БГ САЙТ ЗА ГЕРМАНСКА НОВА МЕДИЦИНА
Интервю с д-р Хамер относно Германската Нова Медицина
Елеонора Брилиядори - "Победих рака, без да се лекувам"
Германска Нова Медицина - Списък на основните „болести” и пораждащите ги конфликти
д-р Рике Хамер
Много полезен линк за ГНМ от форума на БГ мама
Първи закон: Травмата е като детонатор
Всяка болест е причинена от емоционална травма, която ни среща неподготвени, това е травма, която преживяваме в самота и която не знаем как да разрешим.
С цел да се продължи вида, човешкият индивид, с течение на времето, е развил биологични програми за оцеляване, които са станали автоматични и са се записали в неговия мозък, в неговите клетки.
Съществува една неразрушима триада: ум - мозък – тяло, три части, които действат винаги заедно.
а) Мозъкът не е в състояние да прави разлика между реално и символично, между реалност и въображение.
б) Програмирани сме да оцеляваме, следователно болестта, от биологична гледна точка, е съвършеното решение на мозъка за оцеляване.
в) Всеки път, когато един индивид е поразен от емоционална травма, тя има следните характеристки:
- изживяна е драматично
- срещнала ни е неподготвени
- емоцията взема връх над разума
- изживяна е в самота, размишлявайки непрекъснато над проблема
- не се намира удоволетворяващо решение.
Тогава и само тогава мозъкът влиза в действие, като пуска в ход специална биологична програма за оцеляване на индивида. Интензитетът на емоционалната травма ще определи сериозността на болестта, а видът емоция ще определи локализацията в тялото. Следователно болестта е едновременна неуравновесеност на психическо, мозъчно и физическо ниво, дължаща се на емоционална травма.
Без конфликт няма болест, да си дадеш сметка за това е първата стъпка към оздравяването!
Втори закон: Нищо не съществува без своя антипод
Живеем в полярен свят, няма ден без нощ, здравето е безмислено без болестта и т.н. Официалната медицина е установила около 1000 болести, подразделяйки ги на "студени" болести и "топли" болести. "Студените" са: постоянно състояние на стрес, безсъние, рак, ангина пекторис, невродермити, психопатологии и др., а "топлите" са: инфекции, ревматизми, алергии, езантеми и др.
Всъщност не съществува "студена" или "топла" болест, а по-скоро съществуват сменящи се "топли" и "студени" фази. Всички болести проявяват точно две фази: "студена" фаза, наречена симпатикотония, и "топла" фаза, наречена ваготония. Винаги "студената" фаза идва първа, последвана от "топлата" фаза или фазата на възстановяването, след като вече емоционалната травма е била преодоляна. Преодоляването на травмата е основата за преминаване във фаза на възстановяване.
Студена Фаза
При наличието на емоционална травма, която ни среща неподготвени, неспособни за действие, понеже живеем в самота и не знаем как да разрешим тази травма, трите нива на съществуване (ум - мозък - тяло) влизат във фаза на реакция, за да можем да оцелеем:
- на психично ниво: пациентът продължава да премисля проблема си, стресиран е, не изпитва вече глад, отслабва, трудно заспива. При това постоянно състояние на тревога всички енергии са мобилизирани с една единствена цел - да се преодолее травмата.
- на мозъчно ниво: произвеждат се концентрични кръгове (огнища) в определена зона на мозъка, която направлява функционирането на точно определен орган. При скенер на мозъка без контрастираща течност огнищата на Хамер са ясно видими.
- на физическо ниво: мозъкът може да даде само 4 команди: да създаде маса (тумор, киста и т.н.), да издълбае дупка (лизис), да блокира, да отблокира орган.
Топла Фаза
Тази фаза започва само в момента на разрешаване на конфликта.
- на психическо ниво: започваме да си поемаме дъх, стресът се разсейва, конфликтът е разрешен. Връща се апетита, крайниците започват да се затоплят.
- на мозъчно ниво: в областта на мозъка, където е станало "късото съединение", започва да се формира отока на възстановяването. Веднъж приключило възстановяването, криза, подобна на епилептичната (треперене, студена пот, стрес, уринно незадържане) ще установи дали конфликтуалното събитие е било напълно преодоляно, и ако това е така, отокът ще бъде евакуиран чрез диуреза, ако ли не, ще се прояви с последвали сменящи се фази - ту на рецидиви, ту на разрешение на проблема, които ще имат като последица образуването на мозъчна киста на мястото на отока.
- на физическо ниво: още преди епилептичноподобната криза, болестта престава да се развива и мозъкът се възстановява. Във фаза на ваготония (топла фаза) пациентът влиза в състояние на възпаление; всички енергии сега са напрегнати за мозъчно и физично решение: може да има трескави състояния, болки на различни места или пък локализирани, и много умора. Всички възпалителни състояния са възстановявания, тук се включват и инфекциозните болести. Трябва да се има предвид, че възстановителната фаза може да бъде дори по-опасна от самата болест.
