Предоставено от Blogger.

БЛОГ АРХИВ

За връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

...

За-виждане

  • За-виждане
    българският език е запазил истината
    когато някой е изпаднал в завиждане, това е път на невротизиране, на генериране на конфликт, вътрешен, на противоречие, който сам по себе си с произведената енергия има потенциала да чисти, за да се Види
    това е интегриране на другостта
    това е интегиране на "отделянето"
    и вътре в личността се случва борба
  • за да се Види какво е всъщност другия, кой е, кой съм аз
  • да се съберат границите, т.е. да паднат, и това е Един-е-нието
    и за-виждането
    всъщност е хубав процес
    едно такова разтърсващо е, има енергия в него
    може би това искаше да кажеш под ... Интересно е
    има интерес
    дали съм те разбрала?
    сам си генерира човек две вълни една срещу друга (неговата и уж чуждата) и се случва сблъсък на лично поле вътре
    и тъй като природата е така устроена да хармонизира винаги
    тези две вълни като се сблъскат произвеждат необходима енергия ракета-носител
    за изкачване
    т.е. егото е полезно
    ама ако се ползва правилно
    недостатъците и неврозите сочат път
    аама ако се яхне енергията
    иначе може да те разруши
    а за да не те разруши, трябва да има човек свойството наблюдателност
    и неасоцииране
    което е малко лудо уж, едно такова уж апатично, безразлично
    същото е със сексуалната енергия
    същото е с малоценността (която е всъщност завистта)
    това е цяло изкуство
    че малоценността предпоставя
    завръщане
  • Ще ти се случа в някой друг живот...

    Ще ти се случа в някой друг живот.
    Ще ме обичаш от мига ти на зачеване.
    Ще ме дочуеш насред вълчия си зов.
    Ще си ме търсил. Страшно. Точно мене.
    Ще ме познаеш във един единствен миг.
    Ще си ме плакал и в платно, и във поема.Ще си ме спомниш по божествения викна щерка си. От двама ни родена.Ще ти се случа в някой друг живот.Сега играхме просто пантомима.Мини през времето. Да бъдеш цял. И нов.За този беше рано да ме имаш.
    Мария Лалева

