Всеки, който си позволи да те нарани, прави място на друг да те обича.
Всеки, който обижда присъствието ти, печели твоето отсъствие.
Всеки, който изрича клевета, оглежда себе си в теб
Всеки, който манипулира, постига съжаление.
Всеки, който лъже в очите раздалечава от себе си хората, които държат на него.
Всеки, който преписва чужда вина някому, губи себе си.
Всеки, който създава интрига остава сам.
Всеки, който ласкае личността ти, не е приятел.
Всеки, който предаде доверието ти, не заслужава прошката ти.
Всеки, който злослови в твое отсъствие е достоен за безразличие.
Всеки, който пие кафето си в компанията на завистта, познава самотността и празнотата.
Всеки, който предпочете да замълчи, когато е време да говори, доказва личността си по категоричен начин.
Всеки, който опита да се пошегува с нечии чувства непонятни за него, изпитва същото след време.
Всеки, който...
Истинските хора идват, когато споделиш сълзите си преди да знаеш, дали ще ги избършат или ще им се посмеят.


Мария Никова
Духовният път изисква съзнателното поемане на отговорност за това какво избираме да видим – вината или невинността на ближния. Виждаме невинността му, когато тя е всичко, което искаме да видим. Хората не са съвършени, тоест, те все още не изразяват външно своето вътрешно съвършенство. Дали ще изберем да насочим вниманието си към вината в личността им, или към невинността в душата им, зависи от самите нас.
Онова, което мислим за вина в хората, е техният страх.
Всичко отрицателно произтича от страха.
Когато човек е сърдит, той се страхува.
Когато някой е груб, той се страхува.
Когато някой е жесток, той се страхува.
Ала няма страх, който любовта да не стопавя.
Няма отрицание, което опрощението да не преобразява.

"Някой ден планетата ни ще е населена от хора със светулкови сърца. Сега също има такива, но те обитават резерватите на живота и светлините им не успяват да запалят колективния пламък. Някой ден всички хора ще бъдат подобни на синхронната светулка (пазена в Националния парк в Тенеси) - когато сумракът положи нежно ръка върху хоризонта, целият рояк от синхронни светулки започва да свети и постепенно синхронизира светлините си. Някой ден всички души ще трептим в синхрон и общата ни светлина ще е толкова силна, че ще роди един нов свят."
 
из "Дневник на необикновената жена", Моника Василева

"Вие сте своя най-велик и просветен гуру по отношение на собствения ви живот. Време е да откриете Учителя в себе си, онзи учител, който винаги знае как да ви вдъхновява, помага, напътства и утешава. Да откриеш учителя в себе си не значи да се самозабравиш. Напротив, вашият висш Аз може много често да ви напътства да искате помощ (за повечето от нас да поискаме помощ се оказва доста по-трудно, отколкото да я дадем). Но дори и когато знаете, че се нуждаете от помощ, дори и тогава имате най-стабилната и устойчива опора - собствения си велик Аз. Това е божественият дух, който живее във всеки човек, божественото, което плете стълбите на растежа, което пали кладите на любовта, гради амвоните на истината, люлее люлките на центрираността. Най-важната ни задача е да познаем божественото в себе си - тогава сме на път да изживеем живота, който си е заслужавал всяка глътка въздух, всеки миг съществуване.

Потапяли ли сте се някога във вашия вътрешен извор на силата? Водите му са бистри и студени, а струята му е жизнеутвърждаваща. Водите на вътрешния ни извор са вълшебни, преобразяващи, отмиващи всичко и достигащи до всичко. Изворът на силата във вас е мастилото, което пише истинската легенда на земното ви съществуване. Само ако се осмелим да тръгнем в неговата посока, по неговото течение, само тогава ще открием пещерата, наречена Дом на душата. Тогава душата ви ще е осъществила мисията си на земята.

Няма оправдания! Време е да застанете пред хладната истина, че нямате право да живеете живота си негодуващи, лутащи се, изхабени психически и физически, нанасяйки нови и нови щети върху крехката повърхност на сърцето си. Защото истината е, че вие и само вие носите пълна отговорност за собствения си живот.

Отговорността е странна смесица от смелост, свобода, смирение и сила.
Речникът я определя като "дълг за поет ангажимент". Животът ви е най-големият ви ангажимент и вие трябва да поемете този дълг. Дългът към съществуването е началото на осъзнаването. Наша мися е да открием кои сме и накъде отиваме; да познаем душата си, защото това е нашият завет с живота. Не е ли смешно, че с много по-голяма увереност и желание ние правим застраховките си гражданска отговорност, а отказваме да сключим застраховка житейска отговорност? Душата ни има нужда от нашата отговорност, не обществото, нито имуществото ни. Независимо къде сме, с кого сме, какво ни се случва, ние сме отговорни за живота си, отговорни сме за състоянието на духа си.

Отговорна съм за тялото, което обитавам.
Отговорна съм за живота, който водя.
Отговорна съм за психическото си състояние.
Отговорна съм за мислите и постъпките си.
Отговорна съм за събитията в живота си.
Отговорна съм за взаимоотношенията си с другите хора.
Отговорна съм за собственото си израстване.
Отговорна съм за душата си.

Поемам отговорност за себе си, защото Вселената ми е дала цялата сила, за да мога да се справя сама. Нещо повече - Вселената ми е дала божествен потенциал и аз съм отговорна за осъществяването му. ...

Необикновената жена знае, че е отговорна за всичко, което става в нейния свят. Тя познава божественото си призвание и не се страхува да бъде лично ангажирана с всичко, което й се случва.

из "Дневник на необикновената жена", Моника Василева

Вярата е почти непознато целебно средство. А още в Библията е казано: „Ако можеш да повярваш! Всичко е възможно за този, който вярва.“ (Марк 9:23) Нека осъзнаем това всеобхватно твърдение. Можете да забравите всичките си знания. Представете си, че сте научили само това единствено изречение: всички неща са възможни за този, който вярва. С това можете да прелетите навсякъде. Хайнц Рюман бе казал в един филм в ролята на отец Браун: „Вярваме твърде много в практическата стойност на знанието и знаем твърде малко за практическата стойност на вярата.“ 

Истинската вяра няма нищо общо с това, с което я свързваме в ежедневието: да не знаем, а само да предполагаме. Дори се подиграваме с вярата, казвайки: „Блажени са вярващите.“ Истинската вяра е нещо съвсем различно. Тя е припомняне на собствената съвършена божествена природа – и тогава наистина е вярно, блажени са вярващите.
Когато някой отивал при Исус и го молел: „Господи, излекувай ме, кажи само една дума и аз ще съм здрав!“, и думите, които Исус казвал, не били „Бъди здрав!“ или „Не чувствай повече болка“, а: „Нека стане според вярата ти!“ Когато другият бил изцелен и благодарил, Исус отвръщал: „Твоята вяра ти помогна!“ Той е познавал тази закономерност.
Ако искате да излекувате някого, а той не вярва, че може да бъде излекуван, тогава това няма да се случи. Ако той вярва, че не е възможно, ще се изпълни точно неговата вяра. Той получава това, в което вярва, а именно че не става, че не може да бъде изцелен. А сега изпробвайте вашата собствена вяра: какво вярвате, че не става? Или че може би е възможно, ала не сега. Или не с тази болест. Където и да поставите граници на вярата си, ще се убедите, че тези ограничения се превръщат в реалност.
Тоест, без значение дали вярвате, че нещо ще стане или не: вие винаги имате право! Това е абсолютната сила на вярата.

На друго място в Библията се казва: „Всичко, каквото поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне.“ (Марк 11:24) В това особено от граматична гледна точка изречение се крие тайната на въздействието. А именно, че животът може да ни даде само това, за което вярвамече вече сме получили. Никой не може да получи просветление, ако не е просветлен. Никой не може да получи изцеление, ако духовно вече не е изцелен. Така че първо трябва да притежаваме желаното целебно състояние, за да се случи изцеление.
Ще взема по-разбираем пример от този за изцелението. Нека пренесем казаното върху една фирма: никой не може да стане формално директор, ако вътрешно вече не е такъв. Той предварително трябва да е в състояние да изпълнява тази длъжност. Той трябва да притежава качествата, формата, самостоятелността, познанията, популярността или каквото е необходимо. Той трябва да е вече такъв, преди да стане директор.
Целебна е онази вяра, която не се интересува повече от външната привидност, а от вътрешната същност, с което се опитва да се прояви навън, да се реализира като обстоятелство или изцеление.
Вярата е вътрешно знание, което не почива на външни доказателства. Това е вътрешно прозрение на истината и действителността. Истинската вяра е вътрешна убеденост, че желаното ще се сбъдне, когато напълно се отворите за едната сила и я насочите към желаната цел.
Можете да изпробвате силата на вярата си, като чрез нея се породи чувство на радост и благодарност у вас. Човек благодари за нещо, което вече е получил, с което пренася сбъдването в настоящето.
Още през 16 век Парацелз е прозрял: „Представата е причина за много болести, вярата обаче е изцелението за всички.“
Най-лесната форма да се практикува вяра в собственото здраве е като си представим здраве там, където в момента се намира болестта, „гледайки“ на засегнатата част на тялото като на вече изцелена. Тази вътрешна представа служи на тялото като „програма“, според която то създава реалността. Между другото по този начин може да се постигне незабавно изцеление. Често обаче е необходимо многократно обръщение към вярата. Исус също подчертава многократно „постоянство във вярата“.
Така че вярата не е само потвърждение на истината, но и увереност в нея и в осъществяването на потвърденото чрез вярата. Който вярва само това, което вижда, е готов да повярва в резултата от сеитбата, едва когато види реколтата.
А който не вярва, пак вярва, но в погрешното, в обратното на желаното. Съмнението  е вяра, работеща срещу вас. Съмнението е вяра във възможен неуспех! Но и най-непреклоната вяра ще остане безрезултатна, ако пренасочите сбъдването в бъдещето, ако в настоящето насочите  съзнанието си върху липсата. Едва когато изпълним настоящето с мисълта за реализиране, ще бъде свободен пътя за едната сила и можем да изживеем сбъдването.
Така че нека утвърдим във вярата си: „Вярвам, че едната сила ме лекува СЕГА, че ми помага СЕГА.“ Изцелението в началото винаги е израстване в съзнанието. Непрекъснатото утвърждаване във вярата като прозрение за вътрешната действителност премахва всички спънки, позволява на изцелението да тече свободно и допринася за постигане на съвършено здраве и за проявление на желания резултат.
Не съществуват неизлечими болести. Неизлечими са само хората, вкопчили се в погрешната си вяра. Те не могат да бъдат изцелени, защото се сбъдва това, в което вярват. В действителност здравето е израз на истинската ни същност и постоянно е налице. Насочим ли съзнанието си към него, изчезва илюзията за болестта.
Знанието констатира факти, вярата създава факти.
Курт Тепервайн, по книгата „Самоизцеление“

