Като само говорим... учим, поучаваме, набеждаваме околни и себе си в нещо, като се заемаме в това да анализираме, да поставяме етикети и нещата в правилно и грешно, когато много говорим и прокламираме, сме прекалено заети с това и изпускаме да чуем истината за нас. А тя говори посредством интуиция, мисли, чувства, отвсякъде ... през хората, с които попадаме в общуване, през символните събитийни обстоятелства, през всичко. Та Учителят е у всеки един човек, у всяко същество, във всичко живо.
И когато така видиш света си, то учителят става теб самият, ти започваш просто да бъдеш... да изразяваш осъзнато истината, да си чисто огледало за околните. Така те също имат възможността да се видят автентични. Всичко е взаимосвързано. Необходимо е отучване. Ние сме дресирани от обществото, от мама, от татко, от баба, от дядо, от учители в училище, от всичко и всички около нас, с които сме имали досег, научени сме на това по-скоро да не бъдем себе си. Научени сме да живеем за другите, за нормите и порядките, за догмите, за илюзиите, борим се непрекъснато с нещата, които не харесваме, а те тъй като са основани от нас самите, на някакво ниво, устояват. Ние се борим, но не виждаме, че себе си отхвърляме така. И с борбата, и с положените сили и енергия в нея, губим и нараняваме себе си. Ето това учителят в нас, водачът в нас ни навигира и призовава - забрави, отучи се от стария модел, предай се на вътрешното знание, на общият приророден вселенски процес на съществувание. Предай се, без контрол, без страх, а с доверие, че животът е такъв какъвто е и се случва онова, което е най-добре за общата система винаги, за цялото. Когато се изживяваш в осъзнатостта си и мисленето си в частна перспектива, страдаш по един или друг начин, искайки да вземеш контрол над общото. Не си готов за да го поемеш. И добре е просто да изразиш онова, за което си се създал, онова, което си. Просто да бъдеш. Когато се отпуснеш и довериш, животът те провежда до най-висшата ти същност. Когато наблюдаваш, виждаш. Истинското пребивание води до истинско изживяване. Най-добре можем да помогнем на себе си не като тръгваме да обслужваме чужди интереси, желания (къде с добри намерения, къде с обратното), защото това са невротични обслужвания, това не е автентично. Не живот за другите, защото това е анти-живот. А ние сме за да изживяваме себе си каквито сме истински. Това да се жертваш за някой друг - това не е истинско изживяване. Това е абсолютно същото като да пожертваш друг заради себе си. Другата полярност. Когато в частност страдаш заради околният свя, в името на околния свят - ти не му помагаш, напротив, ощетяваш го във вървежа и развитието му. Защото всекиму е дадено в свое време да види себе си. И това е първоосновно и заложено. Да вземеш нечий товар, да го носиш навместо друг - това не е помощ на другият. Той е имал нужда от този товар, за да научи нещо за себе си. Най-добрият начин да помогнем на другите, е като бъдем себе си истински и автентични. Като им даваме чисто огледално отражение на тях самите. Защото всеки вижда себе си в своите външно проявени аспекти. Те са затова, за фон. И... Трябва илюзия отделност, за да видиш единството на всичко. Илюзия време, за да се случи това виждане. Илюзия пространство, за да я има отделеността в реалност. Една система е в баланс и хармония, когато нейните "съставни части" са в баланс и хармония, в здраве. Така е и с нас и обществото. Ако следваме истински себе си и бъдем себе си, така най-добре спомагаме за общото здраве, благоденствие и щастие. Това е моето лично мнение. И то никак не е учителстване, а споделяне. Защото учителят е вътре във всеки един и никой не е по-специален от друг, а всеки е специален. Няма по и най, има бъдене такъв какъвто си. И това е съвършенството, и това е сингулярното, това е абсолютното... Много „отучване” имаме да сторим, много, в голяма амнезия и себезабрава сме попаднали... Но всичко в своето време smile emoticon И "амнезията се забравя", щом я има, има и своеу предназначение. За всеки поотделному е дадено какво да види и разбере. И да бъде.... Себе си. Истински.

Из "Запознанство със Себе Си"



Posted by Природата и Аз on Monday, 14 September 2015





Posted by Anel Nel on Monday, 14 September 2015



Сянка на птица 
Над късните плажове слиза, 
Бяга, подобно на палав хлапак, бриза 
Пясъчни спомени ронят се пак, 
Вече усещам предесенен знак, 
Слънцето бавно загръща се 
В облачна риза. 
Все по-студена е всяка вълна, 
Ала надежда има една... 

 Ах, морето! Ах, морето! В мен остава... 
Но навярно е което ме спасява. 

Сянка на птица от морския бряг литна, 
Сякаш душа на самотен моряк скитник. 
Кой ще опита сега да я спре? 
Нейно е силното синьо море, 
Нейният път ще чертаят отгоре звездите... 
Бряг си намира всяка вълна 
И надежда има една...