    Осмият

    През м. януари 1988 година българската пророчица Ванга изрича загадъчните думи: ”Свидетели сме на съдбоносни събития на Земята. Двамата най-големи водачи на света си стиснаха ръцете и се подписаха, за да докажат, че са направили първата крачка към постигането на всеобщ мир. Но ще мине още много време. Ще изтече още много вода… Ще дойде ОСМИЯТ и той ще подпише окончателния мир на планетата.”
    Двамата водачи са известни – тогавашните ръководители на САЩ и СССР. Но кой е “Осмият”? След дългогодишно ровене в стари книги племенницата на Ванга – Красимира Стоянова, с изненада установява, че преди векове така са наричали самия Христос! Но защо “Осмият”?
    Отговорът на този въпрос ще ни разкрие най-дълбоката същност на времето, в което живеем. А то е наистина уникално! За него се говори през цялата следатланска епоха, като се започне още от древноиндийските епоси, премине се през библейските пророчества, за да стигнем в XX-ти век до Рудолф Щайнер и Беинса Дуно.
    Учителя казва: ”По-важни времена от сегашните никога не са наставали на Земята. Много същества от невидимия свят биха дали милиони, за да присъстват в тия времена на Земята, но не ги пускат. Всички билети за представлението, което ще се даде на Земята, са ВЕЧЕ продадени”. Как така продадени, ще запитаме ние?
    През 1924 година Учителя пояснява: ”Преди 2000 години се казваше, че е наближил денят Господен. Сега аз казвам: ние СМЕ в деня Господен. Остава само половин час до последния трен”. И още: ”През целия този XX-ти век ще бъде СЪДБА на света, през XXI-ви век ще бъде връщането при баща си, както блудния син. Той е векът на установяване на нов порядък в света съгласно изискванията на Господното Царство и век на силен духовен подем. А в XXII-ри век ще се възстанови Царството ХРИСТОВО на Земята”. Но предупреждава: ”Да не мислите, че и втори път ще дойде тази вълна. Помнете, втора вълна няма да дойде, защото в природата няма повторение на нещата”. И пак: ”Целият XX-ти век ще бъде век на преобразувание, на приготовления. Христос казва: ”Будни бъдете!” За какво? Сега е най-опасното време, може да заспите и да останете вън. Божественият влак е толкова точен, само с една секунда можете да закъснеете.”
    Можем ли днес – в 2004 година, да кажем, че тези предсказания се сбъднаха?
    Поначало пророчеството не всякога се сбъдва. Понякога фактите го изменят и то или закъснява, или изобщо не се сбъдва. Свободната човешка воля може дори да предотврати изпълнението на някое събитие.
    Както никога досега, днес се срещат с особена сила нашите действия с много по-високите цели, предначертани от Божията Воля и от сблъсъка се решава съдбата на човечеството. За да разберем дали “последният трен” вече мина, кога стана това и каква е ролята на “Осмия”, трябва да се докоснем до ОСОБЕНОТО място на човека в Божия Промисъл и изобщо до СМИСЪЛА на живота ни на Земята.
    Има една поучителна еврейска легенда. Тя гласи следното: Елохимите се готвеха да започнат сътворяването на човека по своя образ, когато техните ангели-служители зададоха на Йехова следния въпрос: ”Защо трябва да бъдат създадени човеците по образ и подобие на Бога?” Тогава Йехова събра растенията и животните, които съществуваха преди още да се яви човекът под земната форма, събра също и ангелите си служители, показа им растенията и животните и ги накара да ги назоват. Но ангелите не знаеха техните имена. Тогава бе създаден човекът такъв, какъвто беше преди първородния грях. Йехова събра отново ангелите, животните и растенията и в присъствието на ангелите той каза на човека да назове животните и растенията с техните ИМЕНА. И човекът знаеше да назове техните имена. Най-после Йехова запита човека: ”Кое е твоето собствено име?“ И човекът отговори: ”Моето име е Адам, т.е. “направен от земна кал”. ”А как трябва да се назовавам Аз”? – запита Йехова. Човекът отговори: “Ти трябва да се наричаш Адонай. Ти си господар на всички създадени същества на Земята”. Тогава в ангелите се събуди предчувствието защо човекът трябваше да се яви на Земята.
    Каква велика истина се крие в тази наглед простичка легенда? Учителя пояснява: ”Когато се говори за човека като образ и подобие Божие, подразбира се човекът в неговата първична проява, така нареченият Космичен човек. Като такъв той заема точно определено място в Живата природа и играе определена роля. Без него Вселената не може да се прояви в пълнотата на своята хармония”.
    Цитираните изречения трябва да бъдат обяснени чрез Духовната Наука. От нея знаем, че груповата Душа е основата на всеки животински, растителен или минерален вид. Благодарение на нея едно животно е вълк, друго – овца, едно растение е дъб, друго – липа и т.н. Но човекът схваща груповата душа съвсем повърхностно под формата на идея, на понятие. Ако той умееше да проникне по-дълбоко, то идеята за вълка не би останала за него нещо отвлечено, а би извикала едно съответно състояние на душата. Образувайки си понятието за вълка, той би изпитал в същото време кръвожадната природа на това животно.
    Защо днес нямаме тази опитност? Защото вкусихме от “дървото на познанието”, но изгубихме достъпа до “дървото на живота”. Човекът притежава ПОЗНАНИЕТО на съществата и нещата, но е неспособен да изпита ЖИВОТА, който се крие зад него. Такава възможност му се отдава само когато прониква чрез окултизма в царството на живота. Тогава той няма само отвлеченото понятие “вълк”, а живее в “кръвожадната алчност на вълка”. Когато душата пропива по този начин идеите със СОБСТВЕНО ВЕЩЕСТВО, всичко в нея започва да води борба. Тогава понятията се одушевяват и от това време насам образът на целия животински свят живее в човека.
    Астралният свят, където се намират груповите души на животните, по начало си живее във всеки от нас, но докато ясновидецът го възприема, то неясновидецът няма съзнание за него. Въпреки това влиянието на този свят се упражнява не по-малко и върху него. Той се издига от глъбините на душата му, прави го неспокоен, хвърля го в съмнение, привлича го в една или друга посока, определя неговите инстинкти и страсти. Човекът не съзнава, че егоизмът му поражда и съответните импулси. А егоизмът е животното в нас. Както Учителя отбелязва: ”Личният егоизъм е най-възвишеното състояние, до което животните са достигнали”. Но ако ние не преживяваме груповите души в астралния свят, те биха спрели своето развитие, без да преминат на бъдещия Юпитер, а животните по Земята биха изчезнали напълно. Какво се извършва през човека, когато той чрез понятията извиква в своя дух формите на груповите души, например споменатия “вълк”? Той образува в своя дух понятието за вълка и в момента, когато произнася тази дума, в него възниква един образ. ВЕЩЕСТВЕНИЯТ живот на образа се съединява с груповата душа и я ОПЛОДЯВА, позволявайки й да продължи своето развитие. В бъдеще всички животни на Земята ще изчезнат, но груповите им души ще се явят на Юпитер под една форма, приспособена към тяхното по-висше състояние, за да продължат развитието си. Светът, който ни заобикаля, също притежава своя духовен принцип, но той е непълен и представлява, така да се каже, полудуховност, която не може да се увековечи, освен ако не бъде оплодена от нашия собствен духовен живот. САМО човекът има мисията да създава в природата, която съзерцава, оплодяващите духовни зародиши, изразяващи се в “ИМЕТО”.
    А сега да се върнем към легендата! Ангелите-служители, които имат други задачи за изпълнение, не разбираха защо трябва да бъде създаден човекът. Те не знаеха, че само чрез внасянето му в земния живот е бил построен мостът, който свързва миналия свят с бъдещия. Учителя казва: ”Човекът е мост, по който трябва да минават съществата от висшите светове, за да слизат в низшия свят. По този мост се качват съществата, за да отидат във висшите светове. Човек е най-красивият мост на Земята”.
    На него бе поверен принципът на “Името”, който му позволява от една страна да свърже двата полюса на развитието, а от друга да напредва в своята еволюция заедно с цялото Сътворение.
    Боговете ни предлагат света под формата на една ДВОЙНСТВЕНОСТ: вън от нас в пространството се намира обективната действителност – светът на звездите, на облаците, на природните царства и на духовния живот, свързан с тях, а вътре в нас живее светът на душата ни. Вътрешният ни живот се излъчва навън и се съединява с всичко, което живее в света. В нас е полюсът на духовно-божествения свят, а вън е другият полюс. На сцената на НАШЕТО СЪЗНАНИЕ те се срещат, разменят противоположните си сили, оплодяват се и се съединяват по такъв начин, че еволюцията да бъде възможна. БЕЗ НАС СЪТВОРЕНИЕТО БИ ПРЕСТАНАЛО ДА СЪЩЕСТВУВА, защото само човекът познава и може да бъде мост между двата свята. Нещо повече – съдържа принципите и на двата свята в ЕДИНСТВО ТУК на Земята. Ние сме поканени да станем действащи лица в световната драма и смисълът на съществуванието ни е СЪЗНАТЕЛНО и свободно да участваме в нея. Така в нас се раждат не само оплодяващите зародиши на един духовен свят, но и самите ние РАСТЕМ в своето съзнание към Божественото Съзнание.
    Някога, още “преди“ началото на сътворението, съществуваше само Божественото Съзнание, пълно със съкровища. После тези съкровища се разделиха на два противоположни лагера. Човешкият Аз стана сцената, където те се съединяват постоянно. Той бе празен спрямо Божествения Аз, изпълнен с богатството на цялото сътворение. Човешкото съзнание също бе празно спрямо Божественото Съзнание и точно в него се уравновесяват двете сили – отвътре и отвън, изпълвайки го с първоначалното Божествено Съзнание. Така прогресът става възможен!
    Но има ли все пак Божественото съзнание нужда от това за целите на еволюцията? Не, няма нужда, защото притежава всичко в Себе Си! То обаче е великодушно и дарява безброй същества със Своето Съдържание. Така се размножава това, което в началото на развитието на света беше ЕДНО и което се връща обратно към единство по пътя на обожествяването.
    Нашето развитие винаги е имало този характер. През Сатурновата епоха същият процес създаде първия зачатък на физическото ни тяло и същевременно упражни едно оплодяващо действие навън. По-нататък оплодяването продължи с другите ни тела и в бъдеще тази сила ще се упражнява все повече върху вътрешния живот и по-малко навън, защото във външния свят ще остават все по-малко неща за оплодяване. Ето ги двете велики цели в развитието: от една страна, да СЪЕДИНИМ Божественото в нас с външния свят, а от друга – да ПРЕВЪРНЕМ този външен свят във вътрешен свят на човека. Ние ще ставаме все повече подобни на Божественото и все повече вътрешни. През периода на Вулкан ЦЕЛИЯТ Космос ще бъде оплоден от човека и ще стане негова ВЪТРЕШНОСТ! Христос – нашият ИСТИНСКИ АЗ – ще е одухотворил всичко на полето на съзнанието ни. Ще бъдем Човек-Дух! ТОВА Е СМИСЪЛЪТ НА ОБОЖЕСТВЯВАНЕТО, ТОВА Е ЦЕЛТА И СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА!
    Този ИДЕАЛ трябва да прозрем и да се проникнем от него! Нищо, даже и това, което е изчезнало – например динозаврите – не е унищожено напълно. Колко много неща са се изгубили в течение на земната еволюция, без човекът да се намеси!? Но всичко е оплодено духовно и се възражда в Дух. Христовият Импулс е този, който ще възкреси това, което изглежда, че е пропаднало в бездната. Той оплодява и трансформира привидно мъртвите неща в самите им недра. Виждаме как днес например Египетско-Халдейската култура се възражда отново.
    Христовата Сила дойде отгоре, но след Голгота се свърза завинаги със Земята и човека. Виждаме как полярността, чийто принцип царува навсякъде, се проявява дори в това върховно събитие на човешкото развитие. Смисълът на връзката между Земята и Христос е, че тя трябва да участва в КОСМИЧЕСКИТЕ тайни, както нашето свързване с Него ни позволява да участваме в БОЖЕСТВЕНИТЕ тайни. Така се постига напредъкът и ние знаем, че ЧОВЕКЪТ Е В ЦЕНТЪРА НА СВЕТА. Когато мисли, светът мисли в него. Същото е с чувствата и волята. Обърнат към пространството, той може да извика: ”Божественото ме изпълва, Божественото е началото, което трябва да се съедини в мене със зародиша на Земята. В мен е смисълът на живота!”
    Боговете изпълняват своите цели в човешката душа. Човекът осъществява смисъла на света, защото смисълът на света приема живот в човека! Но когато вътрешното ни естество е обзето от гордост и нетърпение, през нас не говори Божественото, а създаваме само лични творения и посяваме навън лъжливи оплодяващи зародиши. Колко много книги се пишат днес, които не са друго освен излияния на гордостта и егоизма на авторите си, изпълвайки нашата цивилизация с нежизнеспособни духовни същества!
    Равновесието между полярностите се установява от Любовта. Учителя пояснява: ”Двойката е поляризацията, проявяването, борбата между два центъра. Чрез двойката се показва обратният път на нещата – пътят на еволюцията. Това е духовното осъзнаване и връщане към Първопричината”. И още: ”Любовта е единствената реалност, чрез която Духът се проявява в цялото Битие. Животът е плод на Любовта и без нея няма никакъв смисъл. Смисълът на живота е в това да обичаш и да те обичат”.
    И тук стигаме до “Осмия” – до Христос! Учителя е категоричен: ”Що е Христос в света? ТОЙ Е ЛЮБОВТА. Всеки ден Любовта хлопа на вашите сърца”. На друго място пояснява: ”Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. СЪРЦЕТО трябва да разбере Христа!” За да отсече: ”Два пътя има: ИЛИ С ХРИСТА, ИЛИ БЕЗ ХРИСТА!”
    Тази велика Истина никога не е действала с такава сила, както днес. Антропософията ни казва, че от началото на XX-ти век Спасителят започна постепенно да става пълен Господар на човешката карма. Затова Учителя го определя като “век на съдба”, т.е. на кармата. С неподражаемия си начин на изразяване казва: ”Днес Христос поставя всеки човек на везните и го тегли да види колко тежи”. До 1999 година духовната “инстанция” за регулиране на кармическата ни равносметка премина НАПЪЛНО под водачеството на Христос и Той не само плаща обективния ни грях, но контролира ИЗЦЯЛО и изплащането на субективния ни грях, като това изплащане преминава ПРЕЗ Неговото Съзнание – Той го ПРЕЖИВЯВА! Тази качествено НОВА ситуация става възможна вследствие на Втората Голгота и изградения от Бодхисатвата и Михаелитите мост, по който Спасителят се спусна в пастта на Звяра и свърза с низшата ни природа, която ни кара да вършим зло. Още в 1909 година Учителя предупреждава: ”За да може да разрушите кармата си, трябва да се държите с Небето и Духът като дойде, той ще я разруши.”
    Предстои нов живот. В него не можем да влезем, докато чрез страданието не изгорим всички стари разбирания, мисли и чувства. Защото: ”Ако хората не приемат Христа доброволно, цялата култура ще мине седем пъти през Огъня на Любовта, но ще се пречисти и обнови”. И уточнява: ”Етерът е Божественият Огън, който ще изчисти хората”.
    Само с Христовата Сила можем да счупим колелото на карма и влезем в дихарма. Тогава Духът ще се изяви през всеки по различен начин – с различна “дарба”, за което говори и апостол Павел в “Посланието към Коринтяните”. ”БЪЛГАРИТЕ НАРИЧАТ ДИХАРМАТА ”ДАРБА”! – е точен Учителя.
    Но какво се случи? В 1899 година свърши Кали Юга. Целият XX-ти век бе изпълнен с “преобразувания и приготовления”. Наближаваше сакралната 1999 година. Събрани, нейните цифри дават числото 28. Ако продължим със събирането, 2+8=10, а 1+0=1, т.е. числото на Бога. За двойката вече бе споменато, че указва за разделянето на две полярности, които впоследствие съединени отново дават някакъв напредък. Обединението е възможно единствено в Христос, Който тук е под знака на “Осмият”. Защо?
