би казал - ти се навиваш
и си верваш... и затова се случва.... така
ок, дори така да искаш да го определиш, твоят избор, прави го истинско реално и абсолютно вярно. Щото всеки е има божествената искра и е творец. Няма значение в това положително и отрицателно, правилно и неправилно, хубаво и лошо. Просто процес, създаване. Това има значение. А не определението.

Та... нека
нали действа
че какво ми пречи?!
защо да страдам инак?
щом съм го видяла
за мен е
мен е
моята истина. Що да се навивам, че не е истина?! Това само ще ме нарани, да се отричам и самоотричам... ще боли...

и днес и сега си говорим
тук
заедно
и си даваме една на друга знание
че кой ни определя? кой е онзи който ще определи нас като „криви”, луди, различни, неправилни спрямо установените критерии от умовете за правилност?
Който и да е, той е нас

ако ние си кажем - ние сме куку
ние сме луди
да вярваме на такива дъра бъра глупости
ние ще си произведем хора
случки и събития
които да ни докажат това твърдение, което сме задали... в което сме повярвали
всичко всичко... всичко е нас
отговор на наши мисли
на наши енергии зад мислите
затова борави с енергията
не с ума
задавай фокус с ума, ползвай го по предназначение
но не му давай да философства и интелектуалничи
знам, че изказванията които правя често звучат философски(звучат за онзи, който е склонен да философства, оглежда себе си в думите, умът му се припознава)
но умът ми е инструмент. И аз знам това
това е като да си хванал нещо в ръката
вилицата
и боцаш и ядеш с нея
тва е умът, инструмент, без който не можем да ядем, да творим и изживяваме, през него става.
боцаш и ядеш
ЯЖ с ума
а не той да те „яде”, изяжда, разрушава... наранява, убива... той и да иска не може... просто ще те изкара от конкретната проява... но ти продължаваш ... всъщност ще унищожи себе си (умът) ...
виж това

винаги, когато поискаш, съм тук за теб и твое огледало. Аз съм теб, за да се видиш. Аз съм тук, за да се видиш.
понякога ще си сритваме вилицата(егата ще дрънчат)
ама тя вилицата не е онова, което те задава като съществуване, не е само тя теб
кво като падне
нека боли, нека дрънчи
тя не е теб
е... но не си само нея
по-добре да те заболи... че да се усетиш, че си и много повече от една вилица
която да драпа да вземе нещо от общата манджа
всичко е само в твоите ръце
каквото искаш
си го
твое е
защото онова, което искаш, е в теб и теб ...
много е важно
да се възлюбиш
за да знаеш, че заслужаваш
онова, което твориш е твоя заслуга
заслужаваш да ядеш
удари вилицата
наведи се
вземи я пак
яж
вилицата се държи от теб!
манджата си я сготвила ти
само въпрос на вземане е
имаш си всичко
вземането е проявата
за да го проявиш, трябва да си 100% знаеща връзката със света, усещаща, доверяваща се
имаш интуиция
тя говори
кое е онова нещо, което след като се наревем... и се умори ума
пак ни събира
и пак продължаваме?
кое
инсктинкта
за самосъхранение
демек по default вградения чип за себелюбене
имаме си го
стъпи на него
когато умът ръчка ....
представяй си символите, които говорихме
за вилицата
за яденето
препрочитай разговорите
защото те са енергийно заредени от теб самата
от нас самите
.... просто се вдигай сама
и стапай страха
и продължаваш да твориш
Бог Бог не наранява... само човек си мисли, че би се наранил... избрал е да се нарани... и се наранява
какъв е изборът ни?
яде ни се
искаме да ядем, имаме манджа ... имаме идея какво искаме
значи имаме манджа
разбираш лииииииии
каквото имаш като мисъл
то вече е създадено
вече го има, има информация за него
вече е изтворено. Мисълта ти задава посока на енергията към какво да се насочи и какво да реализира. А материалното има нужда от време да се реализира. И слава Богу, че е така. Защото е променяемо. Това е изкуство. Във времето. Времето е платното... боите са енергията. Ти си художника.
просто трябва да го проявиш в реалност време-пространство

но понеже като има страх енергията се размива
интензитета и за целта, която искаш да следва, намаля
почва да обслужва др команда(онази, която е зад страха)
и става лайно
обратния ефект

Аватар – мацката какво му каза: Имаш чисто сърце. Т.е. няма страх от новото, от животните, от горората... няма страх. Т.е. чист е от бъгове... енергията следва мислите му директно, без размиване, чиста програма... бяло платно, цветни хубави бои и здрава ръка, готова да твори.

много велик филм
:)
този филм много ме провокира към осъзнаване... а и видях много мои истини отразени в него

True Colors

2011-09-08T03:41:00.001-07:00

ღ

2011-09-02T23:06:00.000-07:00

Всичко приключи. За да започне по нов начин. Нов красив вълнуващ истински мой начин.
Болезнено рухват всякакви илюзии за случване...
Но това е животът. Такъв е. И болката учи.
Напълно лишена от наивност, поемам сама по своя път, изоставайки всякакви мечти и желания. Нямам очаквания. Приключих с тях.
Но не съм приключила със себе си. Останах само аз, сама, без посока, без цел.
Ще си намеря ли попътен вятър?! В посоката към себе си няма такъв. Все е попътен ... или все не е... и както и да го определя, няма никакво значение.
И изобщо едно разбрах - никой никога няма как да разбере никого...
Въоръжени с едно ревящо его, плачем и търсим любов, внимание, разбиране, оценка, признание, приятелство.
Всеки вижда само и единствено себе си.
А аз... аз видях това.
Че съм никой, че съм нищо, че се разпилях... безбрежие съм
Аз съм всеки... но сама.
и за какво ми е всичко това?! ...
За да наблюдавам?! Само за да наблюдавам?! Да виждам?! ... без да вкуся?! Да чувам, без да разговарям... Да говоря, без да бъда чута... Да мълча, без да бъда забелязана и разбрана. Да вървя като сянка... без форма, без тяло...
Пиша себе си... дали някой... някъде там ... някоя мен частичка... би ме повикала... би ме събрала... отново....
Защото мене вече ме няма.

