Предоставено от Blogger.

БЛОГ АРХИВ

За връзка

Име

Имейл *

Съобщение *

Сърцевината на учението

Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция.

Човек е изградил у себе си образи като защитна ограда – религиозни, политически, личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека. Възприятието на живота е оформено от концепциите, вече установени в ума на човека. Съдържанието на неговото съзнание е цялото му съществуване. Това съдържание е общо за цялото човечество. Индивидуалността е името, формата и повърхностната култура, които той е придобил от традицията и обкръжението. Уникалността на човека не се съдържа в повърхността, а в съвършената свобода от съдържанието на неговото съзнание, което е общо за цялото човечество. Затова той не е индивид.

Свободата не е реакция; свободата не е избор. Човешката претенция е, че понеже има избор, той е свободен. Свободата е чисто наблюдение без посока, без страх от наказание и възнаграждение. Свободата е лишена от мотив; свободата не е в края на еволюцията на човека, а се съдържа в първата стъпка от неговото съществуване. В наблюдението си човек започва да открива липсата на свобода. Свободата се намира в безизборното осъзнаване на нашето съществуване и дейност.

Мисълта е време. Мисълта е породена от преживяване и знание, които са неотделими от времето и миналото. Времето е психологическият враг на човека. Нашето действие е основано върху познание и следователно на време, така че човекът винаги е роб на миналото. Мисълта е винаги ограничена и така ние живеем в постоянен конфликт и борба. Няма психологическа еволюция. Когато човек стане осъзнат за движението на своите собствени мисли, той ще види разделението между мислителя и мисълта, наблюдателя и наблюдаваното, преживяващия и преживяваното. Той ще открие, че това разделение е една илюзия. Тогава има само чисто наблюдение, което е прозрение без каквато и да е сянка от миналото или времето. Това безвремево прозрение води до дълбока, радикална промяна в ума.
Пълното отричане е същността на положителното. Когато има отричане на всички онези неща, до които мисълта е довела психологически, само тогава има любов, която е съчувствие и интелигентност.

"Сърцевината на учението", Дж. Кришнамурти

Любовта е, която гледа през твоите очи

Мистикът пръв заговори отново: 
- Има една тайна на истинното виждане - пътят на двойното внимание, на който учат от столетия. Двойно внимание означава, че ти гледаш даден предмет и при това възприемаш и онзи, който гледа предмета. Така възприемаш едновременно обекта и онзи, който вижда. Това е просто упражнение с дълбока мъдрост, ала за него е необходимо твоето пълно внимание.
Омар очакващо погледна учителя си.
- Разгледай скалата там долу - рече мистикът и му посочи един отделен голям скален къс, който се намираше на няколко стъпки вдясно от тях. - Старателно изучи всички подробности.
Омар изпълни наставлението. Концентрира се интензивно върху скалата, възприе нейната форма, неравната й повърхност, линиите и фините нюанси в цвета на камъка.
- Е, когато разглеждаш тая скала, къде е твоето внимание? - попита след известно време мистикът.
- При скалата - отговори Омар в съответствие с истината.
- После, докато продължаваш да гледаш скалата, влез в мислите зад очите ти, вътре в теб самия. - Мистикът замълча за момент, за да даде време на ученика си.
Омар изпълни наставленията на учителя си. Това беше удивително лесно. В рамките на едно дихание, докато продължаваше да възприема всяка подробност от каменния отломък, сега една друга част от неговото същество осъзнаваше процеса на самото гледане. Това бе удивително.
Мистикът знаеше какво става в Омар, защото бяха свързани един с друг посредством вътрешна връзка.
- Сега направи следващата крачка и се запитай кое гледа през твоите очи - прибави мистикът.
Съсредоточено и безмълвно Омар изпълни и това наставление, зададе въпроса, като съзерцаваше скалата без напрежение и все пак напълно буден.
Внезапно бе откъснат от привичния му начин на гледане. Сякаш самият той бе изчезнал, изглеждаше, че изведнъж през очите му гледа нещо по-голямо, свещено. За секунда светът се преобрази, защото това Едно възприемаше света с други очи: то съзираше чистата есенция на творението.

Сега Омар виждаше как вътре в дърветата тече тайнствена, сияеща златна светлина, сякаш е техният жизнен сок. Виждаше светлината да тече в дънерите, в клоните, дори в корените, и когато продължи да гледа, видя същото златно сияние в тревите, в храстите, във всички растения, дори вътре в скалите. Никога преди не бе виждал нещо толкова красиво и от великолепието на гледката дъхът му спря. Когато продължи да оглежда нещата, той видя как тая странна, чудесна светлина протича по непознати пътища дори в собственото му тяло. Всичко, което съществуваше, изглеждаше пропито и оживено от златното сияние, сякаш то беше скритата, тайна есенция на цялото творение.
Докато бе потънал в съзерцание на прекрасната светлина, той чу как някакъв глас в него рече: "Любовта е, която гледа през твоите очи."
Любовта.
Отговорът на неговия въпрос.
и като чуваше тия думи и виждаше светлината, той усети как една изгаряща любов пронизва всичко, което съществува, и той сякаш направо щеше да се пръсне от непоносимата сила на тази любов.
Ала божествената душа бе милостива.
След един миг на вечност извън времето светенето изчезна и Омар неочаквано се озова отново в привичния си свят. Скалата отново беше кафеникава и всичко изглеждаше както преди.
Ала той съзря тайната, която лежеше скрита вътре във всички форми, и сърцето му преливаше от благодарност и радост.
Сега знаеше, че очите му не виждат действителното. Те виждат само една част. За да види тайната, човек трябваше да отиде отвъд границите, с които бе свикнал, и да се довери на непознатото, което бе скрито в глъбините на света.

откъс от "Мистикът", Джил А. Мьобиус

Обикновени...

"Има значи и друг вид мъдреци - помисли си Омар, след като благодари на търговеца за чая и се сбогува с него. - Те живеят незабележим живот сред народа, занимават се с някакъв обикновен занаят и все пак докосват всеки, който прекарва малко време с тях." (из "Мистикът", Джил А. Мьобиус)

Цветята ни напомнят...

"Цветята ни напомнят за една проста истина - размишляваше Омар. - Те разкриват сияйното си битие такива, каквито са създадени. И тъкмо поради това са съвършени." Недостатъците и несъвършенствата бяха само измислици на човека, който оценяваше творението и така създаваше страдание, ала самото творение бе свободно от тях.
Той реши отсега нататък да разглежда всяко цвете, на което попадне погледът му, като мило напомняне да прави същото като него: свободно и необременено да се радва на слънцето, вятъра и дъжда. Имаше толкова много неща, на които можеше да се радва човек, стига само да отвореше своето сърце и своите сетива за тях.

откъс от "Мистикът", Джил А. Мьобиус



Учителю, какъв е смисълът на моя живот?

- Учителю, какъв е смисълът на моя живот? 
- Да бъдеш какъвто си. Да престанеш да бъдеш какъвто не си. 
Дървото не пита за смисъл. Листото не пита за смисъл. Птицата, която лети в небето, не пита за смисъл. Защо? Когато поставяш този въпрос, същинският смисъл ти убягва. Битието не се нуждае от смисъл. То си е достатъчно само по себе си. То е. Когато си спокоен и дълбок като огледално блестящо море, усещаш битието във всичко останало. Тогава можеш да разбереш истината. Тогава всичко е живо и пълно с толкова красота, че вече не питаш за смисъла. Въпросът изчезва и остава свободата. Ала пътят дотам не минава през обясненията на разума. Той минава през сърцето. В мига, в който се потопиш в чистото битие, ти се разкрива тайната на всяко битие.

"Мистикът", Джил А. Мьобиус



Рано или късно

Когато човек е добър, хората му се качват на главата, и не го ценят, и го приемат за даденост, и го използват. Само, че не знаят, че рано или късно тази злоупотреба "има разплащателна сметка", този кредит очаква да бъде плащан именно от тях самите.

За Истината, за желанията....


46. В: Какво е истина?
Аз Съм: Истината е тук и сега. Другото е спекулация на страха. Страхът търси истината. Истината я няма. Истината я няма, защото ти си истината. Няма друга истина и докато търсиш истината, ще срещнеш лъжата. Ти не се нуждаеш от истината. Спри да я търсиш. Страхът ти търси истината. Ти си истината, пътят и животът.