    Първият “ден” на сътворението бе Старият Сатурн и то с най-голяма продължителност, като по-нататък времетраенето на следващите “дни” става все по-кратко. Старото Слънце бе вторият, а Старата Луна – третият “ден”. Тези три еона се повториха в известна степен през четвъртия, петия и шестия “ден” на сътворението и по-точно Полярната, Хиперборейската и Лемурийската епоха. Специално шестият “ден” обхвана както Древната Лемурия, така и първата половина на Атлантската епоха, след което Боговете се оттеглиха да си “почиват”, а ние “заспахме” за Духовния свят. Започна седмият “ден” от сътворението, през който постепенно развивахме Аз-овото си съзнание. В 1999 година “големият сън” наближи към своя край и ЗАПОЧНА ОСМИЯТ ДЕН ОТ СЪТВОРЕНИЕТО!!! В него човеците са длъжни да станат СЪЗНАТЕЛНИ СЪУЧАСТНИЦИ НА ХРИСТОС В ОДУХОТВОРЯВАНЕТО НА КОСМОСА!
    Преди около два месеца самият Бодхисатва ни уведоми: “Започна нов голям етап”. В края на “ликвидационния” XX-ти век поехме по великия ОБРАТЕН ПЪТ КЪМ БОГА ПОД ПРЕДВОДИТЕЛСТВОТО НА “ОСМИЯ”! Преди 2000 години Христос “слезе” в Исус под знака на десятката и мрачния Сатурн, за да обърне инволюцията в еволюция. Учителя казва: ”Исус“ е всеки, който страда и като герой носи своите страдания. “Исус” е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение. “Исус” – това е едната опорна точка на човека. “Христос” – сиреч човекът, който е победил и възтържествувал над смъртта, който е ВЪЗКРЪСНАЛ, който служи на Бога и е готов да положи душата си за другите – това е другата опорна точка на човека”.
    Днес, под знака на “осмицата”, Спасителят повежда ДУХОВНО възлюблените си чада с висок идеал към СВОЕТО ЦАРСТВО – ЕТЕРНАТА ШАМБАЛА! Само “новородените” ще влязат в него! Тайната на новораждането от “вода” (Луна-Мъдрост) и Дух (Слънце-Любов) е скрита в осмия воден знак от Зодиака – Скорпиона! При осем започва нова октава. Това е знак на голямо напрежение и крайност, така различни, както са двата символа – Скорпионът и Орелът. Поначало всеки зодиакален знак има своите положителна и отрицателна страна. В низшата си степен Скорпионът изродява и ужилва човека – понякога до смърт – за да го събуди и потърси светлината на Истината и точно чрез такива превъплъщения Скорпионът става Орел. Той е свързан с окултната наука, но особено с онези нейни степени, които имат връзка с възраждането, с това как смъртта води до живот на по-високо ниво. Осмицата е числото на еволюцията и тук е бойното поле между низшата и висшата ни природа. Според качествата на душата, желанията ни създават за нас рай или ад. Тук е злото на Савел и добродетелта на Павел, острата болка и великолепният екстаз. В никой друг знак не може да се намери толкова силен импулс за добро или зло. Той е знакът на БОЕЦА, защото Аз-ът трябва да се бори в Скорпиона и след време да излезе победител в тази наистина най-велика, най-страшна от всички войни, без да предаде – както Юда Искариотски Христос – Висшия Човек. Издигането от низшето към висшето става чрез приложението на много здравословния първичен двигател – болката. Целта на болката е раждането на Христос в нас! Скорпионът е най-силният от алхимичните знаци. В низшата си фаза е свързан с чистилището, защото човекът наистина гори в ада, за да победи желанията си, пораждайки воля. Ако човекът-Скорпион обича и работи с Духа, му се дават свръхсетивни окултни и лечителни сили. Сила и лечителна енергия са същността на Скорпиона – дейния октавен знак на еволюцията и възраждането.
    Всеки един от нас ще си спомни за дома на своя Баща и ще реши да се завърне там като блудния син. Това припомняне и връщане почти винаги се извършва под знака на този могъщ възобновител и подтикващ към Бога знак. Но преди това трябва да се мине през кардиналния, централен, свещен седми знак, през Маховика на Зодиака, през знака на Абсолюта – Везните. Пет знака – от Овен до Лъв, са винаги свързани с доброто. Дева и Везни са на границата – особено Везни, а следващите пет – от Скорпион до Риби, са свързани със злото. Ако човек иска да “нагази” в злото, за да го трансформира в добро, трябва да потърси във Везни Христовата Мистерия, която ще го уравновеси и направи сътрудник на Космоса. Тук е хармонизацията на душата чрез разпятие. Тук трябва да постигнем равновесие между низшето и висшето, което ще ни даде цялостност – обединяване на тяло, душа и дух. Подчертаната сила на Везни е точно обединяването. Но за да го правиш, преди това трябва да достигнеш до вътрешен мир и хармония, постижими единствено в Любовта, т.е. в Христос. Мъдър е този, който избира Михаиловия път към Спасителя и не случайно празникът на Михаил е във Везни – 29 септември. От друга страна, няма по-прекрасен път към духовните светове от пътя на музикално звучащия тон чрез Везни. С тази звучаща сила влизаме в унисон с Любовта, която е тайната на Живота. Онова, което някога жреците са постигали с храмовите ритуали, сега се постига с музиката. Днес истинският музикант е йерофант на Мистериите, стараейки се да повдигне чрез тонове човечеството до по-голямата сила на Духа.
    След разпятието във Везни, след като БАЛАНСЪТ СЕ НАКЛОНИ КЪМ ДОБРОТО, идва жилото на Скорпиона и Пазачът на Прага, който може да бъде разтопен и трансформиран със силата на Христовата Любов и Истина. Тогава пълзящият по земята Скорпион се превръща в Орел, жилото възкръсва в крила.
    Всички пропаднали във Везни се покваряват в Скорпиона. Ето защо в него има толкова противоположни души – напр. Рудолф Щайнер и Сталин, въпреки че и двамата имат за изгряващ знак Скорпиона. В своята “Тайна вечеря” Леонардо да Винчи поставя Юда Искариотски осми от дясно, като не се брои централната фигура на Христос. Най-великата книга – “Евангелието на Йоан” – също е под знака на Скорпиона и има за символ Орела. В никое друго Евангелие не намираме толкова всеобхватни, преобразяващи, свръхсетивни вечни идеи, които кръжат като орела във висините, далеч над ежедневните случки на земното поле. Тези идеи са крилете, които ни отнасят до висотите на вечната, Божествена Мъдрост в орловата област на изпълнения с Мъдрост Херувим на Скорпиона. Само “будните” могат да се докоснат до Мъдростта, до Духа. “Центърът на Духа е между веждите” – казва Учителя. И още: “Единственото място, през което човешкият дух преминава отвътре навън, това са очите”. Енергията, която кръжи около нашите очи, също описва осмица, а центърът е третото око – връзката с Етерния Христос.
    Но да се върнем в 1999 г.! Тогава мощна любовна вълна премина през Земята, както в резултат от Първата и Втората Голгота, така и от жертвената любов на хилядите мъченици пред олтара на “Царството, което не е от този свят”. Тази вълна беше и “последният трен”, за който говори Учителя. На него се качиха само имащите силен стремеж към Бога, за да издържи душата им на идващите мощни, божествени енергии. Древногръцкият идеализъм на Платон – сега възкръснал като Христова Любов – бе КРИТЕРИЯТ, ПО КОЙТО СЕ ИЗВЪРШИ СЕЛЕКЦИЯТА НА ДУШИТЕ. “Висшите същества също се интересуват от хората дотолкова, колкото е степента на техния стремеж към Бога” – потвърждава Учителя. Който не е възлюбил Бога, той още не е истински човек, той няма още “образ и подобие Божие”. Пътят на Любовта е път на великата жертва. Той е много тесен и другар по него не може да имаме. Христос се открива ЛИЧНО! “Ако не можем да почувстваме Христовата Любов към нас и нашата към Него, не сме християни, не сме човеци, не сме НИЩО“ – е категоричен Учителя. Живият Хляб е разбраното Слово. Думата “живот” всъщност подразбира разумност. Дето няма разумност, няма и живот. В един стих е казано как се придобива вечния живот: “Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единаго Истиннаго Бога и пратения от Тебе Исуса Христа”.
    Китайски учен разказва следната история: Един човек паднал в дълбока и тъмна яма, пълна с нечистотии и след като дълго се опитвал да излезе, накрая умрял. Покрай ямата минал Конфуций и казал: “Ако беше ме послушал, нямаше да паднеш вътре”. И отминал. По-късно се приближил Буда и казал: “Ако беше се самоусъвършенствал, аз щях да ти помогна”. И той отминал. Накрая дошъл Христос, СЛЯЗЪЛ в ямата и извадил ЖИВ човека! ТОВА Е ХРИСТОС! Ние сме мъртвите от хиляди години, които Той иска да оживи. Колкото по-добре Го познаваме, толкова повече ще се осмисли животът ни. За да се повдигне светът, Неговите думи трябва да се приложат на дело. Днес хората се гърчат отчаяно, защото отхвърлят Спасителя.
    Но има и друго. “Сега се създава новият Адам. Всякога, когато се създава нов Адам, има катаклизми, преустройство” – казва Учителя. И още: “Днес еволюционният процес е съкратен. Всяко нещо, за реализирането на което в миналото са се изисквало хиляди години, днес може да се реализира в продължение на секунди, минути или часове – зависи от интензивността на МИСЪЛТА”. Кодовата дума на нашата епоха е “бодърстването”. Какво означава “будическо състояние”? Учителя отговаря: “Това е състояние на голяма АКТИВНОСТ. В това състояние изпада само онази душа, която обхваща всички същества – от най-малките до най-големите. Тя излива любовта си върху тях, за да ги издигне. Това означава “будическо състояние, а не както индусите го разбират – състояние на унес, на забрава”.
    Дори учените-материалисти установиха, че от пет години, т.е. от 1999 г., времето тече ПО-БЪРЗО! Както ни сочи Антропософията, то е десетократно забързано още от времето на Карл Велики, но след 1999 г. е с такива темпове, че дори и “официалната наука” го забеляза. Тогава се извърши един СКОК в еволюцията. Боговете се намесиха ДИРЕКТНО в човешките дела и нашето “физическо” време в известна степен се проникна от астралното, т.е. духовното време, а знаем, че там нещата се случват мигновено. Този процес занапред ще се усилва и земното време ще става все “по-бързо”. ЗАПОЧНА ПОСТЕПЕННОТО СЛИЗАНЕ НА АСТРАЛНИЯ СВЯТ НА ЗЕМЯТА! В него сега се намира бъдещата Шеста култура, която според Духовната Наука ще бъде на Земята след около 1500 години. В нея ще се отрази Древноперсийската култура с въпроса за доброто и злото. Усещате ли с каква сила застава той сега пред човечеството? Изглежда има някаква промяна в плановете на Боговете. Иначе защо Учителя ще казва, че в XXII-ри век ще се установи Царството Христово на Земята? Засега можем да предполагаме, че XXII-ри век ще бъде нещо като ПРОРОЧЕСКИЯ образ на бъдещата Шеста култура. Но при всички случаи започна НАЙ-ВАЖНИЯТ ПЕРИОД В ЧОВЕШКОТО РАЗВИТИЕ! Учителя е категоричен: ”Казвал съм и друг път, че в света идват 8000 адепти. Някои ще се родят, някои ще се вселят. Те са носители на новото, на бъдещето и това бъдеще ще се НАЛОЖИ на човечеството”. А преди два месеца ни съобщи, че тези адепти ВЕЧЕ са долу на Земята!
    Погледнато повърхностно, материализмът е във възход и тотално доминира, но отдолу навсякъде се усеща мощен духовен кипеж. АДЕПТИТЕ РАБОТЯТ! Тепърва много катаклизми и “намествания” ще бележат пътя ни. Има поне още един знак. Към края на май ще премине комета, която най-вероятно ще бъде видима с невъоръжено око. От Духовната наука знаем, че кометите са нещо като астрални чистачи и предвестници на бурни промени. От човека непрекъснато се разливат в астралния свят погрешни, грозни, лоши мисли и живеят в него като астрални форми. Тръгвайки от единия край на планетната система, кометата в началото е нещо като духовен силов център, който впоследствие привлича всички вредни луциферизирани астрални течения и ги натрупва около себе си. Стигайки на края на Слънчевата система, тя ги изхвърля вън в мировото пространство, а после преминава от триизмерното в четириизмерното пространство и отново се явява след “време” пак на изходна позиция в другия край на системата, за да се повтори отново процесът. Тяхната еволюция е зависима само от Херувимите и Серафимите и ние трябва да знаем каква е същността на тези две най-висши йерархии, за да разбираме и кометите. Херувимите – Духовете на Хармонията, отговарят за реда в планетната система, а Серафимите – Духовете на Любовта – за взаимоотношенията между отделните системи. Отдавна Учителя предупреди, че излизаме от тъмната 13-та сфера и навлизаме в друг отсек от пространството с по-високи вибрации. Серафимите и Херувимите имат особено отговорни задачи в изпълнението на този процес. За да не изгорим в любовта, ние трябва да сме хармонизирани. Ние, човеците, Десетата йерархия на Свободата и Любовта, която ще прави чудеса “по-големи” от тези, вършени от Спасителя преди 2000 години. Днес вече СМЕ във времето на чудесата! И НАЙ-ГОЛЯМОТО ЧУДО Е ЧОВЕКЪТ СЪС СВОБОДНА ВОЛЯ ДОБРОВОЛНО ДА СТАНЕ ПРОВОДНИК НА ЛЮБОВТА!!! “Не Аз, а Христос в мен” – това е спасението и за българския народ.
    Отдавна е решено, че хармонизацията на света ще започне от България. Учителя ни каза: ”Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400. Това е то българският народ. Те са силата. Те са тези, в които Духът се е вселил и очаква своето пълно раждане. Тези 1400 души са, които от червей ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги храните”. И друго: ”Писането на Шестата раса ще бъде геометрическо: кръгове, триъгълници, четириъгълници и т.н.”. Коя писменост е такава? ГЛАГОЛИЦАТА! ТЯ ИМА 28 ЗНАКА! Случайно ли днес ни налагат английския език като господстващ в света? Случайно ли оня австрийски професор предложи – май че през 1999 г. – на президента Стоянов да сменим кирилицата с латиница? Ние не трябва да вървим по пътя на западните народи, защото тяхната култура носи само смърт! “Повдигането на българския народ зависи изключително от духовно издигнатите му хора. Ако те дружно заработят за него, и той ще се повдига” – гарантира Учителя. От българите се иска да дадат първия импулс за планетарен синтез, за единение на народите. В края на века – по време на слънчевото затъмнение през 1999 г. – този импулс БЕ ДАДЕН!
    Край Варна, близо до морето, на Лагера, просъществувал две лета, сред руините на една недостроена сграда, “декорирана” с човешки фекалии, се бяха събрали осем души на различна възраст, но ВСИЧКИТЕ под знака на Мъдростта. Имаше и още един – девети, на патриаршеска възраст, който символизираше синтеза на осемте в Любовта. Не случайно носеше името на Пентаграма. Рухналата постройка е тази цивилизация, а фекалиите символизират нейните отпадъци, но и почвата, сред която ще израсне Любовта.
    Деветте се хванаха за ръце в КРЪГ и с молитви, без да гледат нагоре, посрещнаха затъмнението на Слънцето, за да не се изгубят в мрака на вълка Фернис, а да удържат импулса на Любовта, който в ТОЗИ момент минаваше по цялата Земя. Така бе положено началото (варнас) на нещо велико! Започна разплитането на дълго скривани тайни, КАТО СЕ ЗАПОЧНА С БОДХИСАТВАТА. Вярно е, че Антропософията е инструмент за разбиране на Христовия Импулс, но истинският КЛЮЧ към Спасителя е Бодхисатвата! В ХХ-ти век той изяви най-силно Христовата Любов на Земята.
    Но Любовта е резултат от новородената в Аз-а Мъдрост. “Влизането в Царството Божие зависи от знанието и мъдростта на ученика, а не от неговата Любов. В Царството Божие по благодат не се влиза” – е категоричен Учителя. И добавя: “Вярата е само за умните.”
    Не трябва да се плашим по пътя. Така или иначе в основата на Мъдростта стои Любовта. Казано е в Писанието: “Косъм няма да падне от главата на онези, които любят Господа”. За мъдреците няма зло, няма и добро – всичко е Любов. “На две места ще бъдем неуязвими: на големите дълбочини и на големите височини. Дълбочина на чувствата и височина на ума”, казва Учителя. Така се пречиства кръвта ни, а тя е носител на Аз-а. Христос в Аз-а ни е единствената опора по пътя към новораждането. Роденият изново е свързан с всички по-висши светове, с всички същества от по-високи йерархии. Той е “роден от Бога”, той е “възлюблен Син на Любовта”, т.е. Син Божий.
    Ти, който се домогваш да станеш Син Божий,
    постави си като идеал да имаш:
    Сърце чисто като кристал;
    Ум светъл като Слънцето;
    Душа обширна като Вселената;
    Дух мощен като Бога, и едно с Бога!
    01.02.2004 г.гр. Варна