Besame Mucho - в изпълнение на акордеон :)

2011-08-28T05:23:00.000-07:00

Давам си се

2011-08-26T23:52:00.001-07:00

Разделяш. За да се отграничиш, за да владееш... Мислиш си, че контролираш...
Какво делиш и що ще овладееш. Бог ли искаш да завладяваш? Та ти си самият владетел. Самозабравилият за себе си иска да завладява... себе си. Не се страхувай, Бог Бог не наранява.
Когато видиш в нечие лице заплаха, виж този някой като себе си, заплахата тогава изчезва.
Когато усетиш себе си в предоставяне някому друг, то виж този друг като себе си и ще разбереш, че това е най-сладкото предоставяне. Да дадеш на себе си.
Когато избереш да се изживееш, че някой нахлува в твое пространство и ти тежи, то виж че този някой си самият ти, че нахлуване от себе си в себе си е нещо съвсем естествено и че пространство реално не съществува. Както и тежест следователно.
Товарът идва от стремежът да се отделиш. От страха да се дадеш.
На себе си.

Lara Fabian - Je Me Souviens - 9

2011-08-26T10:15:00.001-07:00

Благодаря за подаръка!

Пукнатините в огледалото

2011-08-18T00:21:00.001-07:00

Можем да изпадаме в самозаблудата, че светът „навън” е този, създаващ нашите проблеми. А истината е, че всъщност източникът на всяко наше страдание е егото, идва от игрите на егото. А какво е то? То е ограниченият изолиран илюзорен Аз, не виждащ по-далеч от собствения си нос. Вътрешният саботьор, държащ ни затворени в „тъмните подземия” на собствения ни ум.
Егото притежава жизнено важна функция. То е това, което като една движеща камера, ни показва какво се случва във външния свят. Без него нямаше да имаме никакво съзнание за нещата. Докато имаме физическо тяло, ние трябва да имаме его. Проблемът е, че то излиза извън контрол.
Егото е да бъде просто като куриер, който доставя съобщения на нашия съзнателен ум. Вместо това, ние му позволяваме да отваря нашите писма, да ги чете и да ни казва как да отговорим. И не само това, но му и позволяваме и да избира кои писма да ни покаже!
Издигаме егото на пост, за който то е некомпетентно.
Нашата задача е да разбираме своето его, така че да можем да разпознаваме неговите надути тиради и бръщолевенето му. То е хлъзгав купувач и се преобразява по различни начини; трябва да можем да проникваме под неговите маски, тъй като отвъд егото се крие нашият истински, неограничен Аз.
Да се ядосваме за глупости, да чувстваме страх и безпокойство, да се чувстваме отчаяни, безпомощни и безнадеждни, да се чувстваме обидени и виновни, да искаме одобрение и възхищение, да приемаме нещата лично, да критикуваме и съдим другите, да се чувстваме празни и неудовлетворени, да се хвърляме от едно настроение в друго, да се чувстваме притиснати от времето и принудени, да се стремим да бъдем идеални, да се безпокоим за външния си вид и за своя успех в обществото, да се фокусираме изключително върху целите и резултатите, да се вкопчваме в миналото, да се страхуваме от промяна, да се притесняваме от провал, унижение и отхвърляне, да се съревноваваме, вместо да си сътрудничним, да бъдем манипулативни, да вредим на другите и да злоупотребяваме с тях, да бъдем твърди и неотстъпчиви, да бъдем неспособни да живеем в настоящия момент, да се пристрастяваме към алкохола и наркотиците, към нещо да сме зависими, да търсим отчаяно любов и сигурност, да искаме да бъдем „специални” за някого, да чувстваме, че животът е безполезен и безсмислен, да се вземаме прекалено насериозно, да чакаме „външният” свят да се оправи, за да може да се почувстваме наред....... всичко това егото ни кара да го чувстваме и изживяваме...

Егото е доста объркано от идеята за равенство. То просто не може да проумее, че всички сме уникални, но равни. Всичко трябва да бъде сравнявано и оценявано или като „по-добро”, или като „по-лошо” от своите алтернативи.
Егото иска от нас да развиваме таланти и да трупаме знания, не заради чистата радост и предизвикателството да свирим на акордеон, да четем книга, да пишем, да танцуваме, рисуваме, да променяме интериорния дизайн в дома си... а с цел другите да ни ласкаят и да ни се възхищават. Егото иска романтична връзка с единствената цел да се почувства „специално” за някого – то не е водено от желанието да дава любов и да установи истинска близост, споделяне, взаимност в творенето на живота. Егото не може да обича, то се страхува от любовта. То е себично и арогантно. Изпълнено е с илюзии за собственото си величие. Неговата движеща сила е да буде нахранено и удовлетоврено желанието да се почувства по-добро от другите, да бъде разграничено от останалите, да се чувства „специално”.
Например, ако ви привлече метафизика, духовното, окултното, магическото... то егото ще види с удоволствие терен за действие и ще се опита да ви убеди, че това ви прави „по-добри” от другите. Все пак това е ново разбиране за света, нова духовност, ново течение, учение... всичко друго е отживелица, ще каже... А то, егото, обича да поучава. То обича да играе игрички. Духовните игрички са не по-лоши игрички от другите.
В действитеност, разбира се, нищо не ни прави по-добри или по-лоши от останалите. Всички ние сме уникални. Всеки от нас притежава собствена палитра от качества, характер, способности, недостатъци – и ако съдим другите, съдим себе си. Все пак светът е огледало. Ако безрезервно обичаме себе си, няма да изпитваме потребност да съдим другите.
От друга страна – собственото омаловажаване – чувството, че сме нещо по-малко от другите – е друг начин за изявяване на егото. „О, аз съм просто нищожество, боклук, червей, не се занимавай с мен, искам да изчезна, искам да ме няма, да потъна в дън земя, аз съм напълно безполезен и защо и как някой ще иска изобщо да общува и бъде с мен, аз съм просто един невротик...”
Да се виждаме като по-маловажни от другите или като хора, по-недостойни или заслужаващи по-малко от останалите, е просто друга форма на арогантност, носеща маската на скромност или невроза.

Когато излезем отвъд границите на егото, разбираме, че всички сме равни. Едно.