Трети закон: Онтогенетична система на туморите и на еквивалентните болести
Терминът онтогенетичен се отнася за ембрионалния живот на индивида и се говори за "еквивалентни" болести, защото не само туморите, но и другите болести, се проявяват съгласно изложеното в 5-те закона.
Причината за всяко биологично поведение води началото си от дълбока древност и започва с появата на първата клетка на нашата планета. Вече казахме, че човекът нямаше да може да оцелее до днес, ако не беше интегрирал в мозъка си биологични програми за оцеляване, насочени към преодоляването на всякакъв вид препятствия, които в хода на хилядолетията са се явявали по пътя на неговата еволюция. Веднъж преодоляно препятствието, решението се предава на бъдещите поколения: през първите два месеца от вътреутробния живот зародишът въплътява цялата тази памет от началото на живота до днес.
- първи етап на еволюцията:
Клетката, за да продължи, трябва да диша, да се храни и да се възпроизвежда. В течение на вековете нашата клетка се обединява с др. клетки и става многоклетъчен организъм, адаптирайки се по този начин на конюнктурните обстоятелства. Ако например, живее на място, където кислородът не достига, влиза във фаза на стрес и намира решение на проблема, увеличавайки специализираните клетки за дишане. Ще създаде нещо като тумор, клетъчна пролиферация. Следователно, на този стадий на живота, оцеляването е гарантирано чрез увеличаване на клетките там, където е необходимо, и командата за пролиферация ще подаде една архаична мозъчна структура, която ще стане tronco cerebrale (зона, която освен рефлексите контролира и много вътрешни органи, също и центровете, които регулират дишането и телесната температура, бел. на прев.)
Онова, което става в майчината утроба, по някакъв начин преминава отново през всички стадии на еволюцията и това е така, зашото в хода на своето развитие ембрионът ще изглежда веднъж амеба, после попова лъжичка и така нататък.
Какво е наследил съвременният човек от първия етап на еволюцията на живота на Земята? Кои са конфликтните събития? Това са конфликти, които се отнасят до ...залъка! Залък хляб, глътка въздух, залък за изхвърляне, залъка в преносен смисъл (хранене, дишане, отделяне). Когато човек усеща, че всичко му се стоварва отгоре, мозъкът задържа течностите. Що се отнася до репродуктивната функция, конфликтите ще засягат ендометриума и част от простатата.
- втори етап на еволюцията:
Тук наблюдаваме преминаването на живите организми от водна среда към земна. Сега организмът трябва да се защитава от новия свят, който го заобикаля; там, където ще е атакуван от слънчевите лъчи, мозъкът ще произведе уплътняване на мембраните, за да избегне смърт от изгаряне. В майчината утроба зародишът продължава да се усъвършенства, заяквайки всички мембрани: дерма, плевра, перитоний, перикардий.
Кои психични следи ще останат регистрирани в паметта на съвременния човек? Най-общо всички конфликти относно страха да бъдем нападнати, да претърпим агресия над физическата си цялост на височината на гръдния кош (mesotelioma pleurico), на коремната кухина (mesotelioma peritoneale), на сърцето (mesotelioma del pericardio). Тук влизат и всички конфликти, отнасящи се до това да се чувстваме по някакъв начин поразени в собствената си морална цялост, замърсени: преживени атаки срещу кожата ще дадат повод за меланоми.
Кожата е онази част от нашето тяло, която първа влиза в контакт с другите индивиди.
- трети етап на еволюцията:
Сега вече е време нашият малък организъм да се движи, да проучва заобикалящия свят. Ще трябва да развие скелет, мускули и сухожилия. Ако обаче светът, към който се стреми (земята) не е по-добър от този, от който идва (водата), ще реши да се върне назад и затова ще трябва да загуби органите, които специално е развил: ще трябва да направи лизис ( клетъчна редукция, некроза), да загуби вещество.
В майчината утроба започва, и е точно това моментът, когато се появява костната и мускулната система. Тази фаза съответства на развитието на собствената стойност. Тук конфликтите са обезценяване на Аз-а (остеопороза).
- четвърти етап на еволюцията:
Това е по-нататъшно усъвършенстване на предишните етапи, преходът от "премествам се на повърхността и се съизмервам с новата околна среда" към "влизам в комуникация с другите индивиди." Сетивните органи стават по-фини.
В психичен план наблюдаваме проекция на себе си в един все по-обширен и сложен контекст. Ако се страхувам, че ще умра, биологичното решение на мозъка ше бъде това да увеличи белодробните алвеоли, за да поеме повече въздух и да оцелее, в крайна сметка клетъчна пролиферация, рак на белите дробове. Ако обаче "ми отнемат дъха", "липсва ми въздух" или пък е конфликт, зависещ от моето отношение с другите, решението ще бъде да се разрани дроба, за да премине повече въздух. А ако конфликтът е свързан с това да се върви едновременно в 2 различни посоки и не знаем какво да решим, биологичното решение е парализа на краката (функционално блокиране).
В заключение:
При наличието на неочакван конфликт, без видимото му решение, конфликт, изживян в самота, патологията се изразява едновременно на психично, мозъчно и органично ниво.