10171675_666912090037432_243022945_n

My-Holistic-View5
Разхождам се из жълтоцветни полета със слънчогледи. Докосвам плътните им пити, прокарвам пръсти по дългите им стебла. Не зная колко време вече стоя сред тях, но започвам да се сливам с обширното поле, да ставам едно с всеки от стотиците слънчогледи, които са ме приютили тук, извън реалността и всекидневието. Омайните растения започват да ми шепнат красива приказка, която са решили да споделят с мен:
"Аз съм една истинска мечта. И гордо, и уверено обръщам глава към слънцето, защото то ме храни и ми дава сили. Къпейки се в него, аз раста. Гледам го и отразявам светлината му. Но когато дойде мракът, свеждам покорно глава и смирено чакам новия изгрев. Аз използвам това време, за да обмисля как да прелъстя вятъра, който един ден ще раздуха семената ми навред, и от мен ще се родят красиви нови слънчогледи. Вие, хората, също имате своите мечти, но не познавате логиката на Природата. Първо, помнете, че когато стане тъмно и безнадеждно, това е само временно. Мракът ви е нужен, за да можете да обмислите живота си, да се смирите, да починете. Повечето от вас се отказват от мечтата си още при първия залез и никога повече не поглеждат към слънцето, защото когато се обезсърчиш, стъблото ти губи силата си и не може да се изправи отново. Помнете още, че понякога е нужно да се сменят доста изгреви и залези, докато дойде Моментът. Не позволявайте на стъблото да се прекърши! Бъдете приятели с Вятъра, защото в края той ще е вашият най-голям помощник, той ще е силата, която ще ви разклати из основи, за да може да разхвърля семената на труда ви на правилните места. Там, стига почвата да е плодородна, ще поникнат вашите красиви Мечти. Без силата на Вятъра и цял живот да посрещате изгревите, семената ви няма да покълнат. Когато усетите, че идва подходящият момент и сте уловили силен вятър, действайте! Единственото, което можете да направите през дългите часове на мрак, е да разпитвате други мечтатели около вас, да познавате цветя, които разбират от тези работи, за да сте подготвени коя почва да изберете за посяване на семената. Когато ги посеете, не забравяйте все пак да изчакате, за да могат и Земните сили да си свършат работата. Ако имате търпение, скоро ще видите как семената ви се превръщат в красиви слънчогледи, плод на вашите усилия!"

Мъдростта на жълтурковците, поклонници на Слънцето, се влива в мен като студен водопад в злоен ден и ме залива с радост и смисъл. Усещам как в мен се простира цяла поляна с приказни слънчогледи, които имат нужда от моите грижи, а аз имам нужда от тяхната красота. И цялата започвам да горя в желанието си да създам още много приказни жълти цветове, това е моята легенда, моят път. Плодовете на нашия живот остават да красят полята дълго след нас... или поне за тези, които са се сприятелили с вятъра.
Слънчогледите са от семейство Сложноцветни (повечето от този вид са диворастящи). И те наистина са доста сложни. Имат нужда от плодородна почва, която вие предварително трябва да сте подготвили за тях - почва без плевели. Дълбока трябва да е оранта ви из собствената ви многосложна почва. И въпреки че слънчогледите понасят добре разнообразни условия, не забравяйте, че не понасят плитките почви. Затова разорете колкото може по-навътре, за да могат светлите мечти да пуснат корените си в най-дълбоките пластове на съществото ви. Тогава периодите на суша няма да са проблем, защото дори когато повърхността на почвата изсъхне, вашата мечта ще черпи от дълбоките запаси на влага вътре във вас.
Аз ви пожелавам много слънчогледи, които са посети в дълбока почва, познават силата на вятъра и не изпускат от поглед слънцето.
Поздрав към Слънцето!

из "Дневник на необикновената жена", Моника Василева
Тези три урока вървят с мен от осемнайсетгодишна и до днес при всеки мой творчески акт те се затвърждават - за да творя истински, трябва да се потопя напълно в океана на индивидуалността си, в най-святата си оригиналност, да имам вярата да направя първата крачка и да се оставя да бъда напътствана от интуицията или божествената енергия (както ви звучи по-добре, но всъщност границата е незабележима). И накрая: да имам смелостта да пусна произведението си да заживее свой живот, вече извън мен.

През годините научих и още нещо - творческата личност е като малко несигурно дете, което отказва да говори при най-малката обида от твоя страна. Вие носите твореца в себе си, но за да му дадете право на глас, той има нужда от вашето обгрижване, от вашата вяра и поощрения, ако щете дори - от вашето ухажване. Когато някоя бизнес сделка се провали, ние обикновено продължаваме напред след малко съжаление. Но когато някоя критика залепне като мазна плюнка върху произведение, в което сте вложили парченце от себе си, за да го поднесете на света, тогава може и никога повече да не се осмелите да творите. Затова послушайте Андерсен и не казвайте, че знаете тайната на славея. Не искайте мнения от когото и да било, доверявайте се само на сигурни ваши съмишленици. Пазете творчеството си, докато не стане време да го покажете пред света (ако, разбира се, искате това, защото може и да го пазите завинаги за себе си). Жената носи своето дете в себе си девет месеца и никой не знае как точно изглежда то. По същия начин пазете и своето изкуство. А когато дойде времето да родите завършено свое произведение, празнувайте!
Освен критиката (както нашата собствена, така и външната) творчеството ни е обстрелвано от доста други места - неуважението ни към нас самите, предубежденията, обезверението, сравняването с другите, страха да следваш неутъпкани пътища, отлагането, перфекционизма. За да подсилим защитата си срещу всички тях, е добре да развием уважение към личността си (както към духовната си същност, така и към тялото си - като се грижим за него, за да се чувстваме здрави и енергични). Нужно е още да подхранваме творческото си вдъхновение редовно (било то чрез книги, разходки, творчески експерименти, курсове и т.н.) и да вникнем по-навътре в красотата и истинността на живота. Опиянете се от магията на този свят и творческият процес ще е нещо, което ще потече през вас независимо дали сте го искали, или не. Търсете начини да сте по-креативни - регистрирайте се в сайт за лично творчество, посещавайте повече галерии, музеи, театри, кино, четете различен вид литература, опознайте по-добре хората на изкуството около вас (или намерете начин да се запознаете с такива), направете си творчески дневник или дори цяло творческо сандъче, в които да записвате нещата, които ви вдъхновяват или в което да събирате своите "талисмани на творчеството" (причудливи идеи, вдъхновяващи цитати, знаци, които да ви напътстват).

Творчеството е молитвата, която стига до Бог с експресна пратка. То е да се впуснеш на приключенско сафари из дълбините на живота - да почувстваш и видиш света по един много по-дълбок начин. Да станеш цвете, което поема по листенцата си утринната роса, и да приклекнеш до просяк, за да погледнеш право в очите му и да усетиш болката, която да потръпне в теб. Изкуството е твоята възможност да откриеш божествения амвон в душата си. Изкуството не е съвършенство. Най-великото изкуство е отражение на света, а светът и хората в него са несъвършени. Ако нарисуваш една ябълка с идеално кръгла форма, то тя няма да е естествена, защото в природата няма идеално кръгли ябълки.
Ошо казва: "Творчеството означава да обичаш това, което правиш - да му се наслаждаваш, да го празнуваш!" В него няма "трябва", нито има времево ограничение. В него няма клишета или представи. Често то е абсурдност (както абсурдно се е смятало, че Пикасо рисува звездите като спирали). Винаги носи удоволствие на автора си - по това се разбира дали е изкуство под надслов "трябва", или е изкуство под надслов "свобода".
Преровете чекмеджетата на душата си, за да преоткриете творческата си природа. На какви уроци искахте да ходите като дете? Кое е изкуството, на което се възхищавате най-много? Ако възрастта, образованието, времето и парите бяха без значение, с какво бихте искали да ангажирате свободното си време?
Някъде във вас живее Творецът. Той чака да му подадете ръка, защото всяка истинска жена носи творчеството като мембрана около душата си. Това е наш дълг към Вселената. Изкуството е системата, която поддържа пулса на женската душа. 

из "Дневник на необикновената жена", Моника Василева
... Най-истинското творчество не търси слава, сцена или аплодисменти! Най-дълбокото творчество носи цялата радост, всичкото признание, насладата от самия процес на съзидателност! Твориш, защото ти е красиво на душата и не се интересуваш от резултата. Даваш най-доброто от себе си и не се притесняваш за качеството. Достигнеш ли състоянието на медитативно творчество, за теб наистина няма да е важно дали това се случва на величествена сцена пред огромна публика, или под душа в собствената ти баня. Истинското творчество се създава, защото за твореца няма друг избор - той не може да си позволи да не следва порива, който е много по-силен от него. Опитайте се да накарате един свободен славей да спре да пее. Ако можеше да говори, сигурно щеше да ви каже, че сте се побъркали - за какво му е да спре да пее вълшебните си мелодии, когато това му носи истинска наслада?!

