Свободата е избор

Нездравите мисли приковават към миналото, към отдавна възприети лоши навици. А това, което може да се промени, са пагубните мисли в настоящето.
Натрапчивите мисли покриват скръб, несигурност, самота.
Нека се отнеса със състрадание към това скрито страдание.
Ще трансформирам трудните схеми, скритите енергии... но не е достатъчно да знам източника им, а и да се отнасям към тях със състрадание. Необходимо е да ги подменя. Да задам движение към създаване на здравословен модел на мислене.
Но подмените на мислите не е лесен процес, тъй като съм привързана към старите си истории, с които се идентифицирам.
Настъпва момент, в който се срутват именно онези разрушителни истории, които съм си разказвала. И изпитвам тревога, съмнения, безразличие или уплаха по отношение на неизвестното.
Понякога успявам да се отскубна от властта им и от лошите им съвети... но под пагубните мисли се намира една част от мен, която съзнава, че тези мисли не са истински, не са валидни, не са живи.
Отърся ли се от тези стари истории, пред мен се разтваря съвсем нова перспектива. Страхът се трансформира в присъствие и вълнение. Объркването се превръща в интерес. Несигурността се оказва портал към изненадата. А непълноценността може да ни отведе към достойнството.

Та да мога да премина от нездравословните си истории към една благодат, е наистина освобождаващо откритие. Днес, в работата си или докато шофираме, докато разговаряме или пазаруваме, докато спортуваме или се грижим за тялото си, сами можем да изберем кой звук да слушаме. Дали ще е счупената грамофонна плоча от миналото, която ни носи горчивина и скръб... или ще се отърсим от тези мисли и ще се оставим на чудото и възможностите на живота.
Трансформирайки пейзажа на мислите ни, ще успеем да революционизираме целия си свят.

Нека обичам себе си точно такъв, какъвто съм.
Нека усетя пълноценността и благодатта си.
Нека се доверя на този свят.
Нека се отнеса към себе си със състрадание.
Нека посрещна със състрадание мъката или невежеството на околните.

Най-важният дар на разширеното съзнание е изненадващата промяна на идентитета. Мистичните изживявания са в състояние да разтопят границите и да отворят сърцата ни към една реалност отвъд нашето ограничено усещане на аза. Чрез тях се свързваме отново с мястото ни в свещеността на цялото творение.
Намираме се в една неизбежна мрежа от взаимност, привързани към единствената дреха на съдбата.
Не сме отделни, а сме взаимно зависими.

Анел, Тук и сега.

Фотографията е на малкия Елиас, взета от фейсбук страницата на
Kate Weber's Photography. 
http://www.facebook.com/pages/Kate-Webers-Photography/108756939189516?sk=photos

Ако Ви е харесала тази статия,
можете да подпомогнете "Природата на Аз" с избрана от вас сума.
Благодаря!