- на психично ниво има състояние на постоянен стрес
- на мозъчно ниво се осъществява късо съединение в специфична зона на мозъка
- на органично ниво става клетъчна пролиферация (тумор) или пък лизис (загуба на вещество) или още функционално блокиране (парализа).
Елиминирането на конфликта е ключът, който позволява преминаването към фаза на възстановяване.
Четвърти закон: Микробите са в служба на мозъка
Микробите са наши съюзници, те са тези, които се занимават с оправянето на щетите по време на втората фаза. Мозъкът е този, който изпраща заповед на нашите приятели вируси, гъбички или бактерии.
Всички микроби идват, размножават се и изчезват, за да благоприятстват възстановяването според една много точна логика, в синхрон с нашия мозък и с нашето тяло. Те са част от биологичната програма на Природата.
Човек съжителства с микробите: тялото ни съдържа десетки пъти повече бактерии отколко човешки клетки – сто хиляди милярда.
Пети закон: На квинтесенцията
Всяко поведение на човека (а и болестите) е определено от специални програми за оцеляване, записани в мозъка от най-дълбока древност. Болестта е биологично решение на мозъка, последната възможност за оцеляване. Всеки жив организъм притежава мозък, повече или по-малко развит, който е в състояние да улавя несъзнателно информацията, идваща от света, който го обкръжава. Клетките, бактериите, които живеят в нас, различните органи, всичко функционира в унисон със същия ритъм на главния мозък.
Болестта винаги има смисъл. Тя е полезна, необходима, жизнена за индивида и за еволюцията на вида.
Още информация в интернет
На български:
Германска нова медицина - статия във вестник Лечител
2 comments:
ДИАБЕТ
ПРИЧИНИ – ТЕРАПИЯ – ЛЕЧЕНИЕ
Статия от д-р Р. Г. Хамер
За да се разбере по-добре това изложение, е необходимо човек да се запознае със системата на Германската Нова Медицина.
Съгласно Петте Биологични Закона, всяко заболяване протича в две фази – активна и лечебна.Лечебната фаза настъпва само ако конфликтът е бил успешно разрешен, в противен случай пациентът остава на ниво конфликтно-активна фаза.
Активната фаза на конфликта се нарича още и студена, а лечебната фаза – топла. Така че болестите, описани в медицинските учебници, най-общо казано са „студени” и „топли”. „Студени болести” са тези, при които пациентите имат студена кожа, студени крайници, намират се в постоянен стрес, губят тегло, не могат да спят през нощта. Такива състояния са рак, множествена склероза, ангина пекторис (остра стягаща болка в областта на гърдите, която в най-тежката си форма води до сърдечен инфаркт), невродермит, психични заболявания и диабет. Към „топлите болести” се причисляват т.нар. инфекциозни заболявания, ревматичните алергии и екзантемите (кожни обриви).
През Август и Септември 1983 г. аз съставих „Пътните карти на мозъка”, които съдържат описание на частите и областите в мозъка, съответните органи и кореспондиращото съдържание на всеки конфликт.
При органите, управлявани от мозъчния ствол, няма еквиваленти на рака, а само рак и (при съответно решение на конфликта) лечебна фаза.
При мезодермалните органи, управлявани от главния мозък (кости, съединителна тъкан, лимфни възли и т.н.), също няма еквиваленти на рака, а само „рак”, под формата на некрози, остеолизи, дупки (кухини) в тъканите – т.е. загуба на тъкан, последващи от лечебна фаза със запълване на тези загуби (само ако конфликтът е бил разрешен).
Раковите еквиваленти, т.е. еквивалентните на рака болести, се управляват от външната обвивка на мозъка (кортикалните части на ектодермата) и вместо загуба на тъкан показват загуба на функция. Към тях спадат моторните парализи, очни и ушни проблеми, диабета и глюкагоновата недостатъчност. Въпреки промяната във функцията, тези клетки са функционално възстановими, дори и след години конфликтност, но ако се разреши съответният конфликт.
Въоръжени със знанието за Петте Биологични Закона, както и със знанието за съответните симптоми, проявяващи се и на трите нива (психика-мозък-орган), за първи път вече може да се работи на ниво „причина” и практически да се възстанови проблема. Това важи и за диабета.
Ако разгледаме типовото разделение на диабета и неговите симптоми, според официалната медицина, то това разделение е, грубо казано, случайно:
• Тип 1 – до 40 годишна възраст – първичен диабет.
• Тип 2а – над 40 годишна възраст – вторичен диабет (без затлъстяване).
• Тип 2b – над 40 годишна възраст – старчески диабет (със затлъстяване).
Като симптоми на диабета (Diabetes Mellitus) са посочени:
-полидипсия (силна жажда);
-полиурия (прекалено уриниране);
-уморяемост;
-изтощение;
-намаляване на работоспособността;
-намаляване на теглото;
-проблеми с очите;
-хипогликемия с чувство на глад;
-хипогликемия;
-студена пот;
-тахикардия;
-мускулни спазми (ниски нива на кръвната захар);
-прилошаване и повръщане.