Споделяне

2011-08-12T09:37:00.000-07:00

Няма невъзможни неща. Животът може да бъде видян като една удивителна непрекъсната игра, едно неспирно случващо се вълшебство. Пробуждайки се за своята истинска природа, ние бихме могли да променяме живота си. Ние сме тези, които случват вълшебството Живот, защото сме самото вълшебство. Ние го създаваме, с мислите си, с разбиранията си, с изборите и изживяванията си.
Да се вслушаме в шепота на Себе си... да открием висшата си цел на съществуването... да си спомним кои сме в действителност, да окрием своята мъдрост и сила, да провидим своето уникално пътуване и как самите ние сме пътят, случващи пътят-вълшебен-Живот.
Случва се един колективен "скок" в съзнанието, чрез който преоткриваме своята свързаност с другите, скок чрез който припознаваме свои огледални себепроизведени "другости"... като свои, като Азови, като проява на едно съзнание, на една живително творяща енергия... скок към една "нова", безкрайна, вечна(отвъд време и пространство) своя перспектива.
Ние, поставени във време и пространство, осъзнаваме еволюиращият ум... и докато той еволюира/мислим си, че има причинно-следствено, че има някаква хронологичност, всъщност вече е случено... просто спомняне... на това кой съм/ ... докато умът еволюира, той изглежда става все по-сложен... откриваме собствената си еволюция...

Нашата разумна реалност е една приятна удобна илюзия, една измама. Но необходима, за да изживеем в различни проявления себе си, многоизмерно, многоаспектно, многоистинно и разновидно.
Квантово(тази дума най-приближаващо описва... може би трансцедентално...)... всичко е взаимосвързано, една енергия, преплетена, преплитаща се... танцуваща енергия и светлина, една тъкан - жива, жива сила.
Квантовата физика доказва, че съзнанието има основна роля във физическата реалност. Реалността се моделира от нашите мисли, убеждения и желания.... и ...вселената е сякаш една велика мисъл...
Свързани сме едни с други, по удивителен начин, който надхвърля пространството и времето.
Нека се замислим върху следното - как науките ни, биологии, химии, физики... метафорично сякаш
изучават хардуера на телевизионен приемник, опитвайки се да разберат как се появява картината... пренебрегвайки изключително важния "софтуер" - а именно "невидимото" предаване на вълните-информация, енергиен обмен.
Тази метафора може да бъде видяна в живота реално. И разбрана от всеки спрямо разбиранията му за живота и реалността му.
И все ще е прав гледащият и наблюдаващият, защото той пречупва символа, метафората през своите осъзнавания и така, чрез тези си разбирания-инструменти - строи, създава истинност на реалността си, т.е. я произвежда легална и вярна, точно толкова вярна колкото правото и възможността за наблюдаване и случването на каквото и да е разбиране.

Известната алегория Платонова за пещерата - "Платон ни кара да си представим, че хората са оковани в една тъмна подземна пещера. На входа на пещерата гори огън и неговата потрепваща светлина хвърля сенки от външния свят върху стените на пещерата. Затворниците, приковани с оковите си, не могат да виждат нищо друго, освен тези сенки от реалността. Един ден един от пленниците е освободен и издърпан навън от пещерата. Отначало е заслепен от светлината на слънцето, но когато очите му се приспособяват към новите условия, той с удивление осъзнава, че това е великолепният реален свят и че сенките върху стените на пещерата са били само илюзии. Мъжът се втурва обратно в пещерата, за да разкаже на другите за своето смайващо октритие - но те му се подиграват в лицето, когато чуват налудничавите му разкази за "реалния свят", и неотклонно се държат за своите вериги... "
И ... какво са опитите ни да разберем външния материален дуален свят всъщност?! това са опити да опознаем и изследваме нашето "вътрешно пространство"... "погледи, които сякаш насън хвърляме в едно холографско огледало". С тези внезапни прозрения ние се отваряме към вълшебствата в Чудото Живот.
Това е една мистична представа за света - в която съзнанието е първичната реалност. Вселената е такава каквато е, Е създавана от Съзнанието. Ние всички сме едно цяло, а реалността е илюзия, която сами създаваме. Тази древна мъдрост надхвърля, отвъд е на научни и религиозни ригидни доктрини... мъдрост, провидена и разпространявана като знание... от пророци, ясновидци, хора с отключени(по-скоро събудени, открити, задействани) свръхсензорни възприятия. Свръх... съобразно локализирането... съобразно реалността и нейните субективни фактори... Защото инак не са свръх, а са просто присъща всекиму способност, на общото, на цялото, на Твореца. На Бог.
Метафизичният поглед към света... определя триизмерната реалност, в която пребиваваме съзнателно...като проекция... на многоизмерна висша реалност. (ние "бъркаме"/и именно в бъркането се върти Живота :), грешки няма, а завъртане на еволюционното колело Живот/та .. ние бъркаме своите сложни холографски илюзии с реалността.
Зная, че всичко това може да бъде видяно като просто пръщолевене и философстване, като ум, който се превъзнася и фантазьорски разперил криле се опитва да си обясни света и процесите в живота... или его, което има нужда да захрани илюзията за важността си....
Зная, че този, който вижда така изказаното, е съвсем прав за себе си и в това е именно магията на индивидуалното изживяване във време и пространство... в избора какво и как да видиш и разбереш, в избора да поемеш съответна позиция и да следваш себе си в правотата си, в сигурността си, че си прав.
Следвайки себе си, Аз споделям, защото именно в споделянето си с мен и всички припознати мен, аз се изживявам най-пълноценно.

Ние, човеците, се опитваме да обясним с думи, с рамкирани определящи етикети, с понятия, с много "дианози" и с цяла артилерия от категоризации и терминология... способностите и свойствата на ума, сякаш това ни задава... защото сме във всеобщата заблуда, във всеобщото закърняло вярване, че ограничената част, тази, която виждаме от себе си с обяснения и с разбиране, е онази, която ни обуславя като същност, която ни създава и дефинира... която сме самите ние.
А ние .... сме много повече... всичко сме, всичко което можем да си представим.. и което не съумяваме да си представим. Можем да бъдем и сме. Просто ако прескочим рамките на общото разбиране... его-възпроизведените отделяния на аз-ти, на отдиференцирания.
Егото многооо се страхува да не би да няма ограничено пространство на съществуване, страхува се от недиференциация, от сливане, от неидентификация, от себепредоставяне, от липса на лично пространство и лична правота.
И във всичко това има смисъл да е така, и не е случайно.
Необходимост е.
Затова - всеки е прав. Никой не греши. Никога.

Анел, Тук и Сега.

Nouvelle Vague - Dance With Me

2011-08-09T02:07:00.001-07:00

Отвъд

2011-08-07T00:56:00.001-07:00

Мислим си, че имаме съзнателен контрол над всичко. Живеем в илюзията, че всичко това, което мислим съзнателно, ни определя и е това, което ние сме ... Всъщност сме и отвъд... отвъд себепоставените граници....
.... и тогава правилно и неправилно се сливат, защото са едно, просто границите на ума разделя - разделя, за да владее и контролира... да има храна за егото, за да подхранва илюзията... подхранва кое?! може би илюзията еволюция...

