Любовта не се обяснява. Любовта се изживява.
към Пробуждане

петък, юли 25, 2014

Сърцевината на учението

Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция.

Човек е изградил у себе си образи като защитна ограда – религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека. Възприятието на живота е оформено от концепциите, вече установени в ума на човека. Съдържанието на неговото съзнание е цялото му съществуване. Това съдържание е общо за цялото човечество. Индивидуалността е името, формата и повърхностната култура, които той е придобил от традицията и обкръжението. Уникалността на човека не се съдържа в повърхността, а в съвършената свобода от съдържанието на неговото съзнание, което е общо за цялото човечество. Затова той не е индивид.

Свободата не е реакция; свободата не е избор. Човешката претенция е, че понеже има избор, той е свободен. Свободата е чисто наблюдение без посока, без страх от наказание и възнаграждение. Свободата е лишена от мотив; свободата не е в края на еволюцията на човека, а се съдържа в първата стъпка от неговото съществуване. В наблюдението си човек започва да открива липсата на свобода. Свободата се намира в безизборното осъзнаване на нашето съществуване и дейност.

Мисълта е време. Мисълта е породена от преживяване и знание, които са неотделими от времето и миналото. Времето е психологическият враг на човека. Нашето действие е основано върху познание и следователно на време, така че човекът винаги е роб на миналото. Мисълта е винаги ограничена и така ние живеем в постоянен конфликт и борба. Няма психологическа еволюция. Когато човек стане осъзнат за движението на своите собствени мисли, той ще види разделението между мислителя и мисълта, наблюдателя и наблюдаваното, преживяващия и преживяваното. Той ще открие, че това разделение е една илюзия. Тогава има само чисто наблюдение, което е прозрение без каквато и да е сянка от миналото или времето. Това безвремево прозрение води до дълбока, радикална промяна в ума.
Пълното отричане е същността на положителното. Когато има отричане на всички онези неща, до които мисълта е довела психологически, само тогава има любов, която е съчувствие и интелигентност.

"Сърцевината на учението", Дж. Кришнамурти
Read More

четвъртък, юли 24, 2014

Любовта е, която гледа през твоите очи

Мистикът пръв заговори отново: 
- Има една тайна на истинното виждане - пътят на двойното внимание, на който учат от столетия. Двойно внимание означава, че ти гледаш даден предмет и при това възприемаш и онзи, който гледа предмета. Така възприемаш едновременно обекта и онзи, който вижда. Това е просто упражнение с дълбока мъдрост, ала за него е необходимо твоето пълно внимание.
Омар очакващо погледна учителя си.
- Разгледай скалата там долу - рече мистикът и му посочи един отделен голям скален къс, който се намираше на няколко стъпки вдясно от тях. - Старателно изучи всички подробности.
Омар изпълни наставлението. Концентрира се интензивно върху скалата, възприе нейната форма, неравната й повърхност, линиите и фините нюанси в цвета на камъка.
- Е, когато разглеждаш тая скала, къде е твоето внимание? - попита след известно време мистикът.
- При скалата - отговори Омар в съответствие с истината.
- После, докато продължаваш да гледаш скалата, влез в мислите зад очите ти, вътре в теб самия. - Мистикът замълча за момент, за да даде време на ученика си.
Омар изпълни наставленията на учителя си. Това беше удивително лесно. В рамките на едно дихание, докато продължаваше да възприема всяка подробност от каменния отломък, сега една друга част от неговото същество осъзнаваше процеса на самото гледане. Това бе удивително.
Мистикът знаеше какво става в Омар, защото бяха свързани един с друг посредством вътрешна връзка.
- Сега направи следващата крачка и се запитай кое гледа през твоите очи - прибави мистикът.
Съсредоточено и безмълвно Омар изпълни и това наставление, зададе въпроса, като съзерцаваше скалата без напрежение и все пак напълно буден.
Внезапно бе откъснат от привичния му начин на гледане. Сякаш самият той бе изчезнал, изглеждаше, че изведнъж през очите му гледа нещо по-голямо, свещено. За секунда светът се преобрази, защото това Едно възприемаше света с други очи: то съзираше чистата есенция на творението.