    БИБЛИОГРАФИЯ
    Джоселин, Джон. Медитации върху знаците на Зодиака. С., 1993.
    Дуно, Беинса. Учителя говори. С., 1998.
    Дуно, Беинса. Българската душа. С., 2000.
    Дуно, Беинса. Учителя за себе си и за нас. С., 1997.
    Дуно, Беинса. Избор. С., 1999.
    Стратев, Илиян. Божественото Учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов. С., 1998.
    Щайнер, Рудолф. За смисъла на живота. Две сказки, държани на 23 и 24.05.1912 г. Превод от немски Димо Даскалов.

    Източник: Димитър Мангуров,  http://liternet.bg/publish5/dmangurov/8.htm

    Сърцевината на учението

    Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция.

    Човек е изградил у себе си образи като защитна ограда – религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека. Възприятието на живота е оформено от концепциите, вече установени в ума на човека. Съдържанието на неговото съзнание е цялото му съществуване. Това съдържание е общо за цялото човечество. Индивидуалността е името, формата и повърхностната култура, които той е придобил от традицията и обкръжението. Уникалността на човека не се съдържа в повърхността, а в съвършената свобода от съдържанието на неговото съзнание, което е общо за цялото човечество. Затова той не е индивид.

    Свободата не е реакция; свободата не е избор. Човешката претенция е, че понеже има избор, той е свободен. Свободата е чисто наблюдение без посока, без страх от наказание и възнаграждение. Свободата е лишена от мотив; свободата не е в края на еволюцията на човека, а се съдържа в първата стъпка от неговото съществуване. В наблюдението си човек започва да открива липсата на свобода. Свободата се намира в безизборното осъзнаване на нашето съществуване и дейност.

    Мисълта е време. Мисълта е породена от преживяване и знание, които са неотделими от времето и миналото. Времето е психологическият враг на човека. Нашето действие е основано върху познание и следователно на време, така че човекът винаги е роб на миналото. Мисълта е винаги ограничена и така ние живеем в постоянен конфликт и борба. Няма психологическа еволюция. Когато човек стане осъзнат за движението на своите собствени мисли, той ще види разделението между мислителя и мисълта, наблюдателя и наблюдаваното, преживяващия и преживяваното. Той ще открие, че това разделение е една илюзия. Тогава има само чисто наблюдение, което е прозрение без каквато и да е сянка от миналото или времето. Това безвремево прозрение води до дълбока, радикална промяна в ума.
    Пълното отричане е същността на положителното. Когато има отричане на всички онези неща, до които мисълта е довела психологически, само тогава има любов, която е съчувствие и интелигентност.