Учителят е присъствие

2011-08-04T22:54:00.000-07:00

Истинският духовен учител няма какво да преподава в обичайния смисъл на думата, няма какво да ви даде или да добави към вас – нова информация, вяра или правила на поведение. Единственото, което може да направи духовният учител, е да ви помогне да премахнете онова, което ви разделя от истината кои сте всъщност и от познанието, което вече имате дълбоко в себе си. Духовният учител има за задача да ви разкрие измерението на вътрешната дълбочина, която е и покой. Ако се обърнете към духовен учител, търсейки стимулиращи мисълта идеи, теории, убеждения или интелектуални дискусии, ще бъдете разочаровани. Иначе казано, ако търсите храна за мисълта, няма да я намерите, а ще пропуснете самата същина на учението, същината, която не е в думите, а в самите вас. Добре е да помните това, да го усещате, докато четете. Думите не са нищо повече от пътни знаци. Онова, към което сочат, не се намира в царството на мисълта, то е измерение вътре във вас самите и е по-дълбоко и безкрайно по-широко от мисълта. Едно от свойствата му е животрептящото усещане за мир, така че ако почувствате как във вас настъпва покой, докато четете, значи е изпълнена задачата на вашия учител - напомня ви и ви сочи пътя към дома.
Екхарт Толе

Учителят е безмълвното присъствие. Можеш да учиш от него, но той не преподава. С преподавателят ти си студент. Съществува отношение, двустранно отношение. С Учителя можеш да бъдеш само ученик, отношението е едностранно - трябва да учиш. Ако не учиш, не учиш, ако учиш, учиш. Учителят е така щастлив от своето същество, че не го е грижа. Ако учиш, той те благославя, ако не учиш, също те благославя - той е благословия, благодат.
Човекът, който е мъдър, не е преподавател - може да бъде Учител, но не и преподавател. Каква е разликата между двамата? Преподавателят е готов да преподава - Учителят никога не е готов да преподава. Преподавателят е агресивен, активен - Учителят е неагресивен, пасивен. Преподавателят ще върви след теб и ще те насилва, така че да може да сложи своето знание на раменете ти. Учителят чака. От него трябва да грабнеш, трябва да участваш в него. Той няма да върви след теб, няма да те насилва. Дори няма да чука на вратата ти - той просто ще чака. Ти можеш да вземеш участие в неговото същество. Можеш да навлезеш във вътрешната му празнота, във вътрешния дворец на неговото същество, в неговото вътрешно царство, но това зависи от теб. Ти трябва да свършиш цялата работа. Учителят е само присъствие. Ако си привлечен, попадаш в присъствието му.
Ошо

Приказка за пораснали деца...