47. В: Откъде идват желанията?
Аз Съм: Желанията идват от болния ум – от незнанието на истината. Желанията идват от объркаността на ума. Какво е влюбването? Отговарям: шизофренично състояние на ума, породено от силно неудовлетворени желания. Ти не си това, което си мислиш, че си. Ти си нещо много повече. Ти не се нуждаеш от нищо, защото ти си самият живот. Защо са ти тези желания? Ти можеш да имаш всичко тук и сега! Ти го имаш, то е тук и сега! Погледни у себе си – то е там, стои и те чака. Това е най-голямото ти богатство и не може да ти бъде откраднато. То е твоето божествено наследство. Затова казвам, че съм най-богатият човек на света. Аз открих моето божествено наследство у себе си.
източник: Аз Съм Сега, http://www.azsamsega.com/

Ако си се озовал на тези редове, определено ти е подобно да прочетеш това. Дори и само да надзърташ от невротично някакво желание, просто за клюка, просто за проверка какво се пише тук, или просто, защото ти липсва човекът зад Природата и аз, или просто защото тук се постват интересни неща, или просто защото ти е забавно да четеш "луди неща", или просто защото ти е кеф да гледаш сеир - да намериш материал за човек, който смяташ за куку, хей така да се позабавляваш, да си начешеш егото, че си прав, а другият не е, или обратното, да си начешеш егото, че другият е прав, а ти си в грешка, ако просто някакво невротично желание те е метнало да дойдеш до тук, или животът те е довел някакси до тук, не се възпротивявай с ума, не анализирай, не отсъждай, без мисли: http://www.scribd.com/doc/233936103/%D0%90%D0%97-%D0%A1%D0%AA%D0%9C-%D0%A1%D0%95%D0%93%D0%90
http://www.azsamsega.com/

Аз ти казвам, предизвиквайки те: прочети книгата, доволен ще останеш! (изключи мислитееее, и действай спонтанно, мислиш ли дали да дишаш?! )

Пречещото да съм сега...

Всичко, което ви пречи да сте сега, е „лошо“. Кое ни пречи да сме сега? Отговарям: Умът, миналото, бъдещето, вярата, развитието, желанието, стремежът, надеждата, очакването, представата, сравнението, страхът. Умът мисли за миналото и бъдещето и се разсейва от сега. Умът дава надежда за по-добро бъдеще. Умът си спомня едно нереално нещо – миналото. Появява се страданието от невъзможността бъдещето да се случи сега и от невъзможността миналото да се повтори. Умът лъже, че има време. Душата знае само сега. Доверете се на душата и сте щастливи. Ако не разбирате това, появява се вярата. Вярата е надежда за бъдещето – един ден аз ще бъда просветлен, мести вниманието ни в нереалното бъдеще на просветлението. Бъдещето не съществува – няма просветление. Следва страдание. Време няма – просветлението е сега. Ако не разберете това, се появява желанието за развитие. Развитието е отричане на съвършенството. Появява се илюзията за развитието. Развитието изисква време. Времето не е сега. Следва страдание. Аз сега съм съвършен. Следва нямам страдание. Аз съм любов. Ако не разберете това, следва желанието. Желанието е неудовлетвореност от съществуващото сега. Неудовлетвореността е страдание. Появява се стремеж към нещо все още несъществуващо. Несъществуващото е илюзия. Радвайте се на несгодите, братя, и сте свободни от неудовлетвореността. „Блажени страдащите“ – казва Христос. Ако не можете да разберете мен и Христа, следва стремежът към бъдещето. Стремежът е желание. „Желанието е страдание“ – казва Буда. Аз добавям: Стремежът е към бъдещето. Бъдещето е илюзия. Илюзията е страдание. Не се стремете към нищо – правете го сега. Ако не можете да разберете Буда и мен сега, следва надеждата. Надеждата е желание за бъдещето. Желанието е илюзия. Илюзията е страдание – казвам ви аз сега: Не се надявайте за нищо и имате всичко. Всичко става сега. Бог е сега. Ако не разберете това, следва очакване. Очакването е представа. Представата е измама на ума. Животът е това, което е. От сравнението се появява разочарованието. Разочарованието е явно страдание. Приеми живота сега такъв, какъвто е, и промени себе си сега. Тогава и животът се променя веднага в сега. Ако не разбирате това, следва сравнението. Сравнението е делене. Деленето е от ума. Не дели себе си на части – когато се режеш на части, боли. Ти си дух, тяло, ум, бог, дявол – всичко. Бъди едно. Йога е обединение с Бог. Йога е едно. Бог е едно, затова е отвъд страданието. Ако не разбереш това, следва страхът. Страхът е от неизвестното. Неизвестното е бъдещето. Бъдещето е във времето. Времето е измама. Следователно страхът е измама. Само любовта е реално съществуваща. Любовта е животът. Любовта е Бог. Твоят Аз е твоят Бог сега – нашият Аз е нашият Бог сега. Качествата на твоя Аз са измамата, илюзията, страданието. Качествата са продуктът на илюзията за развитието. Илюзията е страдание.
Аз Съм Сегаhttp://www.azsamsega.com/

Истината...

"Истината е земя без пътища. Човек не може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция."

"Визата за свободата се казва Желание за осъзнаване на Бог. След това желанието ще отпадне и ще остане само Бог. Бог е най-голямата игра на света. Ние всички сме част от нея. Бог гледа през нашите очи. Бог е вечният наблюдател и Той гледа през твоя Аз."

Аз Съм Сега

Кой е Учителят?

Кой е Учителят?
Твоето свръхсъзнание е.
Учителят е този, който може да ви учи навсякъде, където и да сте. Учителят е този, който е у вас непрестанно и вие можете да си говорите с него винаги. Учителят е винаги на ваше разположение. Да сте с Учителя е най-лесната работа – той нищо не изисква от вас, за да ви даде всичко. Учителят е любов. Учителят е Богът у вас. Учителят е вашето свръхсъзнание. Вашата най-дълбока същност е Учителят. Вашият Свръх-Аз е вашият Учител.
Учителят не е нещо някъде там далеч. Учителя е у вас. Той е като Бог – Учителят е вечният наблюдател у вас. Покажете му красотата на живота през вашите очи. Покажете му вашите красиви мисли – той знае грозните... няма как да се скриете от Учителя си. Можете ли да се скриете от себе си, от свръхсъзнанието си, от вечния наблюдател у вас?
Когато си говорите със себе си , вие си говорите с вашия Учител.
Вие ще кажете: това може да е гласът на дявола? Предположенията и съмненията във вашата божествена природа е дяволът у вас. Любовта и вярата във вашата божествена природа е Бог у вас. Така че бъдете смели, защото страхът е от дявола, и се доверете на онова тънко усещане у вас, което ви казва нещо много нежно, с любов шепти: Ти си Бог, не бой се, няма кой отвън да те спаси... ти си този, който може да се самоспаси...
Защо ни е външният Учител тогава? Първо, външен Учител няма – външен свят няма – всичко става у вас. Второ, този „външен“ Учител е вашето вътрешно свръхсъзнание в плът и понеже сте забравили, че силата е у вас, той ви напомня! Казва ви: Медитирайте, станете силни. Открийте силата у вас! А вие си мислите: Учителят ще ме оправи... Той е всемогъщ... Той може всичко... и мене ще оправи... Това е голямата ви заблуда! Това оправяне от вас зависи: „По-важна е медитацията на ученика от милост на Учителя“ – казват Учителите, но кой да ги чуе...
Аз сега ви казвам: Аз съм тук, за да чуете Учителите! За да откриете вътрешния си Учител! За да спрете да се страхувате от себе си! Да спрете да се съмнявате в себе си! Вие сте Учителят! Друг няма! Другото е суета... Бъдете смели и скоро ще сте свободни от хватката на ума. Умът казва: Това е невъзможно!
Аз съм отвъд ума и ви казвам: Възможно е! Но това е трудният вариант и умът се плаши от него – умът иска някой друг да свърши работата – Учителят да я свърши... Но докато вие не си свършите вашата работа, Учителят няма да направи нищо – той е вечният наблюдател и може да ни гледа вечно... Но ние сме временно в това тяло – и времето изтича... Още в този живот е добре да се осъзнаем. Станете смели още сега и се осъзнайте! Това е.
Учителят – това сте вие. Ако беше нещо друго Учителят, как щеше да ви помогне? Как вие ще станете силни, ако разчитате само на външна помощ? Откъде ще започнете, ако нямате опора в себе си? Вашата опора е вашият Учител у вас. Това е вашето свръхсъзнание. Това е най-висшата ви същност. Това сте вие.

Сватбеният Гирлянд от Послания

Тук думата "Аруначала" значи Бог и нищо друго. Тя обаче значи също и физическия хълм на Аруначала в Южна Индия, където Бог е чудно проявен за Махариши и неговите ученици. От древни времена различни духовни центрове в Индия са представяли различни пътища и видове доктрини, и сред тях Аруначала е доктрината на адвайта, пътя на Себеизследването. Върховната доктрина и висшия и най-директен път, през епохите, не е бил най-популярния, защото за повечето хора изглежда твърде суров и труден. Махариши е постигнал Реализация чрез спонтанен акт на Себеизследване без Учител в човешка форма. 