    "Сърцевината на учението", Дж. Кришнамурти

    Любовта е, която гледа през твоите очи

    Мистикът пръв заговори отново: 
    - Има една тайна на истинното виждане - пътят на двойното внимание, на който учат от столетия. Двойно внимание означава, че ти гледаш даден предмет и при това възприемаш и онзи, който гледа предмета. Така възприемаш едновременно обекта и онзи, който вижда. Това е просто упражнение с дълбока мъдрост, ала за него е необходимо твоето пълно внимание.
    Омар очакващо погледна учителя си.
    - Разгледай скалата там долу - рече мистикът и му посочи един отделен голям скален къс, който се намираше на няколко стъпки вдясно от тях. - Старателно изучи всички подробности.
    Омар изпълни наставлението. Концентрира се интензивно върху скалата, възприе нейната форма, неравната й повърхност, линиите и фините нюанси в цвета на камъка.
    - Е, когато разглеждаш тая скала, къде е твоето внимание? - попита след известно време мистикът.
    - При скалата - отговори Омар в съответствие с истината.
    - После, докато продължаваш да гледаш скалата, влез в мислите зад очите ти, вътре в теб самия. - Мистикът замълча за момент, за да даде време на ученика си.
    Омар изпълни наставленията на учителя си. Това беше удивително лесно. В рамките на едно дихание, докато продължаваше да възприема всяка подробност от каменния отломък, сега една друга част от неговото същество осъзнаваше процеса на самото гледане. Това бе удивително.
    Мистикът знаеше какво става в Омар, защото бяха свързани един с друг посредством вътрешна връзка.
    - Сега направи следващата крачка и се запитай кое гледа през твоите очи - прибави мистикът.
    Съсредоточено и безмълвно Омар изпълни и това наставление, зададе въпроса, като съзерцаваше скалата без напрежение и все пак напълно буден.
    Внезапно бе откъснат от привичния му начин на гледане. Сякаш самият той бе изчезнал, изглеждаше, че изведнъж през очите му гледа нещо по-голямо, свещено. За секунда светът се преобрази, защото това Едно възприемаше света с други очи: то съзираше чистата есенция на творението.

    Сега Омар виждаше как вътре в дърветата тече тайнствена, сияеща златна светлина, сякаш е техният жизнен сок. Виждаше светлината да тече в дънерите, в клоните, дори в корените, и когато продължи да гледа, видя същото златно сияние в тревите, в храстите, във всички растения, дори вътре в скалите. Никога преди не бе виждал нещо толкова красиво и от великолепието на гледката дъхът му спря. Когато продължи да оглежда нещата, той видя как тая странна, чудесна светлина протича по непознати пътища дори в собственото му тяло. Всичко, което съществуваше, изглеждаше пропито и оживено от златното сияние, сякаш то беше скритата, тайна есенция на цялото творение.
    Докато бе потънал в съзерцание на прекрасната светлина, той чу как някакъв глас в него рече: "Любовта е, която гледа през твоите очи."
    Любовта.
    Отговорът на неговия въпрос.
    и като чуваше тия думи и виждаше светлината, той усети как една изгаряща любов пронизва всичко, което съществува, и той сякаш направо щеше да се пръсне от непоносимата сила на тази любов.
    Ала божествената душа бе милостива.
    След един миг на вечност извън времето светенето изчезна и Омар неочаквано се озова отново в привичния си свят. Скалата отново беше кафеникава и всичко изглеждаше както преди.
    Ала той съзря тайната, която лежеше скрита вътре във всички форми, и сърцето му преливаше от благодарност и радост.
    Сега знаеше, че очите му не виждат действителното. Те виждат само една част. За да види тайната, човек трябваше да отиде отвъд границите, с които бе свикнал, и да се довери на непознатото, което бе скрито в глъбините на света.

    откъс от "Мистикът", Джил А. Мьобиус

    Обикновени...

    "Има значи и друг вид мъдреци - помисли си Омар, след като благодари на търговеца за чая и се сбогува с него. - Те живеят незабележим живот сред народа, занимават се с някакъв обикновен занаят и все пак докосват всеки, който прекарва малко време с тях." (из "Мистикът", Джил А. Мьобиус)

    Цветята ни напомнят...

    "Цветята ни напомнят за една проста истина - размишляваше Омар. - Те разкриват сияйното си битие такива, каквито са създадени. И тъкмо поради това са съвършени." Недостатъците и несъвършенствата бяха само измислици на човека, който оценяваше творението и така създаваше страдание, ала самото творение бе свободно от тях.
    Той реши отсега нататък да разглежда всяко цвете, на което попадне погледът му, като мило напомняне да прави същото като него: свободно и необременено да се радва на слънцето, вятъра и дъжда. Имаше толкова много неща, на които можеше да се радва човек, стига само да отвореше своето сърце и своите сетива за тях.

    откъс от "Мистикът", Джил А. Мьобиус



    Учителю, какъв е смисълът на моя живот?

    - Учителю, какъв е смисълът на моя живот? 
    - Да бъдеш какъвто си. Да престанеш да бъдеш какъвто не си. 
    Дървото не пита за смисъл. Листото не пита за смисъл. Птицата, която лети в небето, не пита за смисъл. Защо? Когато поставяш този въпрос, същинският смисъл ти убягва. Битието не се нуждае от смисъл. То си е достатъчно само по себе си. То е. Когато си спокоен и дълбок като огледално блестящо море, усещаш битието във всичко останало. Тогава можеш да разбереш истината. Тогава всичко е живо и пълно с толкова красота, че вече не питаш за смисъла. Въпросът изчезва и остава свободата. Ала пътят дотам не минава през обясненията на разума. Той минава през сърцето. В мига, в който се потопиш в чистото битие, ти се разкрива тайната на всяко битие.

    "Мистикът", Джил А. Мьобиус



    Рано или късно

    Когато човек е добър, хората му се качват на главата, и не го ценят, и го приемат за даденост, и го използват. Само, че не знаят, че рано или късно тази злоупотреба "има разплащателна сметка", този кредит очаква да бъде плащан именно от тях самите.

    За Истината, за желанията....


    46. В: Какво е истина?
    Аз Съм: Истината е тук и сега. Другото е спекулация на страха. Страхът търси истината. Истината я няма. Истината я няма, защото ти си истината. Няма друга истина и докато търсиш истината, ще срещнеш лъжата. Ти не се нуждаеш от истината. Спри да я търсиш. Страхът ти търси истината. Ти си истината, пътят и животът.

    47. В: Откъде идват желанията?
    Аз Съм: Желанията идват от болния ум – от незнанието на истината. Желанията идват от объркаността на ума. Какво е влюбването? Отговарям: шизофренично състояние на ума, породено от силно неудовлетворени желания. Ти не си това, което си мислиш, че си. Ти си нещо много повече. Ти не се нуждаеш от нищо, защото ти си самият живот. Защо са ти тези желания? Ти можеш да имаш всичко тук и сега! Ти го имаш, то е тук и сега! Погледни у себе си – то е там, стои и те чака. Това е най-голямото ти богатство и не може да ти бъде откраднато. То е твоето божествено наследство. Затова казвам, че съм най-богатият човек на света. Аз открих моето божествено наследство у себе си.
    източник: Аз Съм Сега, http://www.azsamsega.com/

    Ако си се озовал на тези редове, определено ти е подобно да прочетеш това. Дори и само да надзърташ от невротично някакво желание, просто за клюка, просто за проверка какво се пише тук, или просто, защото ти липсва човекът зад Природата и аз, или просто защото тук се постват интересни неща, или просто защото ти е забавно да четеш "луди неща", или просто защото ти е кеф да гледаш сеир - да намериш материал за човек, който смяташ за куку, хей така да се позабавляваш, да си начешеш егото, че си прав, а другият не е, или обратното, да си начешеш егото, че другият е прав, а ти си в грешка, ако просто някакво невротично желание те е метнало да дойдеш до тук, или животът те е довел някакси до тук, не се възпротивявай с ума, не анализирай, не отсъждай, без мисли: http://www.scribd.com/doc/233936103/%D0%90%D0%97-%D0%A1%D0%AA%D0%9C-%D0%A1%D0%95%D0%93%D0%90
    http://www.azsamsega.com/

    Аз ти казвам, предизвиквайки те: прочети книгата, доволен ще останеш! (изключи мислитееее, и действай спонтанно, мислиш ли дали да дишаш?! )

    Пречещото да съм сега...