из "Дневник на необикновената жена", Моника Василева
Не мога повече да пречупвам себе си заради вас, или пък вас. Ако можете да ме обичате заради това, което съм, ще бъдем по-щастливи.
Ако не можете, аз все пак ще се опитам да заслужа вашата обич. Няма да крия своите предпочитания или неодобрения. Дотам силно ще вярвам, че дълбокото е свято, щото непреклонно денем и нощем, ще правя това, което радва душата ми, и което ми диктува сърцето. Ако сте благородни, ще ви обичам; ако не сте, няма да нараня вас и себе си с лицемерно внимание. Ако вярвате в истина, различна от моята, останете при своите приятели; аз ще потърся мои. Правя това не от самолюбие, а смирено и искрено. Във ваш и мой интерес, в интерес на всички хора е, колкото и дълго да сме прекарали в лъжи, да живеем в истина. Днес това звучи сурово?

Скоро ще обикнете това, което ви диктува вашата природа, както и моята; ако следваме истината, тя накрая ще ни донесе спасение.

откъс от есе на Ралф Уолдо Емерсън от книгата "Самоувереност"

Жените са творчески създания. И творчеството им е многопластово - от творчески начини да излязат от неловка ситуация до уменията им да създават истински произведения на изкуството. За мен всичко, което правим със стопроцентово присъствие, любов и ентусиазъм, е творчески процес. Така произведенията на личното ни съзидание могат да бъдат почти всякакви - децата, които раждаме и възпитаваме като щастливи индивидуалности, ястията, които се заформят под ръцете ни, оправената спалня, висулката с форма на пеперуда, която закачаме в огледалото в колата си... Творчеството е паяжината, която се разстила между теб и Бог. Някои от нас още не знаят, че могат да оплетат такава божествена паяжина, други се опитват с все сили да възстановят накъсаните одеяла на свързаност с божественото и са се научили да се вслушват в напътствията, които идват направо от него. Истинското изкуство създава нови ценности. Истинското изкуство ти помага да израстваш, да навлизаш навътре, да променяш, да изстрадваш... Най-добрата психотерапия е творчеството!

Две са качествата, които творческата личност вгражда в себе си - свобода и оригиналност. Като се замислим, хората на изкуството се срещат все по-рядко, явно тези две качества не са чак толкова лесно достижими. Свободата изисква много повече, отколкото ни се струва на пръв поглед. Свободата изисква смелост, вяра и убиване на егоцентричността у човека. Виж, оригиналността всички я носим в себе си, но тя също среща спънки - трябва да имаш силата да си позволиш да си оригинален и да прочетеш собствените си страници многократно, за да осъзнаеш точно къде са заложени диамантите на съществото ти.

из "Дневник на необикновената жена", Моника Василева
Подаръкът на любовта е в мен поставен, няма смисъл да го търся навън.
Всички, към които изпитваме любов, всъщност са държащи едно огледало, в което се е отразил нашия образ, и в чийто образ сме се влюбили. Другият го няма. Не е реален. Реалната съм само аз. И фокусът трябва да е в мен винаги. От нас си зависи нашето щастие. От осъзнатото непрекъснато фокусиране към себе си. И не да избирам. Защото изборът е робство. Той е борба. А да се доверя, да пусна контрола. Като просто се прибера в себе си. И оставя външното такова каквото се е проявило, с неговата характерна преходност и илюзорност. Изнасянето и влюбването в другост е много изкривено обичане, но някакси човек така зрее, чрез тези необходими илюзии… Всеки път, когато съзнанието се изнесе отвън, към даден обект/субект, това е отделяне от Бог, ние правим първородния грях всеки миг, когато сме изнесени. Трябва да се слеем с Любовта, да направи този шифт, това изместване на фокуса от „обичам еди си кой“ към насочване на съзнанието към самата любов. Защото тя е подаръкът, тя е Божията Благодат, която сме си дали.
Всички партньорства са илюзия. Всички до едно. Ако двама души, не са се познали в Бог един друг – просто са слепи и зреят. А да познаеш – първото е себе си да познаеш. Ако един е видял, друг не е, и има връзка – ще се получи единият да е зависим, единият е носен, не се носи сам, а е носен. И това …. в хода на времето в живота „има своята цена“.
Ала Любовта дълго търпи… и е милостива…
„Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи…“
Твърде често в моменти, когато се чувстваме най-изгубени из лабиринтите на душата си, всъщност научаваме най-мното неща. Емоционалните сривове са като внезапен силен шамар - в първия момент пламваш целия и ужасно те заболява, но след това виждаш нещата по-ясно, заставаш "нащрек" спрямо случващото се около теб и излизаш от състоянието си на меланхолия.

"Ако минавате през ада, продължавайте напред" са думи на Уинстън Чърчил, които съм написала върху една от стените на "спасителната си кутия". Знам, че след известно време ще изляза от този ад, в който съм се поставила. Може би още ще нося по себе си миризмата на обгорена кожа, но въпреки това вече ще съм си разрешила да изляза от пъкъла на психиката си. И отново ще съм цяла, много по-цяла от преди.
Следващия път, когато се озовете на тера инкогнита, знайте, че имате силата да опознаете тази непозната земя, да откриете нещо скъпоценно в нея и имате силата да си тръгнете от там обновени. Не забравяйте все пак да си вземете "спасителната жилетка" при спешни емоционални случаи. Добрата психическа екипировка при бедствени случаи е от особено голямо значение!

Необикновената жена има своите "емоционални сривове", но тя знае, че те са нещо нормално и при правилно реагиране от нейна страна може дори да са полезни. Необикновената жена си има своята "спасителна жилетка", която й помага да не потъне при корабокрушение. 

из "Дневник на необикновената жена", Моника Василева
Необикновената жена осъзнава правото си на избор във всяка ситуация. Тя знае, че притежава своите "очила за пролетно виждане" и не забравя да ги носи, колкото се може по-често. Тя е наясно, че всичко, което се случва около нея, зависи пряко от това, което се случва вътре в нея, от нейния начин на интерпретация на фактите. Осъзнатата жена е убедена, че всичко в живота й е съвършено точно такова, каквото е в момента.

Изключително вдъхновяваща книга - препоръчвам на всяка жена да се сдобие с нея :)


На пръв поглед изглежда, че човекът, който заявява: „Искам да се променя, кажете ми как“, е много искрен, много сериозен, но това не е така. Той се нуждае от авторитет, който да въдвори ред в него. А може ли авторитетът изобщо да доведе до ред в съзнанието? Редът, наложен отвън, неминуемо води до безпорядък. Може би човек да вижда тази истина на интелектуално ниво, но способен ли е да я приложи в живота си така, че неговият ум да не приема повече никакъв авторитет – на книгите, на учителя, съпругата, съпруга, на родителя, на обществото? Тъй като ние винаги действаме в границите на една система от шаблони, тя се превръща в идеология и авторитет, но в мига, в който разберем, че въпросът „Как да се променя?“ създава нов авторитет, ние го премахваме завинаги.

Нека да заявим още веднъж съвсем ясно: Разбирам, че трябва да се променя коренно, изцяло, аз не мога повече да завися от нещо външно, от установената колективна илюзия (невроза), от „традицията“, защото тя е причиината за невероятната безотговорност, леност, покорство и „послушание“, модел на жертвата – не мога да разчитам на никой друг да ми помогне да се променя, на никакъв учител, на никакъв Бог, на вяра или външно влияние. Какво следва от това?
Преди всичко мога ли да отхвърля всякакъв авторитет. Ако мога, това означава, че аз повече не се страхувам. Какво следва тогава? Какво се случва, когато отхвърлям нещо фалшиво, което съм носила дълго измерено време илюзия-поколения, когато се освободя от някакво бреме? Чувствам прилив на енергия, ставам по-жизнена, по-енергична, по-активна. Ако не почувствам това, значи не съм отхвърлила съвсем мъртвия товар на авторитета.
Но ако го отхвърля и ме изпълни онази енергия, в която няма и следа от страх – страх, че може да сбъркам – тогава самата енергия не представлява ли промяна, мутация? Ние се нуждаем от огромна сила и енергия, но я прахосваме, когато се страхуваме. Самата сила, която се появява, щом се освободим от всякакъв вид страх, предизвиква радикалната революция в съзнанието. А ние не трябва да правим абсолютно нищо за нейното постигане.
И така ние оставаме насаме със себе си и това е действителното състояние на човек, който сериозно се е заел с проблема.След като вече не очаквам някой да ми помогне, аз съм свободна да изследвам, сама. А когато има свобода, има и енергия. Когато има свобода, не може да се случи нищо погрешно. Свободата е напълно различна от негодуванието, неудовлетворението, съпротивата. Ако има свобода, е невъзможно да постъпя правилно или неправилно. Аз съм свободна и действам от тази позиция. Следователно няма страх, а човекът, умът, който не се страхува, е способен да изпита огромна любов. А когато има любов, умът може да постигне това, което пожелае.
Сега вече може да изучавам себе си, но не според мен или някой психоаналитик или философ, или гуру, духовен учител, защото ако се изучавам според някой друг, аз изучавам другия, а не себе си, аз изнасям фокуса си, и изгубвам истината си.
Сама започвам да изучавам какво представлявам в действителност.
След като разбера, че за да извърша пълна революция на психиката си, не мога да разчитам на никакъв външен авторитет, сега ми предстои огромната трудност да отхвърлям собствения си вътрешен авторитет, продукт и резултат на преживяванията ми, на натрупания опит, биографията ми, мнения, идеи, идеали…
Вчера съм имала някакво преживяване, то ме е научило на нещо. Този опит се превръща в нов авторитет, нова граница, изместена, а вчерашният авторитет е така гибелен, както и авторитетът, натрупан от хиляди години.
За да разбера себе си, не се нуждая нито от вчерашния авторитет, нито от авторитета на хилядите отминали години, защото аз днес съм жив човек, намирам се днес тук и сега в постоянно движение. Ако изучавам себе си през призмата на мъртвия авторитет от вчера, аз пропускам да осъзная живия момент, красотата и качеството на движението на живота.
Да се освободя от всякакъв авторитет, собствен или наложен от друг (пак е мой продукт, всъщност), означава да бъда „като мъртва“, непредубедена, неасоциираща се… за всичко, което се е случило вчера. Така съзнанието ми ще бъде винаги свежо, младо, невинно, преливащо от сила и любов, и страст. Само в такова състояние мога да наблюдавам и да изучавам себе си. Необходимо е дълбоко осъзнаване, ясна представа за това, което протича в мен без никаква намеса, защото в мига, в който се намеся, създавам нов авторитет, нов цензор, и неврозата се включва отново.
Сега вече можем заедно да изучаваме себе си – не като единият обяснява, а другият – чете, не като приемаме или отхвърляме написаното на страницата, а да поемем заедно на пътешествие, на откривателско пътешествие в най-съкровените кътчета на съзнанието ни. За да предприемем това пътешествие, трябва да сме леки, необременени от тежестта на мнения, предразсъдъци, преценки, етикети, оценки, от този стар „багаж“, който сме натрупали досега. Да забравим всичко, което знаем за себе си, да забравим всичко, което сме мислили за себе си, да започнем сякаш не знаем нищо.
Нека посрещнем новия ден сякаш е единствен. Нека тръгнем заедно на това пътешествие, като изоставим всички вчерашни спомени и да започнем да разбираме себе си за пръв път!


