Природата на Аз

Теории, анализи, философии до безкрай в опити да разберем съществуването и смисъла, в опити да си зададем значимост... Колко загуба на време и непълноценно изживяване е всичко. Животът няма нужда от приказки, за да съществува и да продължава. За да бъде. Живеенето не касае разбиране, нито пък осъзнаване, а чисто и просто изживяване на самия процес, вчувстване на творческия импулс, живият творчески импулс. Какво правим ние? Всички ние. Създаваме си теории, доказваме си ги. Понеже вярваме в тях, те стават неминуемо наша реалност, следователно истинни. Ние като търсещи някаква казуалност и причинна следственост, извеждаме в реалността такава логичност като истинна, правим наша истина проявена. Ние сме генератори на истини. Защото ние сме създатели на реалностите си. Чрез мислите и разбиранията си. Чрез умовете си проектираме, чрез умовете си създаваме. Но ние не сме умовете. Те просто ни служат в този процес. Забравяме това. Забравяме се в търсенето и не изживяваме себе си такива каквито сме. Тръгваме на някакъв път, наричаме го своя път, а през цялото време на вървене не си позволяваме да бъдем себе си, свои, такива каквито се усещаме. Защото – някой преди нас, някъде там.... е поставил някакви рамки, норми и ограничения, някакви изисквания за бъдене. Някакви необходимости. И съответно нужди. И къде е свободата да избереш пътя си? Как ще го избереш, като вече са ти го предначертали?! Какво право на избор имаш? Тръгваш по пътя на логиката да дириш разбиране – аз кой съм, аз каква роля имам, аз защо съществувам, какъв е моят смисъл тук, изобщо защо е животът? И продуцираш всякакви хипотетични, после и съвсем истински случващи се и вярни теории. Вярни, за кого? За онзи, който е имал нужда от тях. За онзи, търсещият, който си ги е повикал. Всичко, що касае дефиниции и определения, е всъщност бягство. Не е яснота. А е всъщност бягство от вътрешната навигация и истина. Умът си мисли, че е добър навигатор, че със своята логичност и рационалност ще доведе себе си(щото търсещият се идентифицира с ума си) до щастие. А се стига до един момент, в който всички думи, всички теории, всички знания, всички твърдения... са толкова смешни... колкото да кажеш – ха, кучето има опашка. Факт. Става описателност. Която така или иначе се вижда и я има. И като да тръгнеш да описваш безкрайността. Безумие. Всички науки... в еволюцията, в крайна сметка ще видят това. Няма еволюция. Няма закони. В природата има принципи, които и без да се задават, разбират, определят – действат. Не е дори необходимо да се дефинират. Това, че ние нещо откриваме в съзнанието си като съществуващо, не го прави допреди това несъществуващо. Просто сме го забелязали в описването на повествованието-живот, на картинката-еволюция. Която в крайна сметка е самата картина. Еволюцията и картината, и животът е едно и също, само дето не знаем това. Не знаем това. Че описваме себе си. Че събираме себе си. Че подреждаме себе си ... че събуждаме себе си. Да, ама само така си мислим. Сън ли? Илюзия ли? Еволюцията е илюзия.

Сън ли? Съзнание ли? Едно и също са. Тогава дали пък не сме вече будни? Сме. Ама само да знаем колко сме.... само да знаем как вече всички сме будни. Само да знаем как границите, които сме се самоспоразумяли да си поставим, е всъщност най-голямата будност.... и творение, и сила и мощ. Да се изживяваш под всякаква форма, в различни измерения... спрямо разбиранията за измерения и форма на изживяващият ги.... Как всъщност простичкото, несъзнаващото, неразбиращото е най-съвършеното, най-висша форма на будност. Защото е последвало изборът на изживяване – в конкретната форма, с конкретните неразбирания, с конкретните „амнезии”.... Кой е по-висш? Кой е по по най? Това природата не познава. Няма такива категоризации. Не са й никак необходими. Всъщност на нея нищо не й е нужно. Тя си е самодостатъчна. И си Е. Има си я. И все ще си я има. Енергията е във всичко. И всичкото, като нейна проява, е енергия, но не го знае. И не му и трябва. Да излезеш от границите(изобщо как може да се излезе от граници, като те не съществуват реално?!) .... болест ли е? Дали? Природата не познава болест. Не отграничава болест от здраве. Не отделя едното от другото. Животът се изразява и в двете. Кой какви избори има и къде се поставя.... нека избира, това е смисълът на живота. Да имам право на избор да се изживея. Питам се – защо ли се питам... Питам се – кой ме кара в мен да се питам?! Защо искам да знам? Нямам ли си доверие, че и без да знам и разбирам всичко ще бъде наред и ще съм в щастие?! Питам се дали пък аз самата не съм щастието?! Питам се дали пък аз не съм самата природата, а не че съм част от нея.... Дали не нося нейния творчески потенциал да бъде, без да има нужда от това да се разбира и дефинира... дали пък аз не съм самодостатъчна?! Дали пък аз не съм творец?! Дали?! А защо пък се питам?! За да си дам поредната дефиниция и споразумение? За да направя избор?! Или за да се самоотричам?! Или за да взема поредното сънотворно?! Защо се питам?! За да създавам и творя и допълвам поредното пъзелче, от вече нарисуваната от мен картина? Че самата аз съм таз картина...?! Аз се питам?! Що ли се питам.... Думи.... наскачат в утвърждение на мен... И това съм азззззз.... И това съм аааазз... Всичко ми казва, че е мен. И е мен. Тогава защо се питам. Защо да пиша? Защо да говоря? Защо ? като само в биденето си тук, в самото си изживяване като себе си съм най-полезна всекиму мен. Иначе каквото и да опитам да заговоря и определя, дори и на езика на мен-отсреща.... е като просто изливане на вода от чаша в чаша в чаша.... и няма творчество.... Творчество в бездумие. Природата в „мълчание”.... твори се.... Природата на Аз е да сме щастливи в творенето си на животи и реалности, на себе си. Сме такива каквито се видим и създадем. Сме такива каквито вярваме, че сме. Независимо от природата на Аз на околната среда. Защото в Природата няма граници. Няма отделяне. Всичко е взаимносвързнао. Така е с мен и другите. Това е Природата на Аза. Просто да бъде. Като самата Природа. Без обяснения. Без задаване на смисъл. Анел, Тук и Сега

Ако Ви е харесала тази статия,
можете да подпомогнете "Природата на Аз" с избрана от вас сума.
Благодаря!