2011-08-02T21:45:00.000-07:00

Днес е рожденият ми ден... Реших, че е време да си подаря нещо... нетипично за възрастта, и... пожелах... да те поканя, приятелю мой... да споделиш празника ми... по необичаен начин... Нека се срещнем в 16 часа във виртуалната сладкарница „Страната на вълшебствата”... Чувала съм много разкази за това място, но никога не съм го посещавала... Мисля, че днес ми е времето да го сторя... Избрах точно този час, защото числото (събрало цифрите 1+ 6 = 7) има божествена символика. :) Не че има случайни неща... :)
Надявам се, че ще дойдеш... защото искам да изживея този ден по различен начин... непредвидимо... и това да бъде споделено... с теб... Не зная защо... но така го чувствам...
Горещина е заляла града... в разгара на лятото сме... Вглеждайки се в пространството наоколо, виждам как образите причудливо се изкривяват пред погледа ми... под силата на любящата огнена прегръдка на слънцето... Оооооооо... вече те виждам... Приближаваш забързано и малко притеснено (все пак поканата ми бе отправена доста неочаквано... и то на такова място) към голямата витражна врата с тюркоазена камбанка в горния и край, която прозвънява при всяко движение... подобно на будистки храм...
Влизаме... и бавно се отправяме към дъното на широката зала, появила се пред нас... Стъкленият под подсказва изтънчен вкус... а стените наоколо, изрисувани с пъстроцветни сюжети от любими приказки, създават закачливо настроение. Сядаме на малка елегантна масичка... в средата на която има фина кристална ваза с орхидея... в нежен, пастелнорозов цвят... Струят изящество и красота наоколо. Таванът... във футуристичен стил... с десетките си малки светлинки грее над нас като звездно небе. Това ни потапя в уют и спокойствие.
Завесите на прозорците са меки и деликатни... с цвят на синя теменуга... Наблизо има аквариум с рибки... многобройни на вид... във всички нюанси на дъгата. Усещам как в общението си са весели и безгрижни...
Бълбукащото присъствие на водопада вдясно от нас... стичащ се по стъклената стена на сепарето... дава усещане за лекота... и свежест... и ни кара да си спомним... някак вътрешно... че животът е Жива вода... чиято памет създаваме всеки миг...
От дълбочината на помещението се носи тиха музика, която изпълва сетивата ни с „аромат”... и „цвят”... Тук-там притичват малки бели ангелчета с разперени криле... и ръсят навред милиони конфети, които, летейки дълго и грациозно във въздуха... накрая падат върху главите и дрехите ни... и не след дълго заприличваме на разцъфнала пролетна градина... с пърхащи наоколо прелестни пеперуди...
Мисля, че точно днес няма да си поръчаме боза... ще я оставим за друг път. :)
Докато се чудим... изневиделица дойде стройна тъмнокоса фея в бяла одежда... и ни донесе питие, предвидено специално за нас. Беше коктейл... с лилав оттенък... На ръба на елегантно високите чаши имаше закачени прилежно изработени оригами. Още не бяхме отпили първата си глътка... когато видяхме, че на една от фигурките и в двете чаши има нещо, което приличаше на малки подаръчета, които бяха завързани през средата с панделка от златист воал, чиито ефирни краища докосваха нежно стените на чашите... Стана видно, че феята знае за днешния ми празник... и ми бе подготвила изненада... а и вероятно не е било тайна за нея и това, че освен... че обичам да получавам подаръци... обичам и да подарявам такива... особено когато имам личен повод... Ей така... за да споделям радостта си с ближния... Тогава се чувствам истински щастлива!
Беше малко сгънато листенце от хартия... с надпис най-отгоре „Вълшебна изненада”.
С едва прикрито нетърпение и... в очакване... всеки забързано отвори своето... Но там... нямаше нищо... Оставихме ги разгънати пред нас... Всичко ни се стори някак странно... Какво ли означаваше това?! Тогава към нас се приближи един вълшебник с дълга бяла брада и топъл поглед... и ни обясни, че на празнуващите рожден ден управителят на „Страната на вълшебствата” прави специални подаръци и сбъдва желания. Но първо трябва да решим какви да бъдат те... Като го сторим, ще разберем останалото...
Всеки от нас се замисли задълго... Оказа се, че трудно се вземат подобни решения. Тривиалната ни нагласа... страховете ни... ненаситният ум... желанията на дуалното мислене, които често ни спохождат и им даваме приоритет, както и трансцеденталният устрем... вътрешният зов на душата и сърцето ни... в противовес на стандартните копнежи, спонтанно изплували по обичайния начин... се заблъскаха като птици в клетка... Всичко това създаде голяма доза обърканост в нас... Лутаха се десетки блянове... напосоки... Нищо не вземаше превес... Накрая решихме да се успокоим... Нямаше закъде да бързаме... Бавно и постепенно забавихме ритъма на умовете... и сърцата... Потънали надълбоко в себе си... стихнахме в безмълвие... Покоят даде баланс на вътрешния ни свят. Тогава мислите ни се озариха от светлина... Сякаш целите засияхме... Въздъхнахме с облекчение. Вече бяхме наясно със себе си. Изборът беше направен...
Щом взехме решението... изведнъж... стана Чудо... Видяхме как мисълта за желанията ни мигновено се материализира в символи и върху листенцата, отворени пред нас, тутакси се изписаха с големи златни букви думите... съответстващи на възнамереното току-що... Винаги съм знаела, че Енергията следва мисълта... и... че Мисълта е най-големият творец... но едва сега разбирах неподозираната им мощ... и какво именно стои под етикета „Вълшебство”...
Наистина сякаш бяхме във фантастичен свят... Всъщност... винаги съм вярвала в чудеса... Е... понякога ни се дава и да ги видим....
Докато анализирахме видимо-невидимите аспекти на случващото се... погледите ни се срещнаха... Изпитахме странна форма на радост... сякаш непозната досега... и на лицата ни спонтанно се появиха широки усмивки... Сякаш нещо си спомнихме... сякаш знаехме всичко... сякаш вече нямаше значение точно какво сме си пожелали... Каквото и да бе то... важното е, че ВЯРВАХМЕ... И точно в този момент целият приказен свят оживя пред нас. Влизахме и излизахме от приказка в приказка... Можехме да бъдем всичко и всеки.. …Разхождахме се по покривите като антилопи...борихме се с дракони..прекосявахме галактики...гонихме хвърчилата си тичайки по водата...карахме велосипеди във въздуха...бяхме рицари и мравки...русалки и слонове...принцеси и прокажени...духовници и еретици...правихме вълшебства...творяхме добро...побеждавахме с любов...
Бяхме дъгата...и океана...Вселената...и Безкрая........ Бяхме творци с неограничени възможности... Нямаше нещо, което да не можем да сътворим и да изживеем... колкото и абстрактно да е то... Всяка секунда се сменяха измеренията... и преживяванията в тях... Осъзнавайки това, разбрахме, че всичко ни се дава, каквото го поискаме... всичко ни се случва, каквото го създадем... Ние творим случването... ние творим живота... ние творим Съня...
Разбрахме, че няма нужда от конкретни желания в конкретен ден... че няма нужда да ги подреждаме в графа „по-важни”... Всичко бе в нас... Вълшебната пръчица бе Умът и Намерението... Силата й зависеше от Вярата... Толкова било лесно... стига да Осъзнаеш необятността на възможностите си...и да избереш Посоката, в която да ги насочиш...
Бяхме Бог в проявление... каквито винаги всъщност сме били... Създавахме чудесата... по наш избор... Безграничната ни божествена природа се бе разкрила пред нас... в цялата си необятност... и в това нямаше съмнение.
.Когато осъзнахме това... вътре в нас нещо завинаги се промени...
Душите ни ликуваха... Бяхме познали... Истинската си същност... Бяхме познали Себе си…
...Лампите в залата започнаха да присветват. Подканиха ни да си тръгнем... Времето сякаш беше спряло за нас... Тръгнахме си с ясното съзнание, че вече никога няма да бъдем Същите... Чувствата и емоциите ни не можеха де се назоват. Само душите ни Знаеха...
Изживяването ни беше приключило. Но впрочем... то започваше едва Сега!!!
Това бе най-ценният подарък, който някога съм получавала... и съм подарявала...
Благодаря ти... приятелю... че сподели този следобед с мен... че бяхме заедно в това виртуално пътуване...
Денят наистина бе различен... както си го бях възнамерила... Нека сбъдваме мечтите си... в своята приказка... по най-красивия и любящ начин...
Всеки миг... с всеки дъх...
Вече знам... че го Можем...

P.S. Пропуснахме само... обичайното парче торта :)
Нищо... ще го оставим за друг път...

Автор: Даниела Александрова

Отвъдграничната Любов

2011-07-22T10:36:00.000-07:00

Божествената Любов минава отвъд ограничените определения и рамкирани разбирания за човешки взаимоотношения, за релативните приятелство, влюбване... Границите в Истинската Любов са стопени, не съществуват. Има ги само в дуалността и в света на ума. Бог е Любов. И Е всичко, включва всичко в ЕДНО. И няма нужда от дефинираност, не е необходимо да се категоризира, а само да се изживява Любовта като Извор, Източник, Излъчващ от и към.... в единствената реалност - Божествената Енергия Светлина и Любов. С думички да се описва, пак се поставят условности и пак се получават призми и пречупвания на разбиранията. Знанието е във всеки един от нас. В нас е, защото Сме Божествени СебеСъздадени и СебеСъздаващи Творци. ♥ Нека просто изживяваме, вместо да се опитваме да задаваме етикети на Божествената Любов. И приятел съм, И любим съм, защото съм и в двете, защото съм всепроявяваща се.... Любов.
Здраве, Светлина, Любов.
Бог е Любов. Любовта е Здраве. Здравето е Живот и Сила.
Бъдете Живителната сила е творете с размах и с широко разперени криле на безкрайни възможности!