Чрез голямата милост на Бхагаван Рамана Махариши, пътят на Себеизследването, направен достояние за мъжете и жените от тази епоха, беше всъщност оформен като нов път, който може да се следва анонимно в условията на модерния свят, без церемонии или ритуали, по нищо неразличаващ външно личността от света, в който се движи.

Да узрее, че да се промени....

Животът ме запозна с хомеопатията, с нейните теоритични основи, както и с реалните житейски природни принципи, случващи се на всички нива, аналогични.
Животът ми отваря очите относно това какво е здраве, какво е истинско възвръщане на здраве и истинско лекуване.
Животът ми представя едно духовно учение за здравето и случването, погледът е холистичен, имащ корени сякаш в едно мултиизмерно съществуване из различните нива, и е многоасоциативно и с разширена перспектива модел на мислене.

Животът продължава да ме учи, като разкрива все по-широка перспектива на виждане/знание.

Човек трябва да приеме нивото на което работи, и да играе по правилата на играта, така щото да е полезен максимално на досега установеното, и за което е готово обществото ни. Промяна отвън не може да се наложи, няма как, не са готови хората като съзнание, като мислене, като модел на живеене. Нещата са много по-дълбоки от просто протести и просто реформи. Важната вътрешна реформа е първоосновата и нея чакаме, и за нея трябва да работим.

Ето един вдъхновил ме откъс от книгата, чрез която сега ме учат (Рамана Махариши - "Събрани произведения"). Цитътът от книгата за мен е изключително послание.
След това ще цитирам и Петър Дънов, който е казал същото, но контекстуално за здравето в една от беседите (не помня коя, защото си изваждам в тефтерчета мисли, които ме докосват, без указание къде съм ги прочела, а след толкова много книги изчетени, вече му изпускам края, не помня :), за което се извинявам)


Питат го Учителя следния въпрос:
"Не губи ли нещо стремящият се към Просветление (ученикът, аспирантът) като не следва правилата на обществените норми и установените фази на живота?"
И той отговаря: "Докато придобиването на Знание е крайната цел на всички практики, няма правило, че човекът, който е в някоя фаза от живота, в някое ниво на разбиране и изживяване, и който е постоянно търсещ Знание, няма правило, че човекът е ограничен да следва правилата, заложени за тази фаза на живот.
Ако той следва правилата на прослойката, нормата на обществото и установените фази на живота, то той го прави за доброто на света.
Той не извлича никаква изгода от спазването на правилата. Нито пък губи нещо като не ги спазва."

Такаа, това усетих като послание - работим както казва един приятел (е, той вече не ме смята за такава, но това няма значение), който е психотерапевт, та на гърба на визитката му писахме - "Работя с материали на клиента".... работим на нивото, което е обществото, дори и да сме видяли доооста по-нагоре, слизаме на нивото и вдигаме честотите, чистим кармата, ама не с бой, трепане, протести и съпротивление, а с приемане безусловно - ПРОМЯНАТА ЩЕ СТАВА ОТВЪТРЕ първо, след това отвън.

"Болният може да оздравее, като повиши вибрациите на своя организъм." (Учителят Петър Дънов)

”Има два начина за лекуване: стар и нов. Съвременните хора обикновено се лекуват по стария – с лекарства, с бани и т.н. Този начин на лекуване е бавен и дава микроскопични резултати. И аз лекувам по този начин. Като дойде някой болен при мене, аз му давам известни методи, известни съвети и му казвам: "Ако изпълняваш съветите ми, след 6 месеца ще има микроскопически резултати."
Обаче аз не лекувам хората по новия начин. Защо? Защото те още не са готови. Новият начин е духовно лекуване.
Ако излекувам някой човек по духовен начин, като не е готов да води чист живот, той ще греши още повече, а с това ще си създаде по-големи затруднения в живота.
За онзи, който е готов, духовното лекуване моментално дава резултати. Достатъчно е да се даде на болния микроскопическа част от еликсира на живота, за да оздравее моментално.”
(Учителят Петър Дънов) 

Няма нужда да борим илюзията и грешните постановки, подходи, парадигми и методи на медицината. Към този момент, еволюционното ниво на съзнание на човечеството, на обществото е такова, каквото е - медицината, такава каквато е, е необходима, тя е продукт, резултат от нивото на осъзнаване. Необходима е за поддържането и опазването на здраве (друг е въпросът вече как се поддържа и дали всъщност не се убива.)

Злото, заблудата, илюзията, незнанието, невежеството само се унищожава, само по себе си отпада. Медицината сама ще се трансформира. Защото когато хората вътрешно се променят, няма да резонират повече на подобен тип лечение (алопатично), няма да са в нужда и няма да ползват подобни услуги. Няма да има кой да се лекува по стария метод. 
При наличие на достатъчно количествено натрупване на пробудени съзнания - ще се случи еволюционен скок, трансформация. Това ще доведе до външна промяна - не само в медицинските услуги, но като цяло във всички аспекти на живота, в нов модел в обществото. 

Приемането, смирението, безусловността на нивото, където сега се намира човечеството като осъзнаване (в голямата си част) всъщност най-ускорява и катализира процеса на пробуждане, осъзнаване и трансформиране. 
Няма нужда от протести, има нужда от вътрешна работа. Защото всяка наложена промяна е същият модел. Отново същия модел. Новият модел - е този на любовта, смирението и приемането. И всеки, който би се жертвал да променя установената система, ако няма достатъчно колиствено натрупване, ще бъде просто жертва, и няма да случи промяна, защото не е узрял моментът. 
"Не дърпай цветето да расте по-бързо" :) 
Това означава - работа, работа, работа, време, време, време, вяра, вяра, вяра - както е казвал Учителят Дънов. 


Онзи ден ми дойде едно прозрение, и него ще споделя.
Казах си, че оттук нататък ще "телефонирам" по вътрешната линия. Какво имам предвид.
това с телефонното набиране. звънене е метафора
когато звъня, аз набирам цифри, т.е. ставам подобен на абоната, който набирам, към неговото съзнание подобен
след като правя това, всъшнсот работя, извършвам работа, трансформацията е работа
освен това очаквам някой да ми вдигне, което е време, чакането касае време (т.е. скоростта с която ще чуе моето повикване, ше схване какво му говоря, и ще вдигне и отговори, т.е. реагира, че да се случи промяна, оздравяване) - това касае време
а пък вярата е онова, което ме кара да звънна, вярата, че отстреща има кой да ме чуе, че тов е телефон със съществуващ абонат, т.е. че там е Бог, и все някога ще си вдигна
та - работа, време, вяра

Ееех, целта за мен е следната заветна (относно здравето и лекуването) - не знам кой го е казал,
сигурно ще да е Дънов, но това няма значение, защото е ЕДИНСТВЕНИЯТ УЧИТЕЛ - БОГ. 

Кажете на болестта:
"В името на Господа, в когото вярвам, заповядвам ти (на болестта) да излезеш от мен!"
Лекувате се с лекарства - това не е лекуване. Това е упражнение. 
Лекуване е Христовото "Стани и ходи!" 



Илюзията на робството и освобождението

Фактът, че характеристиките на освобождението са описани по различни начини доказва, че те са въображаеми.
Тогава, ако е така, не са ли всички усилия като ученето, размишляването безполезни? 
Не, не са. Твърдото убеждение, че няма нито робство, нито освобождение, е върховната цел на всички усилия. Докато тази цел, която е ясното виждане чрез директно възприятие, че робството и освобождението не съществуват, не може да се постигне освен с помощта на практики, тези усилия са полезни.
Има ли някаква достоверност изказването, че няма нито робство, нито освобождение? 
То е безспорно по силата на директното възприятие, а не просто по силата на свещените текстове.
Ако то се преживява, как се преживява? 
"Робството" и "освобождението" са просто лингвистични термини. Те нямат реалност сами по себе си. Следователно те не могат да функционират по самоинициатива. Необходимо е да се приеме съществуването на някаква основа, на която те са модификации. Ако човек изследва "За кой е това робство и освобождение?", ще се види - "те са за мен". Ако човек изследва "Кой съм аз?", той ще види, че няма такова нещо като "аз". След това ще бъде пределно ясно, че това , което остава, е истинското битие. Тази истина ще бъде естествено и ясно видяна от тези, които просто оставят настрана вербалните дискусии и изследват себе си, и няма съмнение, че всички реализирани личности, еднакво виждат, че няма нито робство, нито освобождение, що се касае до истинското Себе.
Човек е нещастен, защото не знае, че е щастлив, само затова. Това е всичко, всичко.
Който разбере, веднага ще стане щастлив, на минутата...
Всичко е хубаво. Внезапно го открих.
Достоевски

Себеизследване или "Кой съм Аз?"