Възможни усложнения:
-хипогликемичен шок (хипогликемия);
-диабетна кетоацидоза (силна киселинност);
-хипергликемична, хиперосмоларна кома.
Ако само разгледаме тази смесица от симптоми, според които официалната медицина определя своите т.нар. „болести”, то никой нормален човек не би разбрал тази безсмислица, тъй като повечето симптоми означават точно обратното на диабет, а именно хипогликемия (ниска кръвна захар)!
За щастие, Новата Медицина знае точните отговори на почти всички въпроси.
Фронтално, в сгъвката на мозъчните кухини, се намират два центъра за захар:
•в лявата хемисфера – глюкагоновия център (на ниската кръвна захар);
•в дясната хемисфера – инсулинов център (на високата кръвна захар).
Глюкагонът е хормон, произвеждан от алфа-клетките на панкреаса и повишава кръвната глюкоза чрез освобождаване на глюкоза от гликогеновите резерви на черния дроб.
Инсулинът се образува от бета-клетките на панкреаса и понижава нивото на кръвната глюкоза, тъй като вкарва глюкоза в мускулите, където тя се използва за гориво (енергия).
Пример: жена в полово зряла възраст, деснячка (преди климактериума), без предишни конфликти, би получила хипогликемия при конфликт на страх и погнуса, което би я накарало да яде повече (т.е. производството на глюкагон намалява).
Ако същата жена преживее същият конфликт на страх и погнуса, но в климактериума, тогава тя ще реагира с дясната страна на мозъка, вместо с досегашната лява. Нивата на кръвната захар светкавично ще станат от ниски високи (намалено производство на инсулин) и резултатът ще бъде диабет тип 2, т.е. старчески диабет. И тогава става така, че пациентката се клатушка месеци наред „между световете”, т.е. ту има ниски нива на захарта (която в повечето случаи не се измерва!), ту прекалено високи (диабет). С други думи, и двата центъра в мозъка реагират едновременно с „още” и „вече” конфликт, което всъщност се изравнява.
Когато млади жени – деснячки взимат противозачатъчни хапчета, конфликтът на страх и погнуса се локализира обикновено в дясната хемисфера и причинява диабет.
При млади жени – левичарки конфликтът на страх и погнуса причинява веднага диабет, но приемането на противозачатъчни харчета и климактериума, обратно – хипогликемия.
Тези изложения не са теория, а се доказват прецизно във всеки един случай.
Разбира се, има и други възможности, които (както ще видим) са също толкова логични. Например, жена – деснячка може да преживее първо конфликт на страх и погнуса и след това, като допълнение, един конфликт на настръхване. От този момент пациентката е в едно особено положение (констелация) – постоянно сънува предизвикващи погнуса и настръхване сънища. В зависимост от това дали е подчертан ляво-церебралния или дясно-церебралния конфликт, т.е. хипогликемия или диабет, серумно-глюкозните стойности спадат или се покачват.
Мъжът – десняк може да преживее същият конфликт само като конфликт на настръхване, т.е. органично погледнато – намаляване нивото на инсулина – диабет с повишени стойности на кръвния серум и глюкозата (в кръвния серум). В климактериума или при блокираща тестостерона псевдотерапия, диабетът би се сменил с хипогликемия. Тогава лекарите смятат, че диабетът е изчезнал в резултат на (антидиабетичната) терапия.
Мъжът-левичар преживява, при конфликт на настръхване, хипогликемия, с Огнище на Хамер – ляво церебрално. В климактериума, той би се разболял внезапно от диабет (старчески тип), ако конфликтът е все още активен. И тук също съществуват два отделни конфликта – констелация на кръвна захар и някакъв друг конфликт.
Сега нещата малко се усложняват, но си остават логични. Кортикални констелации – вече беше обсъдена накратко „констелацията кръвна захар-конфликт”. Но пациентът може да има и друг кортикален конфликт – в т.нар. област на обкръжението, отляво или отдясно. От този момент се реагира така:
o жената-деснячка – върху свободната все още дясна мозъчна страна;
o жената-левичарка – върху свободната все още лява мозъчна страна;
o мъжът-десняк – върху лявата мозъчна страна;
o мъжът-левичар – върху дясната мозъчна страна.
Естествено, те реагират със съответните части от мозъка, отговарящи за кръвната захар.
Пример: един мъж-десняк преживява конфликт ядове в обкръжението (язва на стомаха или язва на жлъчния канал). От този момент, той реагира по женски и получава конфликт на страх и погнуса с хипогликемия. Това състояние ние наричаме булимия.
Една такава булимия мъжът-десняк може да преживее в друга последователност и с друг конфликт:
o конфликт на настръхване с хипогликемия;
o конфликт на ядове в обкръжението с язва на стомаха или на жлъчния канал.
Жена-деснячка преживява конфликтите в следната последователност:
o конфликт на страх и погнуса с хипогликемия;
o конфликт на ядове в обкръжението с язва на стомаха или на жлъчния канал.