Дайте свобода на любимите си същества

2011-07-21T06:48:00.000-07:00

Когато едно цвете те плени с красотата си, остави го да вирее, не го откъсвай за себе си. Когато обичаш някого, остави го да "вирее" свободен, не го "късай" за себе си, защото никой не е нечий и нищо не е нечие... и никой не принадлежи никому.... освен на себе си.
Дайте свобода на любимите си същества :) ♥

Impossibly Beautiful~♥~

2011-07-12T22:13:00.001-07:00

Селско хоро

2011-07-11T23:19:00.000-07:00

Чуя ли акордеон, особено в изпълнението на това хоро, полудяваммм... започва бавно, леко... и накрая лудницааа ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ ~ ♫ ~ ♥ :)))))))) политамммм --)-

Ayooooo

2011-07-10T12:25:00.001-07:00

Омая

2011-07-03T01:28:00.001-07:00

Нещо, което си заслужава да споделя с всички ви :)
Едно райско кътче... можете да разгледате страницата във фейсбук за повече информация, както и да погледнете галерията със снимки :)
http://www.facebook.com/pages/%D0%9E%D0%BC%D0%B0%D1%8F/152733238082317?sk=wall

Анел

The Winner Takes It All

2011-07-01T22:51:00.000-07:00

Amazing grace

2011-07-01T22:29:00.001-07:00

Истинското приятелство

2011-06-22T05:36:00.001-07:00

Най-лесно е да кажеш на някого онова, което той има нужда да чуе. Истински твой приятел е онзи, който ти казва истината реално, с риск да те нарани, заболи, дори и на цената да те загуби временно. Защото истината сама се показва. Илюзиите се стапят сами, едно Истинско приятелство оцелява отвъд илюзиите и лъжите, отвъд интригите и самозаблудите. И загуба и раздяла не съществуват за сродните души, защото сме една.

"Аз съм", това е твоят глас

2011-06-14T01:21:00.000-07:00

Консуматорско общество... gps-и, мобилни телефони ползваме, изнасяме навън, по лесния начин общуваме, а заложено е в нас знанието и умението да говорим помежду си телепатично, да обменяме информация с енергия, с мисъл. И това се случва непрекъснато помежду ни, защото сме взаимосвързани и един организъм, едно, но глухи сме да си чуем звънеца, гласът на "вътрешните телефони". Машинизираме се, роботизираме се технологично всячески... в забравата на себе си...
Но реалността е една, законите на Природата действат винаги и илюзиите рано или късно рухват, защото просто са били ненужни...
Нека проверяваме по-често вътрешните си гласови пощи, мейли, послания...
♥

Размисъл...под звездите...

2011-06-13T09:51:00.000-07:00

Сред тишината своя съм....Стоя безмълвна...стихнала в нощтта.
И здрач изпълва улиците...стаята ми тясна. Във тъмнината сгушена съм...и виждам...на посоки пробягват лунните лъчи, които ме обгръщат деликатно...
Студено е...Прозорецът отворен ме кани да погледна какво се случва „вън”...Покривам тръпнещото тяло с мека дреха...и впивам погледа си там...
Наоколо проблясват светлини...Прокрадват се вървящи силуети по тротоарите разбити
...на хора със съдби различни...И повечето...са „изгубени” във свойте мисли... и „опаковали” душите си...защото ги боли...и станали като пустиня пясъчна отвътре...не могат нищо да дадат от себе си...освен да минат покрай теб...ако им позволиш...да те опостушат...и да отминат...несъзнали какво дори те сторили са всъщност...
Забързани във времето, клиширани до крайност, рамкирали представата за себе си и другите...оглеждат се и търсят нещо...отвън...да се даде,...което да ги „върне”...в реалността...което да ги прави живи....защото дълбоко в себе си те осъзнават, че мъртви духом са...така...И в огледалото поглеждат се...там виждат своя свят...безкрайно сив и монотонен....и тъжен и кървящ е ...като тях самите....а пък наоколо...безцелност...суета...Къде е бясъка в очите...къде е радостта...?!
Отново взирам се в сумрака...и виждам...на ъгъла една жена ридае грухо...И всеки подминава я...отново..и отново...и отново...
Къде остана състраданието...любовта...,която изначално свързва ни...отдавна липсва сякаш...Като в кастрирани от добродетели и чувства същества сме се превърнали...роботизирани да бъдат в служба единствено на себе си...но не и на Хората...и на Света..А ти...си Тях...и...Те са тебе...но сме забравили отдавна...Кои сме?!..всъщност...
Ръка да подадеш - това е трудно днес, защото станали сме ригидни...и обезчувствени...като отдавна ръждясали и спрели зъбни колела, които им тежи да се помръднат и да дадат на своята система движение...живот...
баланс... и с лекота...в синхрон със цялата Вселена...да се задвижат...да затуптят ведно и да се чувстват бодри...окрилени...които могат не да вървят, а да летят живеейки във свят различен...където има много Светлина...Свят без борба...Свят на мечтите...
Не виждат и не чуват нищо...осакатили свойто „вътре”...те...недокосвани остават от всичко случващо се покрая тях...Така им е по-лесно...по-добре...И няма рани...няма и вина...остава вегитирането само...и спомена по миналото старо...когато са били деца...безгрижни...слънчеви...безстрашни...когато бдящото крило на мама ги е закриляло любящо...Но толкова отдавна е било това...та спомен нямат даже...Изгубили са се...и своя зов отпращат глухо...за да не бъде чут дори...защото трудно е да си признаят те...че просто...ги боли...
Но...живият живот е друг...да оцелееш трябва да си чист...и дух...и тяло...и мисъл да са единни в теб...като вода в покой да е умът ти...защото в него са и твойте врагове...илюзия привързана към нас с окови...която като с боздуган разбива мечтите и страстта ни...и реже кълновете нови...и спира чистата вълна, която те събужда от Съня...във който ти си спрял да си героят...а просто сянка си на свойта същност...обезверен...и гневен...алчен и прегърбен от тежката тегоба, която си създал и носиш...и си признал падението свое...а впрочем...ти не си живял...и не познаваш истината всъщност...
Когато „чуеш” своето сърце...и взора си отвориш...когато чуеш Бога в теб...не Егото ти да говори...тогава чак ще си познал ти кой си всъщност...и виждайки безкрая на бекрайността...ти ще се преродиш във нова същност... ще видиш много красота...която вътре в тебе е...и те зове...да се пробудиш за нов живот...И в него всеки ден дерзай и се стреми да търсиш себе си...да се познаеш и да се преоткриваш...Върви по Пътя си, но бдящ...и буден ти бъди...и зряш за малките неща, които водят те към Светлината...и винаги бъди готов да бъдеш нечия подкрепа, рамо...да даваш...без да правиш избор дали си струва...просто дай това, което имаш...без отплата...И осъзнавай силата си на Творец, каквато отредена ти е първородно...и всеки миг се претворявай в служене на мисията си...а тя е...да създаваме любов...добро..и да се изживяваме чрез тях във дните свои...и в благодарността...че всички сме Едно...
Защо не бъдем Ангелите днес, които чудеса да сторят... да съградиме нови светове...да бъдем извор животворен...река да станем...после океан...Да сме простора...въздуха ..звездите...да сме дъга и музика...да сме Любов...и Тя да е втъкана в дните, които отредени са ни ...Днес...Тук...и Сега...
Нека да...сбъднеме...Мечтите...