Сега Омар виждаше как вътре в дърветата тече тайнствена, сияеща златна светлина, сякаш е техният жизнен сок. Виждаше светлината да тече в дънерите, в клоните, дори в корените, и когато продължи да гледа, видя същото златно сияние в тревите, в храстите, във всички растения, дори вътре в скалите. Никога преди не бе виждал нещо толкова красиво и от великолепието на гледката дъхът му спря. Когато продължи да оглежда нещата, той видя как тая странна, чудесна светлина протича по непознати пътища дори в собственото му тяло. Всичко, което съществуваше, изглеждаше пропито и оживено от златното сияние, сякаш то беше скритата, тайна есенция на цялото творение.
Докато бе потънал в съзерцание на прекрасната светлина, той чу как някакъв глас в него рече: "Любовта е, която гледа през твоите очи."
Любовта.
Отговорът на неговия въпрос.
и като чуваше тия думи и виждаше светлината, той усети как една изгаряща любов пронизва всичко, което съществува, и той сякаш направо щеше да се пръсне от непоносимата сила на тази любов.
Ала божествената душа бе милостива.
След един миг на вечност извън времето светенето изчезна и Омар неочаквано се озова отново в привичния си свят. Скалата отново беше кафеникава и всичко изглеждаше както преди.
Ала той съзря тайната, която лежеше скрита вътре във всички форми, и сърцето му преливаше от благодарност и радост.
Сега знаеше, че очите му не виждат действителното. Те виждат само една част. За да види тайната, човек трябваше да отиде отвъд границите, с които бе свикнал, и да се довери на непознатото, което бе скрито в глъбините на света.

откъс от "Мистикът", Джил А. Мьобиус
Read More

Обикновени...

"Има значи и друг вид мъдреци - помисли си Омар, след като благодари на търговеца за чая и се сбогува с него. - Те живеят незабележим живот сред народа, занимават се с някакъв обикновен занаят и все пак докосват всеки, който прекарва малко време с тях." (из "Мистикът", Джил А. Мьобиус)

Read More

Цветята ни напомнят...

"Цветята ни напомнят за една проста истина - размишляваше Омар. - Те разкриват сияйното си битие такива, каквито са създадени. И тъкмо поради това са съвършени." Недостатъците и несъвършенствата бяха само измислици на човека, който оценяваше творението и така създаваше страдание, ала самото творение бе свободно от тях.
Той реши отсега нататък да разглежда всяко цвете, на което попадне погледът му, като мило напомняне да прави същото като него: свободно и необременено да се радва на слънцето, вятъра и дъжда. Имаше толкова много неща, на които можеше да се радва човек, стига само да отвореше своето сърце и своите сетива за тях.

откъс от "Мистикът", Джил А. Мьобиус



Read More

Учителю, какъв е смисълът на моя живот?

- Учителю, какъв е смисълът на моя живот? 
- Да бъдеш какъвто си. Да престанеш да бъдеш какъвто не си. 
Дървото не пита за смисъл. Листото не пита за смисъл. Птицата, която лети в небето, не пита за смисъл. Защо? Когато поставяш този въпрос, същинският смисъл ти убягва. Битието не се нуждае от смисъл. То си е достатъчно само по себе си. То е. Когато си спокоен и дълбок като огледално блестящо море, усещаш битието във всичко останало. Тогава можеш да разбереш истината. Тогава всичко е живо и пълно с толкова красота, че вече не питаш за смисъла. Въпросът изчезва и остава свободата. Ала пътят дотам не минава през обясненията на разума. Той минава през сърцето. В мига, в който се потопиш в чистото битие, ти се разкрива тайната на всяко битие.

"Мистикът", Джил А. Мьобиус



Read More

сряда, юли 23, 2014

Рано или късно

Когато човек е добър, хората му се качват на главата, и не го ценят, и го приемат за даденост, и го използват. Само, че не знаят, че рано или късно тази злоупотреба "има разплащателна сметка", този кредит очаква да бъде плащан именно от тях самите.
Read More
Powered By Blogger · Designed By Seo Blogger Templates