Жена-левичарка ще ги преживее така:
o конфликт на идентичността с язва на стомаха или на жлъчния канал;
o конфликт на страх и погнуса с хипогликемия.
Този принцип важи за всички конфликти и конфликтни констелации в областта на обкръжението.
Преди да стигнем до така наречения Тип 2 (наднормено тегло – тип 2b) трябва да изясним биологичния смисъл на диабета и на хипогликемията.
Както всички Смислени Биологични Специални Програми, така и диабетът, и хипогликемията имат своя биологичен смисъл. Дори да звучи странно, тези на пръв поглед противоположни СБС програми предизвикват подобни неща – целта е да се осигури глюкоза на мускулите, по-точно на треперенето им при погнусяването или настръхването срещу някого или нещо.
При хипогликемията индивидът бързо поглъща храна, която за кратко време повишава стойностите на серумната глюкоза и снабдяването на мускулите с глюкоза.
При диабета нараства подаването на налична глюкоза към мускулите чрез спадане нивото на инсулин.
Затлъстяване (наднормено тегло)
При хипогликемията индивидът поглъща големи количества храна, за да има достатъчно глюкоза за погнусяването и съвсем логично напълнява, въпреки конфликтността, т.е. въпреки симпатикотонията, се увеличава именно болестната субстанция.
Смятам, че в около 90% от случаите, увеличаването на теглото се дължи на „Синдром” , придружен със СБС на бъбречното легенче, респективно воден конфликт. Официалната медицина няма представа за това, тъй като събирането на вода (карцином на бъбречното легенче) всъщност няма нищо общо със захарния конфликт.
Виждаме колко различни симптоми са смятани за „типични” за диабета, при което хипогликемията изобщо не се разглежда като отделна болест ( „в такива случаи човек винаги може да хапне нещо набързо”). Поради тази причина, всички „изследвания” върху диабета са пълна глупост. И ще останат глупост, докато се смята, че откритията на ГНМ могат да се игнорират.
Диабет при децата
При децата диабетът се среща толкова често, колкото и хипогликемията. Последното не се смята за лошо – знаем, че децата обикновено са „лакомници”.
Конфликтите са същите, както и при възрастните – конфликт на погнуса и страх и конфликт на настръхване. Причината да се смята диабетът за нелечим при децата и младежите се корени в това, че те по-трудно избягват „следите” („шините”, т.е. придружаващите конфликта събития, хора, миризми, шумове ... всичко, което би напомнило за конфликта). Възрастният може да каже: „Гнус ме е от това. Няма да го правя повече”. Детето обаче, се конфронтира със „следите”, без някой да му обръща внимание – „Ах, само не се преструвай”!
Терапия на диабета
За да се разреши конфликтът и да се избягват следите трябва той или неговият механизъм да се открият. „Преди терапията боговете са поставили диагнозата”.
В най-общи линии лечението протича по следния начин: в зависимост от продължителността на конфликта се ориентират и крайните стойностите на серумната глюкоза. Не е фатално ако кръвната захар на гладно остава 130 мг%, с това може да се живее. За правилната терапия е целесъобразно да се използва инсулин; трябва да се знае, че в случай на колебание, по-високите дози инсулин са многократно по-опасни (хипогликемичен шок, завършващ понякога със смърт!!!), отколкото по-ниските дози от необходимото. Дори и при стойности на серумната глюкоза от 500 мг%, нищо не може да се случи. Разбира се, придружаващите обстоятелства трябва много добре да се проучат (конфликтната ситуация, серумните стойности и тенденции, приемането на противозачатъчни хапчета и др.), за да се избегнат изненади. Също така трябва да се има предвид и възможността от конфликтни рецидиви, защото не живеем във вакуум. Терапевтът не бива да се обезкуражава, ако при пациента, след едно подробно обсъждане на конфликта, вместо да се понижат стойностите на кръвната захар, те се увеличат, защото разговорът често действа като силен рецидив.
И тук, както и в цялата ГНМ, става дума за това не да се намери някакъв трик, който да премахне диабета – това е нелепост – нужно е съпреживяване и здрав човешки разум, както и сътрудничество със съответните членове от семейството на пациента, за които става въпрос. Нека да избягваме да играем ролята на мисловна полиция! Не бива да злоупотребяваме с доверието на пациентите. Всеки добър терапевт знае, че това също си има граници. Когато пациентът усети, че пред него стои човек и професионалист, той ще му гласува нужното доверие.
Към този инструментариум на временното „терапиране” на диабета, се прибавят и други инструменти (според ГНМ), при което чрез целенасочено даване на хормони (противозачатъчни) на млада жена-левичарка, можем симптоматично да се справим с диабета и да се примирим с хипогликемията, която би могла да бъде овладяна чрез често приемане на храна.
Обърнете внимание, че това са само временни помощни средства, докато се намери решение на конфликта, предизвикал диабета.