Автор: Даниела Александрова

Да се обичаме

2011-06-10T08:23:00.000-07:00

За да обичаме и даваме любов, трябва първо да се научим да се обичаме, ценим и да вярваме в себе си. Само така споделянето е истинско, а чувството на блаженство и радост автентично и живо, извиращо непрекъснато. Вдъхни живот, за да дадеш живот. Ин и Ян. Истинска Любов. ♥

Анел, Тук и Сега

Има време за всяко нещо

2011-06-09T07:08:00.000-07:00

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:
Време за раждане, и време за умиране;
Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
Време за убиване, и време за изцеляване;
Време за събаряне, и време за градене;
Време за плачене, и време за смеене;
Време за жалеене, и време за ликуване;
Време за разхвърляне на камъни, и време за събиране на камъни;
Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
Време за търсене, и време за изгубване;
Време за пазене, и време за хвърляне;
Време за раздиране, и време за шиене;
Време за мълчание, и време за говорене;
Време за обичане и време за мразене;
Време за война, и време за мир.
Еклесиаст, 3 глава

Като орел свободен

2011-06-07T00:34:00.000-07:00

Почувстваш ли се силен, излекуван
не стой самотен на високата скала, а се върни.
И нека твоят дух пробуден
дарява хората с Любов и Светлина. ♥

Yoga Flow

2011-06-05T07:12:00.000-07:00

Да приемем себе си

2011-06-04T07:56:00.000-07:00

Просто трябва да приемем природата си. Това, което сме индивидуално, макар и различни от типичното, не ни прави криви, погрешни или ненормални. В природата няма ненормалности и правилно и грешно. Това, че нещо се случва и нямаме обяснение защо така се случва, не му пречи да се случва и да е факт. Обяснението не е необходимост за приемащия. Приемащият е живеещият истински на сто процента. Защото контролът да познаваме, да си обясняваме нарушава процесът на "вкусното" изживяване.
Кучето няма нужда да му се обясни защо може да тича бързо. Птицата няма нужда да й се обясни защо може да лети. Тя лети и се радва на живота в полета си.
Нищо в природата с контрол не води до здравословно съществувание.
Приемане. И живеене според усещания, инстинкти, вътрешна навигация. Тя... природата е мъдра и дадено е кому какво да "каже" като вродено знание.
Мъдростта е в нас не е във философстването и теоретизирането, не в интелектуалниченето и обясненията на процесите в живота. Мъдростта е в битието си да приложиш знанието, с което си дошъл тук и сега, и то да го прилагаш тук и сега, а не в някакви виртуални фантазни реалности.
Да живееш мъдро е да си бил себе си природно. Да си приемал всякакви категоризации и етикети "чужди" като свои собствени. Нелепо е да губим време за живеене, творене и щастливеене... в това да делим правилно и грешно, да се обвиняваме един друг кой прав и кой крив, да зацикляме в минали неща, изпускайки магията на настоящето и това, което то ни предлага да сътворим и изживеем.
Игра на ега... Губещи няма. И печеливши няма в тази игра... докато я възприемаме като дуел.
Победа има единствено и само, когато съумеем да видим, че тази игра е със себе си, индивидуална, самостоятелна. Давайки на себе си, даваш и на другия.
Обвинявайки другия, обвиняваш себе си. Отричайки другия такъв какъвто е, отричаш себе си. Неприемайки другия, не приемаш себе си.
Отлагайки нещо, отлагаш себе си.
Невземайки решение, отлагаш себе си.
Бягайки от другия, бягаш от себе си.
Бягайки от "проблемите" си, бягаш от себе си.
Бягайки от "проблемите" на другия, бягаш от себе си. Защото този друг си ти.
"Изтривайки", игнорирайки някого от живота си, правиш го със себе си. И илюзия е всякакво друго обяснение.
Вечно ни гони сянката. А ние бягаме ли бягаме....
Защо бягаме? Защото луд умора няма?! .... Бягството е среща отново на мен с теб... на него с другия...
А само колко по-градивно и творящо може да е всичко, ако човек скочи над себе си и всъщност види кой е, види себе си. Познае се във всичко и всеки.
Разбере другия, неговото поведение, приеме го с "грешки" и с всичките му качества.
Който каквото има в характера си, каквото проявява пред нас .... срещата ни не е случайна, а раздяла няма. Себе си като се срещнеш, раздяла от себе си не можеш да причиниш си.
.......
И още много много много, но който се познае и разбере посланието, ще си поговори с мен по начинът, по който е усетил.

Благодаря, че се срещаме. Благодаря на всеки, че е точно такъв какъвто е в живота ми. Точно такъв е ценен за мен. И истински. И приятел. И мен.
И не бих променила никой с абсолютно нищо. Освен, ако той не пожелае това.
Благодаря на себе си.