Файл : Paul Brunton Books.rar
Линк за сваляне : http://dox.bg/files/dw?a=6ba03917ee (Линковете за достъп до файла ще бъдат активни до : Сряда 23.07.14)

Има условно два пътя към Просветление (Себереализация). Единият е дългият път - пътя на послушание към Учител, на себеотдаване, следване на Учител, на служене на Бога. Вторият път (който по същество се явява един вид "финалната права" на първия път на дълбаене и шлифоване, на очистване от его-елементи) - това е пътят на себеизследване. Този път може да бъде вървян само от хора, вече извършили определена вътрешна работа във вървежа си по дългия път на придобиване на добродетели - безкористност, себепожертвователност, търпение, смирение, благодарност, щедрост, любов към другите...
Коренна задача на нашето съществуване е да опознаем истинската си природа, да прехвърлим идентифицирането си от егото към Висшето Аз. До това признание ще ни доведе самата благодат на Висшия Аз. Това прехвърляне на себеидентификацията от егото към Висшето Аз се осъществява по два пътя. Дълъг и кратък. Дългият касае продължителни усилия на волята, а краткият насочено любящо внимание. Основа на дългия път е развитието, усъвършенстването на личността, придобиване на добродетели, очистване от користни подбуди. По този път се случва облагородяване на егото, развиване на човешкия потенциал, човек се учи как да успокои и овладее мислите си, изучава съзнанието си. Основа на краткия път е Вечното Присъствие на Висшия Аз. На този път човек се придържа към вътрешната тишина, утвърждава своята първоначална същност като Висш Аз. Просветлението не се състои в добавяне на нещо, в придобиване на нещо, в интегриране на нещо преди това изнесено. Не е нужно да се достигне Висшето Аз, тъй като то е вече тук. Висшето Аз не се явява цел, а реализация на това, което вече Е. Дългият и краткият път не трябва да се разглеждат поотделно. Тъй като човек, за да стигне до късия път, е минал през извършване на работата върху себе си, което принадлежи на дългия път, или пък може човек да се обучава и по двата пътя едновременно. Всъщност само дългия път се явява като път. Необходимо е извършването на шлифоваща "съдовете" за "идването на Святия Дух" вътрешна работа. „Още от самото начало на духовното търсене, при изследванията и медитацията които практикуваш, те е вдъхновило Висшето Аз и ще те поддържа до края. Още от първия момент, когато си встъпил по Пътя, безсъзнателно те е повела Божествената подбуда. Същата тази подбуда е първия признак на Благодатта Божия.” В края на краищата има само един път, който изцяло е подчинен на Висшия Аз. „Дългият Път води към Краткия Път. Краткият Път води към непрестанно присъстващата благодат на Висшия Аз, на Бог.”   ДЪЛГИЯТ ПЪТ  На Дългия Път работиш над Егото си като: - Пречистваш, утвърждаваш и усъвършенстваш характера и чувствата си. - Научаваш се на концентрация и медитация. - Увеличаваш познанието си. - Придобиваш добродетели - Преодоляваш препятствията към Просветлението. ◊ Дългият Път зове за непрекъснати усилия. Той трае дълго време. ◊ Дългият Път подготвя за Късия Път, Късият Път води до Просветлението – крайната цел на човешкото съществуване.   КЪСИЯТ ПЪТ  Основата на Късия Път е в това, че Висшият Аз е винаги присъстващ. Ти си във Висшия Аз сега повече от всякога. Ти си Висшия Аз. Единствено трябва винаги да възпоменаваш този факт! Късият Път е в основата си вътрешна нагласа. Практиките на Късия Път са различни по характер от тези на Дългия Път. Тук няма референции към Егото. Това е Пътя на Благодатта. По Късия Път:  - Постоянно възпоменаваш Висшия Аз – неговата природа и атрибути, неговите характерни черти и белези за присъствие и вечност. - Ти си в затишие и знаеш. - Спокойно си почиваш поради самия факт, че Висшият Аз го има. - Приемаш това, което Вселената ти определя. - Променяш себеотъждествяването, самоличността си: от Его към Висше Аз. - Даваш любовта си на Висшия Аз (тук се вижда най-добре сливането на двата пътя дълъг и къс - път на себеотдаване и път на утвърждаване) - Проникваш в истината. - Осланяш се с радост на Висшия Аз при всички обстоятелства. - Заменяш контемплация (размишление) с медитация. - Заставаш като страничен наблюдател на живота, включително и на собствения си живот. - Не приемаш и отстраняваш всички отрицателни мисли и чувства веднага след като се появят. - На кратко: Краткият Път е отдаване на Висшия си Аз чрез надежда, благодарност, любов, скромно подчинение (смирение) и възпоменание. (по материали на Пол Брънтън, ученик на Рамана Махариши, “Notebooks of Paul Brunton”)
Себеизследването или "Кой съм Аз?" Всеки трябва да разбере чрез изследване на себе си истинската си природа. Аз-съзнанието, възникващо по отношение на тялото, се отнася към самомнението, егоизма, незнанието (слепотата), илюзията, нечистотата (греха, отделянето от Бога), индивидуалната душа (като имаща карма, отпечатък, миазмична обремененост като плод на минали мисли и действия) = всичко това може да бъде събрано в его или личност. Освобождението на човек се случва чрез себеизследване и касае унищожението на самомнението.  Унищожението на егото не в директен смисъл, а по същество овладяването на ума. Това, което всеки трябва да направи е внимателно, бдително да изследва - Сега, какво е това, което се появява като "аз"?  Тогава в Сърцето (не вляво физиологично, в смисъла, който сме свикнали да влагаме) ще засияе неизразимия Висш Аз. Там ще засвети от самосебе си неограничено и единно чисто Съзнание, а ограниченото и многото мисли ще изчезнат. Ако човек остане неподвижен (в покой), без да напуска това (състояние), то егоизмът, чувството за отделност, под формата "аз съм тялото", ще бъде тотално разрушено, и накрая последната мисъл на самомнение (или аз-формата) също ще угасне, подобно на начина по който огънят изгаря камфора. Великите мъдреци и свещените текстове декларират, че това е единственото освобождение. Всички мисли, възникващи в Сърцето, се базират на егоизма, който е първата ментална форма-"аз", или разпознаването на формата "аз съм тялото". Появяването на егоизма е причината и източника за възникването на всички други мисли. Затова, ако самомнението, като форма на егоизма, който е корена на илюзорното  дърво на страданието(робството), състоящо се в превъплъщението, е унищожено, всички други мисли ще загинат напълно, като изкоренено дърво. Каквито и мисли да възникнат като препятствие в духовната дисциплина, не трябва да се позволява на ума да следва тяхната посока, а да бъде оставен да почива в Себето. Това е истинското средство на унищожението (овладяването) на ума. Този метод, който лесно унищожава егоизма, заслужава да се нарече преданост, медитация, концентрация и знание. Свещените текстове декларират, че самата мисъл е окова; най-добрата практика е да останеш в покой*, като никога не забравяш Бог, Себето, след като, без значение по какъв начин си разтворил ума, който е под формата на "аз-мисъл". Това е крайното учение на свещените текстове. *Псалм 46:10 "Be still, and know that I am God".
В свещените книги обяснението на природата на ума е следното: "Умът е формиран от усвоената фина част от храната, която ядем; той расте със страстите като привързаността и отвращението, желанието и гнева; бидейки съвкупност от ума, интелекта, паметта и егото, приема общото наименование "ум"; характеристиките, които притежава са мисленето, волята и др.; понеже е обект на Съзнанието (Себето) е това, което се вижда, т.е. е инертен; дори инертен, той изглежда съзнателен, заради асоциирането със Съзнанието (като нагорещената до червено желязна топла и огъня в нея); той е ограничен, невечен, разделен, и променящ се като смола, злато, восък и др.; той е с природата на всички елементи (на феноменалното съществуване); неговото местоположение е лотоса на Сърцето, както мястото на сетивото за виждане са очите и т.н.; той е придатък на индивидуалната душа; мислейки за обекта се трансформира във формата му, и заедно със знанията в мозъка, той се движи като поток по каналите на петте сетива, съединява се с обектите чрез мозъка (асоцииран със знанието), и така познава и преживява обектите и получава удовлетворение. Тази субстанция е умът."
Така както една и съща личност е наречена с различни имена поради различните дейности, които извършва, така един и същ ум, е наречен с различни наименования (ум, интелект, памет и его) не заради някакви реални различия, а понеже има различни аспекти. Умът сам по себе си е форма на всичко, т.е. душата, Бог и света.  Когато приеме форма на Себето чрез знанието, настъпва освобождение, чиято природа е Абсолют. Това е учението. Вселената е форма на ума. Вселената е най-обикновена илюзия. Но за да бъде узната, видяна, има фази - етапи на създаване на вселената. Основна цел е осъзнаването на Абсолютността, след като се разкрие видимата вселена като лъжовна. Затова (за целите на учението) е допуснато създаването на света. За учениците от по-начален клас се преподава, че творението е етап от осъществената на фази еволюция на първичната природа, великият интелект, фините същности, грубите елементи, светът, тялото от Абсолютът; докато в същото време за по-напредналите ученици за творението се преподава (с елементът на отговорност), че светът се е появил като сън от самосебеси, заради собствените ни мисли, предизвикани от недостатъка не непознаването на себе си като Себето. От факта, че творението на света е обяснено по "различни" начини, става ясно, че единствената цел е учението за истинската природа на Абсолюта, след разкриването по един или друг начин на илюзорната природа на вселената. Това, че светът е илюзия всеки може директно да узнае в състоянието на Реализация, което е форма на осъзнаването на собствената ни блажена същност. Природа на ума е постоянната промяна. Възможно е преживяването на Себето за ума. Докато съставната част на първичната природа, която се отнася до чистотата, интелигентността е природата на ума и докато ума е чист и неопетнен като етер, това, което се нарича ум, всъщност е природата на знанието. Когато остава в естествено (чисто) състояние, той дори не е името "ум". Ум се нарича това, което има неправилно знание и бърка едно нещо с друго. Това, което е било изначално чист ум с природата на чисто знание, забравило своята природа-знание поради незнанието, се трансформира в света под влиянието на инертност, а под влиянието на дейностите, страстите си представя "аз съм тялото", "светът е реален" и т.н., постига резултати като заслуги и недостатъци, заради привързаността, отвращението и благодарение на остатъчните впечатления се стига до повтарящо се раждане и смърт. Но умът, очистен от замърсяване (грях) чрез действия без привързаност, изпълнявани в продължение на много минали животи, слуша ученията на свещените текстове от истински Учител, разсъждава върху значението им и медитира, за да постигне естественото състояние на ума във формата на Себе, т.е. във формата на Абсолют, коет ое резултат от продължителното съзерцаване на Абсолюта. Така ще бъде отстранена трансформацията на ума в света в аспекта инертност/притъпеност, и свързания с много движение в него аспект на дейности и страсти/желания/претенции/изисквания/страхове/контрол... Когато това очистване се случи, умът става фин и неподвижен, озовава се в покой. Само поради ума, който е нечист и е под влиянието на посочените аспекти, Реалността (Себето, Бог) не може да бъде преживяна, както парче фина коприна не може да се шие с дебел метален шиш, или детайлите на фините обекти не могат да се различат с лампа, чийто пламък трепка на вятъра. Но в чистият ум, който е станал фин и неподвижен чрез медитацията, описана по-горе, блаженството на Себето ще се появи. Тъй като без ума не може да има преживяване, е възможно пречистеният ум да бъде надарен с изключително фина форма, и да изпита блаженството на Себето, оставайки в тази форма (във формата на Абсолют). Тогава това собствено Себе, което е с природата на Абсолют, ще бъде ясно преживяно. Дали обаче е възможно така описаното преживяване за ума, който все пак трябва да изпълнява функциите в съостветствие с неговата карма, минали мисли и действия, почнали да дават плодове, дори в условията на емпиричното съществуване? Това е актьорство, човек може да играе много различни роли в спектакъл, но в същото време мисълта, че е изживяващ абсолюта не напуска ума му. Това мисловно свързване всъщност "чисти" кармата, повишава честотите. Когато някой е ангажиран с различни емпирични действия, трябва да има избрана осъзнато твърда убеденост и отъждествяване с "Аз съм Себето", без да допуска фалшивата идея "Аз съм тялото и т.н."да възниква. Ако умът почне да се разсейва, тогава незабавно трябва да се пристъпи към себеизследване: "О! Аз не съм тялото и Кой съм Аз?" и така трябва да възстанови ума в това чисто състояние. Изследването "Кой съм Аз?" е най-важното за отстраняването на всички страдания и постигането на върховно блаженство. Когато по този начин умът остане в покой в естественото си състояние, хармоничното преживяване на Себето се появява без усилие. След това сетивните удоволствия и болки, няма да вълнуват ума. Тогава всички феномени ще се появят като сън, без възникване на привързаност. Постоянното помнене на неограниченото Себе е истинска преданост, истински контрол и владеене на ума, истинско знание, посветеност. Така казват мъдреците. Във всички възможни състояния, всеки трябва постепенно да изгради стремеж да не забравя своето истинско Себе, което е Бог. Ако това е изпълнено, всичко е изпълнено. Умът няма да се насочи към каквото и да е друго нещо. Дори и докато извършва действията, подобно на луд (действията, които са резултат от онази част от съдбата, поради минали мисли и действия, карма, носеща плодове и в настоящото раждане/въплъщение), всеки трябва да установи ума в Себето, като не позволява на чувството "аз действам" да възникне. Т.е. трябва да бъде отдаден, извърващ неизброими емпирични действия с отношение на безучастност. В това има отказ от "аз-мисълта", а не отхвърлянето на външни обекти. Този, който се е отказал от това ("аз-мисълта"), остава един и същ, независимо дали е сам или е насред обширния емпиричен свят. Също, както умът, концентриран върху някой обект, не наблюдава други неща, дори и да са най-близки, така и мъдрецът може да извършва много действия, но в действителност той не прави нищо, защото е оставил ума да почива в Себето (това е смирението), без да позволява "аз-мисълта" да възниква; както в съня ни изглежда, че падаме стремглаво надолу, но в действителност сме неподвижни, така и незнаещата личност, т.е. личността, от която "аз-мисълта" не е заличена, въпреки че остава сам в постоянна медитация, всъщност извършва всички емпирични действия. Така говорят мъдреците.   Ползвани източници за написването на публикацията: книгите за учението на Рамана Махариши 