Знанията, с които се борави сега в медицината – бърз инсулин, бавен инсулин, диета (порцион), намаляване на кръвната захар чрез движение – са само предпоставка. Тази симптоматична терапия в ГНМ е само временна, тъй като по принцип, накрая диабетът изчезва.
Независимо от това, че моите бивши колеги ми отнеха правото да практикувам и ме хвърлиха в затвора, заради откритията ми, всеки трябва да уважава тези факти, дори и да не иска, просто защото те са правилни и това може да се докаже.
Източник: http://www.pilhar.com/Hamer/NeuMed/Sonderpr/Diabetes.htm
Какво описва Д-Р Хулда Кларк за
ДИАБЕТА:
Всички диабетици имат един и същ трематод в панкреаса си, Eurytrema pancreaticum, панкреатичният метил на говедата. Изглежда, че го получават многократно от едрия рогат добитък чрез консумация на месо или млечни произведения, не преминали термична обработка. Не е трудно да бъдат унищожени паразитите чрез зепинг, но тъй като в хранителните продукти те са в инфекциозен стадий, лесно настъпва повторно опаразитяване.
Но Eurytrema няма да се засели и размножава в нашия панкреас без наличието в него на дървесен спирт (метанол). Замърсяването на храните с метанол е твърде често. Намираме го в готовите храни, включително бутилираната вода, подсладителите, газираните напитки, бебешките млека и във всички напитки на прах (и тези с етикет „здравословни"). Предполагам, че дървесният спирт се използва за миене на производствените линии. Ако вашето дете има диабет, не му давайте нищо консервирано, пакетирано или бутилирано. Никакви готови храни.
С унищожаването на паразитите и отстраняване на метиловия алкохол от храната нуждата от инсулин може да бъде намалена наполовина в течение на три седмици и дори по-скоро!
Бъдете стриктни при проследяване на кръвната си захар. Малките островчета на панкреаса, произвеждащи инсулин, се възстановяват много бързо. Дори 90% от тях да са разрушени, изискващо ежедневни инжекции с инсулин, половината от тях могат да се възстановят или регенерират и инсулинът да не е вече необходим. Самите инсулинови инжекции могат да са замърсени с метанол. Това е много груба ирония — лечението да влошава състоянието. Проверете ги сами, използвайки метанола от водата за почистване стъклата на автомобила (резервоара на чистачките) като тест субстнация или го купите от магазин за бои. Изследвайте инсулина на различни производителите, докато намерите не контамини-ран с метанол медикамент.
Изкуствените подсладители са замърсени с дървесен спирт! Вместо да ви помогнат да се справите с диетата си, те провокират диабета. Не ги използвайте.
Лекарствата, които стимулират панкреаса да произвежда повече инсулин, могат също да са замърсени с разтворители. Изследвайте ги и намерете производства, които не са замърсени. Може скоро да не са ви нужни. Така че парите, които ще изразходвате за изследванията могат скоро да ви се възстановят. Хората без диабет могат да обезвредят количествата метанол в храната си, защото нямат натрупани в организма си плесени и Коджикова киселина като диабетиците. Намирал съм Коджико-ва киселина в кафе и в картофи, имащи сиви петна вътре в тях. Не яжте обезцветени картофи или обелки, дори да са варени или печени. Способността ни да обезвреждаме токсини като метиловия алкохол не е оправдание да ги консумираме. Всички отрови са вредни. Не ги консумирайте.
Всички диабетици имат и вируса НА (вероятно се има предвид т. нар. вирус на брадавиците, HPV, човешки попиломен вирус — бел. пр.) в панкреаса си. Този вирус се развива в кожата, предизвиквайки образуване на брадавици, но бързо се разпространява из тялото, достигайки освен до панкреаса и до далака и черния дроб. Не е необходимо специално да се убива вируса, защото той изчезва с унищожаване на паразита. Без съмнение НА вирусът принадлежи на панкреатич-ния метил. Може да се зададе въпросът дали метилът или неговият вирус са причина за диабета. Може дори да съществува бактерия, която сме изпуснали от наблюденията си, но тя да е неговият истински причинител.
Много важно е, докато се възстановявате от диабета да следите всеки ден кръвната си захар. Подобряването е толкова бързо, че можете да си инжектирате повече от необходимото количество инсулин. Намалете дозата съобразно действителните си нужди.
Има още аспекти на диабета, които трябва да бъдат изучени от алтернативни лекари. Честа е например алергията към жито и други зърнени храни, съдържащи глутен. Може би панкреасът и островчетата му ще се възстановят много по-бързо, ако временно се извадят зърнените храни от диетата на диабетика. Едномесечната безгаутенова диета вероятно може да добави още към постигнатото с унищожаване на паразитите и отстраняване на метиловия алкохол от храната 50% подобрение. Има данни, че консумацията на семена от замбун (тилчец — Frigonella foenum grae-cum) помага много (в действителност, лекува) при диабет. Дали тези семена убиват трематода или вируса, или действат по някакъв друг начин? Изглежда добра идея, ако сте диабетик, да добавите към диетата си семена от замбун.