    Всичко, което ви пречи да сте сега, е „лошо“. Кое ни пречи да сме сега? Отговарям: Умът, миналото, бъдещето, вярата, развитието, желанието, стремежът, надеждата, очакването, представата, сравнението, страхът. Умът мисли за миналото и бъдещето и се разсейва от сега. Умът дава надежда за по-добро бъдеще. Умът си спомня едно нереално нещо – миналото. Появява се страданието от невъзможността бъдещето да се случи сега и от невъзможността миналото да се повтори. Умът лъже, че има време. Душата знае само сега. Доверете се на душата и сте щастливи. Ако не разбирате това, появява се вярата. Вярата е надежда за бъдещето – един ден аз ще бъда просветлен, мести вниманието ни в нереалното бъдеще на просветлението. Бъдещето не съществува – няма просветление. Следва страдание. Време няма – просветлението е сега. Ако не разберете това, се появява желанието за развитие. Развитието е отричане на съвършенството. Появява се илюзията за развитието. Развитието изисква време. Времето не е сега. Следва страдание. Аз сега съм съвършен. Следва нямам страдание. Аз съм любов. Ако не разберете това, следва желанието. Желанието е неудовлетвореност от съществуващото сега. Неудовлетвореността е страдание. Появява се стремеж към нещо все още несъществуващо. Несъществуващото е илюзия. Радвайте се на несгодите, братя, и сте свободни от неудовлетвореността. „Блажени страдащите“ – казва Христос. Ако не можете да разберете мен и Христа, следва стремежът към бъдещето. Стремежът е желание. „Желанието е страдание“ – казва Буда. Аз добавям: Стремежът е към бъдещето. Бъдещето е илюзия. Илюзията е страдание. Не се стремете към нищо – правете го сега. Ако не можете да разберете Буда и мен сега, следва надеждата. Надеждата е желание за бъдещето. Желанието е илюзия. Илюзията е страдание – казвам ви аз сега: Не се надявайте за нищо и имате всичко. Всичко става сега. Бог е сега. Ако не разберете това, следва очакване. Очакването е представа. Представата е измама на ума. Животът е това, което е. От сравнението се появява разочарованието. Разочарованието е явно страдание. Приеми живота сега такъв, какъвто е, и промени себе си сега. Тогава и животът се променя веднага в сега. Ако не разбирате това, следва сравнението. Сравнението е делене. Деленето е от ума. Не дели себе си на части – когато се режеш на части, боли. Ти си дух, тяло, ум, бог, дявол – всичко. Бъди едно. Йога е обединение с Бог. Йога е едно. Бог е едно, затова е отвъд страданието. Ако не разбереш това, следва страхът. Страхът е от неизвестното. Неизвестното е бъдещето. Бъдещето е във времето. Времето е измама. Следователно страхът е измама. Само любовта е реално съществуваща. Любовта е животът. Любовта е Бог. Твоят Аз е твоят Бог сега – нашият Аз е нашият Бог сега. Качествата на твоя Аз са измамата, илюзията, страданието. Качествата са продуктът на илюзията за развитието. Илюзията е страдание.
    Аз Съм Сегаhttp://www.azsamsega.com/

    Истината...

    "Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция."

    "Визата за свободата се казва Желание за осъзнаване на Бог. След това желанието ще отпадне и ще остане само Бог. Бог е най-голямата игра на света. Ние всички сме част от нея. Бог гледа през нашите очи. Бог е вечният наблюдател и Той гледа през твоя Аз."

    Аз Съм Сега

    Кой е Учителят?

    Кой е Учителят?
    Твоето свръхсъзнание е.
    Учителят е този, който може да ви учи навсякъде, където и да сте. Учителят е този, който е у вас непрестанно и вие можете да си говорите с него винаги. Учителят е винаги на ваше разположение. Да сте с Учителя е най-лесната работа – той нищо не изисква от вас, за да ви даде всичко. Учителят е любов. Учителят е Богът у вас. Учителят е вашето свръхсъзнание. Вашата най-дълбока същност е Учителят. Вашият Свръх-Аз е вашият Учител.
    Учителят не е нещо някъде там далеч. Учителя е у вас. Той е като Бог – Учителят е вечният наблюдател у вас. Покажете му красотата на живота през вашите очи. Покажете му вашите красиви мисли – той знае грозните... няма как да се скриете от Учителя си. Можете ли да се скриете от себе си, от свръхсъзнанието си, от вечния наблюдател у вас?
    Когато си говорите със себе си , вие си говорите с вашия Учител.
    Вие ще кажете: това може да е гласът на дявола? Предположенията и съмненията във вашата божествена природа е дяволът у вас. Любовта и вярата във вашата божествена природа е Бог у вас. Така че бъдете смели, защото страхът е от дявола, и се доверете на онова тънко усещане у вас, което ви казва нещо много нежно, с любов шепти: Ти си Бог, не бой се, няма кой отвън да те спаси... ти си този, който може да се самоспаси...
    Защо ни е външният Учител тогава? Първо, външен Учител няма – външен свят няма – всичко става у вас. Второ, този „външен“ Учител е вашето вътрешно свръхсъзнание в плът и понеже сте забравили, че силата е у вас, той ви напомня! Казва ви: Медитирайте, станете силни. Открийте силата у вас! А вие си мислите: Учителят ще ме оправи... Той е всемогъщ... Той може всичко... и мене ще оправи... Това е голямата ви заблуда! Това оправяне от вас зависи: „По-важна е медитацията на ученика от милост на Учителя“ – казват Учителите, но кой да ги чуе...
    Аз сега ви казвам: Аз съм тук, за да чуете Учителите! За да откриете вътрешния си Учител! За да спрете да се страхувате от себе си! Да спрете да се съмнявате в себе си! Вие сте Учителят! Друг няма! Другото е суета... Бъдете смели и скоро ще сте свободни от хватката на ума. Умът казва: Това е невъзможно!
    Аз съм отвъд ума и ви казвам: Възможно е! Но това е трудният вариант и умът се плаши от него – умът иска някой друг да свърши работата – Учителят да я свърши... Но докато вие не си свършите вашата работа, Учителят няма да направи нищо – той е вечният наблюдател и може да ни гледа вечно... Но ние сме временно в това тяло – и времето изтича... Още в този живот е добре да се осъзнаем. Станете смели още сега и се осъзнайте! Това е.
    Учителят – това сте вие. Ако беше нещо друго Учителят, как щеше да ви помогне? Как вие ще станете силни, ако разчитате само на външна помощ? Откъде ще започнете, ако нямате опора в себе си? Вашата опора е вашият Учител у вас. Това е вашето свръхсъзнание. Това е най-висшата ви същност. Това сте вие.

    Сватбеният Гирлянд от Послания

    Тук думата "Аруначала" значи Бог и нищо друго. Тя обаче значи също и физическия хълм на Аруначала в Южна Индия, където Бог е чудно проявен за Махариши и неговите ученици. От древни времена различни духовни центрове в Индия са представяли различни пътища и видове доктрини, и сред тях Аруначала е доктрината на адвайта, пътя на Себеизследването. Върховната доктрина и висшия и най-директен път, през епохите, не е бил най-популярния, защото за повечето хора изглежда твърде суров и труден. Махариши е постигнал Реализация чрез спонтанен акт на Себеизследване без Учител в човешка форма. 

    Чрез голямата милост на Бхагаван Рамана Махариши, пътят на Себеизследването, направен достояние за мъжете и жените от тази епоха, беше всъщност оформен като нов път, който може да се следва анонимно в условията на модерния свят, без церемонии или ритуали, по нищо неразличаващ външно личността от света, в който се движи.

    Да узрее, че да се промени....

    Животът ме запозна с хомеопатията, с нейните теоритични основи, както и с реалните житейски природни принципи, случващи се на всички нива, аналогични.
    Животът ми отваря очите относно това какво е здраве, какво е истинско възвръщане на здраве и истинско лекуване.
    Животът ми представя едно духовно учение за здравето и случването, погледът е холистичен, имащ корени сякаш в едно мултиизмерно съществуване из различните нива, и е многоасоциативно и с разширена перспектива модел на мислене.

    Животът продължава да ме учи, като разкрива все по-широка перспектива на виждане/знание.

    Човек трябва да приеме нивото на което работи, и да играе по правилата на играта, така щото да е полезен максимално на досега установеното, и за което е готово обществото ни. Промяна отвън не може да се наложи, няма как, не са готови хората като съзнание, като мислене, като модел на живеене. Нещата са много по-дълбоки от просто протести и просто реформи. Важната вътрешна реформа е първоосновата и нея чакаме, и за нея трябва да работим.

    Ето един вдъхновил ме откъс от книгата, чрез която сега ме учат (Рамана Махариши - "Събрани произведения"). Цитътът от книгата за мен е изключително послание.
    След това ще цитирам и Петър Дънов, който е казал същото, но контекстуално за здравето в една от беседите (не помня коя, защото си изваждам в тефтерчета мисли, които ме докосват, без указание къде съм ги прочела, а след толкова много книги изчетени, вече му изпускам края, не помня :), за което се извинявам)


    Питат го Учителя следния въпрос:
    "Не губи ли нещо стремящият се към Просветление (ученикът, аспирантът) като не следва правилата на обществените норми и установените фази на живота?"
    И той отговаря: "Докато придобиването на Знание е крайната цел на всички практики, няма правило, че човекът, който е в някоя фаза от живота, в някое ниво на разбиране и изживяване, и който е постоянно търсещ Знание, няма правило, че човекът е ограничен да следва правилата, заложени за тази фаза на живот.
    Ако той следва правилата на прослойката, нормата на обществото и установените фази на живота, то той го прави за доброто на света.
    Той не извлича никаква изгода от спазването на правилата. Нито пък губи нещо като не ги спазва."

    Такаа, това усетих като послание - работим както казва един приятел (е, той вече не ме смята за такава, но това няма значение), който е психотерапевт, та на гърба на визитката му писахме - "Работя с материали на клиента".... работим на нивото, което е обществото, дори и да сме видяли доооста по-нагоре, слизаме на нивото и вдигаме честотите, чистим кармата, ама не с бой, трепане, протести и съпротивление, а с приемане безусловно - ПРОМЯНАТА ЩЕ СТАВА ОТВЪТРЕ първо, след това отвън.

    "Болният може да оздравее, като повиши вибрациите на своя организъм." (Учителят Петър Дънов)

    ”Има два начина за лекуване: стар и нов. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария – с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопични резултати. И аз лекувам по този начин. Като дойде някой болен при мене, аз му давам известни методи, известни съвети и му казвам: "Ако изпълняваш съветите ми, след 6 месеца ще има микроскопически резултати."
    Обаче аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване.
    Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота.
    За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопическа част от еликсира на живота, за да оздравее моментално.”
    (Учителят Петър Дънов) 

    Няма нужда да борим илюзията и грешните постановки, подходи, парадигми и методи на медицината. Към този момент, еволюционното ниво на съзнание на човечеството, на обществото е такова, каквото е - медицината, такава каквато е, е необходима, тя е продукт, резултат от нивото на осъзнаване. Необходима е за поддържането и опазването на здраве (друг е въпросът вече как се поддържа и дали всъщност не се убива.)