Божествената благодат

"Божествената благодат е проявление на космическата свободна воля в действие. Божествената благодат може да промени хода на събитията по загадъчен начин посредством своите собствени неизвестни закони, които са по-висши от всички естествени закони и може да промени последните, като взаимодейства с тях.Това е най-могъщата сила във вселената.Тя се проявява и действа само когато е призована чрез пълно себеотдаване. Тя действа отвътре, защото Бог пребивава в Сърцето на всички същества. Нейният шепот може да бъде доловен само от пречистен чрез себеотдаване и молитва ум.Рационалистите и се присмиват, атеистите я презират, но тя съществува. Тя представлява слизането на Бог в съзнателния обхват на душата. Тя е проявление на неочаквана и непредвидима сила. Тя е глас от космическата тишина - тя е "Космическата Воля, която може да извърши неподправени чудеса чрез собствените си закони".

Пол Брънтън
Файл : Paul Brunton Books.rar
Линк за сваляне : http://dox.bg/files/dw?a=6ba03917ee (Линковете за достъп до файла ще бъдат активни до : Сряда 23.07.14)

Чия е вината?! :)

"Без да мисли за себе си като отделен от другите, без да се отклонява от истинското си състояние, ако човек пребивава винаги в собственото си Себе, кой е чужд за него? Какво значение има какво казват хората за него? Какво значение има, ако някой го хвали или обвинява?"
"Докато Бог носи товара на света, фалшивото его поема неговото бреме гримасничещо като картина върху кула, привидно поддържаща я. Ако пътникът във вагона на влака, който носи целия товар, не оставя багажа си долу и държейки го на главата си, си причинява неудобство, чия е вината?"

"Както движението, престоят и разпрягането на каруцата зависят от пътника заспал в нея, така и действието, размишляването и съня са заспали за Мъдреца в каруцата на тялото." 

("Събрани произведения", Рамана Махариши)


Be still, and know that I am God

Егото е "аз-а" (на английски език - I); символът на кръста (+) e Не на егото или зачеркване, капитулация на егото, разтваряне на низшия "аз". Когато егото бъде разпънато и загине, това което остава е истинската Аз-същност - Абсолютното Битие (Бог); "Аз и моят Баща сме едно" - казва Исус.

В Библията се казва (разбира се не в българския превод :) ) "Бъди в покой и знай, че аз съм Бог", Псалм 46:10

английски превод: “Be still, and know that I am God"
българският превод: "Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог".
Българската патология лъсва в пълния си блясък.



Не бягай...

"Няма полза от сменяне на средата. Умът е пречката, която трябва да се преодолее, независимо дали си удома или в гората. Ако можеш да постигнеш това в гората, защо да не можеш да го постигнеш у дома си? Защо ти е нужно да сменяш средата си? Ти можеш да положиш усилия дори сега - независимо в каква среда се намираш. Средата никога няма да се промени според твоите прищевки.
...
Ако обектите съществуват независимо, т.е. ако съществуват някъде отделно от теб, тогава би било възможно да избягаш от тях. Но те не съществуват отделно от теб; те дължат съществуването си на теб и на твоите мисли. Така че къде можеш да отидеш, за да им се изплъзнеш?