24 урока, специално за жени. Уроци, които ще ни научат как да живеем пълноценно, освободено, истински...

1. Чаша черно кафе за спящата красавица или как да презареждаме батериите на живота си.

Необикновената жена намира време, в което да натиска стоп бутона си и да презарежда кладенеца на душата си – да прощава, да благодари, да разчиства всичко излишно от себе си и от живота си и да се докосва до тишината и истинската си същност.

2. Танцът на Двуликия или как да приемаме всички свои аспекти.

В гърдите на необикновената жена живее безполова душа, която притежава силата на мъжкото и интуицията на женското. Тя не се опитва да е винаги идеална – приема всичко в себе си – тъмно и светло, с любов и осъзнаване. Знае, че единствено, щом приеме съществуването на звяра в себе си и го изучи добре, може да започне процеса на опитомяването му.

3. Стрелите на Купидон или как да разпалим страстта.

Необикновената жена е влюбена жена! Тя има своята огромна страст, която е ентусиазирана, и много всекидневни огънчета, които я палят за пълноценен живот. Тя първо обича... всичко друго е на заден план.

4. Престрашете се за среща с Фебруус или как да изхвърлим труповете на собствените си самоограничения.

Необикновената жена е наясно с начините, по които сама пречи на щастието си, и с много търпение и последователност се "лекува" от всичко, което й пречи да бъде жената, каквато иска да е, и да живее живота на мечтите си. Тя неуморно променя себе си към по-добро.

5. Венера съблазнява Марс или как да превърнем страстта в действие.

Необикновената жена не си губи времето с неща, които не са важни за нея. Тя използва максимално ползотворно деня си. Необикновената жена неуморно върви напред и нагоре. Тя е вожд, който се бори за истинския си Аз и за истинските си мечти. Необикновената жена е енергията, която сътворява.

6. Царството на мига или как да видим красотата на детайла.

Необикновената жена живее в настоящия момент. Тя влага най-доброто, на което е способна, във всяко нещо от своя ден – в действията си и в отношенията си с хората, до които се докосва. Тя се старае да е съвършена в малките неща и не се тревожи за големите. Тя е жена, която царува в царството на Мига. Тя се слива с настоящето с благодарно и туптящо сърце.

7. Очила за пролетно виждане или как да видим света в друга светлина.

Необикновената жена осъзнава правото си на избор във всяка ситуация. Тя знае, че притежава своите "очила за пролетно виждане" и не забравя да ги носи, колкото се може по-често. Тя е наясно, че всичко, което се случва около нея, зависи пряко от това, което се случва вътре в нея, от нейния начин на интерпретация на фактите. Осъзнатата жена е убедена, че всичко в живота й е съвършено точно такова, каквото е в момента.

8. Спасителна жилетка при емоционални потъвания.

Необикновената жена има своите "емоционални сривове", но тя знае, че те са нещо нормално и при правилно реагиране от нейна страна може дори да са полезни. Необикновената жена има си има своята "спасителна жилетка", която й помага да не потъне при корабокрушение.

9. Воалът на Мая или как да излезем от хипнозата, за да видим истината.

Необикновената жена вижда своя свят отвъд илюзиите. Тя познава безценното в него и не позволява светът й да бъде разклатен от илюзорното. Тя живее според собствените си ценности.

10. Магьосникът от Оз всъщност не е магьосник или как да нарисуваме съкровените си мечти.

Необикновената жена е мечтателка, която знае как да осъществява желанията си с отворени очи. Тя познава най-съкровените си и непреходни мечти и всеки ден се грижи за това те да израстват. Ценителката на живота живее живота на мечтите сега.

11. Душата си иска цветно хвърчило или как да имаме интересен живот.

Необикновената жена води колоритен и интересен живот, защото сама си го прави такъв. Предизвиква интересни хора, случки и занимания да насищат дните й с най-различни цветове.

12. Ковчеже с наслада или как да отключим сетивата си.

Необикновената жена е чувствена жена, която умее да се наслаждава на случването. Тя живее в цвят с цветове, аромати, вкусове, материи и звуци.

13. Отпуска по време на живот или как да живеем живот без излишни правила.

Необикновената жена знае как да се отскубва от многото "трябва" в живота си и да се чувства цялостна точно тук и сега – без притеснения и извинения, без самоналожени условности и правила. Ценителката на живота е свободна от натиска на нормите.

14. Червена светлина за зависимостите или как да живеем свободно.

Необикновената жена осъзнава, че когато стане зависима от нещо нездравословно за нея, е време да се вгледа в себе си и да открие от какво наистина има нужда, какво се опитва да покаже зависимостта й. Необикновената жена е независима жена.

15. Споделената ябълка или как да раздаваме любовта си.

Необикновената жена умее да забравя себе си и да разтваря душата си в света около нея. Тя винаги търси възможности да дава от сърце.

16. Моят свещен гуру или как да открием божественото си призвание.

Необикновената жена знае, че е отговорна за всичко, което става в нейния свят. Тя познава божественото си призвание и не се страхува да бъде лично ангажирана с всичко, което й се случва.

17. Профилирана паралелка "Желаният живот" или как да сме добри ученици в живота.

Необикновената жена знае, че едно от най-ценните й умения е това да съзира и усвоява всеки урок, който животът или друг човек й носи, затова тя е ентусиазиран изследовател на себе си, ситуациите в живота и мистериите на този чуден свят.

18. "Поставени задачи" с повишена трудност или как да се справяме с проблемите.

Необикновената жена приема всеки появил се на пътя й проблем като поредната поставена задача, с която да се справи с ентусиазъм. Тя посреща предизвикателствата на живота като истински воин!

19. Вълшебната тиква на Пепеляшка или как да се срещнем с вярата.

Необикновената жена вярва в себе си, каквото и са случва. Тя знае, че носи една свещена сила, завещана й от древните богини. Необикновената жена познава Богинята в себе си.

20. Отпечатъкът на душата или как да познаем себе си по-добре.

Необикновената жена опознава с желание и ентусиазъм все нови и нови аспекти на душата и тялото си. Тя винаги оставя незабравими следи след себе си, защото познава добре честотата, на която свети душата й.

21. Медицина за душата или как да потънем в дълбоко умиротворение.

Необикновената жена се грижи за своя душевен свят на тишина и покой. Независимо колко ангажирана е и колко предизвиквана от дразнещи ситуации, тя остава спокойна в центъра. Необикновената жена има умиротворена душа и тишина в очите.

22. Златните нишки на търпението или как да ценим времето си.

Необикновената жена живее търпеливо. Тя носи в себе си вярата, че всичко в живота й се случва в най-подходящото време. Вместо да кара с превишена скорост, тя предпочита да се разходи пеша.

23. Цветни конфети или как да живеем с празник в душата.

Необикновената жена знае как да превръща делниците в празници, знае как да носи празника навсякъде със себе си. Ценителката на живота се смее много, смее се често, смее се от сърце. Тя не взема живота твърде насериозно и живее с безгрижна душа.

24. Докосване от ангелско крило или как да създадем свят на чудеса.

Необикновената жена умее да вижда чудесата, които се крият зад обикновеното. Тя умело разкодира знаците на съдбата, които се появяват навсякъде около нея. Необикновената жена знае, че никога не е сама, защото нейният ангел стои точно над главата й и стига да се вслуша внимателно, може да чуе шепота му, който ще разкрие най-верния за нея път.
из "Дневник на необикновената жена" на Моника Василева
източник: myvelikoturnovo.com

Моника Василева е автор на книгите "Подари си желаното тяло" и "Дневник на необикновената жена". Присъединете се към нейната facebook група: Дневник на необикновената жена.

Източник: gnezdoto.net
Отворено писмо до всички малки и големи момичета, до всички малки и големи жени: Ти си красива.
Ти си красива.
Няма значение колко си висока: ти си красива.
Може би си ниска, може би си висока, може би си средна на ръст: ти си красива.
Няма значение колко тежиш: ти си красива.
Може би си с наднормени килограми, може би си твърде слаба, може би си с нормално тегло, може би не го променяш, може би ту пълнееш, ту отслабваш: ти си красива.
Няма значение каква е формата на тялото ти: ти си красива.
Може би си закръглена, може би си кокалеста, може би с нежна фигура, може би с момчешка структура: ти си красива.
Няма значение кой размер е сутиенът ти: ти си красива.
Може би си A, B, C или D: ти си красива.
Няма значение каква е формата на бедрата ти: ти си красива.
Може би са обли, може би са слаби, може би имаш целулит, може би си мускулеста: ти си красива.
Няма значение какъв е цветът на очите ти: ти си красива.
Може би са сини, кафяви, зелени, пъстри: ти си красива.
Няма значение какъв е тенът на кожата ти: ти си красива.
Може би е бледа, бяла, тъмна, жълта или каквато и да било: ти си красива.
Няма значение каква е косата ти: ти си красива.
Може би е къдрава, права, чуплива, суха, мазна, дълга, къса или изобщо нямаш коса: ти си красива.
Няма значение какви дрехи носиш: ти си красива.
Може би се обличаш спортно, елегантно, секси, хипи, готик, гръндж или в какъвто и да е друг стил: ти си красива.
Няма значение в каква форма си: ти си красива.
Може би си слаба, може би си добре тренирана, може би си излязла от форма или се връщаш във форма: ти си красива.
Няма значение какво е здравето ти: ти си красива.
Може би си здрава или се опитваш да се излекуваш от видима или невидима болест: ти си красива.
Няма значение на колко си години: ти си красива.
Може би си на 20, 35, 55, 85, по-млада или по-възрастна: ти си красива.
Няма значение каква е сексуалната ти ориентация: ти си красива.
Може би си хетеросексуална, бисексуална или хомосексуална: ти си красива.
Няма значение как изглеждаш, как твоите гени, средата ти, обществото, начинът ти на живот, здравето ти и всичко останало се опитват да те определят: ти си красива.
Ти си красива, защото си част от тази красива Вселена.
И не може да бъдеш нищо друго, освен красива.
Ти не си само своето тяло. Ти си много повече.
Ти си красива отвън и отвътре.
Ти си неотразима.
Ти си удивителна.
Ти си вдъхновяваща.
Ти си грижовна.
Ти си обичаща.
Ти носиш в себе си силната женска енергия.
Ти си любовта.
Затова, моля те, запомни:
Ти си красива.
А сега го кажи на друга жена, която също има нужда да го чуе...