    Злото, заблудата, илюзията, незнанието, невежеството само се унищожава, само по себе си отпада. Медицината сама ще се трансформира. Защото когато хората вътрешно се променят, няма да резонират повече на подобен тип лечение (алопатично), няма да са в нужда и няма да ползват подобни услуги. Няма да има кой да се лекува по стария метод. 
    При наличие на достатъчно количествено натрупване на пробудени съзнания - ще се случи еволюционен скок, трансформация. Това ще доведе до външна промяна - не само в медицинските услуги, но като цяло във всички аспекти на живота, в нов модел в обществото. 

    Приемането, смирението, безусловността на нивото, където сега се намира човечеството като осъзнаване (в голямата си част) всъщност най-ускорява и катализира процеса на пробуждане, осъзнаване и трансформиране. 
    Няма нужда от протести, има нужда от вътрешна работа. Защото всяка наложена промяна е същият модел. Отново същия модел. Новият модел - е този на любовта, смирението и приемането. И всеки, който би се жертвал да променя установената система, ако няма достатъчно колиствено натрупване, ще бъде просто жертва, и няма да случи промяна, защото не е узрял моментът. 
    "Не дърпай цветето да расте по-бързо" :) 
    Това означава - работа, работа, работа, време, време, време, вяра, вяра, вяра - както е казвал Учителят Дънов. 


    Онзи ден ми дойде едно прозрение, и него ще споделя.
    Казах си, че оттук нататък ще "телефонирам" по вътрешната линия. Какво имам предвид.
    това с телефонното набиране. звънене е метафора
    когато звъня, аз набирам цифри, т.е. ставам подобен на абоната, който набирам, към неговото съзнание подобен
    след като правя това, всъшнсот работя, извършвам работа, трансформацията е работа
    освен това очаквам някой да ми вдигне, което е време, чакането касае време (т.е. скоростта с която ще чуе моето повикване, ше схване какво му говоря, и ще вдигне и отговори, т.е. реагира, че да се случи промяна, оздравяване) - това касае време
    а пък вярата е онова, което ме кара да звънна, вярата, че отстреща има кой да ме чуе, че тов е телефон със съществуващ абонат, т.е. че там е Бог, и все някога ще си вдигна
    та - работа, време, вяра

    Ееех, целта за мен е следната заветна (относно здравето и лекуването) - не знам кой го е казал,
    сигурно ще да е Дънов, но това няма значение, защото е ЕДИНСТВЕНИЯТ УЧИТЕЛ - БОГ. 

    Кажете на болестта:
    "В името на Господа, в когото вярвам, заповядвам ти (на болестта) да излезеш от мен!"
    Лекувате се с лекарства - това не е лекуване. Това е упражнение. 
    Лекуване е Христовото "Стани и ходи!" 



    Илюзията на робството и освобождението

    Фактът, че характеристиките на освобождението са описани по различни начини доказва, че те са въображаеми.
    Тогава, ако е така, не са ли всички усилия като ученето, размишляването безполезни? 
    Не, не са. Твърдото убеждение, че няма нито робство, нито освобождение, е върховната цел на всички усилия. Докато тази цел, която е ясното виждане чрез директно възприятие, че робството и освобождението не съществуват, не може да се постигне освен с помощта на практики, тези усилия са полезни.
    Има ли някаква достоверност изказването, че няма нито робство, нито освобождение? 
    То е безспорно по силата на директното възприятие, а не просто по силата на свещените текстове.
    Ако то се преживява, как се преживява? 
    "Робството" и "освобождението" са просто лингвистични термини. Те нямат реалност сами по себе си. Следователно те не могат да функционират по самоинициатива. Необходимо е да се приеме съществуването на някаква основа, на която те са модификации. Ако човек изследва "За кой е това робство и освобождение?", ще се види - "те са за мен". Ако човек изследва "Кой съм аз?", той ще види, че няма такова нещо като "аз". След това ще бъде пределно ясно, че това , което остава, е истинското битие. Тази истина ще бъде естествено и ясно видяна от тези, които просто оставят настрана вербалните дискусии и изследват себе си, и няма съмнение, че всички реализирани личности, еднакво виждат, че няма нито робство, нито освобождение, що се касае до истинското Себе.
    Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив, само затова. Това е всичко, всичко.
    Който разбере, веднага ще стане щастлив, на минутата...
    Всичко е хубаво. Внезапно го открих.
    Достоевски

    Себеизследване или "Кой съм Аз?"

    Файл : Paul Brunton Books.rar
    Линк за сваляне : http://dox.bg/files/dw?a=6ba03917ee (Линковете за достъп до файла ще бъдат активни до : Сряда 23.07.14)

