четвъртък, май 30, 2013

Егото и известността

"Добре познатото явление „да изпуснеш името“, т.е. уж случайно да
споменеш името на някой прочут познат, е част от стратегията на егото
да постигне превъзходство над другите и в очите на другите, и по този
начин в собствените си очи, чрез асоциация с някоя „важна личност“.
Проклятието на това да си прочут в наше време е, че същността на
човека напълно се засенчва от колективния умствен образ, създаден за
него. Повечето хора, с които се среща един известен човек, искат да
подсилят своята идентичност — умствения образ на това кои са те —
чрез сближаването си с него. И самите те може би не съзнават, че
изобщо не се интересуват от личността, а само от това как да усилят
оказващото се в крайна сметка фиктивно усещане за себе си. Те вярват,
че чрез прочутата личност ще станат нещо повече. И се опитват да
придадат завършен вид на себе си чрез него, или по-скоро чрез
умствения образ, който са си изградили за прочутия човек, една по-
голяма от живота колективна концептуална идентичност.
Абсурдното надценяване на известността е само едно от
многобройните проявления на его-лудостта в нашия свят. Някои
прочути личности изпадат в същата грешка и се отъждествят с
колективната фикция, с имиджа, който хората и медиите са създали за
тях, и започват да гледат на себе си като на по-висши от обикновените
смъртни. В резултат те все повече се отчуждават от себе си и от
останалите, стават все по-нещастни, все по-зависими от трайността на
своята популярност. Заобиколени единствено от хора, които подхранват
раздутия образ, който са си създали, те стават неспособни да създават
истински човешки връзки.

Алберт Айнщайн, почитан и определян като почти свръхчовек,
макар че е един от най-прочутите хора на земята, никога не се е
отъждествявал с имиджа, който колективният ум си е изработил за него.
Той си остава скромен, лишен от его. И говори за „гротескното
противоречие между това, което хората смятат за мои постижения и
притежавани от мен способности, и това, какъв съм в действителност и
какви са моите способности“.
Поради тази причина е трудно една прочута личност да има
истински човешки връзки с останалите. Истинска е онази връзка, която
не е доминирана от егото с неговото създаване на образи и търсене на
самото себе си. В една истинска връзка съществува насочен навън поток
на открито, съзнаващо внимание към другия и този поток не съдържа
никакво желаене на каквото и да било. Това съзнаващо внимание е
Присъствието. То е предпоставка за всяка автентична човешка връзка.
Егото винаги или желае нещо, или, ако смята, че няма какво да получи
от другия човек, изпитва върховно безразличие: не му пука за теб. И
така, трите преобладаващи форми на его-връзките са: желаене,
възпрепятствано желаене (гняв, негодувание обвинение, оплакване) и
безразличие."

Share This!


Powered By Blogger · Designed By Seo Blogger Templates