Източник: gnezdoto.net

автор: Кат Гал, elephantjournal.com
превод: Gnezdoto
Това е писмо до ТЕБ. Да, до ТЕБ! Защото си прекрасeн човек. И искам да ти го кажа. Защото си истински човек. И искам да ти го кажа. Защото ще постигнеш всичко. И искам да ти го кажа.
А сега ти го кажи на някой друг, който има нужда да го чуе...

Не се учудвай, че това писмо стигна до ТЕБ. Някой иска да ти каже нещо. Вселената иска да ти каже нещо. И то е, че точно сега, точно в този момент трябваше да си там, където си, да си такъв, какъвто си!

Ако скоро не са ти го казвали, искам да знаеш, че носиш в себе си таланти! В теб е скрито съкровище от дарове, които трябва да споделиш. Знай, че си много по-способен човек, отколкото си мислиш. Сценариите, които пишеш в главата си, не ти показват каква невероятна личност си! Твърде често виждаш фалшива версия на себе си, която няма нищо общо с истината. Ти не си като другите. Ти си дар за този свят. Истинско богатство. Твоята мисия не е да се смесиш с тълпата. Твоята мисия не е да блестиш. Вярвай в своя талант и му позволи да се разгърне. Когато това стане, светът ще се превърне в по-красиво място, благодарение на ТЕБ.

Ако скоро не са ти го казвали, искам да знаеш, че притежаваш безценна красота. Твоето тяло е уникално – не се сравнявай с другите. То е невероятно и разказва прекрасна история, която не трябва да криеш. Всеки белег разкрива парченце от истината за теб – за твоето минало и настояще. Твоето тяло е една еклектична история за теб и нищо в него не е грешка. Твърде често се взираш в огледалото, а из главата ти се лутат мисли, които не са твоите истински мисли и раняват душата ти. Това, което наричаш недостатъци, е всъщност перфектна красота. Никой друг в света не е като ТЕБ. Затова дръж главата си гордо изправена. Осъзнай красотата си и се гордей. Когато това стане, светът ще се превърне в по-красиво място, благодарение на ТЕБ.

Ако скоро не са ти го казвали, искам да знаеш, че притежаваш истинска мъдрост. В съзнанието и душата ти са всички отговори, които са ти нужни. Знай, че без значение колко се губиш понякога, това чувство не е истинско. То се появява тогава, когато сравняваш своя път с нечий друг. Не го прави. Ти познаваш своя път, знаеш къде отиваш и защо си тук. Твърде често се поддаваш на несигурността и търсиш солидарност. Чуй думите около себе си, но слушай тези вътре в теб. Твоят ум е надарен и ти си интуитивен. Никой друг не може да те напътства, защото това е твоят път и ти трябва да поставиш настилката му. Не си позволявай да губиш увереност заради думите на другите. Твоите стъпки са огледалото на твоята душа. Знай, че мъдростта, от която се нуждаеш, е вътре в теб. Събори всички стени на клетката в душата си и чуй истината. Когато това стане, светът ще се превърне в по-красиво място, благодарение на ТЕБ.

Ако скоро не са ти го казвали, искам да знаеш, че си изключително ценен човек! Всички хубави неща в живота са ти се случили, защото ги заслужаваш. Не, не е просто късмет. Когато излъчваш радост, радост идва в живота ти. Твърде често не отдаваш значение на собствените си заслуги. Притежаваш много по-голям магнетизъм, отколкото си мислиш. Заслужаваш много повече, отколкото си мислиш. Заслужаваш щастие във всички аспекти на своя живот. Пътят не е нужно да е осеян с камъни. Ти можеш и ще сбъднеш мечтите си. Знай, че животът ти ще бъде прекрасен, защото го заслужаваш. Когато това стане, светът ще се превърне в по-красиво място, благодарение на ТЕБ.

Благодаря ти за това, че си ТИ!


Източник: gnezdoto.net
Познавам човек, който ме обича, разбира ме, жали ме, посветил е живота си на това да ме направи щастлива, готов е за мен на всичко и няма да ми изневери никога - въпреки че преди е изневерявал. Този човек съм самата аз.

Най-прекият път до Бог е Любовта. 

автор: Стефани Мароне, откъс от книгата й „Природното медицинско ръководство за шизофрения“, цитиран в статията:
превод: Ели Брайкова
От гледна точка на шамана, психичното заболяване е сигнал за „раждането на лечител“, обяснява Малидома Патрис Соме. Тоест, психичните разстройства означават духовно пробуждане, духовни кризи, и трябва да се тълкуват като такива, за да може да бъде подпомогнато раждането на лечителя.
Това, което Западът разглежда като психично заболяване, хората от племето дагара („дагара“ е етническа група в Западна Африка -Гана и Буркина Фасо, от която произхожда Малидома Соме) разглеждат като „добра новина от другия свят„. Човекът, който преминава през криза, е бил избран, за да предаде съобщение от духовния свят на своята общност.„Психичното разстройство, поведенческото разстройство от всякакъв характер, е сигнал за това, че две очевидно несъвместими енергии са се слели в едно“, казва още д-р Соме. Тези нарушения се проявяват, когато човекът не получава помощ при справянето с присъствието на духовната енергия.
Едно от нещата, които изненадват д-р Соме, когато той отива в САЩ за първи път през 1980г., за да вземе своята магистърска степен, е как тази страна се отнася към психичните заболявания. Когато негов състудент е изпратен в психиатрична клиника заради „нервна депресия“, д-р Соме отива да го посети.
Бях шокиран. За първи път се сблъсквах с това, което тук причиняват на хората, които проявяват симптоми, каквито съм виждал в моето родно място“. Това, което д-р Соме забелязва, е, че се смята, че тези симптоми са патологични и че това състояние трябва да се „лекува“. Това е в пълно несъответствие с начина, по който в неговата култура се гледа на такава ситуация. Когато оглежда пациентите и вижда, че някои от тях са в усмирителни ризи, други – упоени от лекарства, а трети – крещят, той отбелязва: “Ето как се отнасят към раждането на лечителите в тази култура. Каква загуба! Каква загуба, че човек, който най-накрая се слива с енергията от другия свят, просто е зачеркнат”.
Казано по друг начин, ние на Запад не сме обучени как да се справяме, нито сме научени да признаваме съществуването на психичните явления на духовния свят. В действителност психическите способности се омаловажават. Когато енергиите от духовния свят се проявяват в психиката на западния човек, той е напълно неспособен да ги интегрира или дори да признае това, което се случва. Резултатът може да бъде ужасяващ. Извън правилния контекст и при липсата на помощ за справянето с пробива на реалността от друго ниво, човек практически може да полудее. Приемът на антипсихотични лекарства утежнява проблема и предотвратява интеграцията, която може да доведе до развитие на душата и растеж на индивида, получил тези енергии.
В психиатричното отделение д-р Соме вижда много „същества“, които стоят близо до пациентите, такива, които са невидими за повечето хора, но шаманите и лечителите са в състояние да видят. “Те причиняват кризите на хората”, казва той. Досеща се, че тези същества се опитват да се слеят с телата на пациентите, измествайки лекарствата и техните последици, и по този начин увеличават болката при процеса.“Съществата действат като багери в енергийното поле на хората и са наистина жестоки. А тези, на които причиняват това, крещят и крещят“, казва още той. Напуска болницата, неспособен да понесе гледката.
Традиционно всички дагара помагат на човека да помири енергиите от двата свята –„духовния свят, с който той се слива, и този на селото и общността“. Такъв човек е в състояние да служи като мост между световете след това и да помага на останалите с информацията и изцелението, от които се нуждаят. Така че с раждането на новия лечител, духовната криза приключва. “Връзката между единия и другия свят е дар“, казва още д-р Соме. “До голяма степен знанията и уменията, които са придобити от това сливане, са знания и умения, предоставени директно от другия свят“.
„Съществата“, които увеличават болката на затворниците в психиатричното отделение, всъщност се опитват да се слеят с тях, за да им предадат своите послания. Хората, които те избират, не получават помощ при осъзнаването как да бъдат мост между световете и опитите за сливане биват осуетени. Резултатът е поддържане на първоначално разстроената енергия и прекъсване на раждането на един лечител.
“Западната култура целенасочено игнорира раждането на лечител“, твърди д-р Соме. “В следствие на това опитите на другия свят да проникне в този и да привлече вниманието ни, няма да спрат. Ще бъдат още по-упорити”. Духът е привлечен от хора, чиито усещания не са притъпени „и гледа на чувствителността като на покана“, отбелязва още той.
Тези, които развиват душевни заболявания, са чувствителни, но западната култура гледа на тях като на свръхчувствителни. Останалите култури не ги виждат по този начин и като резултат там чувствителните хора не преживяват себе си като прекалено чувствителни. На Запад “културните предразсъдъци са тези, които ги заличават“, са наблюденията на д-р Соме. Френетичният ритъм, бомбардирането на сетивата и насилието, които характеризират западната култура, могат да смажат чувствителните хора.

