Благодаря ти!

Ум без стрес и тяло без болести са рождено право на всяко човешко същество.

Разбирането на отрицателните емоции, за какво са и защо идват, може да ни помогне да не се изгубваме в тях.

Животът е колело. Когато ти се стори, че вървиш надолу - не се страхувай - от долната точка на колелото единствената посока, по която може да се върви, е нагоре.

Любовта е да виждаш Бог в човека до теб. Медитацията е да виждаш Бог вътре в теб. Вървят ръка за ръка.

Ако една връзка се базира на лична нужда, тя няма да издържи много дълго. Когато нуждата е задоволена, на физическо или на емоционално ниво, умът търси друго някъде другаде. Ако връзката е споделяне - ще издържи дълго.

Ако знаеш как да гребеш с една лодка, можеш да гребеш с всяка лодка. Ако не знаеш как да гребеш, смяната на лодката няма да помогне. Смяната на една връзка не решава проблема с връзките.

Никога няма да можеш да срещнеш душевния си партньор, ако преди това не срещнеш душата си. Ако не си срещнал душата си, как ще познаеш душевния си партньор?


Върви по пътя и не спирай. Ако спреш - спри за миг, за да усетиш порива и желанието да продължиш, да се подсетиш за самия себе си и силата, която те води. И продължи напред.

По пътя си ще срещаш много болка може би. Когато те връхлети - приеми я като част от цялото, като необходимото зло, като твоя урок, твоя коректив.
Няма живот без болка. Но всяка емоция е във времето. Само ние не сме временни.
Защо, когато минават годините, ти ... гледайки през очите на своето тяло, виждаш как другите околни остаряват...
А ти самият? Ти винаги се чувстваш млад и никога не се чувстваш и няма да се почувстваш достатъчно стар, че да напуснеш този свят. Защо е така? Защото има нещо ... в нас, което е вечно, нещо непроменящо се, извън времето. Няма време за него.

Всяка болест е урок, послание, някой ти казва нещо. И този някой си ти. Че някъде нещо бъркаш, че си се забравил... Може би храниш тялото, но не храниш душата. А за да живее душата - храната е любовта. Правилно разбраната и изразена любов.

Когато в живота ти се налага да правиш нещо поради "рамката" на обществото. Помисли си - какво е отражението на действието в теб. Ако позволиш това "трябва" да се отрази и да ограничи вътрешната ти свобода... това "трябва" убива бавно...
Всичко зависи от теб. Обичаш ли живота? Какъв е начинът ти на възприемане на света?

Страх, болка, отчаяние... до безпомощност дори. Завърташ се в собствените си негативни емоции, които сам ти си плел "грижовно". Защо си причиняваме това? Защото се учим да разбираме смисъла на емоцията, разбираме и себе си. Учим се.
Често казваме - "Ти не ме разбираш, ТИ ... Ти... бе ти не ме разбираш ...". Аз-ът в центъра и другите не го разбирали.
А ти, Аз-е, разбра ли се? Ти как държиш сметка на другия? Разбери първо себе си.

Може би по пътя си ще срещнеш хора, които ще нараняваш без да искаш и съзнаваш. Просто така "трябва" да стане... принуден да загубиш истински приятел, принуден да оставиш част от себе си. Просто така е трябвало да стане. Пътищата се разделят, защото всеки си мисли, че неговият единствено път е правилният. А пътят е един.
И всъщност раздялата я няма. И всяка причинена болка е да ни припомни кои сме, с кой сме, защо сме. А когато ти си причинителят - търсиш прошка. Понякога ти дават и ти продължаваш спокоен. А понякога не ти. Но ти прости на този, който не може да прости. Не е виновен за това. Длъжен е понякога дори. И това тежи. Помогни му в тежестта, като му простиш.
И знам, че някой някъде ще прочете това и ще намери себе си. Не е случайно, че някой пише сега. Няма нищо случайно. Случйността е Бог.

И да ... пиша сега тези думи, защото улавям моментен проблясък някъде в съзнанието си.
Дали съм права или не - не зная. Само знам, че продължавам да търся себе си.
А ти?

БЛАГОДАРЯ НА ТОЗИ, КОЙТО МИ ПОМОГНА ДА ИЗЛЕЗА ОТ МОЯТА БОЛКА ПО-БЪРЗО. ТОЙ ЗНАЕ КОЙ Е. И ЗНАМ, ЧЕ НЯМА НУЖДА ОТ КОНКРЕТНОСТ.
БЛАГОДАРЯ ТИ... ЗА СИЛАТА...