    Има условно два пътя към Просветление (Себереализация). Единият е дългият път - пътя на послушание към Учител, на себеотдаване, следване на Учител, на служене на Бога. Вторият път (който по същество се явява един вид "финалната права" на първия път на дълбаене и шлифоване, на очистване от его-елементи) - това е пътят на себеизследване. Този път може да бъде вървян само от хора, вече извършили определена вътрешна работа във вървежа си по дългия път на придобиване на добродетели - безкористност, себепожертвователност, търпение, смирение, благодарност, щедрост, любов към другите...
    Коренна задача на нашето съществуване е да опознаем истинската си природа, да прехвърлим идентифицирането си от егото към Висшето Аз. До това признание ще ни доведе самата благодат на Висшия Аз. Това прехвърляне на себеидентификацията от егото към Висшето Аз се осъществява по два пътя. Дълъг и кратък. Дългият касае продължителни усилия на волята, а краткият насочено любящо внимание. Основа на дългия път е развитието, усъвършенстването на личността, придобиване на добродетели, очистване от користни подбуди. По този път се случва облагородяване на егото, развиване на човешкия потенциал, човек се учи как да успокои и овладее мислите си, изучава съзнанието си. Основа на краткия път е Вечното Присъствие на Висшия Аз. На този път човек се придържа към вътрешната тишина, утвърждава своята първоначална същност като Висш Аз. Просветлението не се състои в добавяне на нещо, в придобиване на нещо, в интегриране на нещо преди това изнесено. Не е нужно да се достигне Висшето Аз, тъй като то е вече тук. Висшето Аз не се явява цел, а реализация на това, което вече Е. Дългият и краткият път не трябва да се разглеждат поотделно. Тъй като човек, за да стигне до късия път, е минал през извършване на работата върху себе си, което принадлежи на дългия път, или пък може човек да се обучава и по двата пътя едновременно. Всъщност само дългия път се явява като път. Необходимо е извършването на шлифоваща "съдовете" за "идването на Святия Дух" вътрешна работа. „Още от самото начало на духовното търсене, при изследванията и медитацията които практикуваш, те е вдъхновило Висшето Аз и ще те поддържа до края. Още от първия момент, когато си встъпил по Пътя, безсъзнателно те е повела Божествената подбуда. Същата тази подбуда е първия признак на Благодатта Божия.” В края на краищата има само един път, който изцяло е подчинен на Висшия Аз. „Дългият Път води към Краткия Път. Краткият Път води към непрестанно присъстващата благодат на Висшия Аз, на Бог.”   ДЪЛГИЯТ ПЪТ  На Дългия Път работиш над Егото си като: - Пречистваш, утвърждаваш и усъвършенстваш характера и чувствата си. - Научаваш се на концентрация и медитация. - Увеличаваш познанието си. - Придобиваш добродетели - Преодоляваш препятствията към Просветлението. ◊ Дългият Път зове за непрекъснати усилия. Той трае дълго време. ◊ Дългият Път подготвя за Късия Път, Късият Път води до Просветлението – крайната цел на човешкото съществуване.   КЪСИЯТ ПЪТ  Основата на Късия Път е в това, че Висшият Аз е винаги присъстващ. Ти си във Висшия Аз сега повече от всякога. Ти си Висшия Аз. Единствено трябва винаги да възпоменаваш този факт! Късият Път е в основата си вътрешна нагласа. Практиките на Късия Път са различни по характер от тези на Дългия Път. Тук няма референции към Егото. Това е Пътя на Благодатта. По Късия Път:  - Постоянно възпоменаваш Висшия Аз – неговата природа и атрибути, неговите характерни черти и белези за присъствие и вечност. - Ти си в затишие и знаеш. - Спокойно си почиваш поради самия факт, че Висшият Аз го има. - Приемаш това, което Вселената ти определя. - Променяш себеотъждествяването, самоличността си: от Его към Висше Аз. - Даваш любовта си на Висшия Аз (тук се вижда най-добре сливането на двата пътя дълъг и къс - път на себеотдаване и път на утвърждаване) - Проникваш в истината. - Осланяш се с радост на Висшия Аз при всички обстоятелства. - Заменяш контемплация (размишление) с медитация. - Заставаш като страничен наблюдател на живота, включително и на собствения си живот. - Не приемаш и отстраняваш всички отрицателни мисли и чувства веднага след като се появят. - На кратко: Краткият Път е отдаване на Висшия си Аз чрез надежда, благодарност, любов, скромно подчинение (смирение) и възпоменание. (по материали на Пол Брънтън, ученик на Рамана Махариши, “Notebooks of Paul Brunton”)
    Себеизследването или "Кой съм Аз?" Всеки трябва да разбере чрез изследване на себе си истинската си природа. Аз-съзнанието, възникващо по отношение на тялото, се отнася към самомнението, егоизма, незнанието (слепотата), илюзията, нечистотата (греха, отделянето от Бога), индивидуалната душа (като имаща карма, отпечатък, миазмична обремененост като плод на минали мисли и действия) = всичко това може да бъде събрано в его или личност. Освобождението на човек се случва чрез себеизследване и касае унищожението на самомнението.  Унищожението на егото не в директен смисъл, а по същество овладяването на ума. Това, което всеки трябва да направи е внимателно, бдително да изследва - Сега, какво е това, което се появява като "аз"?  Тогава в Сърцето (не вляво физиологично, в смисъла, който сме свикнали да влагаме) ще засияе неизразимия Висш Аз. Там ще засвети от самосебе си неограничено и единно чисто Съзнание, а ограниченото и многото мисли ще изчезнат. Ако човек остане неподвижен (в покой), без да напуска това (състояние), то егоизмът, чувството за отделност, под формата "аз съм тялото", ще бъде тотално разрушено, и накрая последната мисъл на самомнение (или аз-формата) също ще угасне, подобно на начина по който огънят изгаря камфора. Великите мъдреци и свещените текстове декларират, че това е единственото освобождение. Всички мисли, възникващи в Сърцето, се базират на егоизма, който е първата ментална форма-"аз", или разпознаването на формата "аз съм тялото". Появяването на егоизма е причината и източника за възникването на всички други мисли. Затова, ако самомнението, като форма на егоизма, който е корена на илюзорното  дърво на страданието(робството), състоящо се в превъплъщението, е унищожено, всички други мисли ще загинат напълно, като изкоренено дърво. Каквито и мисли да възникнат като препятствие в духовната дисциплина, не трябва да се позволява на ума да следва тяхната посока, а да бъде оставен да почива в Себето. Това е истинското средство на унищожението (овладяването) на ума. Този метод, който лесно унищожава егоизма, заслужава да се нарече преданост, медитация, концентрация и знание. Свещените текстове декларират, че самата мисъл е окова; най-добрата практика е да останеш в покой*, като никога не забравяш Бог, Себето, след като, без значение по какъв начин си разтворил ума, който е под формата на "аз-мисъл". Това е крайното учение на свещените текстове. *Псалм 46:10 "Be still, and know that I am God".
    В свещените книги обяснението на природата на ума е следното: "Умът е формиран от усвоената фина част от храната, която ядем; той расте със страстите като привързаността и отвращението, желанието и гнева; бидейки съвкупност от ума, интелекта, паметта и егото, приема общото наименование "ум"; характеристиките, които притежава са мисленето, волята и др.; понеже е обект на Съзнанието (Себето) е това, което се вижда, т.е. е инертен; дори инертен, той изглежда съзнателен, заради асоциирането със Съзнанието (като нагорещената до червено желязна топла и огъня в нея); той е ограничен, невечен, разделен, и променящ се като смола, злато, восък и др.; той е с природата на всички елементи (на феноменалното съществуване); неговото местоположение е лотоса на Сърцето, както мястото на сетивото за виждане са очите и т.н.; той е придатък на индивидуалната душа; мислейки за обекта се трансформира във формата му, и заедно със знанията в мозъка, той се движи като поток по каналите на петте сетива, съединява се с обектите чрез мозъка (асоцииран със знанието), и така познава и преживява обектите и получава удовлетворение. Тази субстанция е умът."
    Така както една и съща личност е наречена с различни имена поради различните дейности, които извършва, така един и същ ум, е наречен с различни наименования (ум, интелект, памет и его) не заради някакви реални различия, а понеже има различни аспекти. Умът сам по себе си е форма на всичко, т.е. душата, Бог и света.  Когато приеме форма на Себето чрез знанието, настъпва освобождение, чиято природа е Абсолют. Това е учението. Вселената е форма на ума. Вселената е най-обикновена илюзия. Но за да бъде узната, видяна, има фази - етапи на създаване на вселената. Основна цел е осъзнаването на Абсолютността, след като се разкрие видимата вселена като лъжовна. Затова (за целите на учението) е допуснато създаването на света. За учениците от по-начален клас се преподава, че творението е етап от осъществената на фази еволюция на първичната природа, великият интелект, фините същности, грубите елементи, светът, тялото от Абсолютът; докато в същото време за по-напредналите ученици за творението се преподава (с елементът на отговорност), че светът се е появил като сън от самосебеси, заради собствените ни мисли, предизвикани от недостатъка не непознаването на себе си като Себето. От факта, че творението на света е обяснено по "различни" начини, става ясно, че единствената цел е учението за истинската природа на Абсолюта, след разкриването по един или друг начин на илюзорната природа на вселената. Това, че светът е илюзия всеки може директно да узнае в състоянието на Реализация, което е форма на осъзнаването на собствената ни блажена същност. Природа на ума е постоянната промяна. Възможно е преживяването на Себето за ума. Докато съставната част на първичната природа, която се отнася до чистотата, интелигентността е природата на ума и докато ума е чист и неопетнен като етер, това, което се нарича ум, всъщност е природата на знанието. Когато остава в естествено (чисто) състояние, той дори не е името "ум". Ум се нарича това, което има неправилно знание и бърка едно нещо с друго. Това, което е било изначално чист ум с природата на чисто знание, забравило своята природа-знание поради незнанието, се трансформира в света под влиянието на инертност, а под влиянието на дейностите, страстите си представя "аз съм тялото", "светът е реален" и т.н., постига резултати като заслуги и недостатъци, заради привързаността, отвращението и благодарение на остатъчните впечатления се стига до повтарящо се раждане и смърт. Но умът, очистен от замърсяване (грях) чрез действия без привързаност, изпълнявани в продължение на много минали животи, слуша ученията на свещените текстове от истински Учител, разсъждава върху значението им и медитира, за да постигне естественото състояние на ума във формата на Себе, т.е. във формата на Абсолют, коет ое резултат от продължителното съзерцаване на Абсолюта. Така ще бъде отстранена трансформацията на ума в света в аспекта инертност/притъпеност, и свързания с много движение в него аспект на дейности и страсти/желания/претенции/изисквания/страхове/контрол... Когато това очистване се случи, умът става фин и неподвижен, озовава се в покой. Само поради ума, който е нечист и е под влиянието на посочените аспекти, Реалността (Себето, Бог) не може да бъде преживяна, както парче фина коприна не може да се шие с дебел метален шиш, или детайлите на фините обекти не могат да се различат с лампа, чийто пламък трепка на вятъра. Но в чистият ум, който е станал фин и неподвижен чрез медитацията, описана по-горе, блаженството на Себето ще се появи. Тъй като без ума не може да има преживяване, е възможно пречистеният ум да бъде надарен с изключително фина форма, и да изпита блаженството на Себето, оставайки в тази форма (във формата на Абсолют). Тогава това собствено Себе, което е с природата на Абсолют, ще бъде ясно преживяно. Дали обаче е възможно така описаното преживяване за ума, който все пак трябва да изпълнява функциите в съостветствие с неговата карма, минали мисли и действия, почнали да дават плодове, дори в условията на емпиричното съществуване? Това е актьорство, човек може да играе много различни роли в спектакъл, но в същото време мисълта, че е изживяващ абсолюта не напуска ума му. Това мисловно свързване всъщност "чисти" кармата, повишава честотите. Когато някой е ангажиран с различни емпирични действия, трябва да има избрана осъзнато твърда убеденост и отъждествяване с "Аз съм Себето", без да допуска фалшивата идея "Аз съм тялото и т.н."да възниква. Ако умът почне да се разсейва, тогава незабавно трябва да се пристъпи към себеизследване: "О! Аз не съм тялото и Кой съм Аз?" и така трябва да възстанови ума в това чисто състояние. Изследването "Кой съм Аз?" е най-важното за отстраняването на всички страдания и постигането на върховно блаженство. Когато по този начин умът остане в покой в естественото си състояние, хармоничното преживяване на Себето се появява без усилие. След това сетивните удоволствия и болки, няма да вълнуват ума. Тогава всички феномени ще се появят като сън, без възникване на привързаност. Постоянното помнене на неограниченото Себе е истинска преданост, истински контрол и владеене на ума, истинско знание, посветеност. Така казват мъдреците. Във всички възможни състояния, всеки трябва постепенно да изгради стремеж да не забравя своето истинско Себе, което е Бог. Ако това е изпълнено, всичко е изпълнено. Умът няма да се насочи към каквото и да е друго нещо. Дори и докато извършва действията, подобно на луд (действията, които са резултат от онази част от съдбата, поради минали мисли и действия, карма, носеща плодове и в настоящото раждане/въплъщение), всеки трябва да установи ума в Себето, като не позволява на чувството "аз действам" да възникне. Т.е. трябва да бъде отдаден, извърващ неизброими емпирични действия с отношение на безучастност. В това има отказ от "аз-мисълта", а не отхвърлянето на външни обекти. Този, който се е отказал от това ("аз-мисълта"), остава един и същ, независимо дали е сам или е насред обширния емпиричен свят. Също, както умът, концентриран върху някой обект, не наблюдава други неща, дори и да са най-близки, така и мъдрецът може да извършва много действия, но в действителност той не прави нищо, защото е оставил ума да почива в Себето (това е смирението), без да позволява "аз-мисълта" да възниква; както в съня ни изглежда, че падаме стремглаво надолу, но в действителност сме неподвижни, така и незнаещата личност, т.е. личността, от която "аз-мисълта" не е заличена, въпреки че остава сам в постоянна медитация, всъщност извършва всички емпирични действия. Така говорят мъдреците.   Ползвани източници за написването на публикацията: книгите за учението на Рамана Махариши 

    - Copyright © Природата и аз - Skyblue - Powered by Blogger - Designed by Johanes Djogan -