Шизофрения и чужда енергия

При шизофренията има специална „възприемчивост към количеството изображения и информация, която не може да бъде контролирана“, казва д-р Соме. “Когато този вид пробив настъпва в момент, който човекът не е избрал лично, и особено, когато е придружен с образи, които са плашещи и противоречиви, той просто полудява“.
Това, което се изисква в такава ситуация, е, първо да се разделят енергиите на човека от външните чужди енергии чрез използване на шамански практики (това, което е известно като „почистване“), за да бъде чиста аурата му. С изчистването на неговото енергийно поле той вече не поглъща чужда информация и по този начин няма причина да се плаши и безпокои, обяснява д-р Соме.
Това дава възможност на човека да бъде в синхрон с енергията на духа, която навлиза от другия свят и ражда лечителя. Когато тази енергия е блокирана, се създават проблемите. “Енергията на лечителя е високо волтаична”, наблюдава докторът.  “Когато е блокирана, тя просто изгаря човека.  Това е като късо съединение.  Предпазителите не работят.  Ето защо тя може да бъде наистина страховита и аз разбирам защо тази култура предпочита да я ограничи. Хората крещят, поставени в усмирителни ризи. Толкова тъжна гледка“. Още веднъж, шаманският подход работи за изравняване на енергиите, така че да няма запушване, да не блокират „предпазителите“ и човекът да се превърне в лечителя, който е предназначен да бъде.
Тук трябва да се каже, че въпреки всичко, не всички „същества“, които нахлуват в енергийното поле на човек го правят, за да го превърнат в лечител. Има и негативни видове енергия, които са нежелано присъствие в аурата. В тези случаи шаманският подход я изчиства от тях, вместо да синхронизира различните енергии.

Алекс:  луд в Америка, лечител в Африка

За да се убеди в разликата в отношението към психичните заболявания в западния свят и в неговата култура, д-р Соме взема със себе си в Африка, в родното си село, един психично болен пациент. „Бях предизвикан от любопитството си да разбера дали има истина в това, че психичното заболяване може да бъде свързано със синхронизирането със „същество“ от другия свят“, казва д-р Соме.
Алекс е 18-годишен американец, който е преживял нервен срив на 14. Имал халюцинации, желание за самоубийство, минал е през кръговете на опасна остра депресия. Настанен в психиатрия, приемал много лекарства, но нищо не помага. „Родителите му бяха направили всичко възможно – без успех“, разказва д-р Соме. “Не знаеха какво повече да направят“.
С тяхно разрешение д-р Соме завежда сина им в Африка.  “След осем месеца състоянието на Алекс се нормализира. Той дори успяваше да седи по цял ден с лечителите и да им помага в работата им с техните клиенти… Алекс прекара близо четири години в моето село“, разказва д-р Соме. Алекс сам избира да остане, но не защото има нужда от лечение. Той се чувства „в по-голяма безопасност в селото, отколкото в Америка“.
За да съвмести своята енергия с тази на съществото от духовния свят, Алекс преминава през шамански ритуал, предназначен за целта, въпреки че той е малко по-различен от този, през който преминават хората дагара. „Той не е роден в селото, затова и подходът към него е малко по-различен. Резултатът е подобен, въпреки, че ритуалът не е буквално същият“, обяснява д-р Соме. Фактът, че привеждането на двата вида енергия в синхрон работи при лечението на Алекс, убеждава д-р Соме, че връзката между различните същества и психичните заболявания е наистина универсална.
След ритуала Алекс започва да споделя посланията на духовното същество към този свят. За съжаление хората, на които ги споделя, не говорят английски (д-р Соме отсъства в този момент). В резултат на целия този опит, обаче, Алекс отива в колеж да учи психология. Той се връща в Съединените щати след четири години, защото „открива, че е направил всички неща, които е трябвало да направи, след което може да продължи собствения си живот“.
Последното, което д-р Соме знае, е, че Алекс е завършил магистратура по психология в Харвард. Никой никога не е мислил, че той изобщо ще бъде в състояние да завърши бакалавърска степен, какво остава за по-висока.
За психичното заболяване на Алекс д-р Соме казва: “Това е неговият стремеж към духовно пробуждане. Неговата работа и неговата цел са да бъде лечител. Никой не е обърнал внимание на това“.
След като вижда колко добре работи шаманският подход за Алекс, д-р Соме се убеждава, че духовните същества са точно толкова проблем за Запада, колкото и за неговата общност в Африка. „Но въпросът все още остава, решението на проблема трябва да се намери тук, вместо да се налага да изминем целия път до друг континент, за да търсим отговора. Трябва да се намери начин, по който малко внимание, отвъд патологията на всички тези преживявания, да доведе до възможността с правилния ритуал да се помага на хората“.

Копнеж за духовна връзка

Общата нишка, която д-р Соме е забелязал в „психичните разстройства“ на Запад, е „много древна родова енергия, която е в застой, но в крайна сметка се проявява при човека“. Тогава неговата работа е да я проследи обратно, за да се върна във времето и да открие това, което е духът. В повечето случаи духът е свързан с природата, особено с планини или големи реки, казва още той.
Когато става дума за планина, като пример да обясни това явление, „това е духът на планината, който върви редом с човека и като резултат създава изкривяване на времето и пространството, което се отразява на човека, уловен в него“. Това, което е необходимо, е сливане или сближаване на двете енергии,„така че човекът и планинският дух се превърнат в едно“. Отново, шаманът провежда специфичен ритуал, който да доведе до привеждане към това сливане.
Д-р Соме вярва, че тази ситуация е толкова често срещана в САЩ, тъй като „по-голямата част от тъканта на тази страна е съставена от енергията на машини, в резултат на което връзката с миналото е прекъсната. Можеш да бягаш от миналото, но не можеш да се скриеш от него“. Тогава те посещава потомствения дух на природата. „Не става дума толкова за това, което духът иска, колкото че това е, което човек иска“, казва той. „Духът усеща нашата покана за нещо голямо, нещо, което ще направи живота смислен, и се появява в отговор на тази покана“.
Този призив, за който ние дори не сме осъзнати, отразява „силния копнеж за дълбока връзка, връзка, която се издига над материализма и притежанието, и се движи в конкретно космическо измерение. Този копнеж е неосъзнат до голяма степен, но духовете не правят никаква разлика между съзнаваното и несъзнаваното“. Те се отзовават и на двете.
Като част от ритуала, за да се слеят планинската и човешката енергия, тези, които получават„планинска енергия“, се изпращат на избраното от тях място, откъдето вземат камък, който ги призовава. Те носят този камък до края на ритуала и след това го запазват като спътник, някои дори го носят постоянно със себе си.„Присъствието на камъка е от голямо значение за настройката на проницателната способност на човека“, отбелязва д-р Соме. „Той получава всякаква информация, която може да му послужи, така че това е като да носи осезаеми насоки от другия свят за това как да живее живота си“.
Когато „енергията е речна“, този, който е призован, отива до реката и след като говори с духа ú, намира камък, и изпълнява същия като планинския ритуал.
“Хората мислят, че трябва да се направи нещо необичайно в необичайна ситуация като тази“, казва още той. Случаят съвсем не е такъв. Понякога е толкова просто, колкото да носиш камък.

Свещен ритуален подход към психичното заболяване

Един от даровете, които шаманът може да даде на западния свят, е преоткриването на ритуали, които за съжаление са забравени. “Изоставянето на ритуала може да бъде опустошително. От духовна гледна точка ритуалът е неизбежен и необходим, ако искаш да живееш“, пише д-р Соме в Ритуал: Сила, лечение и общност. “Подценяващо е да се каже, че ритуалът е необходим в индустриализирания свят. Моят собствен народ ми показва, че без него вероятно е невъзможно да се живее нормално“.
Д-р Соме разбира, че традиционните ритуали на неговата общност не могат да бъдат приложени в западния свят просто така, затова с годините шаманска работа в САЩ той създава такива, които отговарят на потребностите на западната култура. Въпреки че ритуалите за различните хора и групи са различни, той е сигурен, че те като цяло са необходими.
Един от ритуалите включва помагането на хората да открият, че напрежението им идва от факта, че те „са призовани от същества от другия свят да лекуват заедно“. Ритуалът им позволява да се отпуснат и да приемат призива.
За посвещаването е нужен друг ритуал.  В различните общности по света младите хора биват посвещавани в зрелостта, когато достигнат определена възраст. Липсата на такова посвещаване на Запад е част от кризата, в която хората живеят, казва д-р Соме. Той настойчиво приканва обществото да обедини „креативните възможности на хората, които минават през този сорт преживявания, с намерението да създаде алтернативен ритуал, който най-малкото ще направи пробив в разбирането за тази криза“.
Друг ритуал, който често говори за нуждите на тези, които идват за помощ при него, е запалването на голям огън на открито и изгаряне в огъня „на елементи, които символизират проблемите на хората… Това могат да бъдат проблеми, свързани с гняв и безсилие срещу прародител, който е извършил убийство или поробване, или нещо, с което потомъкът трябва да живее“, обяснява той. „Ако това са неща, които блокират човешкото въображение, целта на живота му и дори вижданията му начина, по който може да подобри живота си, то тогава има смисъл се работи по отношение на това как бъде освободен пътя, който може да доведе до нещо по-творческо и по-пълноценно“.
Примерът за проблемите с предците представя ритуали, създадени от д-р Соме, които се занимават със сериозни дисфункции в западното общество и в процеса „провокират просветление“ у участниците в тях. Това са ритуали, свързани с наследството и дисфункцията, към която са насочени, е освобождаване-на-предците. Някои от духовете, които се опитват да се върнат, както е описано по-горе, могат да бъдат „предци, които искат да се слеят с потомъка в опит да излекуват това, което не са били в състояние да направят, докато са били в собственото си физическо тяло.“
“Когато връзката между живите и мъртвите не е в равновесие, настъпва хаос“, казва той.“Дагара вярват, че ако няма равновесие, дълг на живите е да излекуват своите предшественици. Ако предшествениците не бъдат излекувани, тяхната болна енергия ще преследва душите на тези, които са длъжни да им помогнат“. Ритуалите са фокусирани върху изцеление на отношенията с нашите предци, както при специфични проблеми с отделни прародители, така и при проблеми с цялата общност, съдържащи се в нашето минало. Д-р Соме е виждал изцеления с изключителни резултати при провеждането на тези ритуали.
Прилагането на свещен ритуален подход към душевното заболяване, вместо човек да бъде отхвърлен като патологичен случай, дава на засегнатия – и на общността като цяло – възможността да започне да гледа по различен начин, който води до „огромно изобилие от възможности и ритуални инициативи, които могат да бъдат много, много полезни за всички“, казва д-р Соме.“
  • Stephanie Marohn – „The Natural Medicine Guide to Schizophrenia“, pages 178-189, or The Natural Medicine Guide to Bi-polar Disorder
  • Превод от английски: Ели Брайкова

За заинтересованите споделям издадените на български език книги с беседите на Учителят Омраам Михаил Иванов.
Повечето са към Издателство "Авир", http://www.avir.bg/
Издателство "Кибеа"
Издателство "Захарий Стоянов"
Издателство "Бяло братство"
Издателство "Светоглед"
Който се интересува да прочете, но не може да си намери някоя книга, защото е изчерпана и не в наличност в книжарниците, може да пише съобщение да съдействам да си преснима.





