Къде можеш да се скриеш от света или от обектите? Те са като сянката на човек, от която той не може да избяга. Има една забавна приказка за човек, който искал да погребе своята сянка. Той изкопал дълбока яма и като видял сянката си на дъното й, зарадвал се, че е успял да я зарови толкова дълбоко. Тогава започнал да запълва ямата и когато приключил с това, открил, че сянката е отгоре и останал изненадан и разочарован. По същия начин, обектите или мислите за тях винаги ще бъдат с теб докато не осъзнаеш Истинския Аз.

Отричането винаги се случва в ума, а не чрез бягство в гората или на усамотени места, нито пък чрез отказа от личните задължения. Най-важното е да се разбере, че умът не се насочва навън, а навътре. Наистина, не зависи от човек дали той ще отиде на това или онова място и дали ще се откаже от задълженията си или не. Всичко това става така, както съдбата го е отредила.

Всички телесни дейности са предопределени от първия момент, в който тялото започва да съществува. Тяхното приемане или отхвърляне не зависи от теб. Единствената свобода, която притежаваш, е да насочиш ума си навътре и там да се отречеш от тях. Никой не може да каже защо само тази свобода е оставена на човека. Такъв е Божественият план.

Отказът от дейности означава отказ от привързаността към тях или от техните плодове и отхвърляне на представата "Аз съм вършителя". Дейностите, които съдбата е предназначила за това тяло, ще трябва да бъдат извършвани. Не е възможно те да бъдат отхвърлени, независимо дали това се харесва на човек или не.

Ако човек остане в Аз-а, дейностите ще продължат без това да навреди на ефективността им. Човек не бива да живее с идеята, че той е вършител. Дори по този начин дейностите ще продължат. Силата, която е дала на тялото съществуване, независимо как ще я наречеш, ще се погрижи всички дейности, през които тялото е предвидено да мине, да бъдат осъществени.

Ако страстите са външни спрямо нас, ние можем да вземем оръжие и муниции и да ги покорим. Всички те обаче идват от самите нас. Ако чрез вглеждане в източника им предотвратим тяхното възникване, ние ще ги покорим. Светът и обектите в него будят страстите ни. Но светът и тези обекти не са повече от творения на нашия ум. Те не съществуват докато сме в дълбок сън.

Човек може да извърши всякакъв брой действия, при това съвсем успешно, без да се отъждествява по някакъв начин с това и без дори да си представя, че Той е вършителя. Някаква сила действа чрез неговото тяло и го използва, за да изпълни делото."

(Рамана Махариши)

Не-действието на Мъдреца

"Не-действието на Мъдреца всъщност е непрестанна дейност. Характерна черта на Мъдреца е вечната и интензивна активност. Неподвижността му е подобна на тази на пумпал, въртящ се с огромна скорост. Такава скорост не може да бъде уловена от погледа и затова изглежда, че пумпалът е неподвижен. Важно е това да се обясни, защото хората обикновено бъркат покоя на Мъдреца с инертност." (Рамана Махариши)

Да опознаем истинската си природа...

Коренна задача на нашето съществуване е да опознаем истинската си природа, да прехвърлим идентифицирането си от егото към Висшето Аз. До това признание ще ни доведе самата благодат на Висшия Аз. Това прехвърляне на себеидентификацията от егото към Висшето Аз се осъществява по два пътя. Дълъг и кратък. Дългият касае продължителни усилия на волята, а краткият насочено любящо внимание.
Основа на дългия път е развитието, усъвършенстването на личността, придобиване на добродетели, очистване от користни подбуди. По този път се случва облагородяване на егото, развиване на човешкия потенциал, човек се учи как да успокои и овладее мислите си, изучава съзнанието си.
Основа на краткия път е Вечното Присъствие на Висшия Аз. На този път човек се придържа към вътрешната тишина, утвърждава своята първоначална същност като Висш Аз. Просветлението не се състои в добавяне на нещо, в придобиване на нещо, в интегриране на нещо преди това изнесено. Не е нужно да се достигне Висшето Аз, тъй като то е вече тук. Висшето Аз не се явява цел, а реализация на това, което вече Е.

Дългият и краткият път не трябва да се разглеждат поотделно. Тъй като човек, за да стигне до късия път, е минал през извършване на работата върху себе си, което принадлежи на дългия път, или пък може човек да се обучава и по двата пътя едновременно. Всъщност само дългия път се явява като път. Необходимо е извършването на шлифоваща "съдовете" за "идването на Святия Дух" вътрешна работа.

„Още от самото начало на духовното търсене, при изследванията и медитацията които практикуваш, те е вдъхновило Висшето Аз и ще те поддържа до края. Още от първия момент, когато си встъпил по Пътя, безсъзнателно те е повела Божествената подбуда. Същата тази подбуда е първия признак на Благодатта Божия.” 

В края на краищата има само един път, който изцяло е подчинен на Висшия Аз. 
„Дългият Път води към Краткия Път. Краткият Път води към непрестанно присъстващата благодат на Висшия Аз, на Бог.” 

ДЪЛГИЯТ ПЪТ 
На Дългия Път работиш над Егото си като: 
- Пречистваш, утвърждаваш и усъвършенстваш характера и чувствата си. 
- Научаваш се на концентрация и медитация. 
- Увеличаваш познанието си. 
- Придобиваш добродетели
- Преодоляваш препятствията към Просветлението. 

◊ Дългият Път зове за непрекъснати усилия. Той трае дълго време. 
◊ Дългият Път подготвя за Късия Път, Късият Път води до Просветлението – крайната цел на човешкото съществуване. 

КЪСИЯТ ПЪТ 
Основата на Късия Път е в това, че Висшият Аз е винаги присъстващ. Ти си във Висшия Аз сега повече от всякога. Ти си Висшия Аз. Единствено трябва винаги да възпоменаваш този факт! 
Късият Път е в основата си вътрешна нагласа. Практиките на Късия Път са различни по характер от тези на Дългия Път. Тук няма референции към Егото. Това е Пътя на Благодатта. 

По Късия Път: 
- Постоянно възпоменаваш Висшия Аз – неговата природа и атрибути, неговите характерни черти и белези за присъствие и вечност. 
- Ти си в затишие и знаеш. 
- Спокойно си почиваш поради самия факт, че Висшият Аз го има. 
- Приемаш това, което Вселената ти определя. 
- Променяш себеотъждествяването, самоличността си: от Его към Висше Аз. 
- Даваш любовта си на Висшия Аз (тук се вижда най-добре сливането на двата пътя дълъг и къс - път на себеотдаване и път на утвърждаване)
- Проникваш в истината. 
- Осланяш се с радост на Висшия Аз при всички обстоятелства. 
- Заменяш контемплация (размишление) с медитация. 
- Заставаш като страничен наблюдател на живота, включително и на собствения си живот. 
- Не приемаш и отстраняваш всички отрицателни мисли и чувства веднага след като се появят. 
- На кратко: Краткият Път е отдаване на Висшия си Аз чрез надежда, благодарност, любов, скромно подчинение (смирение) и възпоменание. 


(по материали на Пол Брънтън, ученик на Рамана Махариши, “Notebooks of Paul Brunton”)

Пътят на себеотдаването на Бог

След като човек узрее благодарение на своето себеотдаване на Бог (оставяне в ръцете Му), Той идва под формата на Учител (изнесен Просветлен-аз) и изтласква ума на човека отвън в посока навътре, т.е. насочва ума навътре, като в същото време в качеството му на Висш Аз, привлича човек от вътрешността, като магнит до сливането с Висшето.
Обикновено точно такъв Учител е необходим, за да се случи просветление у човек, освен ако не става дума за уникални и изключително надарени души (които сами по себе си са си водач и Учител).

Учителят не е необходимо винаги да е в човешка форма. Отначало човек е склонен да си мисли, че е нисш, негоден, сам по себе си, че има всезнаещ и всемогъщ Бог някъде там, вън от него, контролиращ съдбите на всички, съдбата на света. Тогава човек Го боготвори, отдава Му се. Когато достигне определено ниво на зрялост, на будност, и е готов за просветление, същият Бог, който той е почитал, идва, появява се като Учител и го повежда напред. Учителят се появява единствено за да донесе посланието: "Този Бог, на който се кланяш, отдаваш, който славиш, почиташ, се намира в самия теб. Потопи се в себе си, гмурни се в себе си и осъзнай това."
Учител, Бог, Висш Аз са едно и също. Бог е единственият Учител.

