неделя, декември 05, 2010

Дъжд...



Дъжд.
Сълзите на душата...

Дъждовни капки... приглушен спектакъл...
мисли в игра... лъжовни реалности случват...
И...
Празно... и крясъци...
вина и сълзи...
слепота...душата в лабиринтите свои светлина не среща...
всичко обречено в безпаметно стъпкане... до безкрай навързано...
безпричинно нареден хаос ... изкуствено изтрити спомени... порцеланови усмивки... маскарад...

и себе си да види не успява душата изнемощяла ...
прозрачна ... не се вижда...
бяга й се.... иска да изчезне...
иска да спре да усеща невъзможностите на стените лабиринтски...
иска да изключи повтарянето на съдбовните пътища...
Пътища без посоки ... пътища празни и безцелни...
робски пътища ...
Дъхът замира ...
сърцето уморено прескача...
душата крещи още... в тишината и плува давеща се... в болката родена от тежестта на вината...
Обвинения, съд, горчив и помръзващ... вледеняващ и парализиращ съд...
своя собствен съд...
безсилна да намери бряг... така желаният покой, така желаната почивка...

Няма. Няма я душата.
Дъхът спира.
Душата самата сълзите пресушава, облечена в студена тишина, в тъмните сенки красива, отлитна безследна в нощта....
Няма я душата. Не намира. Сама се скита в търсенето себе си да се огледа...

в сълзите... на душата.
Дъжд.


Някой, навсякъде, винаги.

Share This!


Powered By Blogger · Designed By Seo Blogger Templates