Метиловият алкохол се натрупва в очите и очните увреждания са чести при диабет. Листата от боровинка представляват билково лечение както за диабета, така и за слабите очи. Дали те противодействат на метиловия алкохол или обезвреждат Коджиевата киселина? Направете си чай от 1/4 чаша листа на три чаши вода. Пийте по половин чаша дневно.
Хромът е нещо задължително за диабетиците (три пъти дневно по 200 мкг). Той подпомага навлизането на инсулина в клетките ви.
Златото се привлича от панкреаса. Тежките метали, включително златните коронки, трябва да се отстранят от зъбите. Никакви метални бижута, включително златни не трябва да допират кожата на диабетика.
Блит Дженкинз вземаше всеки ден Micronase™ (5 мг) за диабета си. Сутрешните стойности на кръвната й захар достигаха до 183 (нормалните стойности са 4 до 8 mmol/L (70 до 150 mg/dL) — бел. пр.). Ние установихме наличието на овчи чернодробен метил в панкреаса й, ванадий във въздуха (просмукване на газ) и кадмий в питейната вода (стари тръби) на дома й. След унищожаване на паразитите и ( бъбречно прочистване сутрешната й кръвна захар спадна до 148. Отърва се от „топлите вълни", болките в слабините и краката. Това я ентусиазира дотолкова, че тя прочисти цялото си тяло и спря лекарствата.
Робърт Грин, на 65 години, беше на инсулин от пет години — по две инжекции дневно (всяка от по 25 единици), но не можеше да контролира кръвната си захар, която сутрин беше 228. Вдигна дозата си на 30 единици без особено подобрение. Краката и стъпалата го боляха толкова много, че не можеше да се движи, без да се подпира на бастун. Той имаше в панкреаса си Loa loa. Това е още един пример, когато паразит попада на „погрешно" място — в панкреаса вместо в сърцето. Смятам, че това е станало възможно поради наличното замърсяване с разтворители. В неговия панкреас бяха намерили подслон още вирусът на заушката, НА брадавичният вирус, микоплазми, грипен вирус, вирусът на варицелата, аденовирус и шигела! Това бе се осъществило поради натрупване на метанол в панкреаса му от различните напитки и изкуствени подсладите-ли. Щом Робърт спря да консумира такива напитки и да използва подсладители и унищожи всички паразити и микроби с честотния генератор, кръвната му захар спадна под 100 сутрин. Това му даде възможност да намали инсулина на 20 единици. Започна да приема 2-3 пъти дневно хром (200 мкг). Междувременно направи чернодробно прочистване и изкара около 2 000 камъка. Вече можеше да се движи добре и се хвана на почасова работа. Целият този процес продължи една година.
Ралф Диксън, на 72 години, бе преминал на инсулин (30 единици дневно) след 6 години на хапчета. Той все още имаше кръвна захар 242 на гладно. Открихме у.него панкреа-тичен метил, който бе гостоприемник на различни бактерии и вируси. Той имаше пудел. След като унищожи паразитите заедно с техните бактерии и вируси и направи бъбречно прочистване, кръвната му захар падна до 111 и той намали инсулина на 25 единици. Скоро стана възможно да го намали до 20 единици. Ралф започна да приема и хром (2-3 пъти дневно по 200 мкг), магнезий (50 мг веднъж дневно) и листа от боровинки (и трите считани за хранителни добавки). Цялото това телесно прочистване го отърва още от оплакванията му от стенокардия и лесна уморяемост. Когато обаче се опитваше да прекъсне противопаразитната си програма, кръвната му захар веднага се качваше, което показва колко лесно бе да прихване отново паразити.
Мелиса Бърд, на 54 години, имаше сериозни болести, между които сърдечно заболяване (две ангиопластики) и диабет и бе претърпяла многобройни операции. Тя си правеше по 16-18 единици инсулин веднъж дневно. Освен панкреа-тичните метили в задстомашната й жлеза, тя имаше и чревен метил на същото място (!) плюс Ascaris на много места. Освен това имаше брадавици и кандидоза. За щастие нямаше домашни любимци. Паразитите й бяха унищожени наведнъж с честотния генератор и тя започна бъбречно прочистване за другите си проблеми. След седем седмици намали инсулина, защото кръвната й захар бе спаднала до 90. След това тя престана да пие безкофеиново кафе и да употребява изкуствени подсладители, които я тъпчеха с метанол, започна да пие противопаразитни билки и направи чернодробно прочистване. В деня след чернодробното прочистване кръвната й захар скочи до 164, но след това спадна и се запази на нива под 100. Престана да си слага инсулин и не се налагаше вече да взема дори хапчета за диабета. Посъветвахме я да продължи внимателно да следи кръвната си захар и да преустанови пушенето.
Джон Ангерт, на 65 години, имаше диабет, но не се лекуваше с нищо. Не му се искаше да ни каже колко бе кръвната му захар. Имаше дълъг списък и с други болести. Изследването ни показа, че има натрупване на тулий (от замърсен витамин С) и паладий (от пломби). Имаше няколко различни паразита. След премахване на металните пломби и унищожаване на паразитите кръвната му захар на гладно бе почти нормална (98). Продължаваше обаче да има крампи в краката въпреки бъбречното прочистване. Едва след като си промени диетата и започна да пие много прясно мляко, фосфатните кристали в бъбреците му изчезнаха и крампите престанаха да се появяват.