Анел, Тук и Сега

Честит 1 юни :)

2011-05-31T22:48:00.000-07:00

Честит празник на всички, които са или се чувстват дечица. Нека запазим детското в нас! :) ♥ Обичайте се, играйте и се радвайте на живота истински - така, както само децата го могат. :))) Затова днес - направете нещо лудо, нещо без да мислите, нещо, което ще ви зареди, нещо свежо, виждайте малките неща и им се наслаждавайте, носете усмивки, раждайте усмивки и носете здраве с тях :)

Laura Pausini - Viaggio Con Te

2011-05-30T06:31:00.001-07:00

Уморена съм

2011-05-26T07:15:00.000-07:00

Уморена съм от хора-използвачи, гонещи единствено да получат облагите си. Уморена съм някой да вижда в другия само начин да реализира нещо, да вижда бездушен предмет, а не душа, открита със своите болки.
Винаги е било така и няма как да се промени. Моделът е все един и същ. Все има използвани, все има и използвачи. Творци и консуматори. Господари и робове.... Градене и разтрогване, разрушение. Вяра в приятели и разобличени предатели.
Всеки има десетки приятели във фейсбук и по социални мрежи. Но е сам. И винаги е бил сам, и сега е сам и ще бъде така и занапред. Заблуда е, че не е. Когато нещата опрат до его, до себезащита на его, до болка, се стига до виждане на другите като боклуци и мачкане на боклуци. И ти, единственото его, просто минаваш и мачкаш наред всеки, който е дръзнал да ти застане на пътя накриво, не както си искал ти. Или пък всеки, който ти каже истината в очите, просто е затрит и обвинен или за ненормален и луд в най-добрия случай, или директно получава реален плесник.

А всички сме просто човеци ... с души...
Дарба не, а наказание е сигурно, да чувстваш чуждата болка като своя, да виждаш отвъд маските и да разбираш защо се държат така хората... но себе си, за себе си не можеш да бъдеш полезен. За всеки даваш и раздаваш, но душата страда и плаче, в самота... и неразбиране... И отговорът сигурно би бил ... отиди на психиатър!

Чувствам се, че съм родена в един свят, в който добро няма, в който всеки гледа да те разкъса и изяде... И се чувствам ненормална в биденето си такава каквато съм. Да обичам... се оказва, че е разбрано като лудост.
Да обичаш без причина?! Да правиш и помагаш без причина?! Да чуваш чуждите болки и проблеми и вътрешния глас да ти казва как да помогнеш и помагайки ... Ще изцедят полза от теб до последно, докато може... и след това се стига до "сладкия десерт" - ЛУД! Ходи на психиатър! Кой ти е търсил помощта?! Че какви са тези наивности, какви са тези превъзнесености?! Какви са тези натрапвания?!

И човек се свива и си казва - явно в мен има нещо сбъркано, явно не съм по кройка направен... явно трябва да вляза в калъпа на обществото и в очакванията му. Явно другият е прав. И ето поредното самодресиране и аз смело мога да го нарека - самонараняване, т.е. частично самоубийство.
Убиваме се и се самоубиваме. Непрекъснато в търсенето на любовта. Колко тъжно.... че чак ако погледне отстрани човек става трагекомично...в какво сме превърнали животите си.... в търсене, а не в изживяване на мигът Любов, която просто Е, тук и сега.

Не става въпрос за любов между мъж и жена, защото да се наебеш с някой и да си осигуриш временното физическо удоволствие е най-лесно. Става въпрос за любовта между душите. А хората ... по силата на живота който са водили са дотолко наранени и уязвими, че единственото поведение на човек е грубост, безпардонност и агресия, алчност, бруталност ... към другите, към онези, които по някакъв начин ги докоснат или навлязат в лично пространство. Компенсаторната защита.
Болно общество, с болни хора. С нечути гласове на душите им...

Уморена съм да бъда част от това общество. Общество на пари, на псевдоприятели, на псевдо добродетели, на консуматори, на лъжи, на манипулиране, на меркантилност, на изкуствена фасада на божественост и хрисимост, а вътре гнило, разядено и кървящо, от болка... черупки красиви докарваме, показност, в сила от безсилие сме създали стени...

Окрит и честен да си, прям и истински да си, да си усетил фалша и безсмислието от прикритие и защита - настъпват те и мачкат, просто си жертва. Няма я душата, не я чуват... не е чута...
Къде е Бог в това? В цялата тази болка е. Трябва още много болка да си възпроизведем, за да счупим всички черупки... да не останат маски... Още много рани ще си причиняваме, за да видим какво си създаваме. Да намерим и живеем в истинската любов... явно само чрез страдание става.

Не обвинявам никого.
А виновен ли е онзи, който вижда фалша във всичко това?! Луд ли е?!
Всеки има своите причини за конкретното си поведение. Всеки е жертва на жертва на жертва... изградил е механизъм да се защитава някакъв и вирее... сред общество от слепци, общество, за което парите са важни и целта са винаги и само парите... ала колко много болка ще е, като се осъзнае, че не парите носят щастието и изкуствените градени кули ще се сринат гръмогласно... Не за това сме да живеем. Животът има съвсем различна цел.

И какво като си добър с някого, защото си видял първоизточника, защото всички са ти прозрачни и знаеш смисъла и значението... че другият е такъв какъвто е, поради ред причини, ред ранявания, поради защитаване на себе си от другите, поради разцепването и бягането от болката... поради биографията и миналото си. своето, поелото от родителите на своя гръб... Наследството ни е да носим тежест от слепотата не само на нас, но и на родители... общество.
Матрица. Тежка матрица. Задушаваща матрица.

Позволяваш от любов да те разпилеят, да се разпилееш на хиляди парченца.. .и се търсиш да се събереш. Позволяваш да си правят гаври и опити с теб... от любов.
позволяваш си да бъдеш видян като всякакъв, с единствената цел своя - може би някоя, 1 да е, но събудена душа, която знаеш, че е сродна душа... да те разбере и да се сподели с теб.
И всичко. От и за любов.

We Are One - Kelly Sweet

2011-05-19T08:13:00.001-07:00

Животът е като намиране на златно ключе и силно прилича на редене на мозайка, на пъзел, в който всяко парченце си идва на мястото с усещане за правилност и неизбежност в това истината да е винаги реализирана.
Случва се фундаментална промяна в съзнанието ни, едно преобразяване на Природата на Аза от искащ и получаващ, от хранещ егото си, към даващ и споделящ. Азът, който вижда, че в помагането на "другия", във взаимността, във взаимодействието с него(взаимодейства със себе си), помага на себе си. Азът, който провижда, че изправеният срещу него човек/случка/събитие е ключът към собственото себеразгадаване. Изнесена загадка, за да я припознае като Истина своя.
Съсредоточаването към индивидуалната еволюция и себеосъзнаване е ключът към общото такова. Като се превърнем в споделящи същества, споделяме това, което сме станали, с всички.
И ... всички ние имаме задачата не само да трансформираме себе си като индивиди, но и да си помогнем за преобразяването на света.
Осъзнавайки, следвайки и постигайки истинската цел на живота си, можем да превъзмогнем болката и страданието.