Събуждане

Времето в безвремие неизмеримо случва се...
Аз съм представата и нея я представям в случване.
Чувствам, че тя задава свойта същност чрез мен и мойто измерение на представа.
Измервам всичкото в безвременното нищо и нищото във всичко се представя. А представата дали роди се преди чувството или чувството представата задава...
Едното включва друго, как преди и след да влязат в случване?!
В тук съм. И вътре и вън съм на твоята мярност и измерения.
Ти търсиш виждане, за да си представиш...
Осъзнай се - виждането е не в търсенето на гледки и в докосването на рамкираните ти ограничености, търсенето в чувството на неизмерност е и измерност изначална и единствена.
И тук проява в чувственост. И всякъде.
Къде ме търсиш? В никъде на времето ще стигнеш и достигаш все рано, късно или никога на твойто време.
А начало няма и край няма, тъй както време няма. Има виждане и изживяване на виждането. Случване на видяното изживяване на теб и мен и всичко. Има всичко. Вижда се.
Преплетени аспекти, детайли са и всичките в един тон. И няма мярка, няма стойност, чувствай и бъди в синхрон. Музиката е една, която звучи, ти просто чуваш част от звуците - Буди с тях в синхрон и тогава си стойностен в аспекта на проявлението, което съм. Всичко в музика и инструмент си ти - твориш я...
Когато фалш болезнен улавяш неизбежен в твойто търсене забравяш се...
Когато звук във звук улавят се и заедно един нов звук придават на общата мелодия на всичкото.
Когато обич ражда се в душата ти, дишай с нея и раздавай я, защото това е начинът да я имаш в себе си жива и чиста. Задържиш ли, дотежава ти в болезнен поток на мълчание и отричане.
Чувствай и бъди в синхрон.
Това съм.
Следваш ме завинаги в сега-то ти.
А аз ще случвам се в здравото дихание на същностите ти и чувството любовно във вечността ти.
И твой съм, защото ти и аз Едно сме.

Тук и Сега
Анел