ღ

Всичко приключи. За да започне по нов начин. Нов красив вълнуващ истински мой начин.
Болезнено рухват всякакви илюзии за случване...
Но това е животът. Такъв е. И болката учи.
Напълно лишена от наивност, поемам сама по своя път, изоставайки всякакви мечти и желания. Нямам очаквания. Приключих с тях.
Но не съм приключила със себе си. Останах само аз, сама, без посока, без цел.
Ще си намеря ли попътен вятър?! В посоката към себе си няма такъв. Все е попътен ... или все не е... и както и да го определя, няма никакво значение.
И изобщо едно разбрах - никой никога няма как да разбере никого...
Въоръжени с едно ревящо его, плачем и търсим любов, внимание, разбиране, оценка, признание, приятелство.
Всеки вижда само и единствено себе си.
А аз... аз видях това.
Че съм никой, че съм нищо, че се разпилях... безбрежие съм
Аз съм всеки... но сама.
и за какво ми е всичко това?! ...
За да наблюдавам?! Само за да наблюдавам?! Да виждам?! ... без да вкуся?! Да чувам, без да разговарям... Да говоря, без да бъда чута... Да мълча, без да бъда забелязана и разбрана. Да вървя като сянка... без форма, без тяло...
Пиша себе си... дали някой... някъде там ... някоя мен частичка... би ме повикала... би ме събрала... отново....
Защото мене вече ме няма.