 Познат или непознат е Михаил Иванов – Omraam Mikhaël Aïvanhov, за българската и световната общественост? И двете едновременно – познат по света и сравнително неизвестен в България.
Редица исторически обстоятелства довеждат до този парадокс. Историята обаче пази свидетелства за мисията на този българин, който приема отговорното поръчение да пренесе мъдростта на Учителя Петър Дънов (Христовото учение за новата епоха) по стъпките на богомилите.
  Духовното послание, което българите отнасят през XI век до Франция, стига дотам втори път вече под нова форма през 40-те години на XX-и век.
  Учителят и ученикът – Петър Дънов и Михаил Иванов, се посвещават на трудната мисия да пробуждат човешкия дух отначало в рамките на България, а в навечерието на Втората световна война и последващото утвърждаване на атеистичната комунистическа идеология, това дело се пренася и извън България – към Западна Европа и оттам към десетки страни от петте континента.
  Нека оставим обаче документите, представени в тази малка брошура, да говорят сами за себе си….

През 1959 г. Михаил Иванов заминава за Индия и остава там 1 година. Това пътуване и престой бележат поврат в неговия живот. Там той се среща с най-високопоставени духовни водачи, сред които е и хималайският аватар Бабаджи, и посещава най-известните ашрами. В Индия той получава новото си духовно име – Омраам Микаел Айванхов (Omraam Mikhaël Aïvanhov).
  При завръщането му братята и сестрите с изненада откриват един преобразен човек. От този момент неговите последователи го признават за „Учител” и го наричат така.
 Омраам Микаел Айванхов започва да говори от собствено име, като многократно подчертава, че неговата духовна работа е продължение на делото, започнато от Учителя Петър Дънов, но поднесено във форма, приспособена към манталитета на западноевропееца.   В работата на двамата няма противоречия – те вървят по един и същи път, в една посока, винаги към светлината, към Христовото учение, към Бога.

През 1937 г. Учителя Петър Дънов, предусещайки поврата в политическите събития, възлага на брат Михаил да пренесе факела на учението във Франция.
 Преди заминаването на Михаил, Учителя му дава следното послание под формата на притча:
 „Давам ти един скъпоценен камък с изключителна стойност, но ти ще трябва да преминеш през една гора, превзета от разбойници и диви зверове. Този скъпоценен камък трябва да се окаля, за да стане неузнаваем. Разбойници ще се нахвърлят върху теб и ще искат да те ограбят, но като не намерят нищо ценно, ще те оставят на спокойствие. Щом като прекосиш тази голяма, страшна гора, тогава ще бъда с теб и ще ти помогна да се измие камъка, който от този момент ще заблести с неописуем блясък.”
Така Учителят загатва за трудностите, които брат Михаил ще срещне впоследствие.
 Малко след пристигането на Михаил във Франция, Учителя Петър Дънов пише на своя ученик:
 „Испращамъ ти „Лъчи на живота”, това са последните Рилски беседи. Това е моето дълго писмо на вась. Испращамъ един ексемпляръ и на Стела. Моите добри мисли към вась и Стела и към всички ония въ сърдцата на които сега се заражда Великата Божия Любов. За името на Великия Баща, за великото Царство Божие и за неговата Воля. Носете Неговото благословение. Той въдворява всичко.”

 Следват нови насърчителни писма на Учителя Петър Дънов до неговия ученик и пратеник Михаил Иванов:
 „Обични Михаилъ, Моите добри пожелания за добрата работа, която вършите за Царството Божие въ тоя големъ градъ. Изучавайте усърдно Ценностите на човешкото сърце, на човешкия умъ, на човешката душа, на човешкия духъ. Това е човека. Има три порядъка въ природата: Идеаленъ, Реаленъ и Материаленъ. В Идеалния порядъкъ влиза Бог, Природа, Человекъ; в Реалния, народъ, държава, личностъ. Въ Материалния, глава, дробове, стомахъ. Злото се шири в тоя последенъ порядъкъ. Задачата на мировата еволюция е да се останови правилна връзка между материалния и реалния порядъкъ в света и да се свържатъ с Идеалния. В Идеалния светъ нема никакъв дисонасъ, в Реалния има само единъ, а в Материалния 50 дисонанса. Моя поздравъ вамъ и на всички приятели.”
София, 8 Ноем. 1938 г. Изгревъ

По-късно, през 1939 година, запознат с многобройните случаи на недобронамерени коментари, на които брат Михаил става обект, Учителя се обръща към него със следното послание:
  „… на нещата ще видите какво липсва. Иде нещо добро въ светътъ но то иска добри и велики души да го разбератъ. Изучавай събитията. Изучавай хората. Азъ виждам тебъ те обезпокоява по некой пъть онова, което се казва за тебъ. Бог стои задъ Доброто и Злото. Той и двете тия сили ги направлява. Любовта говори за доброто, безлюбието за злото. Божията Любовъ е надъ всичко. Моя поздравъ вамъ на всичките приятели.“
25 Ноем. 1939 г. Изгревъ, София

Учителя Петър Дънов продължава кореспонденцията си с Михаил Иванов и чрез своя секретар брат Боян Боев. Ето едно писмо до брат Анастас с молба да се окаже съдействие на Михаил Иванов:
 Изгревъ, 12.VII.1937 г. 
Любезни братъ Анастасе,
 Много се радвам, че скоро ще се видим понеже писахте, че това лето ще си дойдете. Ние на 14 юли отиваме с Учителя на Рила. Ще се бавим там около един месец. Един от нашите добри братя – Михаил Иванов, отива в Париж. Той е пратен от Учителя. Вие знаете, че той е от напредналите ученици, има големи познания и е всецяло предан на великото божествено дело, за което работи и живее. Вие имате големи връзки с разните духовни, окултни, мистични общества в Париж. Моля, поставете го във връзка с всички тия общества и видни спиритуалисти, за да може да изпълни той мисията, с която отива в Париж. Погрижете се за него. Като помогнете нему в неговата работа, вие помагате на великото дело на Учителя. Аз пиша на вас съ знанието на Учителя. Ако можете да му намерите квартира като гостенин у някой приятел или у вас, ще ви бъдем много признателни. Преди да тръгнете насам, моля съберете сумите на продадените книги от книжарниците. Майка ви ви поздравява. Съ нея се виждаме често. Преди неколко дена бях у вас. Тя много се зарадва, че ще си дойдете.
Сърдечни поздрави от всички ни: Вашъ Б. Боевъ