Има две техники, чрез които себеотдаването може да бъде постигнато. Първата е откриване и сливане с източника на "Аз"-а. Втората е да усетиш следното: "Сам по себе си аз съм безпомощен, единствено Бог е всемогъщ и няма друг начин да оцелея, освен изцяло да се оставя в ръцете Му." Така лека полека ти ще се убедиш, че съществува единствено Бог и че егото е без значение. И двете техники водят до същата цел. Съвършеното отдаване е друг начин да се каже Освобождение. (Рамана Махариши)


Взаимоотношения Учител-ученик - продължение

...
"Погледът на човек, обитаван от божествения огън, притежава поразителна сила: той раздвижва мигновено душата, в която прониква. Разбира се, всичко зависи от получаващия, но със своя поглед един Посветен може дори да разтопи душите. Учителя знаете това и съответно беше много внимателен. Как учениците могат да изтълкуват погледа, отправен към тяхната душа? И дали единствено тяхната душа ще го получи? Защото онова, което той е способен да изрази чрез погледа си, е толкова проникващо, че е почти невъзможно да бъде понесено.

Отдавайки от своята светлина, един Учител иразява любовта си. Тази надличностна любов е адресирана еднакво към всички и учениците не трябва да изискват друго отношение, дори това да им е трудно за приемане.
...
Ако ученикът започне да се вторачва в поведението на учителя си, той рискува да се заплете в разсъждения, които нямат нищо общо с реалността. Да, ученикът нищо лошо не е направил, но учителят е имал друга причина, за да не го поглежда или заговаря. Неговите мисли са били заети с нещо друго. Доста е претенциозно от страна на ученика да си въобразява, че именно той е причина за конкретното държание на учителя си.
И така, независимо дали Учителя ми говореше или не, дали ме поглеждаше или не, аз постепенно разбрах, че това няма никакво значение. Продължих да го гледам с любов, с уважение и възхищение, тъй като по-важно беше именно как аз го гледам! Когато обичаме някого, по-щастливи ни прави нашата любов към него, отколкото неговата любов към нас. Какво Учителят прави, е негова работа; моята задача е да оставам отворен за неговото знание, за неговата аура, за неговите добродетели. Допустимо ли е да очаквам той да слиза на моето равнище? Мислех си: аз му давам само предан поглед, уважение, възхищение и обич, а той ми дава нещо много по-ценно: истини, които ще ме съпровождат през целия ми живот и ще са моето спасение.

Учителят не може да остане нещо външно за своя ученик; от момента, в който бъде истински приет, учителят започва да съществува в ученика, който носи навсякъде неговия образ като постоянен коректив спрямо мислите, чувствата и действията му. Постепенно се научих да създавам и поддържам този вътрешен образ на Учителя. Вглеждах се внимателно в образа и откривах всички качества, които толкова силно исках да притежавам, стараех се да достигна чрез духа си до всичко онова, което беше най-фино и неуловимо в него. Когато успявах, чувствах, че няма какво повече да чакам или да питам. Дочувах образа да ми казва: "Дете мое, ти разбра тайната на светлината и любовта. Давам ти моите богатства и благословения."



откъс от "С Учителя Петър Дънов", Омраам Михаил Иванов

Символът на броеницата - взаимоотношение Учител-ученик

"Астрологичният символ на Слънцето е кръг с точка в центъра. Много съм медитирал върху този символ, който ни напомня за важността на центъра във всички сфери на живота: личния, обществения и космичния. Можем да осмислим този въпрос, като си послужим с образа на броеницата. Какво е най-характерно за гердана или броеницата? Всички мънисти или перли са пробити в средата и през този център минава конец, който ги съединява в едно.

Сега ще ви покажа как се прави броеница... Започнете с това да потърсите у себе си едно Същество, което е всезнаещо, любящо, всемогъщо и вечно: вашето висше "Аз". Това е първата перла - прекарайте конеца през нейния център.
Втората перла е вашият баща - центърът, от който се организира целият живот на вашето семейство. И не протестирайте, твърдейки като мнозина деца, че е трябвало да се справяте без баща, защото е починал, или ви е напуснал, или пък не е бил добър пример... Тук ние оставаме в света на символите и дали бащата е жив или не, дали е забележителен човек или не - това няма значение. Символично погледнато, образът на бащата е много съществен за всяко човешко същество. Ще кажете: "Ами майката?" Да, нейната роля също е много важна, доколкото тя е представител на Майката Природа, но за да разберем символа на броеницата, ни е необходим именно образът на бащата.
Третата перла е държавният глава. Символично погледнато, той също представлява център и е добре да се обръщаме към този център, изпращайки му само положителни мисли и чувства. Тук някои ще кажат: "Но ако държавният глава е истинско чудовище?" Е добре, и в този случай няма никаква полза да му изпращате омраза и неприязън. Ако трябва да мислите за него, по-добре е да му изпращате лъчи от светлина, за да се неутрализира тъмнината, която цари в него.
Четвъртата перла е Учителят. Ние всички се нуждаем от едно същество, което да поставим в центъра на нашия мисловен живот, на нашия нравствен живот. Ако не във физически план, трябва да го потърсим поне в духовен план. В историята на човечеството не липсват такива изключителни личности, към които можем да се обърнем, за да нахранят нашата душа и дух.
Следващата перла е Управителят на Земята. т.е. съществото, което има за задача да бди над развитието на човечеството. Ще кажете, че не го познавате. Не е необходимо да го познавате, достатъчно е само да мислите за него и благодарение на закона за сродството мисълта ви ще го намери. Това е петата перла. 
Отивайки по-далече, ще стигнете до центъра на слънчевата ни система, който разбира се е Слънцето, и него ще "нанижете" на броеницата. Това ще е шестата перла.
Най-накрая ще прибавите на конеца и последната седма перла - Бога, Повелителя на Вселената.
Сега, както се нанизали тези 7 перли, съединете двата края на конеца и ще получите кръг, в който енергиите се движат без прекъсване. Това движение е възможно само защото конецът минава през центъра на различните перли. Но какъв е този конец? Любовта, да, той е любовта, която осъществява връзката между различните центрове: между вас, вашия баща, ръководителя на държавата, Учителя, Управителя на Земята, Слънцето и Бога. Започнете с това да потърсите центъра в самите себе си, вашето вътрешно "Аз", и да го свържете с другите центрове, и когато впоследствие съедините двата края на конеца, ще откриете, че макар първоначално Бог да изглежда най-отдалечен от вас, в броеницата Той се оказва непосредствено до вас.
Ето това е чудото и красотата на броеницата: онова, което е най-отдалечено, всъщност е и най-близо, може дори да го докоснете. В деня, в който успеете да нанижете в едно тази вътрешна броеница, ще бликне светлина и тя ще ви даде радост, свобода и лекота. Преминавайте от една перла към друга... Създателят е недостъпен, но благодарение на другите центрове, към които отправяте своите мисли, вие постепенно се приближавате към Него.
А сега забелязахте ли, че Учителят се оказва в центъра на наниза? Да, три перли са от едната страна и три от другата, а Учителят остава в центъра. Следователно той изпълнява ролята на посредник в живота на ученика: това, което идва от Бога, преминава през него, за да достигне до ученика, също както онова, което идва от ученика, преминава отново през него, за да достигне до Бога. Учителят е този, който спомата да се пробуди висшето "Аз", или Божественото "Аз". Това е и едно от значенията на казаното от Христос: "Аз съм вратата", или още: "Никой не може да стигне до Отца, освен чрез мен". Христос е Учител и в тази верига, която свързва човека с Бога, Той заема мястото на посредник.
Може да се добави още, че символично един Учител представлява точката в центъра на окръжността, тази точка, към която учениците от периферията насочват погледите и вниманието си. Учителят не привлича погледите и вниманието на учениците си заради самия себе си, но като се превръща в символ, върху който могат да се концентрират, той им дава възможност да намерят своя собствен център. Учениците не печелят нищо, ако останат изолирани в периферията, докато в това непрекъснато движение към центъра и обратно към периферията, техният живот непрекъснато се осветява и обогатява.

Ето защо истинският духовен Учител никога не забравя, че е център. Да, в това си качество той е призван да остане в центъра, както Слънцето, което отдава своята светлина и топлина на всички планети. Слънцето не се отдалечава от центъра, за да отиде в периферията и да посети например Луната, Венера или Юпитер; планетите са тези, които се приближават повече или по-малко до него, а то си остава в центъра. И Учителят, също като Слънцето, трябва да остане в центъра, знаейки че ако се отдалечи, ще изложи целия кръг на гибел. Той мисли за всички точки от периферията - за учениците си, той обича всички по един и същи начин и не допуска грешката да се свърже по-тясно с някого от тях; така той запазва равновесието и хармонията на групата.
Има правила, които учениците трябва да зачитат в отношенията с Учителя си, както и обратното. Той няма право да откликва на молбите на едни от тях, които може би му харесват повече, и да ги допуска по-близо от останалите. Слънцето е модел, който вдъхновява всеки ден. Духовната школа е като слънчевата система: в нея има планети, но също и комети, които приближават и се отдалечават на висока скорост. И Учителят, който е център, трябва като Слънцето да си остане в центъра, за да дава на всички светлина, топлина и живот.