Корнелиус Идънз, на 33 години, се обърна към нас за диабета си, въпреки че се оплакваше и от умора, храносмилателни проблеми и главоболие, както и многобройни по-малки оплаквания като болка в гръдния кош над сърцето, повишена чувствителност в тестисите и т.н. Диабетът му бе установен преди една година, но той бе на инсулин сутрин и вечер. Сутрин си правеше Humulin — инсулин с удължено действие 20 единици плюс 6 единици обикновен инсулин, а вечер, съответно 14 плюс 6. Той често изпускаше вечерната доза, която бе необходима за сваляне на сутрешната кръвна захар на гладно до 166. Изследването ни показа, че Корнелиус има панкреатичен метил освен в задстомашната си жлеза и в тестисите. Имаше и много високо ниво на афлатоксин. Беше му препоръчано да купува хляб само от фурна, а не от магазините. Имаше и сребро, никел и много високо ниво на злато.
Всички тези метали идваха от златните му коронки, които той трябваше да замени с пластмасови. Освен това в панкреаса му имаше фибростъкло и големи количества дървесен спирт, както се очакваше. Трябваше да спре да пие всякакви закупени от магазина напитки. Той беше отрицателен за бензол, пропилов алкохол, Salmonella, Shigella и E.coli, но имаше голямо количество Staphylococcus aureus в задстомашната си жлеза. Основен източник на този микроб са зъбите и той бе посъветван да се обърне към зъболекар, който да потърси и прочисти евентуалните кавитации, както и да излекува скритите зъбни инфекции, след което да смени зъбните коронки. Трябваше да издири източника на фибростъкло у дома си и да го ликвидира. Препоръчахме му да провежда зепинг през ден в продължение на един месец. Започна да взема витамин С срещу запека (1 чаена лъжичка с всяко ядене, а по-късно по 1 чаена лъжичка дневно), витамин В-50 комплекс (по 2 дневно) и тиоктиева киселина (по 2 дневно). Извърши бъбречно прочистване за проблема с тестисите и след 6 седмици направи и чернодробно прочистване. Трябваше да бъде проследен в продължение на три седмици след приключване на зъбното прочистване, но не се появи повече. Четири месеца по-късно ни се обади по телефона и ни каза, че е добре и няма нужда от инсулин. След още три месеца позвъни отново и отново ни увери, че е добре и не си инжектира инсулин.
ПРЕД ДИАБЕТНО СЪСТОЯНИЕ
Елис Долд, на 64 години, дойде при нас поради безпокойството относно нивото на кръвната й захар и болки в гръдния кош. Изследването на гладно показа ниво 136, което говореше за начална недостатъчност в производството на инсулин. Тя имаше панкреатичен метил, натрупване на метилов спирт в панкреаса, НА вирус и вирус на заушката. Имаше още 6 вида разтворители, което се дължеше на ежедневна консумация на пшеничени трици със стафиди и други студени зърнени закуски. Зарадва се, когато й разпоредихме да се откаже от тези си навици. Мина на по две яйца през ден с бисквити или хляб, но непрепечени филийки, както и на термично обработени зърнени закуски на следващия ден. Болката в гръдния кош се дължеше на кучешки сърдечен червей и на Staphylococcus aureus, идващ от зъби #16, 17, 1 и 32. Унищожихме паразита и стафилококите посредством честотния генератор. Изпратихме я на стоматолог за кавитациите и й дадохме бъбречни билки. Две седмици по-късно имаше остатъчна сърдечна болка, дължаща се на стафилококите, а стоматологичната работа още не беше завършена. Дадохме й хром (600 мкг дневно), за да помогнем на инсулина да регулира захарта. Нейната LDH (виж „Тестове") беше все още висока като резултат несъмнено от неотдавнашния сърдечен стрес, но тя вече бе направила много и планираше да извърши всичко необходимо.
ДЕТСКИ ДИАБЕТ
Проблемът е същият както с диабета при възрастните, само че е много по-лесно лечим, стига възрастните да съдействат.
Диабетът на Уесли Иванко, 6 годишен, бил установен когато бил на 11 месеца. Преди това изкарал варицела и му били направени всички бебешки имунизации. Имаше в задсто-машната си жлеза панкреатичен метил в репродуктивен стадий и отлагания на метанол. Нямаше други разтворители. Проблемът явно се дължеше на тези два врага в неговото малко тяло. Бащата на Уесли бе отрицателен, но майка му имаше много високи нива на метил и дървесен спирт. За да се оправи Леели, първо трябваше да се прочисти майка му. Тя обаче не вярваше във връзката между паразита, дървесния спирт и диабета на детето й. Ние положихме много усилия да я убедим, но не успяхме. Надяваме се Уесли да ни прости това.
Публикуване на коментар