Изгревъ, 26.X.1938 година.
Любезни братъ Михаиле,
  Преди неколко деня ви изпратихъ френски преводи на беседите, а именно: „Le Maître parle” (30 екз.), „Dans le Royaume” (50), „Le haut idéal”, „La loi suprême”, „Dans le monde des gr. âmes”. Моля, пишете ми за техното получаване.
Вашето писмо получихъ и предадохъ веднага на Учителя Неговото писмо. Предадохъ и на другите техните писма. На Учителя четохъ веднага вашето подробно описание на пътуването ви въ Южна Франция. Той остана много доволенъ отъ всичко направено.
Сестра Стела и братъ Петъръ Тевекелевъ писаха съ огорчение, че некой на Изгрева изказалъ недоволството си отъ вашата работа въ Франция. По този поводъ Учительтъ каза, че това е частно мнение на отделно лице и това мнение нема важность. Обаче Учительтъ напълно одобрява метода на вашата дейност, която е тъкмо подходяща за психологията на френския народъ. Методътъ който сте избрали вие е най-разуменъ и най-подходящъ. Тъй че ще знаете, че имате пълното одобрение на Учителя. И да не обръщате внимание ако некой се отнася отрицателно. Всички тукъ се радваме за вашата дейность тамъ и ви пожелаваме изобилни плодове и непрестанно чувствуване отъ ваша страна присъствието на Учителя и на Целото Бело Братство при васъ. И тъй е! Вашата работа е отъ такъва важность, че въ всеки моментъ сте подкрепяни ОТГОРЕ! Сестра Маркова, и братъ Бертоли, и азъ, и брать Звездински и всички други тукъ ви изпращаме своите най-добри миели и пожелания въ вашата свята дейность за Славата Божия! Не се безпокой за нищо! Бъди радостенъ! Всички, съ които съмъ говорилъ тукъ, говорятъ съ гореща симпатия за васъ! Всички желаемъ Богъ да ви дава все по-широки и по-широки условия за работа, все по-широко поле за работа! И това ще стане! Пътьтъ на бъдещето е светълъ! Защото най-великата работа която може да работи човекъ на земята, това е да работи за Божието дело, да печели души, да сее свещените семена на новите идеи въ душите!
Учительтъ отъ 5 до 9 окт. направи екскурзия до Мусала съ една група. Ha 6 окт. имахме разкошенъ слънчевъ Изгрев, посрещнатъ от Мусала. На върха Мусала има построена Наблюдателница. Долу при долните езера има голема хижа съ много стаи. Учительтъ говори доста на Мусала и по целия пътъ. Всички разговори презъ време на екскурзията азъ ги събрахъ въ едно и ви ги пращамъ съ днешна поща. Също така ви пращамъ и резюмета отъ беседи и лекции.
  За разказа на сестра Маркова говорихъ съ Учителя и съ сестра Маркова. Учительтъ каза да бъде въ 500 екземпляра печатана и то не на печатница, а да бъде ЛИТОПЕЧАТЪ, както са вашите сказки. Форматътъ да бъде малъкъ — по-малъкъ да бъде отъ френското издание „Le haut idéal”. Но да бъде малко по-малка: съвсемъ малко намалена въ дължина и широчина. Сестра Маркова иска да бъде съ малко по-малъкъ форматъ, защото разказътъ е съвсем малъкъ. За да не бъде съ съвсемъ малко страници сестра Маркова предлага напечатана съ малко по-големи букви и съ малко по-големи междини между редовете. Требва да има корици. Можете да пишете колко ще струва такъво едно издание. И ако има нужда да ви се изпрати сума, пишете.
  Писмото на сестра Маркова до сестра Стела пращамъ безъ пликъ, за да не тежи много общиятъ пликъ. Тукъ приложено братъ Радославовъ праща едно писмо до братъ Петъръ Тевекелевъ, съ което го моли да купи и му прати отъ тамъ две френски книги, а пъкъ той ще брои сумата на сестра му, за да ги изпрати тя на неговите родители.
Тукъ приложено изпращамъ писма до разни братя и сестри, Вие ще ги раздадете. Благодаря ви за труда. Пишете подробно за въпроса за разрешението. Надеваме се всички, че ще можете да изкарате разрешение за постоянно пребивание въ Франция. Това е необходимо!
Поздравъ отъ сестра Маркова. Тя ви изпраща най-горещи благопожелания. Тя съ голема радость се учи за всичко което се отнася за вашата дейность тамъ. Тя се чувствува като ваша майка. Тя ви обича! Съ нея често говорим за васъ!
Поздравъ и отъ братъ Иванъ Радославовъ. Днесъ беше той у дома.
И той колко се радва за това което става въ Франция и ви обича. Азъ до днесъ не знаехъ, че сте били много близъкъ до неговото сърдце. Отъ ония фотографии на целото Братство, които сте снели летось, ако имате, можете да пратите още 1-2. Азъ ще ви пратя неколко снимки тазгодишни отъ Рила. Ще ви ги пратя наскоро. Поздравъ отъ братъ Звездински, семейство Аламанчеви, сестра Виола, братъ Богомилъ, брать Бертоли, братъ Атанасъ Щеревъ и всички други.
НАРОЧЕНЪ ПОЗДРАВЪ ОТЪ УЧИТЕЛЯ !
Поздравъ до сестра Стела, братъ Гpeфъ, братъ Менетрие, сестра Тери, сестра Деманжъ, и всички други братя и сестри.
Съ братски поздравъ:  Боевъ

Изгрев, 26.VI.1939 година.
Любезни братъ Михаиле,
 Получихъ вашето последно писмо. То зарадва всички ни. Веднага го прочетохъ на Учителя. Той го изслуша с големъ интересъ. Внимателно разгледа снимките. Тия снимки, които пратихте, са много ценни. Те ще вършатъ голема работа за агитация и пропаганда било въ София, било когато съмъ въ обиколка въ провинцията. Когато има такива снимки, пакь пращайте.
 Учительтъ на 22 юний беше на Езерата съ малкия автомобилъ на братъ Славчо. Съ него отидоха само неколко братя. Върна се същата вечерь.
 Тия дни тръгва една подготвителна група. А първата група ще тръгне вероятно неколко дни следъ пристигането на гостите отъ Рила, а те пристигатъ на 4 юлий.
 Вие нали питате Учителя въ писмото си дали да дойдете това лето или не. Учителятъ каза да не идвате, и то главно, защото после може да изгубите правото за местопребивание въ Франция, каквото сте издействували. А вашето стоене въ Франция е необходимо и ценно.
 След като го прочетах на Учителя, вашето писмо циркулира между всички по-интимни приятели: братъ Звездински, семейство Аламанчеви, братъ Богомилъ, братъ Бертоли, сестра Маркова, сестра Савка и пр. То образува единъ целъ големъ кръгъ.
 От вашите писма й отъ тия на сестра Стела се виждаf че главната група отъ Франция пристига на 11 августъ, а тръгва отъ Франция на 9 августъ. Това е главно Лионската група. Учительтъ каза, че некои братя и сестри отъ Парижъ, за които е възможно, могатъ да тръгнать по-рано.
 Понеже ние скоро ще тръгнемъ, точната дата на тръгването от Франция било на отделни лица, било на групи, съ означение на деня и часа на пристигането имъ на Софийската гара, да се съобщаватъ на време на братъ Бертоли, който ще остане по-дълго време на Изгрева, и ще има за задача да посреща на Софийската гара гостите отъ Франция и да ги придружава до Езерата.
 Но презъ целото време когато ние сме на Езерата, вие можете да ни пишете редовно на досегашния адресъ /“Опълченска“ № 64, София, III/, защото между Изгрева и Езерата ще има редовна пощенска служба. Тъй че презъ летото ще продължаваме писмената връзка.
 Преди Лионската група на 9 августъ, могатъ да се образуват една или неколко групи и да дойдат по-рано.
 Хубаво е всеки братъ или сестра отъ Франция да си носятъ по една възглавница, два чаршафа за леглото, две одеяла или поне едно, дебели дрехи и т. н.
 3а да бъдатъ познати на гарата нашите гости оть Франция, нека си послужим съ единъ условенъ знакъ: нека те да имат една бела кърпа въ десната си ръка.
 За по-ефтино пътуване, моля кажете на всички братя и сестри, които ще идватъ отъ Париж или отъ провинцията, да си извадятъ една туристическа виза при българския консулъ; съ това ще спестятъ много такси въ Париж и въ София.
 Отъ Рилските езера ще ви пишемъ и ще ви държимъ въ течение на живота тамъ и ще ви пращаме основни мисли отъ Словото на Учителя. Поздравъ до сестра Стела, сестра Карденъ, братъ Грефъ и всички други братя и сестри.
 Поздравъ отъ братъ Звездински, семейство Аламанчеви, братъ Богомилъ, сестра Виола, отъ Миле Звездински, отъ сестра Маркова, братъ Бертоли, сестра Савка и всички други.
НАРОЧЕНЪ ПОЗДРАВЪ ОТЪ УЧИТЕЛЯ !
Съ братски поздравъ: Вашъ Боевъ




Следва активна кореспонденция между Михаил Иванов и други братя и сестри от България.
  „Паша ми каза, че комитетите не били доволни дето ти официално не им си отговорил, но чрез лично писмо на сестра Стела и то до брат Бертоли, а не направо до тях. Това не било правилно и в реда на нещата. Аз обаче го намирам, че така по-добре е станало. Че Учителя не само одобряваше работата ти, но се и радваше на успеха ти, това ми го е казвал няколко пъти. Когато в началото на работата ти там аз го помолих да те напъти как да работиш. Той ми отговори: „Няма нищо! Ще се уреди малко по малко. Понякога светлината се приема и от учените чрез пречупване а не направо. Като се трудите и работите всички ще бъдете научени какво да кажете и какво да направите, когато трябва. Свободата ви е дадена от бога. От вас се иска само будност и мъдрост, правилно да я използвате…“
  Един път пред салона, както се бяхме изправили до Учителя, някой спомена, че трябва да дойде при тебе един от нашите тук, за да ти помага. Учителя се позасмя и каза:“Няма нужда, няма нужда. От толкоз години брат Михаил доказва, че може сам да се справя.“ Тогаз някоя от сестрите каза: „В Христово време как биле изпращани по двама да проповядват?“. „Вижте, какво, каза Учителя – нали единият е бил за физич. услуга на другия, а брат Михаил отдавна е разрешил този въпрос. Вън от това, закон е, че двама по едно и също място не може да проповядват…“



44 години след заминаването на Михаил Иванов, Българската държава си спомня за него и оценява родолюбието му по достойнство.
Copyright Agency
Director General                  Bulgaria, Sofia, 1000
11, Slaveikov Square
Г-н Михаил Иванов,
2, рю Бельведер дю ла Ронс
92100 Севр, Франция.                                                                                     София, 11 април 1981 г.
 Дълбокоуважаеми господин Иванов, Обръщам се към вас като генерален директор на Агенцията за авторско право. Това е организация, която взема под своя защита правата на българските автори в страната и в чужбина. Агенцията защитава също така авторските права на чуждестранните автори в България. Г-н Атанас Ванчев, след разговори, които е имал с Вас, ме увери, че Вие сте готови да се срещнем и да обсъдим съвместно финансирането на проекта, отнасящи се до публикуването във франция на албума: „1000 години българска икона“.
Чрез настоящето писмо потвърждавам силното си желание да се срещна с Вас в най-скоро време, за да можем по-обстойно да разгледаме гореупоменатия проект. Във връзка с това имам високата чест да ви поканя Вас и г-ца Мари Шюет да посетите България в благоприятно за Вас време. С цел опростяване на формалностите, свързани с получаването на визи, моля Ви да се обърнете към Българското посолство в Париж, представяйки настоящото писмо.
Моля ви също така да укажете предварително датата на Вашето пристигане, за да мога достойно да Ви посрещна, запазвайки стая в хотел и идвайки лично на летището.  В очакване на отговора Ви Ви моля да приемете, дълбокоуважаеми г-н Иванов, уверения в най-дълбоко почитание.
 Искрено ваш          Trayan Ivanov


През 1981 г., във връзка с честването на „1300 години България”, българинът Михаил Иванов е поканен в Родината и е награден с почетните медали „1300 години България” и „Кирил и Методий”.


 Когато сме изкушени да сравняваме или противопоставяме, нека си спомним едно мъдро изречение, съхранено във вековете и написано сякаш точно за този случай:
„Може да сравнявате камъните под краката си,
но не и звездите над главата си.”
Съставител: Илко Вълков