За да еволюират, учениците трябва да се научат да оставят Учителя си свободен, а не под претекст, че го обичат, да се опитват да го обсебят. Или ако забележат или си въобразят, че той предпочита компанията на други ученици, като говори с тях по-често или им обръща повече внимание, да започнат да ревнуват и да интригантстват без край. Ето защо Учителят е длъжен да вземе строги мерки, за да бъде оставен на спокойствие.


Истинският Учител е като птица... Той иска да покаже на всички, че и те като него могат да се устремят в пространството и да летят. Само че вместо да го следват в неговия полет, някои ученици търсят начин да го смъкнат долу, за да върви заедно с тях по земята. Те дори са готови да го сложат в кафез, принуждавайки го непрекъснато да се защитава."

Омраам Михаил Иванов, "С Учителя Петър Дънов"

Сродната душа на ученика може да му се открие чрез неговия Учител

Ето, че получих поредния отговор. БЛАГОДАРЯ. Споделям, може би за някой да е също послание.

Сродната душа на ученика (независимо дали е мъж или жена) може да му се открие чрез неговия Учител. Ние всички имаме сродна душа и най-често тя остава невидима за нас, тъй като не е въплътена, но все пак се случва тя да се изяви чрез нечия личност. Да, в живота си ние можем да срещнем нашата сродна душа, без тя да е задължително в плът и кръв.
...
Един духовен Учител е колективна душа, в която е напълно възможно мнозина от учениците му да разпознаят своята сродна душа. Макар той да си остава, разбира се, индивидуално същество, многобройни същности могат да проникват в него, за да помогнат на всички онези, които очакват да получат светлина и откровение относно смисъла на своя живот. Затова учениците трябва много ясно да разберат: техният учител може да бъде само канал, през който преминава тяхната "сродна душа", за да им даде стимул за развитие; и те ще постигнат истински обмен с нея само ако съумеят да обичат своя Учител с духовна обич, без д асе опитват да го привлекат към себе си.

Омраам Михаил Иванов, откъс от книгата "С Учителя Петър Дънов"



Моят път...

Най-сетне получих отговор на важния за мен въпрос относно моя път. Усещах посоката, но не бях сигурна в себе си.

Благодарение на моя Учител, аз разбрах: За предпочитане е да уча хората как да съхраняват здравето си, а не да ги лекувам. 




Причината, поради която искаме да се разделиш със състоянието, в което си сега, е в това, че ти не стигаш до пътя на трансформацията, която остава отвъд теб.
Шерил, ако ти липсва вдъхновение, някой или нещо може да ти го даде - но целта на вдъхновението свършва дотам. Ако искаш информация, имаш я, но не получаваш знанието. Трябва да разбереш, че животът съществува в много различни измерения. Когато сме в едно измерение, другите не са реалност за нас. Например, когато сутрин слънцето изгрее, за вас е светлина; когато вечер залезе - за вас настъпва тъмнината. Това е реалност за вас. Има животни - да кажем, совата, - за които с настъпването на деня и с първите слънчеви лъчи идва тъмнината, а когато слънцето се скрие, за тях настъпва денят. Ако седнете със совата и започнете да спорите кое е ден и кое е нощ, няма да стигнете доникъде. Знаете, че няма да постигнете нищо, защото вашите възприятия са в две различни измерения. Сензорните инструменти за вашите възприятия служат само за да допринесат за оцеляването ви. Много е жалко да живееш, без да можеш да видиш, че животът се случва и по много други начини от този, който ти е познат. Това няма да те отведе доникъде. И така, когато говорим за йога отвъд физическото и умственото благополучие, ние говорим за разчупване на ограниченията на това измерение и за пренасяне в напълно различно измерение на живота. Това друго съществуване не е някъде другаде, но не е достъпно за човек, когато той е вкоренен във физическата си природа. Ако искате да търсите друго измерение, винаги е по-добре да сте до някого, който вече е в това измерение. Иначе пътуването изглежда безкрайно. Много са малко хората, които наистина биха желали да опънат платна в открит океан и да не знаят къде отиват. Те просто тръгват и някой ден може и да намерят нещо. Някои могат да намерят, други - да загинат, а някои ще прекосят океана. Днес знаем, че земята е кръгла и накъдето и да тръгнем, все ще стигнем до суша. Предположете, че не знаете това и сядате в една лодка, за да потеглите в океана. Просто тръгвате. Това не може да го направи всеки. Не всеки може да осъществи това пътуване. Трябва да имаш желание, за да му посветиш живота си.
И така, ти искаш да влезеш в друго измерение, което не е на сегашното ти ниво на преживяване и разбиране. Има няколко начина, по които можеш да го направиш. Единият е да ти дам пъна карта и да се справиш сама. Зависи изцяло от теб. И така, ако искате да отидете в измерение, което е отвъд вашето преживяване и разбиране, пътната карта е полезна, но дори и с нея, вие знаете, че по всяко време можете да се изгубите. Другият начин е да ви поставя в моя коловоз и да ви кажа: "Следвайте ме!". Тогава трябва да вървите с определена крачка. Внезапно пада мъгла и вие не можете да виждате коловоза. Мислите, че сте излезли от него. Между вас и мен може да има десет вагона, но отново си мислите: "Той ме е изоставил." Повечето хора следват този път. Друг начин да стигнете там е да се качите в моя автобус. След като вече сте седнали, даже и да заспите, това няма значение. Ще стигнете, но не може да шофирате. Това са трите начина и аз приветствам всеки от тях. Ако си авантюристичен тип, използвай пътната карта. Ако не искаш приключения на всяка цена, но си достатъчно смел, можеш да следваш коловоза. Повечето хора, които твърдят, че са авантюристи, избягват приключенията при всяка възможност. Просто се огледайте внимателно. Или ако сте се изморили да се губите и не искате да доказвате нищо - нито на себе си, нито на някой друг, качете се на автобуса и се настанете удобно. Той ще отиде където трябва. Изборът си е ваш. За мен е все едно. Ако имате много време, тогава се позанимавайте с картата. Ако бързате, качвайте се в автобуса

Природата и аз...

Днес вървейки по Симеоновско шосе, отивайки към дома на сестра ми, видях поредно изникналия строеж и строителни машини. Колите хвърчат по Симеоновско шосе, тротоарът е зает, един багер, с въртяща се кабина, пред очите ми отчупи и скърши цъфналото с оранжеви цветове дръвче до него, докато завърташе кабината. Бях на метър от това, търсейки пролука откъде да продължа пътя си, тъй като машината беше заела тротоара. И видях, чух и изживях това... поредното дърво, изплака... още чувам как изпука - силно, по-силно от шума на багера и колите... Аз го чух много силно, сякаш отвътре в мен.... и заплаках.... съжалявам, че съм човек, че съм част от всичко това.... че човеците хранят своите ега, причинявайки страдание на другите деца на Природата, в безпределната ненаситност, в алчността, в гонене и в опит за добиване на щастие.

Продължих пътя си, гледам в земята, сълзите текат, блузата ми е черна днес, странно защо, рядко го правя, но се облякох в черно. Очилата си окапах в сълзи и виждам размазано... но вървя... Болка, толкова много болка. .... Вървейки си казвах в мислите - Да, Анел, не помниш ли, казаха ти го, че си психично болна и луда, мрън мрън... Защо страдаш и ти правят впечатление такива неща. Това е нещо нормално за хората. Ти не си нормална, излизаш вън от пропорция... Защо се асоциираш с болката на това дърво, с неговата смърт, защо я усещаш, твоята прекалена свръхчувствителност е патология, върви на психиатър... Не е нормално да си толкова чувствителна...

Отидох до дома на сестра ми, после се върнах удома...
Седнах на бюрото да проверя кой е писал в скайп, фейсбук... Но плачех... и правех това, без съзнанието ми да е насочено към лаптопа и каквото проверявах уж...
Без да съм чула как и кога, книгата, която бях дала на съседката си да прочете, и която точно вчера ми я върна, е паднала от етажерката на пода на определена страница. Тази книга миналата година, когато ходих на протестите, дъждът я беше намокрил много обилно. Размазали са се из страниците цветове (аз обичам четейки, да подчертавам с маркери, химикали в различни цветове пасажите, които ме докосват).
Не съм чула кога и как е паднала книгата. Тръгвайки към коридора да си измия лицето от сълзите в банята, видях проснатата даже с откъсната точно страница книга на пода. И прочетох... прочетох следното, което е послание от Бога за мен, отговор. Може да бъде и за някой друг, кой знае. Затова реших да се последвам, да го споделя.

Благодаря.





- Copyright © Природата и аз - Skyblue - Powered by Blogger - Designed by Johanes Djogan -